Интервю на Десислава Пътева с д-р Мохд Абуаси, директор на Центъра за близкоизточни изследвания. 

Д-р Абуаси, Върховният съд в Турция отказа да разгледа иск на Републиканската народна партия, която направи опит да анулира резултатите от референдума за конституционни промени в страната. Мотивът бе, че този казус не е в юрисдикцията на съда. Изчерпани ли са всички възможности за противодействие на диктата в Турция? 

Ердоган направи всичко възможно да махне съдиите, които не му харесват, като им повдигна обвинения за участие в опита за преврат. Съдебната власт е вече напълно под негов контрол. Под негов контрол са и всички звена на изпълнителната власт. Дори и преди резултатите от референдума казах, че Ердоган няма да си позволи да го изгуби. Какво друго можеше да се очаква след репресиите, използването на държавните медии в негов интерес и против опозицията, след всички скандали, арести и уволнения? Спокойно мога да кажа, че този човек вече се превърна в диктатор като онези от Третия свят, които ползват само конституцията и закони, които са в техен, личен интерес – де факто, те контролират цялата власт.

Резултатът от референдума няма да доведе до нищо ново, защото Ердоган и преди контролираше всичко. Но сега неговата власт придобива юридическа форма. Това, което се забелязва, е, че има много нищожна разлика между тези, които са гласували „против” и „за” референдума, въпреки всички негови усилия. Това е голяма обида за него. След всички тези репресии, след използването на всички лостове на държавата, включително и това да фалшифицира бюлетините, този резултат означава няколко неща. Първо, турското общество е рязко разделено. Ако сравним гласовете, които получи неговата партия на парламентарните избори, с онези, които получи при референдума, ще видим, че при парламентарните избори неговата партия получи повече гласове. Отколкото по време на този референдум. Освен това, референдумът беше направен в коалиция с още две партии, като едната от тях има поне 15%, а другата – 3-4% от гласовете. Ердоган не притежава повече от 30% от гласовете в Турция. Това го плаши и ще го накара да стане по-агресивен в близките месеци. Преди дни излезе новината, че е арестувал още няколко хиляди души, отново заради обвинения, че са участвали в преврата. Забележете, че това се случва година по-късно. В момента той си позволява да прави всичко за сметка на 200 000-300 000 души. Толкова много хора ли са участвали в този преврат?

Интересна беше реакцията на турския посланик у нас Сюлейман Гьокчe, който отрече „демократично избраният” президент Ердоган, когото цяла Европа нарича диктатор, да е фалшифицирал изборите. Той не се посвени да излъже дори за това, че Турция се намеси пряко във вътрешните работи на България по време на предизборната кампания.

За мен това беше голям цирк, много се смях. Първо, каза, че един посланик не може да си позволи да прави политически изказвания, а цялото интервю беше политическо изказване. Второ, ако един посланик не може да си позволи политически изявления, позволено ли му е да участва в предизборна кампания на ДОСТ? Ако това не е намеса във вътрешните работи, ако това е в рамките на пълномощията на един посланик, не знам накъде тръгва света. Над 180 медии в Турция са били затворени заради обвинения, че са участвали в преврата. По неговите правила това е демократично. Колко медии са останали в Турция? Когато казва, че Турция е приела 3 милиона бежанци, забрави ли, че бежанската вълна е в резултат на действията на терористите, които бяха изпратени в Сирия и разпалиха тази война? Позволява си да говори, че някои западни медии насърчават убийството на Ердоган, докато цялото негово правителство вече шест години настоява Асад да бъде убит. За добро или за лошо – това е законното правителство. Как си позволява Ердоган да се намесва във вътрешните работи на Сирия, да изпраща терористи и да разпалва гражданска война, а после да се коментира, че френските медии оправят призиви Ердоган да бъде убит. В съзнанието на тези хора България не съществува, разбирате ли.

Тоест турските власти и техният представител у нас живеят със съзнанието, че България все още е провинция на Османската империя...

Какво има предвид той, когато казва, че България и Турция са в добри отношения от векове? Колко века са били в добри отношения, като се има предвид петвековното турско робство? Не знам как може този човек да говори пълни измислици, и то с такова нахалство.

Бихме ли могли да приемем, че коментара му, че двете държави имат не само общо минало, но и общо бъдеще, е свързан с неоосманистките амбиции на Ердоган?

Ердоган има амбиции и неговата партия не ги отрича. България е част от турската империя, върху която той трябва да има влияние. От една страна, той критикува Европейския съюз, предупреждава го да не се дистанцира от Турция. Как един човек, който иска неговата държава да стане член на Европейския съюз, ще успее да осъществи това? По критерии от Третия свят ли?

Оставаме с впечатление, че Турция по-скоро изцяло е обърнала гръб на ЕС. Изглежда Ердоган има необходимост единствено от това да шантажира европейските лидери, като използва коза с бежанците.

Винаги съм казвал, че Ердоган не се интересува от това Турция да стане член на ЕС. Той използваше това само като троянски кон. А в момента конфликтът, който си измисли с ЕС, е с цел да задоволи ислямистите, които са в Турция, които го критикуват заради завоя, който донякъде направи в Сирия. А когато коментира, че в България има представители на ПКК, това означава, че обвинява България в това, че подкрепя тероризма, въпреки че отрече да намеква това. Той забрави, че най-големият покровител на тероризма, който търгуваше с „Ислямска държава”, е Турция. Ердоган пусна десетки хиляди терористи да преминат 200 километра през неговата граница. Страната, която и до момента подкрепя и въоръжава терористите в Сирия, е Турция. И сега тръгва да говори, че в България има терористи. Единствените предполагаеми терористи са онези, които са под влиянието на радикалния ислям, който господин Ердоган подкрепя.

С цялото това нахалство говорят, че Турция не се намесва във вътрешните работи. Какво тогава означава това, че пращат мисионери, които да проповядват радикален ислям в България и да водят антибългарска пропаганда? Какво значи Дирекцията по вероизповеданията на Турция да изпраща имами да разпространяват политическия ислям? А това турски министър да иска хората да гласуват за ДОСТ не е ли намеса във вътрешните работи? Ако това не е намеса във вътрешните работи, не знам какво значи наистина да се намесят... 

Като се има предвид това, че ДОСТ не успяха да влязат в парламента, каква вратичка ще търси Турция, за да влияе върху създаването на политики у нас? Какви други канали би могла да използва?

Надявам се, че министър-председателят ще осъзнае, че беше прекалено мек в отношенията си с Турция. Надявам се, че новото правителство поне ще ревизира подобно отношение към нея. Никой не иска конфликт с Турция, но трябва да сме внимателни и да не толерираме каквато и да било намеса във вътрешните работи на страната, да не позволяваме внедряването на такива елементи, като онези, които ДАНС изгони. Забележете, че тези хора не са в България от вчера. Тези хора упражняват тази дейност от доста време, но само служебното правителство успя да ги изгони. Ако не беше служебното правителство, много се съмнявам, че някой щеше да ги изгони. Надявам се, че ще оставят службите да работят, без да упражняват политически натиск върху тях. А българският интерес да е водещият фактор в нашите отношения с Турция. Това, което сме говорили преди, се потвърди. Казахме, че ДОСТ ще спечели определен брой гласове, получи ги. Слава Богу, че не влязоха в парламента, бяха на косъм, благодарение на последните стъпки, които бяха направени спрямо Изборния кодекс.

Държавният глава Румен Радев беше нападнат заради закона за уседналостта с аргумента, че се ограничава правото на глас на българите в чужбина. Като че ли много от хората, които бяха против него, не успяха да видят реалната причина, поради която се прави опит той да бъде прокаран, а именно да се прекъсне възможността партии като ДОСТ да влязат в парламента. 

В много държави има различни закони за гласуване. В случая въпросът не е в това, че някой иска да ограничи правото на глас на българските граждани. Нещата с Турция са много особени, затова трябва особен закон, който се отнася конкретно до нея. Няма нито един разумен човек в България, който да не вижда, че това е заплаха за националната сигурност. Тяхната политика е такава, че използват тази част от българските граждани, за да могат да се месят в нашите вътрешни работи, да саботират стабилността на страната. Така че би трябвало да се измисли как да се ограничи това влияние в изборите – било то чрез закона на Радев, било то чрез друг закон.

Но искам да кажа и нещо друго – хората са български граждани, независимо дали живеят в Турция, или в България. Въпросът е какво правят българските партии – например ГЕРБ, БСП или патриотите, за да привлекат тези хора. Защо с тази група от хора се държим все едно са външен враг? С тях трябва да се работи, да се предложи нещо, за да бъдат успокоени, да видят, че сме толерантни към тях, че се отнасяме към тях като към равни. Досега не съм забелязал българска партия да си е позволила да отиде и да говори директно с тези хора. Съответно тези хора ще се чувстват отчуждени и ще търсят спасение в ДПС, ще търсят спасение в ДОСТ. От една страна, юридически са наши граждани, от друга страна, не ги караме да се чувстват като такива. Визирам и помаците. Това, че имат друга вяра, е друг въпрос.

Реакцията на патриотите спрямо хората с двойно гражданство, които идват да гласуват от Турция у нас беше много силна, имаше блокада на границата... Трудно може да се говори за толерантност и приобщаване, когато виждаме такива настроения. 

Много се надявах патриотите да отидат на границата, когато Ердоган заплашваше, че ще пуска бежанци, когато границите бяха отворени, а не сега. Това беше грешен ход. Не знам какви са били техните съображения, но се надявам, че вече са разбрали, че са допуснали голяма грешка.

Според Валери Симеонов това не просто не е грешка, а е национално отговорна позиция.

Сега той е част от властта и прави програмата на правителството, нека прочетем това в нея. Защото според мен всичко това, което е написано в програмата на коалицията ГЕРБ-Обединени патриоти, са все отстъпки от страната на патриотите. В тази програма не се казва нищо за Изборния кодекс, как ще пресекат вълната от бежанци на границата, не казват как България ще се отнася с бежанците вътре в страната. Оставете обещанията за това, че минималната пенсия ще стане 300 лв., а се договориха за 180 лв. Какво правят патриотите в правителството? Да се надяваме, че поне във външната политика ще могат да играят ролята на някакъв регулатор, а не да имаме външен министър, който не служи на българските интереси. 

Казвате, че патриотите са направили много компромиси с първоначалните си позиции. Ще допуснат ли те Даниел Митов отново да стане външен министър, въпреки че го обявиха за национален предател?  

Ако патриотите допуснат човек като Даниел Митов или като Николай Младенов, или като който и да било агент на западна служба, визирам американците и израелците, това ще бъде най-голямото предателство. Това ще погази всички принципи, към които патриотите са се придържали. С такива хора или подобни на предишния военен министър, България не може да бъде суверенна държава. Надявам се поне този път да имаме външен министър, които да отстоява българските интереси, което може да се случи за пръв път от 20-30 години насам. Не ме интересува името, интересува ме каква политика ще води, дали тя ще е балансирана, особено на фона на напрегнатите отношения с Турция. Интересува ме дали ще разчита само за Запада, който в никакъв случай няма да бъде на наша страна при конфликт с Турция. 

Надявам се да имаме външен министър, който не смята Русия за враг, да имаме прагматични отношения както с нея, така и със САЩ и със Запада като цяло. Това, че сме членове на ЕС, не ни пречи да имаме добри отношения с Русия. Напротив, това ще е един голям плюс за страната. Защо Гърция има добри отношения с Русия? Защо Унгария строи руски реактори, въпреки санкциите? Защото там имат политици, които защитават националните интереси на страната, а не интересите на партиите и на фирмите, които създадоха тези партии.

Възможно ли е Турция реално да предяви териториални претенции спрямо други държави, включително и към България? Как бихме могли да се справим с такава заплаха, на кои от нашите съюзници бихме могли да разчитаме?

Това отново зависи от външната политика, която ще водим. Тоест в момента, в който някой в ЕС заеме позиция, която не защитава нашите интереси, трябва да имаме алтернатива. Може да ни подкрепи Русия, може да ни подкрепи Китай или която и да било друга държава. Когато водим политика, която защитава нашите национални интереси, задължително ще водим една балансирана политика. Една балансирана политика дава възможност да маневрираш, да развиеш икономиката, да защитиш националната си сигурност, да имаш други варианти, а не само да слагаш всички яйца в една кошница. 

От друга стана, ние трябва да сме внимателни с амбициите на Ердоган, с неговите проекти на Балканите. Трябва да наблюдаваме какви проердогански фондации работят у нас. Ние не можем да говорим за другите държави, нас ни интересува България. Първо, ние сме съседи на Турция. Второ, всеки държавен служител в Турция може да влезе в България без виза, да прави каквото си поиска и да си тръгне. Освен това, трябва да намерим законова рамка, която да попречи на по-нататъшното съществуване на ДОСТ. Тази партия е шапка на ислямистите в България и служи на интересите на Ердоган, а не на интересите на България. Обяснението, което даде турският посланик беше много смешно: „Ние не подкрепяме ДОСТ, а всяка партия, която е демократична и има евроатлантически ценности. Ердоган не изповядва евроатлантическите ценности, което означава, че Турция не подкрепя ДОСТ заради това, че е евроатлантическа и модерна. Защо не подкрепят ДПС? Защо не подкрепят други български партии?

Очевидно, защото не работят за техните интереси.

Не работят за тях, не работят и за техните служби. Не знам дали „Ислямска държава” изповядва евроатлантически ценности, щом Турция търгува с нея, подкрепя джихадистите и ги пуска през своите граници. Не мисля, че в момента Фронт „Ан Нусра”, тоест „Ал Кайда”, която също се подкрепя от Турция, се води от евроатлантически ценности. Нямам информация „Ал Кайда” да се е превърнала в едно демократично движение.

Оттук нататък Турция ще играе ли роля в разрешаването на конфликта в Сирия? 

В момента Едроган води политика на инат. Тръмп каза, че оставянето на Асад на власт не е пречка пред политическото решение. Ердоган има друго мнение. Той има интереси в Сирия, има амбиции в Сирия, както има и на Балканите, има неоосманистски амбиции. Но според мен нито американците, нито руснаците ще му позволят в бъдеще да разиграва тези карти, които той се опитва да разиграва. Границите с Турция трябва да бъдат затворени. Според мен руснаците, иранците и сирийците трябва да работят в тази посока. Само че досега политиката на Тръмп спрямо Сирия не е ясна. Всички очакват да видят какво иска този човек.

Засега краят на войната в Близкия Изток не се вижда, особено в Сирия. Но нещата са далеч по-добре отпреди, защото правителството на Сирия вече контролира по-голямата част от населените места, влиянието на терористите се намалява, както и техният контрол върху териториите. Присъствието на руснаците като стабилен фактор за стабилизацията на Сирия се засилва. Руснаците направиха много неща за Сирия, за разлика от американците или турците, които продължават да мобилизират и да въоръжават терористи. Катар и Саудитска Арабия продължават да изпращат на „Ан Нусра” оръжие, амуниции и пари. Турция може и да е затворила границите или вече да няма граница с „Ислямска държава”, но продължава да подкрепя „Ал Кайдa”. Докато всичко това е налице, естествено, политическото решение ще се забави. Въпрос на време е руснаците, сирийското правителство и иранците да решават военно този конфликт. Колкото повече напредват във военното поле, политическото решение става по-възможно.

Каква беше причината Тръмп да нападне Сирия, макар че не беше изяснено кой и как е използвал химическо оръжие в района?

Нека да кажа две думи по отношение на химическото оръжие. Първо, какво пречи да се изпратят следователи, за да видят кой е използвал това химическо оръжие и дали въобще е използвано? Второ, за какво им е на сирийския режим и на Русия да използват химическо оръжие на място, което няма нито юридическо, нито военно, нито политическо значение? Самите западни анализатори, включително бивши анализатори от ЦРУ, казват, че това е инсценирано. Не искам много да говоря по този въпрос, защото всичко е ясно. Ясно е, че единствените, които притежават химическо оръжие в Сирия, са две организации – „Ислямска държава” и „Ан Нусра”, тоест „Ал Кайда”. Вместо да изпратят хора да разследват за какво става дума, западните държави подкрепят „Ан Нусра”.

Ако всичко това е инсценирано от джихадистите и инцидентът трябва да се разследва, как можем да си обясним скоростната реакция на американския президент? Можем ли да приемем, че той е бил подведен от кръговете около него за реалната ситуация в района?

Дайте да видим какви са данните за атаката, която направи Тръмп. Изстрелял е 59 ракети, като част от тях не са стигнали до целите. А тези, които са успели да достигнат до целите, не са успели да парализират летището. Самолети са излетели съвсем скоро след това. И това се случи преди посещението на държавния секретар на САЩ Рекс Тилърсън в Москва. Имаше обвинения, че Тръмп е агент на руснаците...

Тоест Тръмп е искал да изчисти името си от тези подозрения, като атакува съюзник на Русия?

Именно по този начин изчисти името си. В същото време държавният секретар на САЩ отиде в Русия, за да каже, че това никога няма да се повтори. Така че тази атака беше повече пропаганда, отколкото военна. От военна гледна точка няма абсолютно никакъв ефект, но от политическа гледна точка Тръмп имаше нужда от нещо подобно. Това не беше насочено навън, а навътре, към самата страна. И тези, които му ръкопляскаха тук или там, са наивни.

Искате да кажете, че тази атака по никакъв начин няма да повлияе върху отношенията между САЩ и Русия?

Мисля, че рано или късно американците и Западна Европа ще разберат, че с Русия, с Китай не могат да се отнасят като с някакви бананови държави, да налагат санкции и т.н. А в същото време руснаците и китайците имат алтернативни планове. Западна Европа е в криза в момента, а не Китай. Американците са в криза, а не руснаците. Руснаците се качват на хълма, докато американците и Западна Европа слизат от него. Рано или късно ще осъзнаят, че Русия не е враг, а конкурент. Ще започнат да се отнася към нея на тази основа, да зачитат взаимните интереси на двете държави. 

Какъв сигнал изпраща американската атака в Сирия на джихадистите? Няма ли те да я разчетат като подкрепа за техните действия в района?

Позицията на Западна Европа и на САЩ е в подкрепа на джихадистите. Тоест, сега джихадистите са мотивирани да инсценират подобни ситуации и да използват химическо оръжие. Сега отново прехвърлят обвиненията към режима, разчитайки, че американците и Западна Европа дори няма да направят разследване, а веднага ще обвинят режима. Това е стимул. Тоест, това е една голяма подкрепа, насърчават се терористите да извършват подобни атаки. 

Когато дойде на власт обаче, американският президент се зарече да поведе битка с тероризма. Ще му позволят ли кръговете около него да предприеме реални действия за ликвидирането на терористичните организации, които досега САЩ използваше за постигане на геополитическите си цели?

Той говореше много неща в предизборната си кампания, защото не знаеше какви са реалностите за властта. САЩ не се управляват от президент, който и да е този президент. Когато стане неудобен, веднага ще намерят начин да го махнат. Тръмп е търговец. Когато цялата династия влезе в Белия дом – жена му, дъщеря му, зет му, малко по малко той започна да вижда реалностите на властта. Той видя, че срещу вътрешния натиск трябва да бъде използвано еврейското лоби. За да използва това еврейско лоби, трябва да има остри позиции срещу Иран, много по-приятелски отношения с Израел, добри отношения със Саудитска Арабия. Със Саудитска Арабия – най-мрачният режим в Близкия Изток, подписаха сделка за 200 милиарда долара за 4 години. За какво говорим?

Можем ли да търсим символика в това, че атаката в Сирия се случи по време на посещението на китайския президент в САЩ?

Това може да е сигнал по-скоро към Северна Корея, отколкото към Китай, който е неин съюзник: „Вижте, ние сме сериозни”. Дори срещу Северна Корея не могат да направят нищо. Служат си със същите заплахи, които отправят спрямо Иран... Има си факти. В политиката можеш да говориш каквото си поискаш, но не можеш да правиш каквото си поискаш. Северна Корея не е лесна мишена. Иран не е лесна мишена. Ако бяха лесна мишена, отдавна щяха да са приключили с тях.

Как гледате на възможността Япония и САЩ да се съюзят, за да укротят Северна Корея? 

Няма как да го направят по военен начин. Ако допуснат тази грешка, ще пострадат японците, а след това ще страдат и съюзниците на Щатите в този регион. А освен това Северна Корея не е голяма заплаха за американските интереси в региона, може да се живее с такава заплаха. И Северна Корея иска нещо. Правят тестове, защото има заплаха за тях от стана на САЩ, от съюзниците на САЩ. Има толкова санкции срещу тях, само и само защото правят тестове. Пакистан има ядрено оръжие от сто години, а е съюзник на САЩ. Израел има ядрено оръжие. Индия има ядрено оръжие. Трябва ли да оставим цял народ, като севернокорейския да гладува, защото прави ракети?

Това е мисленето на американците, че са в ролята на полицай, който трябва да се намесва в делата на всяка друга държава, да сваля режими, да създава нови режими... Тяхната сигурност никой не я заплашва, да си гледат икономическите интереси. Виждате какво става в Либия, видяхте какво стана в Ирак. Цели народи бяха съсипани от тяхната политика, и то без да има смисъл. В Ирак се доказа, че няма химическо оръжие, няма и ядрено. В Либия свалиха Кадафи, на власт дойдоха ислямисти и Либия още не може да се стабилизира. Видяхме какво става в Египет. Кой помагаше на всички тези ислямисти? Щатите! Ако не са им помагали, поне са ги толерирали и са премълчавали.