D-0 Underground

Здравите и умни нации не разрушават паметници, те превръщат миналото си в културни знаци. Бункерът на Тито е типичен пример как историята не бива да се мрази, да се изтрива и да се чупи. Тя трябва да се превръща в изкуство.

В класификацията на най- секретните военни обекти на бивша Югославия бункерът в Конич (Босна и Херцеговина) е отбелязан със знака D-0. Този знак показва, че това е най-секретният и най-важният военен обект. Например с D-1 e отбелязано тайното летище в Бихач, а с D-2 тайното пристанище в Спалато. Разстоянието с кола от Сараево до Конич отнема около час. Ако намерите благоразположен таксиметров шофьор, ще ви закара дотам за 50 евро. Става дума за противоатомния бункер на югославския лидер Йосип Броз Тито, чийто строеж е отнел 26 години.

Изграждането на обекта започва през 1953 г. и завършва през 1979 г. Изкопани са 6584 квадратни метра в една планина на дълбочина 300 метра. Цената е пет милиарда долара. Целта на бункера е да спаси цялата управляваща югославска политическа класа в случай на ядрено нападение. Конструкцията е изградена така, че да може да издържи на атака с бомби до 25 килотона, много по-мощни от хвърлената бомба над Хирошима. В случай на подобно нападение в бункера е трябвало да намерят убежище както маршал Тито и семейството му, така и още около 350 души. От там е трябвало да бъде управлявана страната или това, което е останало от нея. В действителност става дума за истински лабиринт. Има места за живеене, конферентни зали, офиси, работни помещения, президентски блок, както и други сектори. Строежът е бил извършван при максимална секретност. Работните екипи са сменяни често, като според някои свидетелства хората са били карани и откарвани от обекта с превръзки на очите. Когато започва разпадът на Югославия и малко преди избухването на войната в Босна, сърбите и хърватите демонтират повечето военни обекти в региона. Това, което не може да бъде изнесено, като голямото военно летище до Бихач, е взривено от сърбите. През 1992 г. висшето военно командване в Белград нарежда да бъде разрушен бункерът в Конич. Един от охранителите на обекта, босненски гражданин, отказва да се подчини на заповедта и спасява обекта. Оттогава тази постройка с всичките си знаци и символи, с цялата си подредба е напълно запазена. Когато днес разглеждаш бункера, първото, което ти идва наум, е, че това е гигантски паметник на Тито. Навсякъде има цветни снимки на маршала с всевъзможни униформи и медали. Всъщност в Босна и Херцеговина култът или поне респектът към Тито се пази и до днес. Главната улица на Сараево носи неговото име и когато преди десетина години се прави опит за преименуването й, се организират масови протестни демонстрации. Уважението към Тито може да се открие и в един от най-посещаваните барове в столицата. Освен че носи неговото име, барът е изпълнен с предмети, които напомнят за маршала. Има гипсови бюстове, календари, статии от тогавашните вестници и списания, марки, монети, пакетчета захар, върху които е поставен ликът му. Разбира се, нищо от това не може да се сравни с предметите, които могат да бъдат открити в бункера. Там неговите привърженици могат да видят леглото му, банята с всевъзможни бидета, телефонната му централа, както и перуката на съпругата му, направена от косите, които жени от цяла Югославия са изпращали. Освен за носталгично настроените титовисти бункерът е интересен и за любителите на дизайна. Всичко е подробно описано и перфектно запазено. В банята има тоалетна хартия, произведена в Баня Лука. В конферентните зали има 72 кресла с цвят на горчица. Има две климатични системи, които дори и днес функционират прекрасно, поддържайки температура от 23-24 градуса и 60% влажност. Огромните шкафове са прекрасно подредени, а до тях се намират десетина телекса марка „Сименс”. В една от стаичките откриваме звуково устройство, което позволява да бъде записван и после прослушван гласът, нещо като предтеча на съвременните звукозаписни устройства. Всъщност тук ставаме свидетели на триумф на винтиджа, допълнен от митичните „червени телефони”, познати ни от безбройните шпионски филми. Тези телефонни апарати са считани за истински икони на Титова Югославия. Произвеждани са от фабрика „Искра” в бившата югославска република Словения. Трябва да отбележим, че в Югославия се полагат съвсем съзнателни усилия за производството на дизайнерски обекти. Словенският архитект и дизайнер Нико Крали създава прочутия стол REX, който днес е изложен в американския музей за съвременно изкуство МоМа. Пак в Словения се раждат и утвърждават марки като ELAN и Gorenje. Ските на ELAN са използвани през 70-те и 80-те години от Ингемар Стенмарк, найвеликия скиор на всички времена. Идеята за превръщането на бункера на Тито в място, където да се провежда биенале на съвременното изкуство, принадлежи на босненския артист Юсуф Хаджифейзович. Няма особени колебания при избора на име на мястото. Наречено е D-0 Underground. Идеята моментално е оценена положително не само в Босна, но и в европейските центрове. Съветът на Европа приветства този проект, чиято цел е да помогне на местните артисти да получат международна известност. Ето какво казва Хаджифейзович: „Малките култури като тези в Югоизточна Европа изчезват под натиска на доминиращите световни култури. Артистите от държавите от бивша Югославия, които са в състояние да отразяват сложността на социалнополитическата реалност, ще вземат участие в този проект. Бункерът е символ на една епоха, която остава и която ни обединява. Идеята е да използваме това място, за да отбележим нашето общо бъдеще. Биеналето се ражда като взаимодействиe между различни държави и министерства. За първи път тук при нас отново се говори за регионална идентичност. Този бункер е имал за цел оцеляването. Именно това ми се струва важно и днес”. Разбира се, биеналето D-0 Underground няма само регионални цели. Главната идея е да се създаде диалог не само между балканските артисти, но и между институции и хора на изкуството от целия свят. Така, ако първото издание през 2011 г. е организирано от Сърбия и Черна гора, второто през 2013 г. е организирано от Хърватия и Турция. За в бъдеще се мисли и за германско-полско биенале, като голямата мечта е и за биеналe, което да премине като сътрудничество между Съединените щати и Русия. Ето какво още казва Юсуф Хаджифейзович: „Ценното е това, че въпросното място за правене на изкуство, напомнящо директно за Студената война, ще събере артисти от държави, които са изживявали много травматични моменти в близката си история. Хората на изкуството ще могат да оставят своите творби тук, а творбите им ще комуникират постоянно с това място. Работите, които са били излагани през предишните години, и работите, които тепърва ще бъдат създадени, ще бъдат обединени от спецификата на мястото и от собствения си временен характер. Артистите ще реинтерпретират, реконтекстуализират и деконструират скритите механизми на това място и на собствената си история”. Има много символика във факта, че един бункер, замислен и създаден като затворено и тайно място, сега се отваря максимално за публиката благодарение на изкуството, което по дефиниция е тотално противоположно на всякакви тайни и всякакви изолации. Полезна информация: посещенията се правят в понеделник, сряда и петък след предварителна резервация. Има организирани посещения само от Туристически център Конич.

Адрес и телефон за връзка: Varda 1, - 88400 Konjic (BiH) tel. +387 61 726 030 Biennale d'Arte D-O Ark tel. +387 62 390 237 e-mail: bhbijenale@gmail.com