Русия ще продължи да бъде ключовият съюзник на Ереван и при очертаващото се на хоризонта ново правителство

Лидерът на опозицията Никол Пашинян отново е номиниран за премиер на Армения и с гласуването на 8 май вероятно ще бъде избран за министър-председател на страната. Армения се намира в тежка политическа криза след като бившият президент на страната Серж Саркисян направи неуспешен опит да продължи многогодишното си управление, сядайки на министър-председателското място. Бурните протести срещу избора на Саркисян показаха, че политикът от десноцентристката Арменска републиканска партия не се ползва с широката подкрепа на арменското общество. Лидерът на страната подаде оставка, а при първото гласуване на кандидатурата на Пашинян за премиер от 1 май опозиционният лидер не успя да получи подкрепата на мнозинството от гласовете. За него гласуваха 45 депутати, докато 56 бяха против. В отговор Никол Пашинян призова последователите си към тотално гражданско неподчинение и на следващия ден Армения буквално беше парализирана от повсеместни протести. Така се стигна до развръзката. От Арменската републиканска партия заявиха, че ще подкрепят Пашинян за премиер на страната, ако той убеди привържениците си да прекратят протестите и опозиционният лидер го стори. Очакванията са на 8 май той да бъде определен за следващия министър-председател на кавказката държава.

Идването на власт на опозиционера Никол Пашинян и неговата прозападна опозиционна коалиция, събрала едва 8% на последните избори, следва класическата технология на цветните революции, разтърсили Източна Европа и постсъветското пространство след краха на СССР. За наблюдателите на събитията веднага стана очевидно използването на същите похвати за сваляне на правителства, използвани в последните две десетилетия от Запада из целия бивш Източен блок. Въпреки това, анализаторите, които коментират, че Армения рязко ще смени своята геополитическа ориентация, ще трябва да почакат. Скъсването на съюза с Русия и ориентация към САЩ и НАТО е едно от последните неща, които могат да се очакват в тримилионната държава с древна история. След разпада на Съветския съюз новопоявилата се малка страна в Южен Кавказ има сериозни проблеми с организирането на държавността си. Армения е в състояние на война, свързана с опитите за отделяне от Азербайджан на населения предимно с арменци район на Нагорни Карабах. Разпадът на СССР и конфликтът в Карабах водят до катастрофално падане на стандарта на живот и емиграция на около една трета от населението на страната – предимно в Русия. Ереван е в тежък конфликт със съседите си Азербайджан и Турция, и единствената реална подкрепа, на която може да разчита, идва от Москва. За арменците е ясно, че не толкова Русия има нужда от тях, колкото те имат нужда от Русия. Икономическата, геополитическа, културна и военна обвързаност на Ереван с Москва е толкова голяма, че за излизане от Евразийския икономически съюз, а още повече – от Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), не може да става и дума.

За Русия Армения заема същата роля, която има и друга република със сходно население и икономика – Киргизия. В средноазиатската страна в последните десетилетия не само, че бяха организирани няколко цветни революции, но дори бе построена база на САЩ. Това по никакъв начин не повлия на геополитическата ориентация на Киргизия и днес тя е последователен руски съюзник. Всяко влошаване на отношенията с Русия може да има катастрофални последици за Армения с оглед на решаващата позиция на Москва в кризата в Нагорни Карабах, където Русия балансира успешно между Армения и Азербайджан. Сътресения в руско-арменския съюз може да означават за Ереван засилване на позициите на Баку, което е кошмарен сценарий. Възползвайки се от политическата криза в Армения, в съседен Азербайджан вече се правят опити за извличане на определени изгоди. В парламента на страната се чуват призиви за спешни действия и свикване на извънредно заседание във връзка с Нагорни Карабах. „Трябва да приемем решение за своевременно използване на възможностите ни да освободим нашите земи. Очаква се в Армения скоро да започне гражданска война. Трябва внимателно да следим ситуацията”, заяви азербайджанският депутат Гудрат Гасангулиев.

Тази сложна ситуация се осъзнава отлично от Никол Пашинян. „В миналото сме считали и днес също продължаваме да считаме Русия за наш стратегически съюзник. Движението ни не създава и няма да създаде никакви препятствия за руско-арменските отношения”, категоричен е опозиционният политик. „Нашите отношения с Русия са много добри”, казва на руски език Пашинян в отговор на журналистически въпрос на руската телевизия „Звезда”. Според него Армения няма никакво намерение да създава каквито и да е заплахи за руските интереси и ще продължи да бъде последователен член на Евразийския съюз и ОДКС.

В действителност вътрешнополитическата ситуация в Армения е достатъчно сложна, за да се правят обобщения за реалните прични за стремителния възход на протестното движение на Пашинян. Не става въпрос единствено за политическа технология. Голяма част от арменците се радват на резултатите от народния протест и подкрепят опозиционера. Хората в страната от години се оплакват от чудовищната корупция. Местната плутокрация контролира в значителна степен обществено-политическия и икономическия живот. В републиката съществуват две влиятелни групи, които се конкурират помежду си за властта – карабахска и ереванска. От две десетилетия управлява т.нар. карабахски клан – представители на отвоювания от Армения район, в чиято организация господства принципът на родственост и клановост. Корупцията, която се е превърнала в символ на тяхното управление, усилва и без това голямото социално напрежение, породено от безработицата и увеличаващото се разделение между бедни и богати. Походът на опозиционера Пашинян на практика представлява завръщане на власт на ереванския клан. Оглавяването на правителството от опозиционера обаче едва ли ще промени сериозно дори вътрешнополитическата картина. В случай, че се стигне до сериозен сблъсък между двата клана, включващ репресии и преразпределение на собственост, конфликтът може да ескалира до тежки междуособици и да доведе до загуба на позиции в Нагорни Карабах в полза на Азербайджан. Никой не иска това. При всички положения случващото се в Армения е комплексен вътрешнополитически въпрос, който е малко вероятно да се отрази на геополитическата ориентация на страната.