Истерията, свързана с предполагаемата руската „намеса” в американските президентски избори, е нещо като огледално отражение на техниките, използвани срещу Русия, които макар да имат нищожен или никакъв успех, целят да променят хода на политическите процеси в страната.

Въпреки пропагандата срещу Русия, целяща да засили впечатлението, че медиите в страната са поставени под строг контрол, в действителност списанията и радиостанциите на „либералната опозиция” неведнъж са пускали статии и сюжети, които са недопустими по характера си за „свободния” Запад. Същите тези спорни материали, публикувани в последните години, включват:

  • Твърдения, че руски сухопътни войски са разположени на територията на Донбас, даващи стотици жертви, които руското правителство прикрива. За сравнение, в западните издания няма и помен от репортажи за това как американски или натовски военни участват в сражения, противно на официалните съобщения на правителството.

  • Подкрепа за Майдана в Украйна, с който не само че бе свалено едно демократично избрано правителство, но де факто бе разрушена политическата система и икономиката на страната. От друга страна, американските медии са единодушни в критиката си спрямо всяко управление в държавите от Латинска Америка, което не се подчинява на Вашингтон, дори и ако правителствените политики са от полза за народа, какъвто е случаят в Куба.

  • Постоянно и непрекъснато квалифициране на гражданската война в Украйна като „руска инвазия” и „руска агресия”. И отново, нито една военна операция на НАТО, независимо колко незаконна е тя, някога ще бъде описана в западната „свободна” преса като акт на агресия.

  • Статии и мнения, в които руското правителство бива определяно като пряко отговорно за свалянето на полет MH-17 над Новорусия, а подобен акт бива разглеждан като престъпление срещу човечеството, който заслужава дело в международния съд в Хага. Това е все едно западните медии непрекъснато да пишат за изчезналия над Индийския океан полет MH-370, който бе свален от Военноморските сили на САЩ, а инцидентът бе прикрит.

  • Твърдения, че руските действия в подкрепа на легитимното сирийско правителство също са престъпления срещу човечеството, докато в същото време Западът подкрепя джихадистите.

  • Разследването на терористичните атаки в Русия от 1999 г., отнели живота на няколкостотин руски граждани, според което се оказа, че ФСБ е взривило жилищните сгради. Това е все едно разследване на атентатите от 11 септември на New York Times да заключи, че те са част от заговор на ЦРУ.

Основната аудитория на тези издания не е руската общественост, а по-скоро техните западни благодетели и поддръжници. Финансирането на „Новая газета” идва от Холандия и от фондацията на Сорос. Неясен е източникът на финансиране на телевизионния канал „Дождь” – неговите собственици твърдят, че проектът се издържа от собствени средства, което е напълно нелепо, като се има предвид, че откакто е стартирал той никога не е бил на печалба. „Эхо Москвы” получава парична подкрепа от борда на директорите на „Гласът на Америка” (Voice of America), който подкрепя и други „либерални” новинарски издания. Тези и други руски медии заемат отчетливо място в проектобюджета на Държавния департамент за фискалната 2017 г. Нещо повече, журналисти от тези медии получават множество журналистически награди, раздавани от западни правителства и неправителствени организации.

Друг пример за интернет издание, създадено с цел да се прокарва „либералната” идея, е „Медуза”. Тя е финансирана от олигарха опозиционер Михаил Ходорковски и т.нар. „анонимни инвеститори”. Независимо, че „Медуза” е регистрирана и базирана в Латвия, тя е насочена към руската аудитория и промотира глобалистките идеи в Русия.

Освен онези, които открито разпространяват антируска пропаганда, има и множество големи медийни издания, чиято политика показва, че те изпълняват политически задачи в пълен разрез с интересите на Русия като суверенна държава. В същото време, истинските журналистически разследвания, като тези на Джулиан Асанж биват подлагани на политическо преследване. Наред с това се правят и опити да бъдат елиминирани англоезичните руски медии като RT и Sputnik, за които се твърди, че „разпространяват руска пропаганда”.

Тази ситуация повдига въпроса защо руското правителство е толкова толерантно към медии, свързани с чужди спонсори. Част от отговора се крие в гарантирането на свободата на словото и печата, заложено в руската конституция, макар че подкрепата на тези медии от страна на важни фигури от икономическия и политическия елит също оказва влияние. Например, радиостанцията „Эхо Москвы” е част от Газпром-Медиа холдинг. В крайна сметка обаче, сравнително безпроблемното съществуване на такива медии е отражение на увереността на руското правителство в провежданите от него политики, както и на обществената подкрепа. Това ярко се отличава от паническите реакции с пускането на „фалшиви новини” при загубата на Хилъри Клинтън, което повдигна и предложения за ограничаване на свободата на словото на Запад. Да не би „грешният” кандидат да спечели изборите…

И все пак, тази ситуация, която е напълно неприемлива, е наследство от епохата на политически и икономически отслабената Русия от 90-те години. Тогава за нея се смяташе, че трябва да представлява политически импотентен доставчик на суровини за Запада. Но истинското „рестартиране” на отношенията между Русия и Запада изисква Западът да зачете политическата неприкосновеност на процесиите и институциите в Русия, по същия начин, по който той изисква това от руската страна.

Източник: South Front
Превод: Антоанета Киселинчева