Държавната Дума прие законопроект, който ограничава участието на чуждестранния капитал в руските медии до 20 процента. Освен това се забранява учредители на медии да бъдат чужди юридически и физически лица, както и такива с двойно гражданство. До този момент също имаше ограничение, но то се отнасяше само до телевизионните и радио канали, където чуждото участие бе ограничено до 50 процента. Настоящият закон пък се отнася до всички медии – не само електронни, но и печаатни и тези в интернет. Законът бе приет с огромно мнозинство. Един от малкото несъгласни – депутатът Дмитрий Гудков – предупреди, че приемането на подобен закон ще унищожи медийния бизнес в Русия, ще доведе до спирането на инвестициите и технологиите в него. Авторите на законодателните промени – Вадим Денгин от партията на Жириновски, Владимир Парахин от Справедлива Русия и комунистът Денис Вороненков – приведоха други аргументи. Според Денгин някои чужди агенти и бизнесмени постоянно се оплакват от цензура и от атаки срещу чуждестранния капитал. В същото време, подчерта депутатът, срещу Русия се води информациона война, която налага вземането на определени мерки. След като чужденците купуват дялове в руските медии и почват да влияят на умовете на хората, държавата е длъжна да отговори, каза още той.

Заместник-председателят на Комитета по информационната политика Леонид Левин уточни, че законът не ограничава работата на медиите, а се отнася до това кой може да бъде техен собственик. Левин напомни, че в много руски средства за масова информация работят чужди журналисти, които ще могат да продължат дейността си. Според Левин още един аргумент в полза на закона е деофшоризацията. „Много руски компании вече върнаха капиталите си в Русия – каза той – Трябва да се сложи ред в това отношение и в средствата за масова информация.“

В дните между четенията на законопроекта в негова подкрепа се изказа и генералният директор на Международната информационна агенция „Русия днес“ Дмитрий Кисельов. „Нищо няма да загубим от поправките в закона – обясни той – Що се отнася до свободата на словото, в момента ние със Запада сме си сменили местата. Например в руския ефир можете са кажете както „обичам гейовете“, така и „не обичам гейовете“. В телевизионния западен ефир второто няма как да го кажете, защото ще си имате проблем с гейското лоби“. Дмитрий Кисельов назова и трите институции, които са най- съществени за развитието на Русия. „Първо е църквата. Аз съм привърженик на засилването на нейната роля. В храма няма да ви научат на лошо. На второ място е образованието, а на трето са средствата за масова информация, най-вече телевизията.“ Разширявайки темата за медийните послания, Кисельов припомни, че след 11.09.2001 г. американците са направили всичко възможно, за да убедят света, че нацията им е единствена и незаменима и че само те имат право на едностранни силови действия. „Сега светът се преформатира, а на американците това не им харесва“, отбеляза Дмитрий Кисельов.

Настоящите поправки в медийното законодателство засягат шведската Modern Times Group, която владее 37,9 % от холдинга СТС Медиа и американската Walt Disney Co , която притежава 49 % от канала Disney. Ще бъдат засегнати и рускоезичните версии на западните тв канали, които се разпространяват по кабела – Discovery, TV1000, Eurosport, Cartoon Networks и др. Всъщност чуждестранните медийни инвеститори са най-силно представени в печатни медии. Става дума за Burda /списанията „Лиза“, „Ooops!“, „Playboy“/, Conde Nast / „Vogue“, „Glamour“, „Tatler“/, Axel Springer /“Forbes“, „OK’, „Geo“/, Sanoma /“Cosmopolitan“, „Harper’s Bazaar“, „Grazia“, „National Geographic, „Ведомости“/. Според източници, близки до германските бизнес среди, Матиас Дьопфнер -генерален директор на германската компания Axel Springer – вече е информирал канцлерката Ангела Меркел за новия закон, който, според него, поставял под заплаха немския бизнес. Официално представителите на компаниите, засегнати от нововъведенията, отказват коментар.