Безпрецедентното политическо убийство на посланик Андрей Карлов се извършва в контекста на прелома в сирийския конфликт и обособяването на триъгълника Москва-Анкара-Техеран

Убийството на руския посланик в Турция е извънредно събитие с малко аналози в дългогодишната история на руската дипломация. Непосредствено след атентата експерти по международни отношения и тероризъм обособиха две различаващи се версии за причините и реалните поръчители на варварското деяние. Привържениците на „ислямистката следа” виждат престъплението като изолирано явление, извършено от „вълк-единак” или в сговор с радикални организации от т.нар. „умерена опозиция”. Според някои коментатори от тази група в заговора за убийството на посланик Карлов са замесени влиятелни среди в турската държава, недоволни от развоя на събитията в Алепо. Другата версия за покушението е коренно противоположна. Тя е концентрирана около тезата, че убийството на руския посланик в Анкара е провокация, целяща да разруши подобряващите се руско-турски отношения в светлината на разрешаването на сирийската криза. Анализаторите от тази група са на мнение, че подобно дръзко деяние може да бъде извършено само от влиятелен външен фактор, недоволен от развоя на събитията. Какви са фактите?

Извършител на покушението е 22-годишният полицейски служител в Анкара Мевлют Мерт Алтънташ. Младият престъпник е работил в специализираното звено за борба с масовите безредици на турската полиция. Очевидно именно това е послужило като прикритие при влизането на извършителя в сградата, където руския посланик е присъствал. Едва навършил пълнолетие Мевлют Алтънташ е приет в полицейска академия в Измир и в последните две години е служител в системата на вътрешните работи. Не са известни никакви налични обстоятелства, които да водят дори и до косвена връзка между убиеца и радикални терористични организации, няма и данни лицето да е имало радикални ислямистки възгледи. Повечето обстоятелства са в полза на т.нар. турска връзка в случая. Възникналите множество въпроси разкриват потресаващ пропуск в турската охрана на мероприятието. Фактите говорят за добре планиран акт в съучастие с вътрешни за системата на сигурността в Турция лица.

Както е известно задължението за обезпечаване на сигурността на чуждестранните дипломати пада върху приемащата страна. Още миналата седмица, когато пред руското консулство в Истанбул имаше няколко демонстрации срещу политиката на Москва в Сирия, турските власти обявиха, че са взели допълнителни мерки за обезпечаване сигурността на руския дипломатически корпус. Въпреки това обстоятелствата около престъплението показват, че убиецът е единственото лице от турските правоохранителни органи намиращо се в изложбената зала. Самото разположение на престъпника непосредствено зад Андрей Карлов говори за това, че посланикът го възприема като част от охраната. Престъплението е замислено на основата значителен обем информация от непубличен характер с явното участие на вътрешни лица от системата за сигурност. Така например стана ясно, че единствено на изложби и мероприятия от подобен характер руският посланик се движи без собствена охрана. Изтеклата в публичното пространство снимка на Мевлют Мерт Алтънташ с турския президент Реджеп Ердоган, чиято автентичност до момента не е опровергана, сякаш идва да ни убеди, че турските власти са замесени в покушението като акт на отмъщение срещу освобождаването на Алепо, което за Анкара представлява стратегическа загуба. Подобна констатация не съответства на моментната картина в международните отношения около сирийската криза.

В последните няколко седмици се случиха поредица от събития, които кардинално промениха хода на съревнованието между големите външни играчи на територията на Сирия. От дипломатическия фронт бяха отстранени САЩ и западноевропейските им съюзници, а Саудитска Арабия и монархиите в Персийския залив загубиха значителна част от влиянието си над екстремистките групировки, воюващи с правителството в Дамаск. След поредица от неуспешни договорки във формата на Женевските преговори и неудачните мирни усилия на държавния секретар Джон Кери, руската страна и нейните близкоизточни съюзници започнаха да разглеждат дипломатическите преговори с Турция като на ключ към урегулирането на конфликта. Чрез различни лостове като доставките на оръжие, военна, политическа и дипломатическа поддръжка за бунтовниците Анкара се превърна в изразител на техните интереси за сметка на САЩ. Саудитска Арабия и Катар стремително загубиха влиянието си над групировките. В провинция Идлиб, контролирана от бунтовниците, дори бяха проведени серия от протести срещу групировката Джабхат Фатех Ал-Шам (бившия клон на Ал-Кайда – Ал-Нусра). Всичко подсказва, че трудно може да бъде образуван единен фронт между подкрепяните от монархиите в Залива групировки и тези, разчитащи на турска помощ.

Така се стигна до 7-ми декември, когато се случи първото събитие, предвещаващо кардинално изменение на съотношението на силите на дипломатическия фронт. Между Русия и Турция бе постигнато споразумение, съгласно което групировката „Фатх Халеб” предаде четири обсадени квартала в Източен Алепо и в замяна ѝ бе осигурено безопасно евакуиране. Преди седмица пък бе постигнато голямото споразумение между Турция и Русия, благодарение на което на реципрочен принцип биват евакуирани бойците и екстремистите от Алепо и обсадените в провинция Идлиб сирийски войски, заедно с техните семейства. На практика САЩ и Саудитска Арабия са отстранени от масата за преговори. Още на 1 декември Financial Times разкри, че сирийските бунтовнически групировки са започнали тайни преговори с Москва за прекратяване на боевете. Четирима членове на опозицията от контролираните от бунтовниците територии в Северна Сирия са заявили за изданието, че с посредничеството на Турция се водят преговори в Анкара с Русия. Всичко това означава, че на мястото на неуспешния формат на преговори в Женева, Русия инициира паралелна дипломатическа акция – Московски преговори между Турция, Иран и Русия. Моментът е преломен. В случай, че с Турция се постигне взаимноприемлив вариант за урегулиране на конфликта – особено по отношение на „Ислямска държава” и кюрдите, то мирът в Сирия е въпрос на време.

Убийството на руския посланик, извършено при наличието на достатъчно уличаващи турската страна обстоятелства, става броени часове преди започването на Московските преговори между външните министри на Анкара, Техеран и Москва и очевидно притежава потенциала да провали мирните преговори. Именно около тази теза за причините за покушението се обединяват трите държави.

В своя коментар по повод на трагичното събитие руският президент Владимир Путин дословно заяви: „Престъплението, което бе извършено, несъмнено е провокация, предназначена да попречи на нормализирането на руско-турските отношения и на мирния процес в Сирия, за който допринасят активно Русия, Турция и Иран”. Абсолютно същото повтори турският президент Ердоган, а външният министър Мевлют Чавушоглу, който е в Москва, заяви, че убийството на посланика на Русия в Турция Андрей Карлов цели срива на мирното разрешаване на конфликта в Сирия, но „Москва и Анкара няма да приветстват това”.

Особено интересен коментар направи официалният говорител на руското Министерство на външните работи Мария Захарова в ефира на телевизия „Россия 1”. Според нея убийството трябва да се разглежда в светлината на опитите на Андрей Карлов за постигане на мир в Сирия. „Той беше човек, който общуваше с опозицията, включително и със сирийските опозиционери и установяваше диалог с тях. Това придава на трагедията съвършено друго измерение”, обяви Захарова.

По всичко личи, че опит за проваляне на мирния процес с участието на Анкара, Техеран и Москва най-вероятно е основната версия за покушението. Това обаче не дава отговор на въпроса кой е реалният поръчител на безпрецедентното деяние. В своите изказвания до момента руският президент демонстрира решимостта си да доведе докрай процеса на разследването. „Длъжни сме да разберем кой е направлявал ръката на убиеца”, заяви в лаконичния си стил президентът Владимир Путин. Реципрочно действие от страна на Москва обаче несъмнено притежава потенциала да усложни сериозно руско-американските отношения в началото на мандата на новоизбрания президент Доналд Тръмп. В сложната и преплетена картина едно нещо е сигурно – Руската федерация с днешното политическо ръководство не е страна, която да подмине като нещо незначително убийството на свой висш дипломат. Какъв ще бъде руският отговор предстои да наблюдаваме.