Отминаващата година показва, че завършва една епоха, започнала след края на Студената война и краха на СССР. Глобалният проект за повсеместно установяване на либералния световен ред се оказа несъстоятелен. Гражданите на западните държави, където се реализираше този проект, загубиха интерес към него, което се потвърждава от резултатите от плебисцитите, проведени там. Ето мненията на няколко чуждестранни експерти за отиващата си година пред lenta.ru

Яшар Якиш, външен министър на Турция (2002-2003 г.), президент на Центъра за стратегически изследвания STRATIM, експерт на клуб „Валдай”:

През 2016 г. напрежението между двете свръхдържави САЩ и Русия не само не отслабна, а напротив, отношенията им се намират в най-ниската си точка от края на Студената война. Трудно е да се правят прогнози след победата на Доналд Тръмп на президентските избори – той има своеобразен подход в международните отношения. Да видим какво ще последва от изказването му, че страните от НАТО трябва да увеличат бюджета си за отбрана. Най-важното събитие в световната политика през 2016 г. е Брекзит. Това е промяна на парадигмата за Евросъюза. Оказа се, че всяка държава може да излезе от ЕС, ако сметне това за целесъобразно. Китай продължава да укрепва икономическата си мощ. Ръстът на икономическите показатели се забавя, но това можеше да се очаква. Пекин стартира гигантския комуникационно-инфраструктурен проект Икономически пояс „Пътят на коприната” и вече вложи в него трилиони долари. Що се отнася до кризата в Близкия Изток, бяха допуснати маса грешки особено в Сирия и Ирак. Западните държави недооцениха президента Башар Асад: веднага след като в началото на 2011 г. в Сирия избухнаха безредиците, те решиха, че режимът скоро ще падне и изхождайки от това, снабдиха опозицията с оръжие. И едва когато това оръжие се оказа в ръцете на салафитите, Западът започна да се замисля за разликата между фундаменталистите и относително умерените бунтовници. Това още по-силно обърка ситуацията.

Си Раджа Мохан, ръководител на индийския отдел на Фондация „Карнеги”, експерт на клуча „Валдай”:

Докато последиците от глобалната икономическа криза от 2008 г. постепенно биват преодолявани, през 2016 г. набира сила нова важна тенденция, която ще окаже дълготрайно въздействие върху всички големи държави и върху международната политико-икономическа система. Тази тенденция може да бъде характеризирана като четвъртата индустриална революция. Все по-осезаемо в нашия живот става присъствието на такива технологии като изкуствения интелект, роботизацията, системите за обработване на големи количества данни. Мащабите на тази революция ще бъдат много по-впечатляващи, отколкото всички предишни индустриални трансформации. В най-голяма степен тази четвърта индустриална революция ще повлияе върху сферата на труда. Автоматизацията не само ще унищожи много професии, но и кардинално ще поевтини стойността на труда в производствения процес. Тази обезценка на работната сила ще доведе до сериозно преразглеждане на съвременните политико-икономически теории. Четвъртата промишлена революция и съпътстващата я политическа нестабилност ще окажат в близко бъдеще значително въздействие върху баланса на силите в света. Далеч невсички големи държави ще успеят ефективно да се адаптират към нарастващите проблеми, които произтичат от глобализацията и технологичните трансформации. Тези, които успешно се справят с тези предизвикателства, ще подобрят положението си. Останалите ги чака упадък.

Уилям Уолфорт, политолог, професор в катедрата по държавно управление в Дортмут колеж, САЩ, експерт на клуба „Валдай”:

Основната тенденция през 2016 г. е понижаването на импулса на глобалния либерален ред. След края на Студената война изглеждаше, че светът се движи в посоката на повсеместно установяване на либерален ред. Локомотивът на това движение бяха САЩ и други западни държави. Те се стремяха да разпространяват набор от глобални правила, състоящи се от основните либерални идеи: демокрация, права на човека, икономическа глобализация, отвореност, свободно преместване на стоки и хора, силни международни институции. Разбира се, и преди по този път имаше провали и неудачи, но 2016 г. ще остане в историята като годината, нанесла най-тежък удар върху тази идея. Предполагам, че увеличаването на терористичните актове е една от причините за кризата, с която се сблъскаха либералите. След подобни атаки гражданите искат твърда реакция и са готови да пожертват либералните принципи в името на сигурността. Това оказва влияние на политиката, защото партиите реагират на настроенията в обществото. Те обещават силна власт и безопасност, дори ако се налага да има отстъпление от някои либерални и демократични принципи, като прозрачните граници и задължителното приемане на бежанци.

Резултатите от изборите и референдумите през изтичащата година ясно свидетелстват за това, че хората се отвръщат от глобалния либерализъм. Двете главни събития, разбира се, са Брекзит и изборите в САЩ. Но подобни явления са много повече. Достатъчно е да си припомним какво ставаше в Унгария и Полша. Има държави, включително и Русия, които често се отнасят скептично, ако не към всички, то към някои от ключовите положения на либералния проект. Лидерите на тези държави наблюдават случващото се днес по света и се убеждават, че до известна степен са прави. Те разглеждат всички тези тенденции – засилването на националния суверенитет и защитата на националните интереси, като съставна част на собствената си политическа идеология, макар че не цялото население на тези държави е във възторг от случилото се през2016 г. Искам да кажа, че лидерите на Китай, Русия и други страни доста скептично се отнасят към либералния световен ред. Те виждат, че с оглед на ставащото през 2016 г. позициите им до някаква степен са оправдани.

Превод със съкращения, източник Lenta.ru