Китай се превърна в незаобиколим фактор в световната политика. Съгласно данни на МВФ Поднебесната достигна през 2015 г. БВП от 19,3 трилиона долара, което е 17% от световния. За сравнение САЩ има 15,7% от световния, ЕС – 14,8%, Русия – 3,2%. На китайска територия се намират 1/5 част от световните производствени мощности и 17,5% от населението на планетата. Всяка година Китай пуска на вода 766 милиона тона сумарен тонаж на свои кораби, което е 45,1% от световния обем. Поднебесната произвежда 46% от световното производство на алуминий, 47% от добива на въглища, 49% от добива на желязна руда, 54% от производството на чугун, 60% от световното производство на цимент. Всеки седми мобилен телефон от десет и всеки девети персонален компютър е китайско производство. Отдавна Китай е една от водещите сили във високите технологии. На 16 август 2016 г. Пекин, първи в света, изведе в орбита спътник за квантова връзка, който засега няма аналог.
Китай дълго плаваше като айсберг, който е потопен 9/10 под водата. Днес неговите размери са толкова огромни, че няма как да не се забележи неговата геополитическа гравитация. Китай „присъства” във всяка една точка на нашата планета. Икономически, политически, културно, а в последно време и китайската военна мощ придоби размери, които не са за пренебрегване от големите играчи в международните отношения. В България все още много хора не си дават сметка за глобалния китайски проект наречен „Икономически пояс на пътя на коприната”. Ако Пекин успее да го реализира, то в самия Китай над 200 милиона жители и още около 400-500 милиона жители в Югоизточна Азия ще формират обезпечена средна класа. Китайската икономика ще получи свой собствен стабилен пазар, който ще надвиши пет пъти сегашните на Европа и САЩ взети заедно . На форума Г-20 в Поднебесната Иран потвърди своето твърдо намерение да участва в изграждането на „Пътя на коприната”. През последните месеци Техеран и Пекин разширяват активно своите усилия за сътрудничество в различни области. Китай и Иран обсъждат не само сухопътния, но и морския път. В сегашната геополитическа обстановка именно морският „Път на коприната” ще трябва да стане основен: от Иран – в Червено море – Суецкия канал и по-нататък – Гърция, пристанището Пирея .
Прозира желанието на транснационалните корпорации да блокират сухопътния „Път на коприната” по маршрута Турция – Иран. Спонсор и изпълнител на поръчката е Саудитска Арабия. Съгласно съобщение на телевизионния канал „Ал-Манар” саудитският министър на отбраната Мохамед бин Салман предлага 500 000 долара възнаграждение на изпълнителите на терористичен акт в Иран . За Рияд има и друга причина да усилва своята битка с Техеран. Йеменски ракети тип „Беркан 1” поразиха богатата на нефт саудитска провинция Таифа, а това е на разстояние 700 км. навътре на саудитска територия. Йеменската ракета е направена на базата на ракетите „Скъд”, които имат обсег на действие над 800 км. По-ясно казано, йеменците могат да поразят Риад, когато си пожелаят. Естествено, без помощта на иранските специалисти ракетите „Беркан 1” нямаше никога да се появят в Йемен. Китайците няма как да не са предвидили, че по маршрута на сухопътния „Път на коприната” ще бъде напрегнато, саудитци и иранци ще се сражават. Затова и Техеран се опитва да пренесе войната на територията на саудитците.
Форумът Г-20 в Китай не демонстрира някакви впечатляващи реални резултати. След него светът обаче разбра, че живее в нова политическа реалност. Реалност, в която глобалната хегемония на САЩ е отишла вече в историята. Самият форум приличаше повече на бенефис на китайския лидер Си Дзинпин. Той покани на срещата на високо равнище достатъчно много гости от страни, които не влизат в Г-20, но играят забележима роля в света или в своите региони . В това отношение със своето присъствие Азия изпъкна особено релефно. Много символика имаше в разходката на високите гости с кораб по езерото Сиху. Кормилото на плавателния съд бе поверено в ръцете на Си Дзинпин.
Особено внимание предизвика крайно унизителното посрещане на Барак Обама на китайското летище. Появиха се различни обяснения за случилия се конфуз. Но никой не обвини за това Поднебесната. Китай е известен със своето стриктно отношение към ритуалите и традициите. Изобщо не е характерно за китайците провокативно унижение на опонентите. От американска страна бе направен опит да се игнорира конфузът при посрещането на Барак Обама. Слизането на американския президент от задната част на самолета по-скоро подсказва, че на дъното на инцидента са конфликти между различни противоборстващи групи в САЩ. Важен детайл е това, че след бъркотията при посрещането на Барак Обама военното разузнаване на САЩ написа в Туитър подигравателен текст по адрес на Китай. Веднага след това текстът бе премахнат и последва извинение . Една от версиите е, че при кацането на американския самолет, китайците са се съобразили с опашката, която се е формирала от другите гости на форума и Обама е трябвало да почака. Необходимо е било технологично време, за да се организира посрещането по протокол на Барак Обама. Американците нямат навик да чакат и са известни със своята откровена наглост в подобни ситуации. Изпреварват всички. Точно от това са се възползвали китайците и са приели Барак Обама без съпътстващи процедури. Друг въпрос е, че от китайска страна вероятно е очаквано подобно развитие на ситуацията. Американците със своята простодушна и откровена наглост често са достатъчно прогнозируеми момчета .
Въпросът с „унижението” при излизането на Барак Обама от самолета не е основният акцент от пребиваването на американския президент в Китай. Съществен е друг детайл. По време на престоя на Барак Обама на срещата на Г-20 в Поднебесната никой не се опитваше да третира по преференциален, специален начин американския президент, както е било досега . Точно това е изключително изтънченото унижение от страна на китайския дипломатически протокол. Пълно равнодушие към високопоставения гост.
Още един символичен момент по време на форума бе началото на срещата на Владимир Путин с британския премиер. От редица медии се подчертаваше, че Тереза Мей е толкова недоволна от политиката на Москва, че настоява да се види с руския президент. Тя „пропусна” да поздрави формално Владимир Путин в началото на срещата. Руският президент забеляза този „пропуск” и ненатрапчиво я коригира. От коментарите в глобалните медии излезе, че британците за пореден път учат руснаците как се живее. Това би могло да е така, ако игнорираме факта, че срещата бе проведена по инициатива на Лондон . На срещата Тереза Мей се появи облечена с червена рокля, която силно напомня на тази, която носеше Кейт Мидълтън (съпруга на уелския принц Уилям), на тържествения обяд, даден в Бъкингамския дворец преди време на Си Дзинпин. Китайска цветова символика.
Очевидно, коментарите в медиите силно се различават от самия разговор между Владимир Путин и Тереза Мей. По-скоро англичанката се опита да привлече официално Русия към китайско-британския алианс. А Путин формално подкрепи проекта, но както и преди това, предпочете да остане леко встрани от формалното членство. Самият Китай вече не е в състояние да се дистанцира от британския проект, в който се явява главно действащо лице . Като се наблюдава как се развиват събитията, какво правят Русия и Китай, анализаторите остават с впечатление, че руснаци и китайци съгласуват своята обща стратегия . Очевидно, Поднебесната желае да запази определена самостоятелност по отношение на Лондон с помощта на Москва. А Русия няма нищо против. За Пекин това е екзистенциален въпрос. Си Дзинпин вече няма никакви спирачки при публично описване на заинтересоваността на Китай към всестранно стратегическо партньорство с Русия.
Ключовото словосъчетание от страна на Владимир Путин на срещата на Г-20 бе апелът за „деофшоризирането на световната икономика”. Това е удар върху транснационалните корпорации от страна на държавата. Това е в интерес на всички държави, даже и в интерес и на самата американска държава. Ако този ход се реализира, то това ще доведе до тотално разоряване на транснационалните корпорации, а техните средства ще станат собственост на държавите и ще послужат за погасяване на държавните дългове. Деликатно е положението на САЩ. Те едновременно са най-голямата офшорка и най-големият длъжник. Китай и Русия ще спечелят от деофшоризирането, а САЩ ще напълнят своя бюджет с огромни суми и ще си платят голяма част от дълговете, които имат към кредиторите . Сред играчите, които могат потенциално да загубят е Великобритания. Англичаните, които са изключителни стратези реализираха Brexit и десет години вече извеждат своите капитали от сянка и даже съзнателно рушат своите офшорни зони. Противници на деофшоризацията остават крупните транснационални корпорации на САЩ в лицето на политикоикономическата симбиоза Рокфелер-Клинтън.
По тази причина, ако Хилъри Клинтън спечели президентските избори, то светът ще се окаже в навечерието на поредица конфликти – от корпоративни и локални до глобална война . Светът се намира на кръстопът. Едновременно двама победители в тази схватка няма как да има. Или глобалните транснационални корпорации окончателно ще смачкат суверенитета на държавите и светът ще стане глобален пазар. Корпоративните правила и печалбата ще се окажат по-важни от държавните норми и закони, а грабежът на планетата ще продължи до пълно изтощаване на ресурсите. Или държавите ще вземат реванш и ще си върнат откраднатото през последните два века от транснационалните корпорации. Една голяма част от американския елит разбира, че най-вероятно държавите ще имат своя реванш. Превратът в Бразилия може да се анализира през казаното по-горе. Дилма Русеф бе сменена с човек на САЩ. Това е опит да се влезе в бъдещия клуб на избраните, който се формира във формата БРИКС. Не е случайно, че срещата Г-20 започна с неформалния форум на БРИКС. Общият тон по време на двустранните и многостранни срещи в Китай подсказва, че светът като цяло върви към колективна отговорност, определяне на зони на влияние, формиране на нова финансова система и акцентиране на икономическата активност в Тихоокеанския регион . Поне повечето страни приемат този път на развитие на света. Което прави глобалната война все по-малко вероятна.
* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto