„Със сигурност това, от което ние на Балканите имаме нужда, не е стратегията на Тодор Живков „Балканите без ядрена зона“. Имаме нужда от ядрени оръжия, които гарантират мира, както го гарантираха през цялата Студена война“, заяви неотдавна Соломон Паси по bTV, бивш външен министър на България и виден представител на Атлантическия фактор у нас. Соломон не би казал това случайно. Той е достатъчно опитен, за да си сложи такъв таралеж в гащите, без да е инструктиран за подобно сурвакане на общественото мнение.
Да се твърди, че разполагането на ядрени ракети на територията на Балканския полуостров ще запазва мира, е типичен парадокс, характерен за инструментариума на хибридните войни. Както казваше забележителният русофоб Збигнев Бжежински: „Транснационалното усилие да се развие и колонизира Сибир може да стимулира укрепването на връзките между Европа и Русия“. Представянето на несъвместими акценти и действия с теоретично възможен, но на практика абсурден резултат, е много ефикасен фейк. Внушение, което заживява самостоятелен живот и постепенно се превръща в нарастваща „истина“. Сблъсъкът с разума няма значение, несъответствието се потиска от силата на емоцията. Затова подобни внушения винаги са придружени с идеологически шум, русофобски излияния, спекула със страхове, псевдополитическа риторика, чиято цел е да прикрие базовата задача на цялата тази технология. А тя е победа във войната за глобално господство.
Настъпването на НАТО на изток при това с разполагане на ядрено оръжие е просто част от тази война. Не можем да се залъгваме, че НАТО е някакъв европейски алианс за отбрана. НАТО е организация, доминирана от САЩ, включително във финансов план. Европейската компонента на НАТО е само начин за легитимиране на интересите на САЩ под формата на „международна коалиция“, „цивилизационен избор“, „защита на западни демократични ценности“ и пр. Европа е безспорен авторитет в съвременната цивилизация, затова е нещо като необходим „медиен“ партньор, който да маскира инвазията на американския интерес по целия свят – от Венецуела през Близкия изток до Северна Корея.
Интересно е усилието за т.нар. „стабилност на Западните Балкани“. Под това мото се проведе и балканската кампания по разширяването на НАТО. Но разширяването на Изток е много по-обемно от включването на Македония и Черна гора. НАТО няма да получи кой знае какво от влизането на Македония в организацията. Ще придобие полигона до Криволак и летището Петровац около Скопие. Но Западните Балкани са празна точка от глобалната обсесия на НАТО за военен контрол: тоест ако НАТО не присъства, ще присъства друг.
Докато се „приобщаваха“ Западните Балкани, изведнъж стана дума и че 90% от въоръжението в Черно море принадлежи на Русия, което не може да „не тревожи НАТО“. Логично е да се сетим, че Украйна ще се използва за провокации, за да се покаже на света необходимостта от присъствието на НАТО в Черно море. Например преди няколко месеца Европейската комисия беше задействана в този тактически план, като призоваваше Русия да освободи украинските кораби, които бяха задържани близо до Кримския полуостров. Ако Европейският съюз не призове няколко пъти Русия „да внимава“, никаква драстична стъпка не може да се случи. Така че в ход е обичайната схема за подготовка на „световното обществено мнение“ и за натягане на „международното напрежение“. Провокациите ще се засилват във времето. А медиите, както и у нас, ще излизат със заглавия: „Русия срещу Украйна в Черно море“. Разбира се, че НАТО ще се намеси, за да защитава „страхуващите се“ от агресията на Русия. В края на декември миналата година британският военен министър Гавин Уилямсън посети Украйна, за да заяви на украинския си колега (но всъщност на света), че „Черно море не принадлежи на Русия“ и че Великобритания е изпратила свой кораб там, за да покаже, че „Киев не е сам“. По същия начин и американският ракетен разрушител „Доналд Кук“ пристигна в Одеса, а Петро Порошенко определи присъствието му като „важен сигнал за Кремъл“. Дори самият Столтенберг заяви, че се разглеждат възможностите НАТО да разшири присъствието си в Черно море.
Натовското присъствие се увеличава под различни предлози. Но основният и най-удобен инструмент е Украйна. Съвсем очаквано представителят на Украйна в НАТО Вадим Пристайко обяви: „Украйна моли съюзниците да увеличат присъствието си в Черно море, за да бъде показано на Русия, че плановете й за изтласкването ни от Черно и Азовско море ще се натъкнат на твърд отговор от международната общественост.“
Планът е в действие, но безспорно е необходимо време. Включително за убеждаването на страни като България, тъй като нашият премиер счита, че Черно море трябва да е за туризъм, а не за военни маневри. Честно казано и на Борисов не му е лесно. Да си подложен на натиск и да бъдеш пречка на стратегическите планове на САЩ за военно присъствие в определен район, е доста опасно занимание за политическото здраве. Измислените конструкции за страхове от руска агресия в Черно море ще продължат да се пробутват, защото именно те създават основанията за „намеренията“ на НАТО да разширява позициите си. Така че русофобията се създава и използва успешно за определени геополитически, пазарни и военни цели. Тя не е биологичен код. Тя се изработва, създава и налага.
Разбира се, руснаците също се стараят много в тази посока. Наблюдавайки действията на руския дипломатически корпус у нас, стигам до извода, че дори посолството на „Козяк“ да излезе в перманентен отпуск, неуморните ръководители на русофилските организации правят всичко по силите си, за да създават русофобски нагласи. Поначало неинтелигентността е достатъчно отблъскваща сама по себе си и тя няма потенциал да създава привърженици. Русия винаги е била груба и бавна в дипломацията си на терен, а за т.нар. „мека сила“ по-добре да не говорим. Фините настройки са нещо напълно непонятно за Русия. Така че колкото и да говорим за манипулиране на общественото мнение и умишленото му възпитаване в русофобски нагласи, има обективни факти в дейността на руската дипломатическа мисия у нас, които като резултат подсилват русофобията.
„САЩ изпращат ясен сигнал към Москва, че Черно море не е някакво руско езеро“, казва Дебора Сандърс, експерт по военноморските въпроси за Черно море. Това е достатъчно, за да се ориентираме за плановете на САЩ в нашия регион. От друга страна, Александър Грушко, руският представител към НАТО, убедително заяви, че Черно море никога няма да се превърне в „натовско езеро“ и „ние ще предприемем всички необходими мерки“. Изтърването на Украйна от руснаците обаче не говори в полза на техните възможности да водят хитри регионални политики. Тъкмо напротив. Да, присъединяването на Кримския полуостров е силен ход, но на фона на нелепата загуба на цяла Украйна и превръщането й дългосрочно във враждебна русофобска страна, придобиването на Крим е нещо като умърлушената черешка от върха на тортата, но без тортата. САЩ действат истински мащабно, дългосрочно, стратегически последователно и с технологично овладяване на националните елити. Подходът им е мултисистемен, ясен, изключително рафиниран, обърнат към инвестиции в човешки потенциал, към изграждане на наднационални и национални мрежи и структури за влияние, към създаване на възпроизвеждаща се система за обслужване на американския интерес в ръководните ядра на водещите партии в държавата-обект и пр. САЩ са най-добри в Европа, защото на териториите на Русия и постсъветското пространство се сблъскват с различна цивилизационна култура, в която част от тактическите прийоми въобще не работят. Въпреки това към момента Америка успява да използва Украйна за своите цели, а именно като оръжие срещу Русия. И дори успява да използва либералната социална тъкан на Русия срещу самата Русия, създавайки устойчив реформаторски и интелектуален елит. Това наистина е виртуозно изпълнение!
Колкото до разполагането на ядрени оръжия на Балканския полуостров, за което Соломон Паси говори от позицията на „атлантически експерт“, това е въпрос само на време. Ключова роля има американската база „Бондстийл“, която е най-бързо построената военна база в света. Американският военен контингент се разполага още преди да бъде довършено изграждането й. Кое налага такава спешност? Ами неурегулираният статут на Косово. Това е просто територия, която позволява всичко. Самото Косово „възниква“, за да „разреши“ формално изграждането на тази база в сърцето на Балканите. Това е най-самостоятелната база на САЩ на чужда територия. Тя е държава в квазидържавата и никой освен Пентагона не знае какво се случва там. Докато се строи базата, американските изпълнителни и обслужващи компании са най-големият работодател в цяло Косово с десетки хиляди наемни работници и около 1700 американски военни инженери. Военната база „Бондстийл“ е част от генералната стратегия на САЩ около Черно море. И това дали ние ще се съгласим на наша територия да има ядрено оръжие на НАТО, не е от особено значение за САЩ. Те са достатъчно устойчиви на Балканите. Въпросът е да не се руши дисциплината. И да се създава у Русия усещането за обединено напредване на врага.
Изтласкването на Русия от Балканите и мачкането на Сърбия, исторически партньор на руснаците, е основната американска линия за нашия регион. От лидер на югославската федерация Сърбия е поставена в изолация от евро-атлантическата общност и тази изолация вече дава своите ефекти. Сърбите са уморени, а Русия губи стратегически позиции на Балканите. Всички писъци за разширяващото се влияние на Русия на Балканите не отговарят на истината. Реална, функционираща, ефективна стратегия на Балканите Русия не развива. Не защото не иска, а защото „не разбира“ как точно се прави това, което правят САЩ. Опитва се да се състезава на американската писта, вместо да изгради своя високоефективна писта за въздействие. Затова и губи. Единственият успех на Русия за момента е Турция, чието преориентиране е по-скоро груба грешка на САЩ, от която Русия се възползва. Нека не забравяме, че Ердоган няма да е вечен, а САЩ са много търпеливи.