Едно от най-важните политически произведения на XIX век – „Манифест на комунистическата партия” от Карл Маркс и Фридрих Енгелс, започва по следния начин: „Един призрак броди из Европа – призракът на комунизма. Всички сили на стара Европа са се съюзили за свещена хайка срещу този призрак”. Състоянието не само на Европа, ами и на целия свят, днес много прилича на онова състояние от 1848 г., когато излиза Манифестът. Днес също броди един призрак. Призракът на желанието за промяна. Все повече хора в най-различни държави вече открито изразяват недоволството си срещу догмите, които им биват налагани от настоящия либерализиран, глобализиран и откровено антинационален елит. Все повече хора недоволстват, защото изпълнението на тези догми донесе благосъстояние съвсем не на всички, както ни беше обещавано, а само на една микроскопична транснационална прослойка. Докато ни залъгваха с приказки как всички ще станем приказно богати, при положение, че изпълняваме безпрекословно мантрите на Вашингтонския консенсус, богати станаха единствено членовете на въпросната прослойка. Либералните елити – политици, икономисти, бизнесмени, както и техните слуги, наричащи се интелектуалци – направиха така, че социалното неравенство се увеличи неимоверно, а все повече хора виждат, че живеят по-зле от своите родители. И затова нормалните хора се разбунтуваха срещу приказките и действията на своите елити. Брекзит беше израз на този бунт. Изборът на Доналд Тръмп също е израз на този бунт. Дори и ние в България се разбунтувахме. Гласуването на президентските избори за Румен Радев, гласуването в подкрепа на референдума за промяна на избирателната система са израз точно на това наистина огромно желание за премахване на статуквото. Е, да, либералните елити веднага обясниха на британците колко са тъпи, задето са гласували за Брекзит, после същите тези страшно умни либерали обясниха и на американците, че са много тъпи, задето са гласували за Тръмп. Българските грантови анализатори също се направиха на много възмутени заради това, че повечето българи гласуваха за кандидата на промяната, а не за кандидатката на статуквото. Между другото има една огромна разлика между западните елити и българския. Онези поне са автентични. Сами са стигнали до идеите, които пропагандират. А единственото, което правят българските елити, е да повтарят без много мисъл заучените фрази на западните си ментори. Това ги прави крайно несимпатични както на нормалните българи, така и на чуждите им покровители. Защото дори и покровителят няма как да се отнася с уважение към некадърното си протеже. Единственото общо между българските и чужбинските елити е, че нормалните хора все по-трудно понасят и едните, и другите. Да, засега бунтът на нормалните е изцяло в рамките на закона и се изразява основно пред избирателните урни. Но ако елитите продължават с до болка познатото си егоистично поведение, нищо чудно да се изправят пред една много по-радикална съпротива.