Основното електорално събитие, което наклони всички везни, е отказът на значителна част от избирателите на ГЕРБ да бъдат мобилизирани със заплахи за загуба на власт и хаос
Новината от президентските избори е, че Румен Радев за първи път от 1990 г. обедини нацията. И то в плоскостта, в която е най-разделена. Радев сензационно събра леви и десни. Той е категорично предпочетен и от избирателите на Патриотичния фронт, и от тези на „Атака“, и от тези на ДПС. Нека си спомним, че за 27 години, националистични формации и ДПС винаги са стояли на противоположните страни на барикадата. Разбира се, бихме могли отдадем заслугата за обединението и на Цачева. Или просто става дума за контраст. Сметката е проста. Кой от двамата по-добре въплъщава статуквото? Цачева. Ползва ли се това статукво с доверие? Рейтингът на НС е 12%. Доверяват ли хората поне на партиите, за които са гласували? Средно 60% - не. Кое е по-новото и необвързано с пари и партии лице? Радев. Кой изглежда като човек със собствено мнение? Радев. Кой прилича на президент? Радев. Просто електоратите на партиите, които са издигнали други кандидати отказаха да последват призивите на своите лидери. Дори самоидентификацията на феновете на ГЕРБ с Борисов не можа да се пренесе върху кандидата на тази партия.
Второ, Радев обедини нацията като социален състав. Поразителна е хомогенността на вота за него по пол, възраст, етнос, и, донякъде, дори по електорални групи. Хората с висше или по-високо образование са 34%. Тоест, малко над този дял при всички гласували (33%). Най-младите са 11%, почти колкото при всички гласували (12%). Софиянци са 11% от избралите Радев - почти колкото са при всички гласували (10%). Етническите българи са 84% - почти колкото сред всички гласували (85%). Да можехме поне да кажем, че Радев е женомразец! Уви – 52% от избирателите му са жени. Колкото и всички гласували.
Тези деления са важни за начина, по който самият народ осмисля резултатите от своя собствен вот. Те са част от основния инструмент за идеологическа хегемония – Разцепването на управляваните по хоризонтала, за да не могат да използват своето смазващо мнозинство по вертикала.
Съчувствие будеше нощното зрелище на екрана, когато фабриката за образи на враждата, известна под етикета „Политология“, жалостиво заскърца. Поради липсата на суровините, за които е нагодена. Друго би било, ако мнозинството зад Радев беше сбор от характеристики, които еснафското съзнание обича да принизява, за да се самополаскае - да бяха жители на селата, с основно образование, старци, безработни, роми. В най-краен случай – може и жени. Изобщо, едно ТЕ, съставено от „некадърни лузъри“, за разлика от едно НИЕ, които „успяваме, понеже ни бива“. Достатъчно е в таблиците с числата да се посочи някакво пересто-купесто облаче, да му се сложи подходящо име, и всички започват да виждат в него - ТЯХ, врага.
Така се върнахме към първичната лъжа, към каменния век на манипулацията. Доброто беше наречено лошо. Изведнъж единството на нацията се оказа аномалия! Щом Радев е подкрепен от всички социални и дори политически групи, значи не е никакъв. Все едно, че не съществува. Той е холограма, в която всеки вижда нещо, което желае, но всички виждат противоположни неща. Всъщност, думата „холограма“ означава триизмерен образ – от която и страна да погледнеш, виждаш това, което е, а не това, което са обърнали към теб, за да изглежда по-красиво. Тоест Радев бе уличен в автентичност. Но тук изходната презумпция е, че единственият смисъл на политическото представителство е в това, да поддържа конфронтация и злоупотреба с общите институции в полза на частни групови интереси. И в такъв случай е редно, общото благо да бъде масова фикция, която прави будалите по-управляеми.
Безсмислено е да преговаряме Конституцията и дори аксиомите на либерализма, при положение, че има част от обществото, която принципно желае да тиранства над мнозинството. Но какво друго е фабрикацията на идеологическа хегемония, освен изнасилване на фактите? В миналото предпочитаните от политическите гледачи на кафе партии като ГЕРБ и СДС са печелили голям дял от населението. Тогава демографската картина на техния вот се е доближавал до този на страната. По чисто аритметически причини, профилът на обществото не може да е различен от голяма извадка от него самото. Например, ГЕРБ е печелил и сред най-възрастните и селските жители. И тогава са казали: нацията, слава богу, поумня и одесня… Плитко, но пък се повтаря от всички рупори.
Следващият сакрален въпрос: „Червен ли е вотът за Радев“? Разбира се, че не е само червен, щом БСП е предложила фигура, привлекателна за 60% от хората. Ако партиите решат да теглят трезв извод, то не е трудно: смело да издигат нови, неизхабени, несвързани с олигархията лица, които имат собствено мнение и изявено чувство за отговорност. Мина времето, когато правехме „Каквото каже г-жа Меркел“ и то винаги беше за наше добро. Вече трябва да се отговаря на реални въпроси: какъв е националният интерес, как даден закон или политика ще реши моите проблеми. А проблемът с ГЕРБ е, че не може да освежи главното лице. Тя е човек-партия.
Така че да оставим многоучилите лаици и да видим, какво казва Майсторът. Бойко Борисов обяви в някакъв войнствен делириум, че Радев е избран от БСП и ДПС и значи в парламента съществува ново мнозинство. Всъщност, само 6.5% от вота за новия президент идва от избирателите на ДПС. Ако Радев им благодари, трябва два пъти повече да благодари на… Борисов. На негови бивши фенове дължи най-много – 12% от цялата си подкрепа. Ако фактите имаха значение за премиера (вече в оставка), сред гласувалите избиратели на ГЕРБ от 2014 г., един от всеки петима е предпочел Радев. Основното електорално събитие, което наклони всички везни е бунтът на палубата на ГЕРБ. Значителна част от избирателите на най-голямата партия игнорираха опитите да бъдат мобилизирани със заплахи за загуба на власт, хаос, Доган и – да пази Господ!, намръщване на г-жа Меркел.
71.7% от гласувалите на втория тур за Цачева са казали, че през 2014 г. са гласували за ГЕРБ. Това прави около 830 хиляди души. Докато преди две години ГЕРБ бе подкрепен от 1 милион и 70 хиляди души. Дори тези липсващи 240 хиляди души можеха да доближат съотношението между двамата кандидати до 55% на 45%. А ако и споменатите 12% не бяха ударили шамар на Вожда, неговата избраница щеше да спечели. Вождът поднесе тази победа. И както сме свикнали, посочи други за виновни за своето поражение. После призова „новото мнозинство“ на предпочитаните от него врагове – БСП, ДПС и ДСБ да си сформира правителство като добави, че “ще им дадем кворум“. Познаваме си го, никога не е допускал грешката да надценява осведомеността на своите фенове. БСП има 38 депутати в сегашното Народно събрание, ДПС-30, а ДСБ-8. За мнозинство не им достигат 45 души. Патриотичният фронт и Атака имат общо 28, но е немислимо да бъдат заедно с ДПС, както и ДСБ с БСП. На това отгоре ГЕРБ не е изгубил мнозинство, защото не го е имал. Разполага само с 83 палци за натискане на копчета. Разбира се, до дни Борисов ще започне да упреква другите партии за това, че не управляват страната, сеят хаос, провалят бюджета, пропускат еврофондове и какво ли не. Плитко, детинско, но колкото и да е удивително - подобни подмятания, изказани с тон, сякаш сам си вярва на тях, винаги намират контингент слушатели.
Но този път стрелката на Бойкометъра счупи скалата, която е по-дълга от носа на Пинокио. Всъщност, нека си припомним, защо все пак вотът на турското малцинство служи като черно петно върху опонентите в нашия политически живот. Главното е опасението от груба намеса на съседната нам Република Турция. Тамошната държава разполага с множество лостове за влияние върху емигрантите с двойно гражданство и оттам върху българските избори. Добре, използва ли ги тя и кой се оказа нейният фаворит? В Турция 22 хиляди души са подкрепили Цачева срещу 14 хиляди за Радев. Това е единствената страна с голяма наша емиграция, където Цачева е победила. Половината от гласовете й от чужбина се оказаха от секциите в Турция. Сюжетът още повече се сгъстява поради факта, че още след първия тур Лютви Местан се похвали в открито писмо до ГЕРБ, че ДОСТ e осигурил 12 хиляди гласа за Цачева. Безкористно, в името на „евроатлантическите“ ценности. Ако свържем точките в линия, по примера на Борисов, трябва да говорим за „ердоанадолски“ ценности. За да бъде вицът пълен, Радев побеждава в САЩ, Великобритания, Белгия, Русия. Ако в нашата политика ДПС вече е станала горещ картоф, то ДОСТ изгаря всеки допрял се до него като напалм. Т.е. ако ролята на ДПС е опасна, логиката изисква да признаем ДОСТ за стократно по-опасен, защото чуждата намеса в случая дори почти не се крие. Да обвиним ли Борисов, че се е продал на Турция? Не бива. Не се спори с простак, „защото ще те смъкне на своето ниво и там ще те бие експертно“ (Марк Твен).
По-близо до истината е, че ГЕРБ все повече губи хватката си не в парламента, а в обществото. От 1 милион и 680 хиляди в началото на управленията на Борисов през 2009 г., изборната му мощ спадна до 1 милион и 70 хиляди преди 2 години. А в блатото „Цачева“ пожелаха да го последват само 760– 850 хиляди. Няма как да не признаем, че необяснимият любовен роман между част от народа и Булгарбаши върви на приключване. В личния живот обикновено се почва с търкания по незначителни поводи, като въпроса, кой не е измил чиниите, кой издигна Цачева и т.н. Важното е, че Борисов остана неразбран на първи тур, премина в кресчендо за втори тур и след поредното многомасово „Не“ жестоко се обиди и започна да чупи всичко наоколо. Така че личността му неизбежно става предмет на социологически и (истински) политологически дирения.
На индивидуално психологическо ниво можем да потърсим аналогия с чест проблем в семейството, когато се появи бебе, а баткото или каката ревнува. Родителите обкръжават новата рожба с внимание и грижи, голямото дете се чувства отритнато и започва да прави бели. Например, напишква се в леглото. Така привлича грижите към себе си. Борисов допусна Радев да бъде център на вниманието само няколко часа в изборната нощ и още към 10 часа обяви максималната политическа криза, която е в пълномощията му да предизвика.
Рискът за него е голям (а също и шансът на нацията да се отърве от този чутовен характер). Ако си е направил парламентарни изводи от гласуването за президент, то нека имаме предвид, че в екзит-половете често се задава и въпросът - за кого бихте гласували в случай на скорошни избори. Нагласите на хората, които излязоха на втория тур бяха следните: 33.1% биха гласували за ГЕРБ, 29.2% за БСП, 7.0% за ДПС, 10.4% за Обединените патриоти, 2.7% за АБВ, 1.9% за ДСБ, 1% за СДС, 0.4% за ДБГ. Най-големият риск за Борисов е, че привличайки лъчите на прожекторите върху своята фрустрация, заплашвайки да подаде оставка, той накара сериозен дял избиратели на ГЕРБ на втория тур да си кажат – „Защо пък не?“.
---------
Данните са от проучвания на агенция „Афис“