През цялото съществуване на злополучния кабинет на Кирил Петков, ПП дефинираха врагове, вместо да дефинират политики. Главоломният им провал във всички възможни сектори на държавното управление беше прикриван от медийно словоблудство за велики постижения. Служебният кабинет на президента Румен Радев трябва да направи и вече започна да прави оздравяваща ревизия, която неминуемо ще включва и изваждането на приятелската бутафорна клика на Петков от властовите позиции и достъпа до ресурси. Вече стана ясно, че „Булгаргаз“ е докаран до неплатежоспособност. Буквално за няколко месеца дружеството е натрупало над половин милиард лева загуби. Въпреки липсата на ликвидност за заплащане на газа, който трябва да бъде закупен, управленското тяло на „Булгаргаз“, назначено от кабинета Петков, отрича да е налице технически фалит. Как се стигна до това състояние, питам Явор Куюмджиев, бивш зам.-министър на икономиката и енергетиката:

Явор Куюмджиев: „Интересно ще бъде какво ще се получи накрая на годината, когато трябва да се прави консолидирания финансов отчет на компанията. Тогава ще лъснат всичките тези над 500 милиона лева загуби, които са натрупани към момента. А тези загуби са натрупани по една много проста причина. Тъй като политическото ръководство на КЕВР, няма да кажа независимия КЕВР, защото нямам предвид Иван Иванов, а предишния председател на КЕВР, той беше назначен от премиера Петков с ясното послание, че ще намали цените на тока. Тоест беше политическо назначение. КЕВР през всичките тези месеци умишлено поддържаше цената на газа по-ниска от реалната себестойност, за да се изпълнят две задачи. Да се потиска потенциалното социално напрежение, ако цените трябваше да бъдат обявени такива, каквито са. И втората е, че, видите ли, правителството се справя с газовата криза. Разбира се, не стигнаха до прокламираните 3-4 пъти по-евтини цени, но реално няколко месеца поддържаха по-ниски цени, отколкото „Булгаргаз“ плащаше на своите контрагенти, посредници или търговци, няма значение. Което доведе до тези колосални загуби на „Булгаргаз“, защото когато купуваш нещо за 100 единици, а го продаваш за 80, понеже КЕВР така ти е казал, няма как да не акумулираш гигантски загуби.“

Всъщност, ако правителството не намери начин да финансира „Булгаргаз“, доставките, включително и от Азербайджан просто няма да се случат, тъй като изискват предплащане. Съмненията за злоупотреба с обществения доставчик се засилват на фона на тезата, изразена из медиите, че не е необходимо да има държавна фирма като „Булгаргаз“, че тази дейност трябва да се остави изцяло на частния сектор. Въпросът е това добре ли ще бъде за обществения интерес, тъй като пазарният фундаментализъм често се конфронтира със социалните отговорности, които едно общество трябва да упражнява, за да създава благоденствие.

Явор Куюмджиев: „Компанията „Булгаргаз“ е търговско дружество, собственик е държавата. По Закона за енергетиката това е т.нар. обществен доставчик, който осигурява газ, но с контролирана норма на печалба от 2%. Всички останали търговци на пазара нямат такова ограничение и естественият мотиватор при тях е максимализиране на печалбата.“

Ако „Булгаргаз“ отпадне със своята роля, няма да имаме истински пазар с поевтиняване на ресурса както ни уверяват посредниците, а ще имаме олигопол с картел за максимално високи цени и ще произвеждаме газови олигарси, които съответно ще създават свои партии, премиери и президенти. Както се изразяваше злополучният руски олигарх Березовски: „Капиталът наема на работа властта. И начинът, по който става това, е чрез парламентарни избори.“ Една от опорните точки у нас в полза на LNG-доставките срещу по-евтиния тръбопроводен руски газ е, че към момента цените на европейската газова борса TTF са твърде високи, поради повишеното търсене на газ в Европа. И затова дори формулите за цената на газа по дългосрочните договори могат да станат неизгодни, тъй като в тях участва и нарастващата борсова цена. Как е формирана цената на газа в нашия договор с „Газпром“ и можем ли да я сравним с цената на руския газ за други държави?

Явор Куюмджиев: „Цената по нашия договор се формира от 70% борсов индекс на холандската борса TTF и 30% според формулата, свързана с нефт, нефтопродукти и курса на долара с деветмесечно закъснение. Това е горе-долу общата формула за всички държави с подобни договори с изключение на германския договор, който изцяло е върху нефт и нефтопродукти, и в момента Германия плаща около 60-65 евро за MWh, тоест много по-ниска от пазарната цена. Затова и Полша предпочиташе да взема руски газ през Германия. Но този договор е доста стар и вече изтича, подписан е преди 20 години. Унгария е с договор като нашия, но те имат 50% TTF и 50% нефт и нефтопродукти, което прави цената им към момента по-ниска от нашата. Интересна е ситуацията в Сърбия, там цената е фиксирана, не зависи от TTF и нефт, и е 40 евро за MWh.“

Като имаме предвид Гърция и Турция, които получават и тръбопроводен газ, и LNG, тъй като разполагат с терминали, оказва се, че положението на България е най-тежко както с цената по договора за руския газ, така и с възможностите за LNG. Тук трябва да се отбележи за викачите срещу Виктор Орбан, че обемът на газовото хранилище в Унгария е 6,4 млрд. куб. метра, многократно по-голямо от българското хранилище. По думите на Явор Куюмджиев, общото годишно потребление на газ на Унгария е 4,5 млрд. куб. метра. Тоест газовото хранилище на Унгария може да осигури потреблението на страната за година и половина, така че те са си нагнетили газ на ниските цени. А ние пълним „Чирен“ на цени от около 300 лева за MWh. От различните цени за различните държави се вижда, че Русия наистина използва газа гъвкаво и като оръжие за въздействие върху отношенията си със страните в Европа. За приятелите на Русия, например Сърбия, цените са значително по-ниски. Тази стратегия може да е разбираема и практична за Русия, но се усеща като натиск за определено поведение върху европейските държави към Русия. Ако искате по-евтин газ, то бъдете любезни с Руската федерация.

Ситуацията за доставки на LNG ще се подобри за нас, едва когато се изгради терминалът в Александруполис с капацитет около 6 млрд. куб. метра, където България има участие. Но съоръжението се планира да започне да функционира през 2024 г. Какво се случва с интерконектора Комотини–Стара Загора? Защо е толкова ключов и ще ни даде ли някаква сигурност?

Явор Куюмджиев: „След като бъде пуснат изцяло в търговска експлоатация, единственото, което този тръбопровод може да осигури е максималните количества по договора с Азербайджан на цените на договора. Към момента България получава цялото си количество азерски газ, но само 30% от него са по цените на договора, другите 70% са на пазарни цени. В договора с Азербайджан има клауза, че газът на тези по-ниски цени се доставя на точка на доставка Комотини. И тъй като България не е осигурила точка на доставка Комотини, поради липсата на интерконектор, по добрата воля на азерите се приема, че 30% от този газ ще се доставя на следващата точка, Неа Месемврия, която е отклонението към България. Но само 30% от газа, останалите 70% пак се доставят на Неа Месемврия, но на пазарни цени.“

По данни на СОКАР през изминалата година Азербайджан произвежда 31,8 млрд. куб. метра газ, потребява 12 млрд. и изнася 21 млрд. куб. метра газ. Сметката сочи дефицит от милиард и нещо куб. метра газ, които се покриват от Руската федерация. През изминалата година страните от ЕС са внесли 183 млрд. куб. метра газ от Русия, 166 млрд. по тръбопроводи и 17 млрд. куб. метра втечнен газ. Това са значителни количества. Ще отнеме години и колосални инвестиции в терминали, за да бъде заменен този обем. И истината е, че руският газ отново ще присъства, но под по-сложна и оскъпяваща форма на доставки, през посреднически фирми и държави...

Източник: БНР, "Хоризонт", "Политически Некоректно"