Интервю на Калина Андролова с проф. Иво Христов, юрист, социолог, депутат от БСП и преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.
Първо, кажете ми, имате ли в момента възможността да говорите свободно, или обвързаността ви с БСП Ви пречи вече да сте откровен и атрактивен, както преди?
В момента, в който усетя такова нещо, няма да бъда част от никаква политическа формация. Напишете го това.
Какви предимства може да Ви даде присъствието в парламента? Смятате ли, че можете да направите нещо от парламентарната трибуна? Обикновено депутатите на БСП най-обичат да се крият на топло по ъглите.
Парламентът е спорна институция в българското обществено съзнание. Както знаете, за последните 25 години парламентът играе ролята на боксова круша, където да се отлива негативното напрежение на електората, който за пореден път е излъган. И малките деца знаят, че реалните решения за България не се вземат в парламента. Особено в последните години, по време на режима на ГЕРБ, парламентът се превърна в печат за парафиране на предварително взети решения. Не че и преди не е било така, но в момента това е повече от очевидно. Така че, ако говорим за това какви предимства ще ми даде парламентът, то по-скоро ще ми даде негативите на публична личност, която е обвързана с политическа дейност. Което не винаги е добре. Но понякога е добре. Защото думите, казани от един политически анализатор, и думите, казани от един социален учен, който едновременно с това е и политик, имат съвършено различно значение.
Тоест ще имате ли смелост от трибуната на парламента да изговаряте това, което преди изказвахте като свободен анализатор?
Да, аз това обещах в моята предизборна кампания. Казах им, че не мога да отменя земното притегляне, единственото, което мога да обещая, е да казвам истината. Така, както я разбирам.
Да започнем от свръхглупавото разрояване на десницата, която доста се изложи.
Както си позволих да кажа в предизборната кампания, клинична пътека за глупост не е предвидена, защото е нелечима болест. А пък медицинското заболяване, наречено дясно в България, е типичен пример в това отношение. Става дума за една шепа хора от идеалните центрове на София и още два-три града. България поради ред исторически и други социални обстоятелства не е дясна страна. Първо, тя не е градска страна, в буржоазния и европейския смисъл на тази дума. България не е имала и кой знае каква буржоазия. Освен тънкия слой, който е ликвидиран около и след 9 септември. Това, което обърква съвсем понятията в българската координатна система, е, че нещото, което всъщност трябва да играе ролята на буржоазия, има дебел тъмночервен произход – бившата комунистическа номенклатура, която се разори. Ако пък забележите генеалогията на дечицата на тези хора, ще видите, че те всички са в кресливата градска десница. В този смисъл има логика на българския преход. И логика на българското дясно. Наследниците на червената номенклатура сега упорито се борят с комунизма. Тоест със себе си.
Кое не им позволи на тези хора да предвидят, че няма да влязат в парламента – огромното им самочувствие и скъсването с реалността ли? Всички знаехме, че общо имат 7% и ако се разделят на 3, то няма да влязат.
Изначало отсъствие на връзка между малкия и главния мозък.
Сериозно ли?
Сериозно. Това е особено рядка комбинация между парвенюшка самонадеяност и откровена интелектуална нищета.
Е, как, те се смятат за най-умните.
Да. За солта на земята. Знам. Но, слава Богу, че въпросната сол не се състои от самомнение, а от обективни факти. Така че дори в абсолютно нелогичната българска действителност отпадането на десните (т.нар. десни, защото те нямат нищо общо с дясното) е малка радост на фона на тъмното ни сиво ежедневие.
Въпреки всички гафове на кабинета „Борисов” ГЕРБ спечели, защо?
Има две фундаментални причини. Първата: ГЕРБ не е политическа партия, ГЕРБ е организация на приятелите на властта. (Която и да е тя.) В този смисъл комбинацията между приятелите на властта и ресурсите на властта, съчетано с една вече отработена машина за печелене на избори, дава резултат. ГЕРБ не е организация, която е споена от някакви общи ценности, обща идеология и пр. Това не е идеологически конструкт. И тъй като казвам, че това е организация на приятелите на властта, има една много важна особеност: приближеността до властта в двете й измерения – държавна и общинска, гарантира икономическо добруване по тези географски ширини. Това е факт, който умни глави са го констатирали много, много отдавна. Само един проф. Николай Генчев е достатъчен. В този смисъл на тези избори не спечели някакво „дясно” или нещо друго подобно, всякакви такива безсмислени етикети за нашите ширини, а спечели всъщност властта, която се възпроизвежда в циклите след 2009 година, та и до сега. Ако се направи един анализ, ще се види, че една огромна част от хората, подкрепили ГЕРБ, са хора, които са свързани пряко или косвено с държавното чиновничество. Ние присъстваме на особен парадокс. 25 години се борим с лошата държава, която трябвало да бъде редуцирана. Около 30% от държавната собственост е редуцирана. Оказва се, че при лошия комунизъм България е имала около 50-60 хиляди души чиновници, а сега пряко и косвено свързаните с разпределителните и преразпределителните процеси на държавата са някъде около 800 хиляди човека. Ето защо спечели ГЕРБ. Към това се прибавя мощен финансов и информационен ресурс и петте процента разлика вече стават ясни.
Твърдите, че администрацията на ГЕРБ е причина за победата. Тази администрация не гласува ли и за Цецка Цачева?
Не, това е съвършено друг въпрос. Ако сравните цифрите, ще видите, че, общо взето, се възпроизведоха резултатите от президентските избори. Ако съберете гласовете на БСП с тези на всички останали формации, ще установите, че числата са същите.
Защо БСП, когато е на власт (например в коалиция), няма този административен ресурс? Защо този административен капацитет тогава не работи?
Веднага ще отговоря. Защото БСП винаги се опитва да играе едновременно ролята на партия и на държава, когато е на власт. ГЕРБ няма тези скрупули. Те не са обременени от никакви идеологически или някакви други предвзетости, а те просто съобщават, че ако ти си част от тях, ще ползваш бонусите на властта, ако не си част от тях, ще инкасираш ударите на властта и произтичащите от това обстоятелства. Само обърнете внимание: има цели региони в страната, в които няма действащо работещо предприятие. Единственият хляб, който се дава там, е хлябът в държавните и общинските структури. Представете си какъв тип алтернативно поведение бихте имали, при положение че вашето екзистенциално съществуване зависи от решението на кмета, който е от ГЕРБ.
Защо, когато БСП е на власт, това го няма.
БСП не е била самостоятелно на власт от времето на Жан Виденов. Много е важно това. Единственото време, в което БСП е била на власт, е била блокирана в т.нар. Тройна коалиция по пиратския принцип за разпределение на министрите 8:5:3.
Това също е умение – да използваш административния апарат, за да печелиш изборите.
Така е. Не го отричам. Но вижте, Калина, едното не е политическа организация. Едното е организация за вземане и удържане на властта и по-скоро използване на властта за икономически цели и инкорпориране на бенефициенти и ползи. Това е ГЕРБ. А другото, БСП, иска да го играе хем политическа организация, хем да е това, което е ГЕРБ. Освен това и двете (и БСП, и ГЕРБ) забравят, че ГЕРБ има ясни родилни белези от бившата Българска комунистическа партия. Не само персонал. Това е стилистика, това е хватка, начин на упражняване на властта. Там отидоха голяма част от хората на бившите силови структури на стария режим. БСП е нарочена за наследник на БКП, но всъщност онова, което беше партията държава преди 10 ноември, преля в ГЕРБ. БСП играе ролята на сянката в стената.
Някои анализатори казват, че този вот не е толкова за ГЕРБ, колкото срещу БСП. И че агресивното поведение на Корнелия в края на кампанията е мобилизирало част от десницата, която иначе не би гласувала за ГЕРБ.
Без да оправдавам Корнелия, това няма нищо общо. Това въобще не е решаващ момент. Веднага ви го казвам. И освен това...
Този вот за ГЕРБ не е ли преди всичко вот срещу БСП?
Не. По-скоро обратното е вярно. Че вотът за БСП, който тя вдига два пъти, вече мощно е вот срещу ГЕРБ, а не толкова за БСП. Тепърва трябва да се доказва дали това е вот за БСП.
Беше ли БСП напълно мобилизирана на тези избори?
Не, не беше. Като човек, който за първи път участва в избори, като човек, външен на партийните структури, видях едно, меко казано, лошо, много лошо състояние на партийните структури на БСП. Вероятно това се дължи на много причини – дълго отсъствие от властта, негативна персонална селекция и други неща, но това също изигра огромна роля. Да не говоря за братоубийствените войни и вътрешновидовото изяждане вътре в структурите на БСП, което даде своя външен израз в битката с преференциите и пренареждането на листите. Това го имаше и в ГЕРБ, но ГЕРБ можеха да си го позволят, докато БСП в тази ситуация – не. Това нещо не беше удържано.
Корнелия Нинова пропусна огромния шанс да спечели тези избори и да вземе властта. Изгуби едни спечелени избори.
Веднага казвам какво трябваше да направи тя. Още първите стъпки на служебното правителство очевидно имаха за задача да пресекат надигащата се вълна, която докара Радев на власт. БСП трябваше да обязди тази вълна, а не да пази мълчание за неумелите, да не използвам друга дума, действия на служебното правителство. Действия, директно ще го кажа, граничещи със саботаж.
Например кои действия на правителството според Вас бяха такива? Уволняването на Гарелов, навеждането пред ГЕРБ, неизчистването на полицейските началници. Така се печелят избори. Да не говорим, че на изборите за Радев в избирателните секции масово е имало бивши офицери от запаса. Които са следели за контрол и да не се допусне произвол на изборите. Самите те са предложили своите услуги. А сега това е било отказано. Тези неща са от огромно значение.
Какви грешки направи Корнелия в чисто партиен план? Направи ли грешки с реденето на листите?
Външен човек съм и не мога да кажа. Но ми направи впечатление в няколкото избирателни района, в които бях, очевидно е, че има напрежение между т.нар. парашутисти, тоест спуснатите отгоре, от „Позитано”, и местните структури. На второ място хората, които бяха спуснати от „Позитано”, буквално бяха изхвърлени в едно минно поле, където всъщност те трябваше да играят ролята на разменна монета между местните враждуващи лагери, за които те за първи път чуваха. Така беше на изключително много места. Наши приятели бяха на всички тези места и го видяха това. Еднакво братоубийствено изяждане отвътре, тъй като процесите на ферментация в БСП изобщо не са приключили, a те касаят нейната идентичност – да се определи що за партия е това. Големият проблем на БСП не е, че тя е отишла много на ляво. Аз това го казах вече. Големият проблем на БСП е, че въобще не е отишла на ляво. В страна, в която 60% от населението е пауперизирано по всякакви европейски стандарти, лявата партия не може да събере 30% от вота. На последните избори избирателната активност реално е била около 54% и ГЕРБ спечелиха с 33-34%, от което излиза, че БСП не може да мобилизира жертвите на прехода. Ако БСП успее да мобилизира жертвите на прехода, аз не виждам кой може да спре тази партия.
БСП няма послания освен убийствени клишета, няма креатив, няма идеи. Тази партия не разговаря с електората. Не знае какво да му каже.
Точно така. Факт. Значи, хората задаваха простичкия въпрос, че не може демиурзите на прехода и техните жертви да бъдат в една политическа организация. ГЕРБ нямат тези претенции. При тях е амнезия, историческа лоботомия: хората от комунистическия режим твърдят, че се борят с комунизма. Извинете, но това само в едно малоумно общество като българското може да мине. В нито едно сериозно и уважаващо се общество такова нещо като ГЕРБ, начинът на говорене на ГЕРБ не може да мине. Говорене от бивши комунисти. Навсякъде другаде ще им се смеят с глас. Но в България това върви. Да не говорим, че това се случва на фона на „градската десница”, която играе ролята на интелектуална креслива прислуга на тези господа. Това е. Забележете какво имаше в предизборните документи на БСП. Ако кажете, че това го има и при другите партии, няма да има значение, защото в България само наивник може да си мисли, че идеите печелят избори. Ако мислиш така, това показва, че изобщо нямаш връзка с реалността. БСП обаче претендира да бъде идейна партия. Аз лично се сблъсках с нещо и за мен беше удивително, че хората казваха: „Искаме програмата!”. Не искаха листовки, не искаха запалки, искаха програмата. Те се интересуват от програмата. И в тази програма (на БСП) ти не можеш да твърдиш, че основната ти едва ли не цел е да развиваш дребния и средния бизнес! Кое ти е лявото тогава? Значи, първо, ти трябва да си наясно какво е ляво в България, не във Франция, не в Германия. Онова, обтекаемото ляво, соросоидското ляво. Става дума за тук и сега, в България през 2017 г., страна, която се намира в цивилизационен разпад, която се намира на пътя на народите, както казваше Вера Мутафчиева, страна, която се намира в тежък геополитически разлом, страна, в която държавнотворният народ, българите, са подложени всъщност на цивилизационна катастрофа... Не циганите, не турците, а българите. Защото тази демографска катастрофа касае българския етнос, а не някой друг. Страна, която е с разрушени модерни инфраструктури, социални, икономически и пр. И БСП не отговаря на нито един от тези въпроси. Първо, БСП няма ясно дефиниране на проблема в ситуацията. Примерно да каже: „Ние мислим, че проблемът е такъв, и ще предложим първо, второ, трето...”. Даже може да бъдеш честен и да кажеш: „Част от тези неща не можем да ги спрем или да се справим с проблема”. Хората ще разберат това.
Има ли капацитет Корнелия Нинова да извади партията от блатото, в което тя тъне от години?
Ще Ви отговоря така: ще видим. От моя гледна точка какво мисля, че трябва да се направи. Без да съм член на БСП. Аз никога няма да стана член. Поради това, че съм антипартиен човек като всеки интелектуалец. Знам, че когато си в партия, ти вече си в brackets. Първо, аз лично открих в рамките на тази кампания, че има такова нещо, като да се сложат мостове към младежта. Колкото и да е странно. Най-последните генерации на прехода, не първите, не средните, а най-последните, които вече виждат резултатите от прехода в цялата им прелест, усещат цялостното подивяване на тази страна, тези младежи са изключително алтернативно и, бих казал, антисистемно настроени. Тези деца, тези момчета и момичета, могат да бъдат изключителен резерв на БСП. И БСП да престане да бъде партия герантократическа.
БСП не разговаря с тях.
Естествено. Аз разговарях, а не те. Второ, налице е значителна част от онова средно поколение на прехода, което все още по една случайност е останало в България. Към тях БСП също няма алтернатива. Постоянно се реве, че няма чуждестранни инвестиции, а никой не казва, че в така или иначе вече реализираните чуждестранни инвестиции в България има дива експлоатация на работната сила. Никой не влиза в тези фабрики да види какво става. В прехвалената промишлена зона „Тракия” в Пловдив например, дето ни я навират гербаджиите непрекъснато в очите, средната работна заплата е 520 лева. Кой инженер ще отиде там?! След като, където и да отиде в Европа, ще започне минимум с 1500 евро въобще като за добър ден. И това е в Пловдив, където изобщо има някаква работа. Никъде в лексиката на партийните функционери днес не се използват такива думи, от които те очевидно бягат като дявол от тамян – става дума за експлоатация, става дума за социално неравенство, по което България е на едно от първите места в Европа и света. 1% от населението владее повече от 80% от активите. Може да се нарече буквално съвременно робство. В буквалния физически смисъл на тази дума. И това по никакъв начин не се артикулира от БСП. Следователно БСП трябва да хване два основни процеса. Патриотично-националистическата (не се боя от тази дума) тенденция, а не да я дава на патриотари и други неграмотници. Казвам това с риск да бъда обвинен в националсоциализъм. И другото, действително важно за БСП, е социалният въпрос. Когато ги съчетаеш, ти получаваш такава ракета носител, че няма кой да те бутне.
Трябва да се говори истински и да се живее това, което се говори. Хората са уморени от фалшивото говорене на политиците. Но може ли БСП в лицето на ръководството да се промени и поне да стане в синхрон с мислите на своя електорат?
Без да твърдя, че познавам апарата на БСП, не го познавам, наистина, но продължавам да считам, че това, което се нарича глава, ръководство или апарат на БСП, изобщо не е в час за историческите тенденции. За съжаление така беше и при Миков. Така беше и при всички предишни издания на ръководствата на БСП. За съжаление апаратът на БСП е част от Вашингтонския консенсус.
Един юзър беше написал във Фейсбук, че БСП се опитва да бъде алтернатива на статуквото, но е много трудно да бъдеш алтернатива на самия себе си.
Да, БСП не може да е непрекъснато на този разлом и хем да крепи статуквото, хем да критикува статуквото.
Статуквото като една партокрация, в която партиите от върхушката си менкат местата и нищо не се променя, остава си все същото.
Точно така. БСП не може вече да прави това. И не може да си позволи да има поведението на ГЕРБ. Какво направиха ГЕРБ? Те са една машина за гласуване и за употреба на власт. Те не са измислили нищо. Те погледнаха ДПС и възпроизведоха този модел в по-голям мащаб. Това направиха ГЕРБ. Нищо ново не са открили и дори предполагам, че едни и същи хора са направили и единия, и другия проект.
Вие намирате ли за умно и находчиво Корнелия да подмени четири лица от водачите на листи със знакови фигури (като Вас) и да разчита, че това е достатъчно, за да заблуди избирателя? Не трябваше ли да се подскаже и освети едно по-сериозно намерение за същностна промяна на партията?
Задавате ми неудобен въпрос. Питате ме дали аз съм бил достатъчно добра примамка за привличане на електорални овце. Такъв ли въпрос ми задавате? Калина, знам, не съм наивник на средна възраст и много добре разбирам и тази хипотеза, че имената ни бяха употребени като сиренце в капана за мишки. Аз четири пъти отказвах поканата на БСП и се съгласих буквално в 12 без 1 минута. Фактът, причината, мотивът аз да участвам в тези избори е, че смятам, че продължаването на дните на режима на ГЕРБ ще загроби държавата. Окончателно и безвъзвратно. В този смисъл аз не съм се вторачвал толкова в негативите на БСП, които са налични и безспорни, но когато срещу нас има едно абсолютно зло като ГЕРБ, просто няма алтернатива, защото този режим на ГЕРБ ще завлече окончателно България на дъното. Ще загроби България цивилизационно, икономически, финансово, както искате. Това е едно бълбукащо блато на всякаква социална посредственост. И вече ще станат десет години, откакто тази посредственост е сложила своя тежък отпечатък. Ако направите един анализ на електоралните разрези, се оказва, че за ГЕРБ са гласували една значителна част от младежите до 25-годишна възраст. Ами това е чалга-поколението, което е убедено, че именно такъв е начинът да се възпроизвежда светът. Те вече виждат през кривите огледала на този свят. Мислят по този начин. Какво бъдеще имаме ние? Така че не че това не е важно, но в момента разговорът за идейни и всякакви други деления на БСП ми се струва направо смешен на фона на това, че корабът потъва. Екипажът се е хванал гуша за гуша какъв флаг да се сложи, а корабът потъва, разбирате ли?! Значи става въпрос за степенуване на проблеми. И още нещо, без да се опитвам да оправдавам партийното ръководство, ако то беше тръгнало на ход да сменя водачите на листи напълно и цялостно, на всички листи, това беше сигурният начин БСП да отиде на дъното и да не вземе и 5%. Защото тогава изборите щяха да бъдат бойкотирани от централния и местния партиен апарат. Следователно, това е изкуството на възможното. Но слагането нa четирима водачи, знакови лица, можеше да бъде подплатено с мощен пакет слогани, които да дойдат от централното ръководство и с които да се каже, че тези лица не са просто сложени като „сиренца за мишки”, а че тези хора са персонификация на промяната, което ръководството има намерение да продължи независимо дали ще спечели, или няма да спечели изборите. Да се подчертае видимо, че това е началото на нов курс. А не е просто маньовър за печелене на гласове. Това можеше да бъде казано. Можеше да бъде направено. Аз на моменти се чувствах като фелдмаршал Паулус, главнокомандващия Шеста армия – двойно обкръжен и отвътре, и отвън, вътре съпротивата на Сталинград, отвън войските на Жуков и Рокосовски. Но хубавото е, че открих много здрави сили както вътре в БСП, така и изключително широка периферия, тоест хора, които не знам по какви причини (всъщност знам) БСП не ги е привлякла тези хора. Пак казвам, ако БСП се промени идеологически, а това води съответно и до промяна в персоналния състав, гарантирам ви, че каквато и машина за печелене на изборите да има отсреща, БСП няма да може да бъде победена.
БСП трябва да престане да бъде фалшива.
Хората не искат да бъдат лъгани. Аз по време на цялата кампания (говоря за себе си, защото получих емпиричен опит за тези 30 дни) им казвах на избирателите, че нищо не обещавам. Нищо не мога да обещая. Защото нямам никакъв ресурс да обещая каквото и да било. Единственото, което можех да обещая, е да казвам истината. И хората казваха: „Това ни е достатъчно”. Нещо, което спечели победата на Радев, освен другите фактори беше и това, че той каза просто и ясно: „Ще ви върна достойнството”. Защото освен всичко останало хората бяха и са изключително унизени в рамките на този преход. Аз видях нашите бащи и майки смачкани, унизени, това е срамна картина. Хората, от чийто труд ние все още вегетираме, защото за 25 години България не е създала нищо, освен че се е върнала назад към пропастта. Ние живеем от енергийната система, която тези хора създадоха. От икономическата и комуникационната система, които бяха създадени тогава. Ние дори не можем да ги възпроизвеждаме, да ги крепим. Изобщо не сме създали каквото и да било. Между 1944 и 1970 г., отново за 25 години, България е станала индустриална страна, извършвано е масово образование, страната е станала урбанизирана. 1970 г. финишираме с АЕЦ „Козлодуй”. Преди това в България е имало 80% неграмотни хора.
Избирателите стават резистентни. Отново повярваха, този път във вашите няколко знакови фигури, но ударът на Корнелия не беше достатъчно силен и тя загуби. Следващия път няма да й повярват, ако сега отново се профука доверието във вашите лица и се провали плахият опит за промяна.
Аз казах нещо по време на самата кампания. Това е документирано. Казах, че ако БСП и сега излъже хората, ще й бъде за последно. На другите избори няма да има БСП. Така че, ако не го разбира партийното ръководство, толкова по-зле.
Кристиян Вигенин отговаряше за външната политика на парламентарната група на БСП. Как ще съвместите вашите противоположни възгледи?
Това не е мой проблем. Това е проблем на партията, която ме е поканила да водя гражданската й листа. Ще кажа нещо много просто и ясно: не съм крепостен роб на парламентарната група. Общо взето, ние сме в ситуацията – като не ти харесва, хазяйке, намери си квартира. Има хора от БСП, които могат да цитират какво казах аз предпоследния път: вземат си таралеж в гащите. Защо смятате, че аз имам проблем с Кристиян Вигенин?
Чудя се как групата на БСП ще успее да формира общо становище по някои ключови проблеми?
Един проблем се обсъжда, дискутира. Ставам аз и още трима и казваме, че ние мислим така или иначе. Политиката е битка, то не е да плеснем с ръце и да се прегърнем. Ние не сме ГЕРБ. ГЕРБ не е политическа организация, на тях им се свежда и те гласуват. БСП е на ход. В момента е в трансформация. И зае много изгодна електорална ниша. И, знаете ли, според мен на БСП се случи най-доброто, което можеше да се случи. Много лошо щеше да бъде, ако БСП беше победила и трябваше да управлява в това състояние. Подчертавам. В това персонално, идейно, структурно, организационно и т.н. състояние. Властта щеше да разруши БСП. В момента тя е достатъчно малка, за да не може да управлява, и достатъчно голяма, за да може да се трансформира и да влияе на управлението.
Партията в този й вид няма критическа тежест да направи повече. В този й вид в момента. И плюс това, както знаем, вътре в БСП има няколко бесепета, те са като матрьошки. И трябва да видим коя от матрьошките ще победи.
На БСП й е много удобно в опозиция. И Бойко Борисов е щастлив с такава опозиция. Пият кафета около парламента и толкова. Аз не съм чула депутат от БСП да повдигне сериозен въпрос и да притисне ГЕРБ да отговаря за решенията си. А имаше толкова гафове.
Знам. Но пак казвам, ако БСП и този път излъже хората, тоест не отговори на техните очаквания, просто ще се срине под резултатите от предишните избори.
Резултатът от 2013 г. е същият като днес... Няма нарастване на броя на избирателите за БСП. Влизат повече депутати само защото десницата отпадна, въпрос на разпределение на гласовете. Резултатът на БСП не се дължи на мобилизация на допълнителен електорат. Така че приказките на председателката за спечелена победа на БСП са за глупаци.
Аз мога да кажа за Пловдив-град. Ние сме добавили два пъти повече гласове от последните избори, когато БСП е имала един депутат. 42 хиляди човека са гласували за БСП. От които аз имам шест хиляди преференции. Това означава, че в един по принцип антикомунистически град ние направихме тотален обрат. Това никой не го очакваше. И без да се самонадценявам, това е и заради тази промяна, водача на листата.
Безспорно е заради водача на листата. Тоест заради Вас.
Но проблемът е, че ние висим и в момента танцуваме върху изключително тънък лед. Защото тези хора си дадоха гласа не за партията, а за една персона и за надеждата, че това може да доведе до смяна на режима.
На тези избори стана пределно ясно, че ДПС колкото и да е демонизирана, всъщност в лицето на Доган пази България. Оказа се, че Доган е повече държавник български, отколкото нашите български политици.
Ще кажа нещо, което може да прозвучи странно за българското ухо: ДПС е единствената българска партия, която за тези 27 години стриктно съблюдаваше защитата на българския национален интерес. Това е последното хубаво нещо, което остана от предишния режим.
А защо хората не го разбират това, заради преяждането на ДПС с власт през годините ли? Това ли ги дразни?
Калина, 40% от българското население е функционално неграмотно. Какво има да Ви обяснявам повече. Това е. Две трети от българите нямат елементарна представа за света, в който живеят. Казвам го изключително отговорно. Нямат елементарна представа за света, в който живеят! Това са слепци с очи, както казваше Ботев. Това са хора, които биват лъгани по елементарен начин в продължение на трийсет години. Ние трябва да свикнем с мисълта, че имаме изключително ниски интелектуални нива на населението, с което трябва да работим. Съжалявам, но това е положението. И това е в резултат на прехода, на обработването на общественото мнение, на огромния български страх, Кольо Генчев го наричаше „социален плазмодизъм”. Страхливи са. Не искат да поемат отговорност за собствения си живот. Най-голямата отговорност, която поемат, е, че вместо да си оправят държавата, те бягат от нея. Това не е нормална емиграция от страната, това е екзодус, изнасяне.
Каква заплаха е ДОСТ за България?
Огромна. Досега за тези 27 години въпреки всичките абсолютно обективни и верни атаки срещу ДПС (макар че същите обвинения в корупция, обръчи от фирми и пр. могат да се кажат за всяка друга партия у нас, затварям си очите и която и друга партия да хвана, тя е същата, но само защото ДПС е на турците, трупа негативи) тази партия играеше ролята на защитен похлупак на проблемите с малцинственото напрежение, ислямския фундаментализъм, както и ролята на огромен спасителен буфер между България и Турция.
Каква е опасността от ДОСТ?
ДОСТ е първата политическа организация на българските турци, създадена от Турция, на директно подчинение от Анкара и изпълняваща геополитическата поръчка на Анкара. В контекста на новия султанат, който очевидно Ердоган ще създаде. И проблемът е в това, аз по време на кампанията чувах такива неща, емисарите им са ходили и са казвали на турците: „Гласувайте за ДОСТ, защото ДПС е гяурската партия!”. Това на едни първосигнални хора, нали разбирате как действа?! И знаете ли кое е най-опасното? Че ДОСТ събират изключително много гласове в помашките райони. Не в турските, а в помашките. Тоест при хора с много лабилна идентификация. А там почвата е предварително обработена, да речем, от мисионери уахабити от Саудитска Арабия, Йордания и пр. Тоест това ще създаде взривоопасна смес, имам лични наблюдения например за изключително системната, последователна и дългосрочна работа на Турция с малцинствата в Западна Тракия, в Гърция, тоест от другата страна на нашата граница. Където вече са създадени всички структури и предпоставки и в един момент ще е достатъчно само употребата на елементарна технология тези ситуации да бъдат събрани в едно. Тогава ще излезе, че планът „Баязид” не е само конспиративна теория, а си е жива реалност. В Македония има вече не само четири албански партии, а едната от тях е създадена директно от Ердоган, от Анкара, по модела ДОСТ. Изобщо цялата албанска платформа на четирите партии в Македония е координирана и акуширана от Анкара в крайна сметка. Тоест дъгата от Сараево през Македония до Родопите изобщо не е нещо имагинерно. ДОСТ е изключително опасно нещо. Лошото е, че ДОСТ е дългосрочен проект, макар че ДПС успя на този етап да го елиминира. Чувам, че се говори за създаване на сериозни информационни потоци, за да се подкрепи ДОСТ в България, базирани на български структури, и пр.
Да очакваме, че Евгений Михайлов ще е директор на телевизия. Така ли?
Това показва само, че в България русофобията е директна туркофилия и антибългаризъм. Всъщност имаме диалектически завършек на целия този феномен. Значи всеки, който е последователен русофоб в България, означава в крайна сметка, че той е антибългарин. Това са свързани неща, две страни на една и съща монета.
Единственият начин за противопоставяне на ДОСТ освен през работата на службите, разбира се, е ограмотяване на населението.
Да де, ама тези всичките региони със смесено население у нас са оставени единствено на съответните етнически партии. Там никой не работи с тях, в един район като Кърджали например с унищожаването на промишлеността българската етническа общност просто се изнесе от там. Българите например работеха в кърджалийските минни предприятия, те бяха инженерно-техническата интелигенция, като ги закриха предприятията, и те се изнесоха. Другата структура беше министерството на българската армия, което имаше там съответните гарнизони, чието закриване и ликвидиране доведе отново до обезбългаряване на района, и т.н. Какво да кажем за изцепките на българските патриоти по време на изборите?! Аз имам достоверна информация, че български изселници от Бурса са се обаждали и са казвали: „Вие нормални ли сте, две трети от хората, които идват с автобусите, идват да гласуват за ДПС”. Защото там всички ги следят дали ще гласуват за ДОСТ. Нашите турци са светски настроени, те са кемалисти.
Не може да спираш автобуси, след като по закон тези хора с двойно гражданство имат право да гласуват. Тогава промени закона!
Много е просто. Няма никакъв проблем да се въведе германският модел. Там има двойно гражданство, но е казано: не може да се гласува в чужбина. И точка по въпроса. Защото отмяната на двойното гражданство е нож с две остриета. Това означава да лишиш от гражданство много българи в Молдова и в Украйна, които са единственият реален демографски резерв. Просто казваш, че в чужбина не се гласува, и край. Въвежда се ценз за уседналост и това е. Лице, което повече от шест месеца не пребивава на територията на България, не може да участва в парламентарните избори. Както е за местните избори. Нали е едно и също избирателно право. Проблемът не е юридически, той е въпрос на воля. Ама нали се сещате, че Ердоган ще вдигне телефона на Бойко и той... ще застане на челна стойка.
ДОСТ ще продължи.
Това ще продължи. Отчитайки, че българската държава като служби за сигурност, като разузнаване, като политика, като каквото и да било, се намира в най-лошото си състояние за последните 137 години, аз изобщо не изключвам този въпрос с ДОСТ и Турция да се задълбочи, и то много жестоко да се задълбочи. И колкото и да е тъжно, единственият ни шанс е от Москва. Никакъв Брюксел. Щатите и НАТО няма да си мръднат пръста. Разбира се, примерът с Кипър не е коректен, защото Турция влезе на територията на Кипър, тъй като беше една от четирите страни – гарантки на независимата кипърска държава. В договора изрично е написано, че всяка една от страните има право на интервенция, ако се наруши статутът. Гърция наруши договора и турците веднага влязоха, използваха го като претекст да окупират половината остров. Много хора дават за пример Кипър, но не знаят каква е кипърската ситуация. Но ако утре Турция реши да интервенира Кърджалийския район и още четири прилежащи области, искам да видя кой ще ги спре. Точно кой ще ги спре. Да не мислите, че на Ердоган му пука за общественото мнение в Европа, което той дълбоко презира. А на Америка й е все тая.
През една партия като ДОСТ Ердоган може да поставя всякакви претенции, да иска автономия, да претендира, че са репресирани и пр. ДОСТ е партийна трибуна. Това вече са политическите заявки на Анкара, изговорени в публичното ни пространство.
Калина, Турция гледа на българския въпрос на базата на три предпоставки. Първо, съществуването на българска държава е едно историческо недоразумение, което рано или късно ще бъде прекратено. Второ, за това работят етнодемографските процеси в страната ни, при които българите се превръщат постепенно в малцинство. Трето, само трябва да помагаш, за да се ускорят тези процеси, и България ще ти падне като зряла круша в ръцете. Не е нужно дори да се прави интервенция или каквото и да било. Българското етническо население се отдръпва буквално като шагренова кожа. Навремето то е държало цялото землище на Балканите, а в момента се е дръпнало до четири града в страната ни. Не е нужно да вдигаш турско знаме. Родопите вече са обезбългарени. С малки анклави. Делиорманът е същата история. На 30 километра от Бургас не се чува българска реч, в Айтоския балкан.
Ние в момента сме вражеска държава за Русия, цялото публично пространство е залято с русофобия.
Да, но и Русия не направи нищо смислено през тези години за защита на дълбоко русофилска страна като България и за защита на своите собствени интереси тук. Тя заложи на най-компрометираните хора, които да защитават руската идея. Много често у нас под руски интереси се разбират интересите на „Газпром”, но това не е едно и също. Аз твърдя, че интересът на „Газпром” не е интересът на Русия. Tретото нещо е интересът на тръбата. Интересът на тръбата възпроизвежда Русия като суровинен придатък. Следователно Русия не заложи на най-главното, което или го имаш, или го нямаш, и за което Америка каквито и пари да изсипва тук, няма да успее да го получи. Това са дълбоките русофилски чувства на все още преобладаващото българско население в страната ни. Това не се купува и не се продава. Но моят син и твоята дъщеря не знаят руски и не се вълнуват, не им трепва сърцето.
В училищата и университетите ги обработват, както трябва.
Те (атлантическият фактор) много добре знаят, че българите никога няма да станат русофоби като поляците. Но на тях им стига една България след 20 години, в която населението ще е индиферентно към руския въпрос. Това им е напълно достатъчно. Руснаците изпуснаха пред очите си една дълбоко руска страна като Украйна. Но както казва Андрей Фурсов, класовата структура на руската управляваща върхушка отдава своето напълно негативно отношение към нейната политика. Те си мислеха, че като държат петима олигарси в Украйна, държат страната. А американците работеха с всички слоеве от населението. И затова в един дълбоко руски град като Киев, където никога не се е говорело на украински, сега на руски ти обясняват какви гадове са москалите. Цялата украинска интелигенция дълбоко мрази Русия и това ти го казва на хубав руски език, защото те украински не говорят. Украинският е един селски диалект, който се говори в три области на Западна Украйна. Това е.