Ако Великобритания бъде отлъчена от единния пазар за стоки и услуги на Европейския съюз, страната ще загуби трайно около 4 на сто от своя БВП до 2030 г. Прогнозираните загуби се равняват на около 75 милиарда лири. Това означава, че всяко едно от 26-те милиона домакинства в Обединеното кралство ще загуби средно около 2900 лири, показват изчисления на Института за фискални изследвания (IFS).

Бъдещите търговски отношения на Великобритания с останалата част на ЕС са неясни. Преди референдума някои привърженици на излизането от блока изразиха предположения, че страната може да запази членството си в рамките на единния пазар, какъвто е случаят с Норвегия. Но висшестоящи европейски политици дадоха да се разбере, че няма да приемат такова споразумение. Единствените условия това да се случи са Великобритания продължи да внася средства в бюджета на ЕС и да дава възможност за свободното движение на работници от цяла Европа към Англия.

Сигналите, идващи от правителството на Тереза Мей в последните седмици, показват, че опцията „Норвегия” е политически невъзможна. Нейните министри се готвят да напуснат единния пазар и да се опитат да задвижат друг вид споразумение за свободна търговия с останалата част от ЕС.

За да направят оценка на негативното въздействие от Брекзит върху растежа на Обединеното кралство, от Института за фискални изследвания се позовават на дългосрочни прогнози на Лондонското училище по икономика и политически науки и на Националния институт за икономически и социални изследвания (NIESR). Изследователската организация подчертава, че цената на загуба на членството на единния пазар ще надхвърля сериозно икономическите ползи от това, че Великобритания вече няма да внася 9 милиарда лири (нето) в бюджета на Европейския съюз.

„Макроикономическото въздействие от членството и достъпа до единния пазар е много по-голямо от тежестта на преките бюджетни казуси” , се казва в изследването. В доклад на IFS, публикуван преди референдума, се казва, че по-ниският растеж на икономиката и допълнителните заеми за страната, които би довело излизането й от ЕС, ще образуват огромна пробойна в хазната. По този начин ще потънат между 20 милиарда и 40 милиарда лири от средствата на правителството до 2020 г. Нещо повече, управляващите ще бъдат принудени да прилагат политика на по-строги икономии поне за едно десетилетие напред. Този модел е базиран и на краткосрочните прогнози на Института след референдума.

„От икономическа гледна точка, ние все още имаме големи възможности за избор, които се отнасят до бъдещето на нашите отношения с ЕС” , заяви Иън Мичъл, научен сътрудник към IFS. Според него има много съществена разлика между „достъп до” и „принадлежност към” единния европейски пазар.

Почти всички икономически прогнози вещаят, че Брекзит ще има дългосрочен негативен ефект върху икономиката. Размерите на загубите ще варират в зависимост от това какъв ще бъде търговският режим, който ще замести пълноправното членство. Въпреки, че според икономическия модел на проф. Патрик Минфорд (Cardiff University), прогнозите са за ръст на БВП при напускането на Великобритания, както и за незабавно отпадане на всички вносни мита, някои икономисти критикуват остро неговите прогнози и заявяват, че допусканията му на практика ще унищожат голяма част от преработвателната промишленост във Великобритания.

Всичко това се случва на фона на появата на нови съюзи в рамките на ЕС – проблем, който е държан извън полезрението на масите. Този процес обаче набира скорост и е на път да промени политическия пейзаж в Европа. Ясен симптом за това е, че преди срещата на високо равнище на европейските лидери, насрочена за 16 септември, на конференция в Атина ще се съберат лидерите на Франция, Италия, Испания, Португалия, Кипър и Малта. Форумът ще се фокусира върху „общите” предизвикателства, с които се сблъсква ЕС в областта на икономиката, политиката и на индустриално ниво. Според анализаторите обаче тази среща има за цел да създаде съюз от държави, които да се противопоставят на режима на строги икономии и фискална дисциплина в ЕС.

Различията по финансовите и имиграционните политики в ЕС стават все по-дълбоки. Обект на сериозно разногласие са и икономическите санкции спрямо Русия. Не съществува и последователна политика, която да даде възможност на страните-членки да предприемат мерки за подобряване на икономическия климат в Европа.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto