Избирането на Доналд Тръмп в САЩ не е изолирано събитие, а по-скоро голяма стъпка в нова посока – промяна, която ще помете политическия истаблишмънт в страните от Западния свят. Новоизбраният президент дойде на власт, яхвайки вълната срещу статуквото, която започна с Брекзит. Набрала скорост, тази вълна има да извърви дълъг път, но заплашва цялостното съществуване на Запада такъв, какъвто го познаваме днес. Тя подкопава западния либерален консенсус, въплътен в Европейския съюз и неговите толкова възхвалявани ценности. Самите фундаменти на Запада са разклатени.

Приликите между двете събития са очевидни – днес налице е недоверие към онези, които държат юздите на властта. Потенциалните последици за политическата обстановка в Европа са огромни. Нарушаването на политическите табута по време на кампанията на Тръмп неизбежно ще повлияе върху политическата култура в Европа. Както коментира в Twitter резултатите от президентската надпревара в САЩ френският посланик във Вашингтон Жерар Аро: „След Брекзит и тези избори, вече всичко е възможно. Този свят се срива пред очите ни”.

Възможно е през идните месеци да има сериозни промени, с които Западът, такъв какъвто го познаваме, да залезе и на негово място да се появи нещо ново. Ефектът на доминото, който започна с Брекзит, продължава верижната реакция в целия Западен свят. На предстоящите избори Франция и Австрия може да изберат крайнодесни президенти. В Германия, Италия и Холандия, както и в други държави, десните антиимигрантски партии се очаква да постигнат голям успех. Първите европейски избори след победата на Тръмп ще се проведат в Австрия на 4 декември. Норберт Хофер, кандидатът на дясната антисистемна и евроскептична Партия на свободата, има добър шанс да спечели и да реформира страната.

Очаква се италианският премиер Матео Ренци да загуби референдума за конституционна реформа, като в същото време подкрепата за движението „5 звезди”, начело с Бепе Грило, нараства. Грило вече приветства победата на Тръмп. Оцеляването на италианското правителство зависи от успеха на ключовия референдум. Ако загуби вота, то трябва да подаде оставка. Гласоподавателите ще бъдат попитани дали искат промени в правомощията на парламента и назначаването на депутатите, както и разделянето на правомощията на държавата, регионите и административните структури. Според социологическите проучвания в Холандия крайнодесният Герт Вилдерс се движи наравно с управляващия дясноцентристки лидер Марк Рюте. Изборите през март догодина ще бъдат показателни за мнението на гласоподавателите за холандското членство в ЕС.

Според Марин Льо Пен, лидер на френския Национален фронт, която отправя призиви за напускане на Европейския съюз и за подобряване на отношенията с Русия, шокиращият резултат от изборите в САЩ „е показал, че е възможно това, което преди беше представяно като невъзможно”. Нейната партия спечели европейските избори през 2014 г. Според социологическите проучвания, тя ще бъде един от двамата кандидати на финала на френските президентски избори през май 2017 г. След Брекзит и победата на Тръмп една нейна победа би била третата стъпка към „глобалната революция”. Според Financial Times „вероятността Марин Льо Пен да бъде избрана става все по-голяма с Брекзит, а сега и с избора на Тръмп, защото те накланят везните в полза на радикалния, популистки вот”.

В Германия антиимигрантската партия „Алтернатива за Германия” e уверена, че ще постигне значителен успех на следващите избори през септември идната година. През октомври 2017 г. Чехия също ще проведе избори. Протестното движение АНО, начело с Андрей Бабиш, бизнесмен милиардер и финансов министър, се движи към победа, а Социалдемократическата партия, ръководена от министър-председателя Бохуслав Соботка, изостава с 15 процента.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан, който се противопоставя на истаблишмънта и на решенията взети от върхушката в ЕС, има добри шансове да спечели изборите през октомври 2018 г, тъй като рейтингът на одобрение на управляващата партия ФИДЕС се увеличава. Тази година националистите взеха властта в Балкански държави, като Хърватия и Босна. В България, кандидатът на социалистите Румен Радев, който е ново лице на политическата сцена, настроен по-дружелюбно към Русия и против имиграцията, току-що спечели президентските избори.

Найджъл Фараж, дългогодишен лидер на антиимигрантската Британска партия на независимостта, която подкрепи Брекзит, обеща, че ще работи за това успехът на Брекзит и Тръмп да се случи и в други западни държави. „Моля, дори за минута не си помисляйте, че промяната спира дотук”, написа Фараж в таблоида „Sun”. Той вярва, че „гласоподавателите на запад искат да има национална демокрация, добра защита на границите и да държат живота си в собствените си ръце. Задават се още политически трусове в Европа, а и отвъд нея”.

Предстоящите промени ще се случат на фона на разклатеното единство на Европейския съюз. Франция, Италия, Испания, Португалия, Кипър и Малта обсъждат възможността за създаване на Алианс на южните европейски страни (Alliance of Europe’s South) в рамките на ЕС, който да определи свой дневен ред. Не става дума само за проблема с мигрантите. Тези държави все по-често изразяват сходни виждания, когато става въпрос за финансови и икономически въпроси. Освен това, те се противопоставят на идеята за ЕС като съюз, в който богатите северни държави субсидират южните. Идеята за „мини Шенген”, включващ само Холандия, Белгия, Люксембург, Германия и Австрия, също шества из ЕС.

Проблемът с имиграцията даде нов живот на Вишеградската четворка – обединение в рамките на Европейския съюз, включващо Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Вишеградската четворка открито се противопоставя на миграционна политика на ЕС, наред с много други неща, които биват налагани от европейските лидери. Общият БВП на страните от Вишеградската четворка ги подрежда на 15-то място сред най-големите икономики в световен мащаб. А общият брой на представителите им в Европейския парламент е двойно по-голям от броя на представителите на Франция, Италия и Великобритания (която все още е член на ЕС).

Появата на съюзи в рамките на ЕС се случва на фона на дълбоки различия по отношение на санкциите срещу Русия и необходимостта от сформиране на Европейски въоръжени сили. ЕС е на кръстопътя на историята. „Целите и дори съществуването на нашия Съюз, е под въпрос”, написа върховният представител по външна политика на ЕС Федерика Могерини в предисловието на Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурността на Европейския съюз, публикувана това лято.

С толкова много проблеми, които са на дневен ред, ЕС трудно може да излезе с обща позиция по важните международни проблеми, включително по отношенията с Русия. Неговото съществуване е под въпрос и това е най-неудачният момент за задълбочаване на проблемите със сигурността и икономическите проблеми. Нито една от изгряващите на хоризонта политически сили в Европа не подкрепя санкциите и политиката против Русия. Антируската позиция на Брюксел е отживелица и съвсем не е на място. Тя е обречена да се превърне в нещо, което ще остане в миналото. Европейският съюз, както и Западът като цяло, преминават през драстични промени. Вероятно вече нищо няма да е същото. Брекзит и победата на господин Тръмп са зората на нова ера.

Източник: Strategic Culture
Превод: Десислава Пътева