Британската икономика не потъва, противно на очакванията

След референдума от 23 юни 2016 г. светът оплакваше клетите британци. Оланд и Меркел не пестяха своята безпощадност. „Разводът ще бъде без отстъпки”, заяви френският президент. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер побърза да успокои европейците, че „Брекзитът не означава край на ЕС”. Германският министър на финансите дори сподели, че според него „на англичаните също им се реве, но това е безсмислено. Да бяха мислили навреме”, отсече железният Шойбле. Дори българските евроклакьори сочеха с пръст „тъпите британци”, „селяндурите от Уелс”, които не знаят как да гласуват. В часовете след края на референдума рейтинговата агенция Standart & Poor’s свали кредитния рейтинг на Великобритания с две степени, поради „непредвидимия и несигурен политически контекст”. Лондонската борса удари историческото дъно, а в седмиците след труса германските делови среди заявиха апетита си да оспорят първенството на Ситито като финансов център на Европа и втора най-голяма платформа за финансови операции в света. Борсата във Франкфурт заяви готовност да разшири дейността си. Телевизиите пък излъчваха репортажи с отчаяни британски предприемачи, които реят поглед в несигурното бъдеще.   

Реалистите обаче пророкуваха друго: ако Великобритания потъне, ЕС ще се стабилизира върху поучителния пример от Брекзита, но ако британското напускане се окаже успех, то тогава много страни биха се изкушили да последват островитяните и дезинтеграцията на ЕС е въпрос на време.

Четири месеца по-късно статистиките са неутешителни. Уви, за ЕС. Британското общество преживява труден момент, расистките изстъпления се множат, бъдещето изглежда неясно, шотландските щения за независимост отново са на дневен ред, преговорите за Брекзита предстоят, условията за развода ще се уточняват. Но икономиката се възстановява бързо от мимолетния смут. Противно на апокалиптичните прогнози, растежът през третото тримесечие, което започва тъкмо след референдума, е 0.5%. Набедените врачки пророкуваха 0.3%, най-черногледите говореха дори за рецесия. Прогнозите им не се сбъднаха. „За момента икономическият растеж в перспектива не е засегнат от Брекзита, а най-динамичен остава секторът на услугите”, коментира Британската статистическа служба. По нищо не личи финансовите агенти от Ситито да възнамеряват да се местят във Франкфурт или другаде. Слаб спад се наблюдава в индустриалното производство, но и там има обнадеждаващи новини. Вчера Nissan обяви намерението си да инвестира в завода си в Съндърланд. „Правителството ни даде гаранции”, обясни шефът на компанията Карлос Гон, без да уточни какви.

Потреблението на британските домакинства остава почти незасегнато от референдума, а британският паунд, който се обезцени спрямо долара и еврото, възвърна част от стойността си след огласяването на икономическите статистики за третото тримесечие. Според анализаторите ефектът от Брекзита тепърва ще се усети, защото инфлацията пълзи нагоре и това ще покачи цената на вносните суровини, а предприятията ще забавят или ограничат инвестиционните си програми. Очакванията за драматичен срив обаче не се сбъднаха и Лондон ще започне преговорите за излизане от ЕС в прилична кондиция. Великобритания е твърдо решена да съхрани свободния си достъп до 500-милионния европейски пазар. „Президентът Оланд изглежда е на мнение, че не можем да наложим по-строг контрол на границите си и да съхраним свободния пазар с ЕС, но аз не мисля така”, заяви премиерът Тереза Мей след срещата си с френския държавен глава.

Междувременно Европа навлиза в предизборна година. Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент ще са готови на известни отстъпки спрямо Лондон, за да не клатят излишно лодката на ЕС, която набира вода от много места. Двамата лидери са в уязвима позиция и имат интерес да не отварят нов фронт срещу Лондон. Париж и Берлин имат достатъчно проблеми с крайната си десница и тероризма, за да се ожесточават срещу Великобритания. Търговските отношения с Острова са и твърде важно условие за стабилност на европейските икономики, за да бъдат обременявани с мита и ограничения. По всичко личи, че моментът на Брекзита е добре избран и Лондон има всички шансове да съхрани свободния си достъп до ЕС. Сиреч да се освободи от обременяващата обвързаност с Брюксел без да губи предимствата на европейския пазар.