На връзката между Африка и Бразилия рядко се хвърля повече от един поглед. Когато африканските страни се разглеждат в контекста на по-широкия свят, хората често се съсредоточават върху значителните икономически, исторически и свързаните със сигурността връзки на континента с държави като Китай, Франция, Обединеното кралство и Съединените щати. Но подпомогната от културните прилики и взаимните интереси, Бразилия всъщност изгражда силни връзки с африканските страни в продължение на десетилетия.

Бразилия е била колонизирана от Португалия, също като няколко африкански държави, а общата им португалоезична идентичност е спомогнала за свързването на южноамериканската нация с Ангола, Мозамбик, Гвинея Бисау, Кабо Верде и Сао Томе и Принсипи. От своя страна, споделяните социално-културни характеристики са послужили като основа за добри отношения между Бразилия и тези африкански държави в други райони. Бразилските бизнеси и техните португалоезични африкански партньори имат лесен достъп един до друг, а бразилците се възползват от възможността да пътуват без визи до португалоезичните африкански държави.

Ако португалоезична Африка е отправна точка за стратегията на Бразилия на континента, то голямата южноафриканска нация Ангола е нейният епицентър. През 1975 г. Бразилия изненада много политически лидери, като се превърна в първата страна в света, която призна независимостта на Ангола. Тогава Бразилия беше управлявана от дясна военна диктатура, а марксисткото Народно движение за освобождение на Ангола не беше очевиден кандидат за подкрепата на Бразилия. Обаче стратегическият интерес на Бразилия към Южноатлантическия океан – географската част на Атлантическия океан на юг от екватора, застави бразилските дипломати да приемат реалната политика (realpolitik) и да прегърнат мисълта за развиването на прагматични отношения с Ангола, които продължават и до днес. През 2015 г. Бразилия подписа инвестиционни споразумения с Ангола и Мозамбик, които позволиха на бразилските компании да открият офиси там. След това тези компании се възползваха от намалените тарифни ставки, които идват с членството им в Общността за развитие на държавите от Южна Африка.

Южноатлантичеката статегия

Освен това Бразилия използва португалоезична Африка в своята по-широка африканска стратегия, по-специално, когато става дума за Южноатлантическия океан, където голямото изобилие от петрол и ценни минерали отдавна е приковало вниманието на страната. Около 70% от проучвачнията за нефт от страна на Бразилия се извършват в Южноатлантическия океан, а страната изчислява, че само резервите от нефт отвъд бреговете на Бразилия се равняват на над 1,6 трилиона кубически метра природен газ и нефт. Освен това, Южноатлантическото пространство е богато на въглища и други суровини, чиято стойност ще се увеличи през следващите десетилетия, с което предлага на Бразилия безкрайни възможности за приходи.

След падането на нейната проядрена военна диктатура през 1985 г., Бразилия видя възможността да слее своите антиядрени политики и по-широките си икономически интереси в Южноатлантически океан, заставайки начело на създаването на Южноатлантическата зона за мир и сътрудничество (по-добре позната със своя испански акроним – ZOPACAS) през 1986 г. Тази зона претърпя разцвет през 1989 г., след като Южна Африка в ерата на расовата сегрегация разруши своята програма за ядрени оръжия. Тя се гордее с целите си да бъдат премахнати ядрените оръжия в Южноатлантическия океан. Зоната предлага на Бразилия възможност за разширяване на морската територия на страната в Южноатлантическия океан чрез координиране на действията си с други сили, които не разполагат с ядрено оръжие – особено удобна възможност, като се има предвид, че много от ядрените сили, чието присъствие в Южноатлантически океан е ограничено от ZOPACAS, като например Съединените щати и няколко европейски държави, са се противопоставили на икономическите амбиции на Бразилия в региона.

От 1970 г. насам бразилското правителство е издало декрети, които разширяват изключителната морска икономическа зона в Южноатлантическия океан с първоначалното намерение да разшири зоната от 12 до 120 мили. Но след откриването на изобилието от петролни запаси извън радиуса от 120 мили, бразилското правителство издава едностранно постановление, което разширява обхвата му до 200 мили. Този ход предизвика сериозна критика от САЩ и Европа, а създаването на ZOPACAS служи като идеален начин за установяване на морската легитимност на Бразилия чрез координация не само с южноамериканските страни в региона, но и със западноафриканските държави. Сега Бразилия очаква решение от страна на Организацията на обединените нации (ООН) за това дали може да разшири изключителната морска икономическа зона до 350 мили. Подкрепата на другите държави от ZOPACAS през целия този 13-годишен процес винаги е била полезна.

Все по-силни връзки

Години наред бразилските политици са разбирали стратегическото значение на страните по западното крайбрежие на Африка, а наскоро започнаха да засилват настъплението с дипломатически чар, който има за цел да укрепи отношенията на Бразилия с Африка отвъд културните връзки и солидарността на Юга. Бразилия направи явен избор да увеличи политическото си присъствие на африканския континент, като броят на бразилските посолства в Африка се увеличи от 18 на 39 между 2003 и 2013 г. Сега Бразилия е страната с петото по големина дипломатическо присъствие в Африка. И този ход, както и много други, беше продиктуван от множество цели.

По-голямото представителство на африканския континент показва, че Бразилия се интересува от сериозен, дългосрочен ангажимент там, което позволява процъфтяването на бразилските бизнеси. От 2000 г. до 2013 г. търговията между Бразилия и Африка се е увеличила от 4,2 милиарда до 28,4 милиарда долара. Африканските страни предоставят предимно петрол на Бразилия, докато в замяна Бразилия осигурява развитие на инфраструктурата, селскостопанските продукти и оборудването за отбрана и обучение. За съжаление, и за двете страни тази търговия забави темпове след 2013 г. поради спад в цените на суровините и икономическата рецесия в Бразилия – до 2016 г. търговският оборот е спаднал с 12,4 милиарда долара. Но тъй като бразилската икономика започва да показва признаци на възстановяване, търговията отново ще се увеличи. Търговските данни за първата половина на 2017 г. вече показват 16% повишение в сравнение със същия период през 2016 г. В частност износът на хранителни стоки от Бразилия към Африка е нараснал с 57% и представлява над 50% от търговията между Бразилия и Африка през тази година.

Политическите амбиции

Политическите амбиции стимулират още повече бума на посланичеството. След 2000-та година Бразилия имаше намерение да реформира Съвета за сигурност на ООН и да стане постоянен член. За тази цел тя потърси подкрепа от африканските страни, които заедно представляват 28% от членството на ООН. Бразилските посолства започнаха да се появяват на неочаквани места като Сиера Леоне и Буркина Фасо. Инициативата на Бразилия в Съвета за сигурност се провали заради липсата на подкрепа от страна на големи световни сили, като това беше съчетано с опасенията на страната, че този провал е довел до нарастване на предложенията за закриване на някои посолства в Африка. Но подобни действия едва ли ще засегнат присъствието на Бразилия в големите африкански икономики.

Какво печели Африка

Разбира се, връзката между Бразилия и африканския континент не е еднопосочна улица. Страни като Ангола се възползваха от отношенията си с Бразилия в икономическо отношение. В крайна сметка бразилските мултинационални компании създадоха хиляди работни места на местните пазари. През 2017 г. бразилският бизнес конгломерат „Одебрехт” осигурява над 13 000 работни места в Ангола, а по време на своя разцвет – над 17 000 работни места. Освен това, компанията е подпомогнала отпускането на заеми за милиарди долари и е предприела няколко инфраструктурни проекта в страната. Инвестициите на Бразилия в Мозамбик са достигнали 9,5 милиарда долара през 2015 г., като идват предимно от минната компания „Вале”. Освен това, на елита на пуртогалоезична Африка Бразилия предлага допълнителното предимство на това да бъде идеална локация за инвестиции и събиране на авоари.

Африканските страни също извлякоха полза от няколко споразумения за сътрудничество в областта на отбраната с Бразилия. Наред с други неща, те включват развитието на програма за ракети „А-Дартер” съвместно с Южна Африка, която приключи миналата година, както и продажбите на бразилските самолети „Супер Тукано” и на патрулни кораби. Нигерия е в процес на придобиване на 12 самолети „Супер Тукано”, докато Ангола е закупила осем бразилски патрулни лодки и шест „Супер Тукано” през последните четири години като част от споразумението от 2013 г. за военно модернизиране, подписано с Бразилия. Освен това, бразилските военни разшириха обучението си за африканските страни, за което свидетелства споразумение от 2012 г., което позволява на военния персонал на Ангола да се обучава в Бразилия. Тези обучения подсилват военната сила на африканските страни и носят финансова изгода за Бразилия, като същевременно изграждат двустранни връзки и сътрудничество.

Макар че на тези взаимоотношения в световен мащаб не се обръща такова внимание, на каквото се радват инициативите на Китай в Африка, Бразилия поддържа силни и продуктивни връзки с африканските държави в продължение на години, с надеждата да се възползва от многото облаги, които такива връзки могат да осигурят. От разрастването на бизнеса и преодоляването на социално-културните връзки до дипломатическите услуги в преследването на геополитически интереси, Бразилия и Африка установиха, че съществуват няколко пресичащи се и взаимноизгодни сфери. И като се имат предвид ангажиментите, поети от Бразилия през последните години в Африка, няма как да се предположи, че култивирането на тези отношения ще забави ход през следващите години.

Източник: Stratfor

Превод: Десислава Пътева