В своите проповеди Христос нарича миротворците божии синове.

Резултатите от миротворческите операции  на ООН през последните десетилетия будят напълно обоснован скептицизъм. Всички операции, с които ООН започна миротворческата си дейност в Близкия Изток през 1948 г. и тези на границата между Индия и Пакистан през 1949 г. така и до ден днешен не са завършили. Тоест те продължават вече почти 70 години. А от седемте миротворчески операции през текущото десетилетие само една е завършена. Става въпрос за мисията по наблюдение на ООН в Сирия от април до август 2012 г. Но, вярно е и това, че на сирийците от тази мисия не им стана по-леко. Може да се каже, че миротворческите сили не впечатляват и с някакъв професионализъм и самоотверженост. Оказа се, че две хиляди и петстотин „сини каски” почти нищо не можаха да направят за спиране на междуетническата касапница в Руанда през 1994 г. или в европейската Сребреница през 1995 г.

За сметка на това по друга линия „сините каски” са силни. В ООН има специално Управление за вътрешно наблюдение. В доклада на управлението за 2015 г. е записано, че от 2008 г. до 2014 г. са регистрирани 559 случая на сексуална експлоатация и принуда с участието на миротворци. Даже в кулоарите на ООН наричат подигравателно този факт: програма за „замяна на секс срещу продоволствия”. При това „замяна” все още звучи добре, но има случаи и на къде, къде по тривиален секс. От едната страна дулото на автомата под брадата, а от другата, сваляне на полата. Такива неща се случват основно в Африка, и то предимно в такива страни като Судан, Конго и Либерия. Защо е така?

През лятото на 2017 г. в петнадесетте миротворчески мисии на ООН са участвали 112 911 души военен, полицейски и граждански персонал, предоставен от 124 страни в света. При това Европа въобще не фигурира в първите десет страни, изпратила хора за „сините каски”. В първата десятка са Етиопия (8221 души), Индия (7676), Пакистан (7123), Бангладеш (7013) и след това Руанда, Нигерия, Непал, Йордания, Гана и Египет. Затова пък в първата петица на донорите са САЩ, Китай, Япония, Германия и Франция, които в крайна сметка определят къде, кой, с какви задачи и с какво възнаграждение да бъде изпращан.

Макар че и със заплащането не всичко е наред. На генералната асамблея на ООН през 2015 г. за миротворчески операции бе определен бюджет в размер на 8.27 млрд. долара. Но не стана ясно откъде ООН ще получи тези пари. Защото в същото време дължимите неразплатени вноски за мироопазващи операции възлизаха на 4.8 млрд. долара. От тогава и до сега ситуацията не бележи никакво подобрение. С идването на власт на президента Доналд Тръмп САЩ като основни донори за миротворчески операции (28.57% от общите разходи) явно ще направят опит да намалят вноската си. Не е тайна и оценката на Тръмп за ООН: „Това просто е клуб на хора, които са се събрали, за да си поговорят и приятно да прекарат времето си. Това е толкова печално!”

А сега към Украйна

Във всички случаи разполагането на миротворчески сили в страната не е добра идея. На първо място, може да се окаже, че хората от състава им въобще не са джентълмени. Това може да бъде потвърдено от 559-те изнасилени жени и деца. На второ място, което е по-важно, историята сочи, че миротворците на ООН се използват основно в случаи на междудържавни конфликти. Сега такива са UNMOGIP, групата военни наблюдатели на ООН в Индия и Пакистан, а останалите 14 мисии са включени в операции, свързани с граждански войни. Затова на украинските власти ще им се наложи или да обявят война на Русия, или да признаят факта, че в страната се води гражданска война. Киев старателно се опитва да избягва първото, а за второто и дума не може да става. Въпреки това вече две и половина години украинските власти предприемат регулярно, макар и вяли опити да привлекат миротворчески сили.

На 17 март 2015 г. Върховната рада прие постановление № 2379 за „Одобряване на обръщение от името на Украйна към Съвета за сигурност на ООН и Съвета на ЕС за стартиране на територията на Украйна на международна операция по подръжка на мира и сигурността”. Но едва на 22 август 2017 г. Порошенко заяви, че през септември планира да представи в Ню Йорк на Генералната асамблея на ООН идеята за въвеждане на миротворчески контингент. Защо точно на Генералната асамблея, когато решенията за разполагане на миротворчески контингент се приемат от Съвета за сигурност на ООН? Вероятно само Петро Порошенко знае отговора на този въпрос.

За съжаление на срещата на БРИКС, състояла се на 5 септември тази година в китайския град Сямън, Путин пак сюрпризира неприятно украинския си колега. Той не само се съгласи с идеята на Порошенко, но и демонстративно пред камерите разпореди на Сергей Лавров да внесе съответната резолюция за разглеждане от Съвета за сигурност на ООН. Още същия ден постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя съобщи, че проектът на резолюция за разполагане на миротворци в Донбас вече е предаден на председателя на Съвета за сигурност на ООН Такеде Алему и Генералния секретар на организацията Антониу Гутериш. При това е предаден на точното място, там където се разглеждат такива документи.

В резултат на действията на руснаците стана това, което трябваше да стане, тоест скандал. Предложението на Русия за разполагане на миротворци единствено по линията на съприкосновение на войските на правителството и сепаратистите, при това след като първо се изтегли тежкото въоръжение, категорично беше отхвърлено от Киев. Украинските власти искаха да разположат миротворци по линията на руско-украинската граница и по цялата неподконтролна на Киев територия. Освен това имаха и претенцията в състава на миротворците да няма никакви руснаци. Ясно е, че нито руският, нито украинският вариант ще минат в Съвета за сигурност. Руснаците ще бъдат блокирани от САЩ или Великобритания, а украинците от Русия или Китай. А и самата техническа възможност за изпращане на мисия е повече от съмнителна. От една страна, в Източна Украйна е разположена 40 000 армия на сепаратистите, подкрепяна с ресурси от Русия и въоръжена, макар и не с най-новото, но с достатъчно модерно оръжие. От друга страна, това е бързо окомплектоващата се 250 000 украинска армия. Да разделиш такива военни машини, не е като да разделяш аборигените в Южен Судан, макар че и там мисията на ООН UNMISS вече седма година действа без видим успех. При ситуацията в Украйна кой ще поеме върху себе си това бреме? Русия ли? Тя сега е ангажирана с разширяване и укрепване на своите позиции в Сирия и с присвити по славянски очи гледа към Либия. САЩ може би? Те са заети с военни танци в северната част на Азиатско-тихоокеанския регион, в района на Корейския полуостров. Там е по-изгодно. Защото по своите обеми транстихоокеанската търговия значително превишава трансатлантическата. Освен това 50% от ръста на световната икономика през последните три-четири десетилетия се обезпечава за сметка на тази част от света. А какво може да предложи в замяна Украйна? Ето защо руско-украинската инициатива за въвеждане на миротворци вероятно ще приеме формата на „поговориха и забравиха”.

Но все пак, кои могат да бъдат „синовете Божии” за Украйна?

Ако приемем, че Киев, Европа, Русия и САЩ се договорят за изпращането на миротворци в Украйна, кои ще бъдат тези миротворци? Днешното състояние на Европа, която едвам отби атаките на популистите, радикалите и евроскептиците (в Австрия, Холандия и Франция), не й позволява да изпраща „бойните групи” на ЕС в Източна Украйна. Даже за неутрализиране на малко вероятните атаки на Русия в Прибалтика, европейците бяха принудени да повикат съюзническите войски от другата страна на океана. Финансовото положение на ООН, а това означава и на департамента за операции по поддръжка на мира, не дава възможност за увеличаване на „сините каски”. А за да бъдат спокойни украинците, трябва да бъдат разположени  съществено количество сили на ООН.

Остава надеждата да помогне новият „център на сила”... На 70-тата сесия на Генералната асамблея на ООН (октомври 2015 г.) китайския лидер Си Дзинпин каза: „Искам да заявя, че Китай ще се присъедини към новата система за бойна готовност на миротворческия потенциал на ООН и за тази цел ние решихме да оглавим действията по създаване на постоянен контингент от полицейски миротворчески сили, като за това ще отделим за формиране на техния състав резерв от 8000 човека”. Освен това, Си Дзинпин анонсира създаването на фонд за мир между Китай и ООН с капитал 1 млрд. долара за срок от 10 години. Така, че пари има и хора има. Има и интерес. Известно е, че от 2015 г. във фокуса на външнополитическата дейност на Китай е инициативата „Един пояс, един път”, насочена към създаването на трансевразийски логистичен коридор. Украйна е една от страните в западния край на „Новия път на коприната”. И китайците едва ли ще позволят да бъде подложена на риск глобалната им инициатива, заради непонятните игри на някакви си „лаомаоцзи” (така китайците наричат славяните). Китай има и нужното влияние. Страната е в първата петица от донори за миротворчески операции на ООН (формира 10.29% от бюджета на организацията и е на второ място след САЩ). Във всичко това има и някаква символика. Руският президент обяви предложението си за изпращане на миротворци в Украйна на срещата в Сямън. Това е символично. А, както казва Конфуций: „Знаците и символите движат света”. Така че засега едва ли ще видим скоро миротворци в Украйна. Но ако все пак срещнем такива, ще може да обсъдим с тях известната китайска пословица: „Мъдрата маймуна седи на върха и гледа как двата тигъра се бият в долината...” И по-малко известният край на тази пословица: „...когато тигрите издъхнат в битката, маймуната слиза от върха и им сваля кожите”.

 

Автор: Андрей Ганжа (Киев, специално за EADaily)

Превод: A-specto