Размахан пръст на САЩ и намигване към Турция са основните акценти в първата академична лекция за външната политика на България на Бойко Борисов

С наближаването на Българското председателство на Съвета на ЕС управляващите фигури започват да се отпускат и все по-често говорят със самочувствието на европейски лидери на равна нога с водещите държавници от Франция и Германия. Това, което доскоро изглеждаше невероятно, вече е факт – премиерът Бойко Борисов изнесе публична академична лекция по международни въпроси. В понеделник, 20 ноември, студенти, журналисти, дипломати и общественици заеха своите места в аула „Максима“ на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), където министър-председателят прикова вниманието с визията си за „България, Балканите, Европа и светът“. Лирическите отклонения за наводненията в Бургаско и тамошните отводнителни канали, както и глобалното затопляне и подмятанията от типа: „Деко, виждам те, че си говориш. Между другото Деко е добър футболист и не знаех, че учи тук“, останаха на втори план пред цялостното впечатление. Борисов изненада скептиците с външнополитически послания, различни от това „да се разберат началниците“. Европейски съюз в ролята на независима велика сила редом с Русия, САЩ и Китай, изграждане на стратегическо партньорство с Турция и българска инициатива за присъединяването на всички балкански страни към ЕС, са сред най-важните акценти. Това, което стана очевидно е, че зад тезите в лекцията му стои сериозна подготовка и очевиден опит за представяне на цялостна визия за българската външна политика в динамично променящия се свят.

Борисовият европеизъм и утвърждаването на Европа като самостоятелен глобален играч

България е европейска страна и българската външна политика е насочена натам, „накъдето пътуват хората на аерогарата“. Във виждането на премиера Борисов, изразено къде имплицитно, къде по балкански в прав текст, Европейският съюз трябва да продължи да се еманципира от опеката на Съединените щати и да действа уверено и самостоятелно на международната арена. „Лидерите на Европа да застанат на твърда позиция“, категоричен е премиерът като критикува Европейския съюз, че не успява да се утвърди като глобален геополитически играч. В този анализ на събитията водещите световни сили, начело със САЩ и Русия, трябва да започнат да се съобразяват с Европа. Резултатите от водените от Съединените щати военни кампании в Близкия Изток и Северна Африка имат тежки последствия за Европейския съюз без да засягат в такава степен Вашингтон. Не е руска пропаганда, подчертава Борисов, фактът, че Западът е отговорен за практическото разрушаване на редица държави. Именно това е първопричината за разгръщащата се днес миграционна криза, вълната от тероризъм и политическата нестабилност в Европейския съюз. „Няма една сграда здрава – нито в Ирак, нито в Сирия, нито в Либия“, смята премиерът и прави оценка, че външната намеса е довела до антагонистичното отношение от страна на местните хора и до възход на тероризма. Европа поема всички негативи – включително породената от миграционния натиск политическата нестабилност, заради която падат правителства, а в същото време няма думата при вземането на решенията. В Близкия Изток се договарят Русия, САЩ, Турция и Иран, а Брюксел бездейства. „Разбира се тук са европейските посланици и аз мога да си навлека тази беля...“, започва критиката към европейската дипломация Борисов „...но европейските лидери трябва да си дадем сметка, че ние не може да продължаваме да сме пасивни“.

Миграционната криза и стратегическото партньорство с Турция

Турция трябва да бъде стратегически партньор на ЕС по редица въпроси – на първо място – решаването на миграционната криза. Европа трябва да засили контрола по своите външни граници и да „се огради отвън, а не отвътре“.  Верният път е не безконтролен прием на бежанци и имигранти, както мислят европейските либерали, а задържане на миграционния натиск извън пределите на ЕС с помощта на Анкара. „Преди две години, когато се изказвах по тази тема в Европейския съвет това се приемаше за ерес, дори ми бяха правили колегите забележка“, споделя Борисов. Според него всички нелегални имигранти трябва да бъдат спирани и връщани на Турция, а бежанците, бягащи от война, следва да минават през контролно-пропускателните пунктове „където ние, като най-хуманни ще ги приемаме и ще се грижим за тях“.

От друга страна България трябва на всяка цена да попречи на това Турция да се превърне в неприятел за Европейския съюз. В предоставената от Борисов външнополитическа концепция България трябва да работи за изграждането на силен и самостоятелен ЕС, който сам да обезпечава сигурността си. В съчетание с потенциалното отръпване на САЩ от ангажименти към българската сигурност и дистанцирането на Турция от НАТО обаче, картината рисува една реална заплаха за България. „Берлин е далече, Париж е далече, а ние сме съседи“, обяснява Борисов като реторично пита: „Логично ли е да считаш, че един човек е изцяло неприемлив за теб и в същото време да му дадеш пушката с патроните, за да ти пази гърба?“ Водещите европейски държави отричат всякаква възможност за сътрудничество с Реджеп Ердоган и режима в Анкара, но той притежава най-силната армия в южния фланг на НАТО, категоричен е Бойко Борисов и прави извода, че партньорството с президента Ердоган е императив пред София и Брюксел.

За свързани, европейски и развиващи се Балкани

България и останалите държави в съюза трябва да работят за включване на Западните Балкани в един силен Европейски съюз и по този начин да попречат на САЩ и Русия да изградят свои сфери на влияние. София поставя Балканския полуостров в центъра на своите приоритети по време на европейското председателство, но е наясно, че едва ли Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора и Албания могат да получат конкретна дата за присъединяване към ЕС. Европа обаче трябва да поеме изричен ангажимент, че това ще се случи и да подкрепи с финансиране инфраструктурната свързаност на Балканския полуостров. „Ако Балканите не влязат в ЕС това ще генерира страхотно напрежение в бъдеще и нови сфери на влияние от другите велики сили“, откровен е в размислите си Борисов.

Академичната лекция на Бойко Борисов в УНСС представлява може би първият сериозен опит на най-високо ниво да бъдат систематизирани насоките в българската външна политика. За разлика от досегашните коментари за „началниците“, анализът на събитията и изводите са обмислени и включени в рамките на определена стратегия. По същество „Борисовият европеизъм“, макар и изложен в прилична форма, не е нещо ново. Това е добре познатото от историческия опит плътно обвързване на българската външна политика с Германия – драматично решение, което България взема на два пъти в своята най-нова история.