Интервю на Антоанета Киселинчева с Юрий Асланов, социолог и собственик на социологическа агенция „АФИС”
Подкрепата за ген. Радев далеч надскочи възможностите за електорална подкрепа на БСП. Според Вас, партията оценява ли в пълна степен тази ситуация?
Да, разбира се, че я оценява. След като е издигнала този кандидат, очевидно тя беше вложила някаква цел в тази личност и за себе си. Благодарение на успешната президентска кампания, електоралната подкрепа за БСП в хода на кампанията нарасна многократно. Нека припомним, че в началото на кампанията, преди около 2-3 месеца, електоралното съотношение между ГЕРБ и БСП беше близо 3:1. А сега те са равни. Тоест, спечели и БСП, спечели и Румен Радев. Въпреки че той е много успешен мажоритарен кандидат, без мотивирани структури и без организирани общности такава победа не може лесно да се направи. Ето защо, влизайки в този кратък щастлив брак, и Румен Радев, и БСП спечелиха.
Да, вотът за Радев определено беше мажоритарен. Според Вас този електорален запас в кои партии би се разпределил най-вече на парламентарни избори?
БСП не може да повтори този резултат. Тя не може да повтори дори резултата на Георги Първанов, когато той беше кандидат за президент, въпреки, че той беше неин лидер. Естествено е партийният и политически живот да се развива по съвършено друга логика, различна от тази, която се случва на едни мажоритарни избори. Това можем да го наблюдаваме в представянето на всички партии по време на местни избори, когато мажоритарните кандидати са кметове и надхвърлят електоралните възможности на дадената партия. Има избрани кметове, и то на немалки градове, без тяхната партия изобщо да е представена в общинския съвет. И обратно, имало е случаи на мнозинство в общинския съвет, без партията, която го е постигнала да има избран кмет. Така че тези две логики не могат да се смесват и аз се учудвам на лекотата, с която в българския обществен живот се промъкна дебатът за мажоритарната избирателна система, без да е ясно, дори за анализаторите, до какво може да доведе това.
Ще има ли БСП своята дълга ръка в президентството? Като имаме предвид, че ген. Румен Радев беше непартиен кандидат, а неговият вицепрезидент, г-жа Илияна Йотова е чисто партийна кандидатура, очаквате ли в президентството да се получи такъв разкол, какъвто имаше при предишната двойка?
Не, не очаквам такива неща или поне не очаквам в еднаква степен да се случва повторение на неща, които са се случвали и преди. Аз не смятам, че между президента Плевнелиев и вицепрезидента Попова е имало някакъв конфликт. Разбира се, на отделни етапи имаше разногласия в оценките по отделни вътрешнополитически събития, но конфликт е много тежка диагноза. Конфликтът предполага несъвместимост. Екипът завърши мандата си, за разлика от някои други случаи, които сме наблюдавали, когато в средата на мандата вицепрезидентът се отказва и президентът го завършва сам.
Не очаквам нито от г-н Радев, нито от г-жа Йотова да направят нещо, което да разбие екипността на тяхната работа в бъдещата президентска битност. И двамата са еднакво заинтересовани да се доказват, а когато поднасяш доказателства в една или друга посока срещу екипа си, падаш на земята както снощи. Макар и без да го разбира, падна и се приземи Бойко Борисов.
Какво, според Вас, преля чашата на търпението на българския избирател – социалната обстановка, задкулисието, поведението на самия Борисов?
Всяко едно от изброените от Вас неща и още много други. Но това не се случи вчера, а се случва от много време. Като процес, то започна след местните избори миналата година, когато ГЕРБ в опиянението от много силния си резултат, който постигна, като че ли даде сигнал на структурите на ГЕРБ по места, че положението ще бъде такова и то за дълго време. Структурите приеха това в друг смисъл, а именно като сигнал, че вече са безконтролни и пред очите на хората се представи една гигантска злоупотреба с власт и едно гигантско по мащабите си облагодетелстване от тази власт. В условията на криза, когато и бизнесът, и общините са зависими от централната власт и благодеянията на европейските субсидии, тази партия узурпира всички възможности за изява на хората. Този бунт дълго време зрееше на ниво ръмжене, но накрая прекрачи границата и изби в това, което наблюдавахме в последните две недели. Тоест, той отнякъде трябваше да се отпуши. Това е типичен протестен наказателен вот, който Бойко Борисов майсторски персонализира срещу себе си. Дори не зная защо направи тази грешка, но може би и той е плячка на собствената си заблуда, че хората много го обичат. Той игнорира обстоятелствата. Просто хората може би го мразят малко по-малко от някои други, но не го обичат. Вече сме наблюдавали този феномен в края на 90-те години, когато чухме една култова реплика от Иван Костов на втората година от мандата му като министър-председател – „нашето управление няма алтернатива”. Тогава структурите на СДС по места приеха тези думи като сигнал за безконтролен грабеж. Сетне тръгнаха приватизационните сделки и други злоупотреби с власт. Много бързо след това се разбра, че няма такова нещо като „завинаги” и много бързо митът за непоклатимата власт на тогавашното СДС беше развенчан.
Несъмнено премиерът допусна някои пиарски грешки. Но по-важният въпрос е приключва ли „историческата мисия” на Бойко Борисов и той оценява ли сложността на ситуацията, в която се намира?
Чак фатални пиарски грешки в кампанията на г-жа Цачева, да Ви кажа не видях. Ако трябва да бъдем честни, не това е важното, и пиарските грешки в кампанията на Румен Радев бяха повече. Но те някак си останаха на фона на основната политическа интрига и на основната движеща сила в тази кампания, която беше плод на стечение на много политически и геополитически фактори, които в крайна сметка доведоха до победата на Румен Радев.
Поведението на премиера Борисов при вчерашното му изявление подсказваше, че той поставя собственото си политическо бъдеще на първо място. Очаквате ли, политическата империя ГЕРБ да се срути като кула от карти или пак ще си остане първа политическа сила, но с по-малка подкрепа?
На този етап ГЕРБ като партия все още не се е разделила с битността си на първа политическа сила. Но силите са почти изравнени, вече няма монопол на ГЕРБ като единствена партия, около която може да се образува мнозинство, ако в близко време се случат парламентарни избори. След тези избори тя вече има много силен конкурент в лицето на БСП. Но предстоят поредица от политически събития, които ще отключат нова посока на политическия процес. Това е феномен, който също сме наблюдавали в миналото и можем по аналогия да направим някои изводи. Наблюдавахме го и в близкото минало, през 2013 г., след оставката на първия кабинет на Борисов. Политическите нагласи много бързо се пренареждат. Все пак имаме оставка и това което ще последва след нея е изцяло в ръцете не толкова на стратегиите на ключовите политически играчи, колкото на техническите им умения да отиграват ситуацията. Ако БСП не направи много грешки или поне направи по-малко грешки в оставащите месеци от управлението на ГЕРБ, местата ще се разместят. БСП ще стане първа политическа сила и притегателна сила за онези политически партии, с които може да се формира управляващото мнозинство. Това ще бъде принципно различна ситуация, много по-различна от тази през 2013 г., когато макар БСП да успя да състави правителство, ГЕРБ продължи да бъде първа политическа сила. Сега не очаквам да е така. Но тези аналогии, които предвиждат много скоротечно разпадане, по примера да кажем на някогашното НДСВ, не са съвсем уместни, защото ГЕРБ има силни позиции в местната власт. Неслучайно, Бойко Борисов от позицията на сърдито дете, което е обидено и иска да счупи всички играчки, от снощи започна да плаши и че ще изтегли кметовете си. Това вече е друг вид тактика. По времето на нахлуването на Наполеон в Русия са я наричали „тактика на изгорената земя”, когато Михаил Кутузов няма възможност да го победи в открито сражение. Това е, когато казваш, че ще потопиш кораба, ако не ти дадат да го управляваш и някой друг вземе кормилото. Надявам се, че това е чиста емоция и моментно настроение. Смятам, че от позицията на интереса, собствената му политическа група и обкръжението му няма да му го позволят. ГЕРБ не е класическа партия, за да е в плен на някаква идеологическа рамка, на някакви принципи или дълги биографии. Тя е група, споена от чисто рационални интереси и зависимости и по тази причина е много разнородна. С подобни послания Бойко Борисов рискува да прати много хора от ГЕРБ на властови позиции в обятията на своите политически конкуренти.
Смятате ли, че ако ГЕРБ е първа политическа сила на следващите парламентарни избори ще се окаже в невъзможност да състави правителство и ще остане в опозиция? А след това да се повтори сценарият „Орешарски?”
Да, дори да запази първенството си, при всяко положение на Борисов ще му бъде много по-трудно да излъчва доверие към себе си от страна на други политически сили. Това му поведение го определя все повече като сектант – нещо, което беше дълго време патент на БСП. През последните години, след развода си с ДПС, тя заяви – „ние ще търсим съюз с народа” и спря да търси политически съюзници. В това състояние изпада и Борисов, а БСП неочаквано, бидейки сама на терена до вчера, изведнъж се оказа като че ли по-желан и по-интересен партньор за част от политическите играчи и по-лесно ще формира около себе си мнозинство. Стига, разбира се, да преодолее тази сектантска етика, която се наложи през последните 2-3 години.
Но тук има нещо много специфично. Ако Бойко Борисов и ГЕРБ продължат да се опитват да формират отношението към себе си през говоренето за БСП, оттук нататък по-скоро БСП ще печели от това, а няма да губи, както беше досега.
Ще се завърне ли ДПС в следващия политически сезон като балансьор в правителството?
Не зная дали това ще се случи. Макар и не в най-силната си форма в сравнение с миналото, ДПС е много добре организирана и структурирана партия и в никакъв случай няма да престане да бъде първостепенен или второстепенен политически фактор в политическия живот. Тя няма да иска да се раздели с тази си битност така лесно, както някои очакват. Други партии и коалиции са по-неустойчиви в сравнение с ДПС. Макар и в краткото му съществуване, аз не виждам формиране на някакво единство в Реформаторския блок. Напротив, в момента там нещата изглеждат много сериозно разклатени и центробежни. На този етап не забелязвам такова нещо дори в Патриотичния фронт, защото пред увереността, че е близо до властта и до успеха, вътрешните спойки може много лесно да се разпаднат на базата на чисто индивидуални съдби и лични отношения между лидерите. На тях им е необходим по-дълъг период от време преди изборите, за да се образуват като едно цяло, каквото още не са. Опиянението от успешното им представяне на тези избори може да им попречи да продължат да работят в тази посока и при първото събитие това да се разпадне като баланс. При ДПС няма такъв риск, независимо от появата на ДОСТ и много силната конкуренция и натиск, които тя създава.
Каква е Вашата прогноза за политическата формула на следващото правителство?
Трудно ми е да дам прогноза отсега, защото до следващите избори може да се стигне по два начина. Единият е конституционният, тоест, плавен и мирен преход без сътресения и без остри кризи. Другият е сценарият на Бойко Борисов, който се опитва нарочно да предизвика криза, за да разберат хората, че едва ли не, незаслужено са го обидили и не са го разбрали. Тези два сценария са много различни и от тях зависи начинът, по който ще се стигне до избори. А от това как ще се стигне до тях и какво ще се случва преди това, ще зависи и формирането на бъдещата конфигурация. На този етап, като че ли изглежда, че ГЕРБ тръгва надолу, докато БСП тръгва нагоре. Но дали това ще продължи като процес и няма да се строполи в един момент, било в резултат на грешни стратегии и тактики или обратно, е трудно да се прогнозира на този етап. Извън всяко съмнение, оттук нататък върху хода на политическия процес силно влияние ще оказва и поведението на новоизбрания президент. От неговите послания в известна степен ще зависят и останалите политически играчи.
Смятате ли, че вълната от антисистемно гласуване докосна България? Има ли връзка победата на ген. Радев с изхода от изборите в САЩ?
По някакво стечение на обстоятелствата и по някакъв магически начин върху хода на предизборната кампания, макар и недиректно, влияние оказва и случващото се в света. И особено резултатът от президентските избори в САЩ, който извън всяко съмнение беше изненада не само за американците, но и за българите. Това послужи като допълнителен импулс за това, че независимо от трайния бетониран съюз между власт, капитал и медии, а даже и социолози, нещата могат да се случват и по линия на свободното общество.