2 април 2016 г. е денят, в който неофициалното примирие последвало войната в Нагорни Карабах през 1994 г. бе нарушено. След прекратяването на огъня 1994 г. Република Нагорни Карабах бе международно призната като част от Азербайджан, въпреки факта, че днес Баку не упражнява реален контрол над региона.
Разликата между ситуацията сега и войната през 1994 г. е, че Баку имаше повече от две десетилетия, в които да инвестира огромното си нефтено богатство в модернизиране и изграждане на своя военен капацитет. Това е лукс, с който малката Армения – държава без излаз на море и природни залежи, не разполага.
Защо обаче този малък район е толкова важен в геополитически, културен и исторически аспект?
Нагорни Карабах е малка автономна област в рамките на Азербайджан, но след края на войната през 1994 г. арменски паравоенни и правителството на Република Нагорни Карабах държат и други земи в Азербайджан, осигурявайки отворена граница между Армения и непризнатата република. Унизителното поражение над демографски и военно по-слабите арменци засили националистическите настроения в Азербайджан. Това доведе до системното разрушаване на древните арменски старини, с цел да бъдат унищожени всички културни и исторически наследства на арменския народ в Азербайджан и да се подмени историята, особено в автономния регион Нахичеван. По същия начин Турция се опита да заличи всички арменски културно-исторически наследства в земите си, което кулминира в арменския геноцид. Азерите, които са етнически и езиково близки до турците, продължиха тази политика на изкореняване на всичко арменско. Националистите в Турция и Азербайджан, в частност крайнодясната терористична организация „Сивите вълци” се застъпват за идеята за съюз между двете страни. По тази причина анти-арменските настроения в Турция съществуват и в Азербайджан.
Текущата дестабилизация на отношенията, предизвикана от Азербайджан накара турския президент Ердоган да заяви, че Турция ще подкрепя Азербайджан „докрай”. Това не е никак учудващо, като се има предвид, че азерите и турците всъщност отстояват едни и същи политически позиции спрямо Армения. Така, както турците избиха над 1,5 милиона арменци в т.нар. арменски геноцид, който те все още не признават, азерите извършиха жесток погром срещу арменци в рамките на своята територия и заедно с това систематично унищожават арменски паметници. Откритата подкрепа на Турция за Азербайджан идва макар азерите сами да предизвикаха сегашното възобновяване на конфликта. В такъв случай, какво друго остава на Нагорни Карабах освен да се отбранява срещу дискриминационната диктатура на Баку?
И все пак, ролята на Русия в този конфликт не може да бъде пренебрегната. Доклад от 2015 г. показва, че през последните 5 години Азербайджан е закупил 85% от оръжията си именно от Русия. Това възлиза на 4 милиарда долара печалби от търговия на оръжия. От друга страна, на територията на Армения са разположени две руски бази. Изглежда Москва лавира много умело между икономическата изгода с Азербайджан и добрите отношения с традиционния си съюзник Армения. Евентуална директна намеса на Руската Федерация в конфликта в Нагорни Карабах към момента не е добра опция, тъй като това би отслабило нейните политически и военни позиции в борбата с терористите в Сирия. Въпреки това тя би могла да окаже голямо влияние и на двете сражаващи се страни в конфликта. На фона на свалянето на руския самолет от Турция в края на миналата година и значителното военно присъствие на руснаците в Армения, една евентуална турска интервенция срещу Ереван не би била логичен ход, въпреки силната реторика на Анкара.
Спомените за извършения от турците геноцид над арменците, погромите и унищожаването на исторически паметници от техните азерски съседи са достатъчно основание Нагорни Карабах да не бъде загубен. Опитите на Азербайджан да си върне териториите, които загуби в последната война не са добро обяснение за това защо азерските войници, отрязват ушите на жертвите си – турска традиция, датираща от времето на Османската империя. Появиха се и кадри, напомнящи на тези от „Ислямска държава”, в които азербайджански войници показват отрязаната главата на йезид, борещ се на страната на Нагорни Карабах. Азербайджан обстрелва безразборно в райони с цивилно население, което отне живота и на 12-годишно дете.
Разчленяването на мъртви тела, обезглавяванията и безразборните бомбардировки на цивилни не предизвика осъждане на международно ниво, а медиите твърдят, че заемат „неутрални” позиции, въпреки че е пределно ясно кой започна конфликта. Репортерът на Russia Today Мурад Газдиев, който се намира в зоната на конфликта, съобщава, че Азербайджан не се придържа към прекратяването на огъня. Според него азерските сили използват незаконни оръжия като касетъчни бомби. И въпреки това, тези действия не бяха осъдени от международната общност.
Битката, която се води в Нагорни Карабах е борба за оцеляването на арменското население и запазването на историята.
Арменците помнят какво се случи с народа им в Нахичеванския автономен регион и не искат това да се повтори. В интервю през 2002 г.
азерският диктатор Илхам Алиев призна, че той „се опитва да увеличи броя на азерите и да се намали броя на арменците” в Нагорни Карабах.
Това е свързано с инициативата на Азербайджан от съветско време, нейни граждани да мигрират към предимно арменски региони, за да се включат в демографската промяна, както се е случило в Нахичеван. Това върви ръка за ръка и с подмяна на историята, с цел азерите да предявят претенции към една територия, в която те са по-отскоро, омаловажавайки историческата връзка на арменците с тези земи.
След разпадането на Съветския съюз през 1989 г., арменците все още са по-голямата част от населението в региона – 76,4%, докато азерите са 22.4%. На фона на провала на опитите на Азербайджан да направи демографски промени и пресните спомени на арменците за зверствата на азерите и техните турски събратя, не е никак изненадващо, че арменците са избрали да се борят срещу своите потисници.
Тепърва предстои да разберем как международната общност ще отговори на този конфликт, но Азербайджан трябва да бъде наблюдаван внимателно, защото има опасност той да се превърне в нов развъдник за радикални ислямисти. По време на първата война в битката се включиха около 1500 афганистански и арабски муджахадини, хиляди турски доброволци, сред които и такива от „Сивите вълци”, както и стотици ислямистки чеченци. Ако Азербайджан възнамерява да набира ислямистки бойци, то има съвсем реална опасност страната да последва съдбата на Сирия и Ирак , докато арменците продължават да защитават своето историческо право в Нагорни Карабах.
Ето защо борбата в Нагорни Карабах не е на Азербайджан, който копнее за международно признаване на неговите територии, а по-скоро е борба на Армения за самото ѝ оцеляване в земите на предците ѝ. Както вече подчертахме, споменът на Армения за Нахичеван, за геноцида и прогонването на арменското население и унищожаването на историческите й паметници, резонират дълбоко в арменското съзнание. Това няма да се повтори докато арменските бойци успяват да устоят на азерската агресия в Нагорни Карабах.
Въпреки, че е подписано споразумение за ново прекратяване на огъня, все още не е ясно колко дълго ще продължи това. Азербайджан вече загуби унизително голям брой танкове, самолети и военнослужещи от предполагаемо по-слаб противник.
Автор: Пол Антонопулос
Превод: Христо Стратиев
*Заглавието е на редакцията на a-specto