Интервю на Калина Андролова с Негово Превъзходителство Владимир Чургус, извънреден и пълномощен посланик на Република Сърбия в България

Ваше Превъзходителство, каква е позицията на Сърбия по проблема с бежанците, заливащи Европа? Защо Европа се оказва безпомощна спрямо миграционната вълна? Считате ли, че подобна масова миграция от Близкия изток и Азия заплашва стабилността на Европа, както и европейския цивилизационен код?

Бежанската криза е само един от проблемите на сегашното време. В нерешаването на проблема с мигрантите стоят и различните интереси в Европа. Някои страни от ЕС имат становище, че бежанците трябва да бъдат приети и да бъдат интегрирани в обществото. А други страни са против това становище по различни причини: например, че тяхната икономика не може да приеме такъв огромен обем бежанци и че тези хора вероятно ще нарушат сигурността на тяхната държава. Европа направи една голяма грешка. Защото не се изправи пред самите причини за тази бежанска криза. А реагира на последиците от кризата. А кое е същността на тази криза? Това е различното поставяне на главните геостратегически субекти. Преди време съществуваше теорията, че демокрацията може да се наложи и със сила – Ирак, Афганистан, Сирия и др. И тогава трябваше светът, например в ООН или в ЕС да заявят ясно дали този модел е успешен, или не е успешен. Това никога не е било разглеждано. Единствено се осъждат диктаторите, заради които се е случила войната. И получихме като резултат това глобално преселване на народите. Първо бяха бежанците, които бягаха от войната, след което дойдоха емигрантите, които просто търсят по-добър живот на по-хубаво място. Тези мигранти са милиони и много трудно ЕС може да реши сам този проблем. В решението трябва да участват и други страни. Би било добре да се върне ролята на ООН. Тази организация трябва наистина да може да решава такива кризи. За съжаление това сега не е така. Да се върнем конкретно на бежанската криза и Европа. Съвсем нормално е, че становищата са различни. Под заплаха в момента са няколко държави. Първо, границата на ЕС – гръцката и българската. И границата на Шенген – Унгария и Хърватия. Но в още по-трудно положение са другите страни, които не са членки на ЕС, най-вече Македония и Сърбия. Необходимо е да се разбере, че трябва да бъдат лекувани причините, а не последиците. Сега започва да се разглежда идеята богатите страни да инвестират в африканските и азиатските земи, откъдето идват емигрантите. Но ако тези инвестиции бяха направени преди 10 години, нямаше да имаме такава мигрантска криза. Великите сили преди много години се обърнаха навътре към себе си, те се развиха, а много страни силно изостанаха.

И преди е имало войни, например войната в Персийския залив през 1990-1991 г., но нямаше такава миграция, човек остава с усещането за някаква нарочност. Освен това Европа плаща сметката на войните, които води САЩ за своите национални и корпоративни интереси, как бихте коментирали тази гледна точка? Имате ли усещането, че някой клати ЕС?

Когато се погледне глобалната стратегия, тя се променяше през вековете, но така или иначе някои държави нараснаха, станаха доминиращи, а другите отпаднаха. Всяка държава, стигнала върха, иска да задържи своята доминация в света и прави всичко възможно, за да я задържи. Някои правят това с оръжие, други – с пари, а трети използват и двете. Това са процесите, в които светът живее от своето създаване. Никой не търпи каквато и да било конкуренция. Този, който може, взема това, което му е необходимо и с цел единствено да осъществи своята доминация. И тук няма разлика между великите сили. Това е цената, която малките страни плащат, когато се покоряват на великите сили. Или пък търпят много тежки последици, ако се съпротивляват, и най-накрая пак клякат пред техните искания. Изходът от това е да се поддържат отношенията... Да, имаше доста войни, но нямаше бежанци. Нека помислим логично. Ако някой реши да премине 20 хиляди или 50 хиляди километра, той трябва да има и някакви условия за това. Преди всичко трябва да има пари. Да има възможността да премине през границата на няколко държави. Ако иска да отиде до Финландия и трябва да мине през десет държави, то той трябва да има и паспорт, и визи, още куп други документи, нали така? Но изведнъж всички тези препятствия изчезнаха! Например в началото на бежанската криза бежанците идваха в Гърция, изглеждаха много добре материално. И изведнъж довчера напълно непознати неправителствени организации силно се заинтересуваха за техния проблем. Те започнаха да им набавят пари, карти за пътуването, приложения за мобилните телефони, показано им беше голямото сърце на европейците. И някои страни, на които им е нужна образована работна сила, с радост приеха тези бежанци. Бедните държави се опитваха да помогнат с каквото могат, за да оцелеят бежанците в тази криза, но накрая буквално се презаситиха с тях. Вече не идваше добре образована работна сила, започнаха да идват бежанци от Африка или Средна Азия и въпреки че са от други раси и религии, Европа им показа, че хората са равноправни. Заедно с това обаче се породиха отново и национализмите в защита на собствените държави. Въпреки това ние и до ден днешен не решаваме причините за мигрантската вълна. И сме свидетели, че великите сили не могат да се договорят как да решат тази криза. Сякаш не се знае кой, как и защо финансира такива войни или пък това е много добре известно. В момента Балканите са в голяма криза. И аз твърдя, че в момента война тук, на Балканите, няма да се случи, защото няма пари. Но какво ще правим, ако парите дойдат?

Джордж Фридман твърди, че основните партньори на САЩ в Европа вече са Полша и Румъния. За Германия говори с известен негативизъм. Считате ли, че изместването на НАТО на изток ще предизвика в полосата от Прибалтика до Турция линия на напрежение?

Съществуват различни теории, но като дипломат и човек се опитвам да бъда реалист. Преди доста години един представител на велика сила ми каза лично на мен какво ще се случи с моята страна Югославия след пет години. Тогава аз не повярвах на това, което ми каза. Защото смятах, че това са алогични неща, че това не са реални неща. Че това е невъзможно. Има една американска поговорка, която казва: „Парите правят това, което никой не може да направи”. Ние не можем да разберем, че бизнесът е този, който ръководи политиката. Бизнесът си има своите интереси. Ако бизнесът се влошава, той предприема ходове, за да се подсили. Ако аз произвеждам оръжие, може на приказки да съм голям миротворец, но всъщност аз нямам интерес от мир. Ако съм добър IT специалист, ще знам, че тези технологии се използват предимно при военните, а не в стопанството или за мирни цели. Така че всичко, което се случва, има своята логика. А дипломатите трябва да предстaвляват своята държава и да дават насоки как може това или онова да се поправи. Затова, моля ви да не се сърдите, че понякога няма да отговарям директно на вашите въпроси.

Не беше ли раздробяването на бивша Югославия умишлен акт, за да се премахне опасността от това голяма, силна, индустриална Югославия да се превърне в мощен регионален фактор на Балканския полуостров?

Аз бях много активен в процеса за омиротворяването на бивша Югославия. След това бях активен при получаването на хуманитарната помощ. Последен аз разбрах, че Югославия вече я няма. Но пръв разбрах реалността и истината. Нека се върнем в това време. Това е време на разпадането на Източния блок. Време на обединяването на Германия. И в този момент Югославия е една страна, която има различна система от двете полюсни системи. Мога да я нарека една специфична социалдемокрация – социалистическо самоуправление. В основата е лявата идея, но самото самоуправление е абсолютна демокрация. В Югославия наистина самите работещи решаваха своите проблеми. Югославия тогава беше много популярна страна, беше един от лидерите на неутралните страни. И как мислите, коя система биха избрали за своето развитие страните от Източния блок като например България, Румъния и пр. Дали тези страни щяха да отидат категорично към Западния блок, или щяха да тръгнат по свой собствен модел, подобен на югославския?! Вероятно след подобен избор щеше да се тръгне към реорганизация на Източния блок. Така че, когато съществува конкуренция, по-силният унищожава по слабия. Как? Като удря силно по националния въпрос. А всички ние забравяме, че едно племе дойде от изток и се насели на Балканите, а след това интересите, религиите и какво ли още не ни разби на много държави. Това са Балканите. Самата територия на Германия преди 200-300 години е била просто сбор от стотина държави. Но като сравните всички тези факти, ще ви стане ясно защо една държава е успешна, а друга – не е. Разбира се, че имаше външни интереси Югославия да бъде разбита и повече да не съществува. Но това не беше единствената причина за разпадането на Югославия. Тито беше специфичен лидер. Той много добре управляваше бивша Югославия. Но демократизацията на югославското общество постепенно доведе до различното мнение на различните републики и различното им отношение към този въпрос. И, разбира се, като се подбутне малко отвън от „приятелите”, всичко се разраства до един голям конфликт. И този конфликт завърши с образуването на шест държави. И дори още не е завършен. А дали този конфликт донесе добро на югославските народи, това ние можем да оценим по стандарта на живот, по стабилността на региона. Сърбия вече получи своя опит. Ние се борим регионът да остане стабилен. Защото Сърбия е най-голяма и най-отговорна в тази част на Балканите. Такава е нашата политика в момента. Когато всички в региона се укрепят икономически, ще настъпи стабилност. Но докато не е така, съществува реална опасност от нови войни. И това отговаря на геостратегията на някои външни фактори. Да. Това съществува вече два века и тези фактори изнасят конфликтите си и не променят епицентъра на събитията. На Балканите винаги е имало война. Еднакви народи, еднаква религия, еднакъв манталитет, еднаква любов и постоянно сме във война. Вие смятате ли, че това е нормално? Считате ли, че ние сме причина за това, българи, сърби, босненци, македонци? Е, не е така. Това е нашето становище.

Една страна като Югославия с над 20 милиона население не може да се сравнява по никакъв критерий с няколко малки държави от по два-три милиона. Нито като военна сила, нито като индустрия, нито като военнопромишлен комплекс. В този смисъл множество малки държави, колкото и да са демократични, не могат да бъдат регионален фактор в сравнение с една мощна държава и това е достатъчен аргумент за разпадането на Югославия.

Имам едно питане към вас? Защо всички искаме в Европейския съюз? Това не е ли като една обща държава? А в същото време напуснахме идеята за една велика Югославия. Всички страни на територията на бивша Югославия след разпадането веднага подадоха молба за членство в ЕС. Интересно дали тези страни се чувстват по-равноправни сега в ЕС, отколкото в общността на бивша Югославия?! Логичното размишление показва, че тук нещо не е наред.

Как се отрази излизането на Великобритания от ЕС на нагласите в Сърбия за присъединяване към този съюз? Ако съвсем доскоро се считаше, че да си извън ЕС не е находчиво, то напоследък ситуацията доста се промени. ЕС е нестабилен, доминиран е от интересите предимно на Германия, а често се използва за решаване на задачите на външния фактор, отвъд Атлантика. Всичко това създава напрежение у страните членки, които се грижат за националния си суверенитет, например Унгария (в областта на енергетиката), понякога и Франция реагира остро, друг път Чехия или дори Полша (по отношение на миграцията например).

Брекзит е преди всичко решение на Великобритания. Референдумът изведнъж стана популярен. И Великобритания реши да напусне ЕС. Защо? Само те знаят отговора. Някои считат, че това е поради доминацията на другите страни в ЕС (основно Германия и Франция), други считат, че такъв е интересът на „най-големите приятели” на Великобритания (САЩ, бел.ред.), но аз бих казал, че в края на краищата това го реши британският народ. Но защо? ЕС е изнамиране на общо решение за различните държави. Но когато живееш в твоята си страна, а регламентът налага, че трябва да приемеш у дома граждани на други страни и те да бъдат конкуренция на твоите деца (например в намирането на работа), си задаваш въпроса: „Редно ли е това?”, „Защо аз това трябва да го приема”, „Кой може да ми нареди да ми харесва това” и пр. Ако аз имам голямо производство, аз на тази общност трябва и да дам много. А някои други в общността, които нямат производство, вземат и моите пари. Много са причините за обикновения човек да не одобрява тази ситуация и да размишлява именно по такъв начин за тази система. Но като цяло силните държави в ЕС живеят добре, това е друг поглед към системата. Малките държави виждат интерес в ЕС, ако произвеждат нещо, не биха могли да го изнасят, ако не са в ЕС, защото ще има пречки. Гражданите им ще бъдат възпрепятствани да пътуват в ЕС и пр. В крайна сметка ЕС ще бъде изправен пред предизвикателството да реши какъв е интересът му: дали той представлява просто политическа общност, или това е общност на държави, в която всяка държава се отрича от своя суверенитет. Това е действителността за ЕС. Моята страна Сърбия счита, че ЕС може да ни помогне в нашето развитие. Не заради парите и заради самите фондове. А заради уеднаквяването на условията на живот. Защото през последните двадесет и няколко години ние минахме през война, бомбардировки, десет години бяхме подложени на санкции, които не бихме пожелали на никого, дори на най-големия си враг. Санкциите изключително много унищожават стопанството и народа, а не самото държавно ръководство, заради което те де факто се налагат. Имаме голям опит в нарастването на криминалитета, корупцията и е много трудно една държава да се освободи от това за един ден. И именно усвоявайки правилата на ЕС, ние по този начин се опитваме да се прочистим от лошите практики. Но ентусиазмът отпреди десет години малко по малко прераства в реализъм. Сега Европейският съюз все повече и повече се затваря, вместо да се отваря. Европейският съюз преживява криза на основната идея. И тази криза е много голяма. Бюрокрацията на ЕС е изключително голяма. Тя се занимава със създаването на регламенти и правила, често е под влиянието на политическото мнение, а не на реалните нужди за едно или друго и всичко това прави хората да се въздържат от одобрение на тези процеси. От друга страна, съществува ли бъдеще на Европа извън Европейския съюз? Изобщо може ли някоя държава да изкаже демократично своето мнение по даден проблем, ако тя не е членка на ЕС? Може ли да седнеш в автомобила и да отидеш до Виена да потърсиш работа, ако живееш в страна, която не е членка на ЕС? Или пък да отидеш в Париж да си уговаряш бизнес сделки, без да имаш ограничения, ако идваш от страна, която не е членка на ЕС? Изобщо имаш ли шансове за напредък? Не можеш да се капсулираш и затвориш в рамките на своята държава без големите приятели, които биха могли да ти помогнат да оцелееш. Защото ще бъдеш просто една черна дупка. Ще видим какво ще бъде бъдещето на Европа, но мисля, че ЕС схваща, че трябва да се промени. Това, на което сме свидетели по отношение на бежанците, повдига въпроси като дали съществува равноправност в ЕС и дали трябва да се отричат страните от своя суверенитет. Но знаете ли, самата логика говори, че една страна, която има 5 милиона население, не може да бъде равноправна с друга страна, която има 100 милиона. Колкото и да искаме това нещо да се случи. Някои страни разбират това чак когато влязат в ЕС и, разбира се, те се противопоставят на този факт. Други просто не обръщат внимание. Това неравенство съществува в ЕС, което е нормално. Но самите размери на демокрацията в ЕС ще доведат съюза до някакво решение за бъдещето му.

Сърбия е една от пострадалите страни от активирането на т.нар. радикален ислям. Считате ли, че ислямският тероризъм всъщност е един инструмент, използван за решаване на геополитически задачи, за прекрояване на граници и пр.?

Това е много комплексен въпрос. Ако някой ни беше попитал преди двайсет-трийсет години дали религията ще съществува в политиката ни, ние щяхме да отговорим, че това не може да се случи. Бяха започнали преговори между Католическата и Православната църква за обединение, ислямът се разглеждаше като позитивна енергия. Аз никога не съм бил религиозен, но винаги съм харесвал религията, защото религиите поначало излъчват много добри вибрации през съобщенията, които те изпращат до хората. В един момент обаче религията стана част от политиката. И с религията беше злоупотребено. Религията започна да се използва за определени ситуации, за решаване на задачи. Но не се размишляваше за последиците от това. Големите винаги използват малките народи. Да, моето мнение е, че с религията се злоупотреби. И дали това съществува и по нашите територии, да, съществува. Използват се беднотията, недостатъчната образованост на хората, създават се изкривени картини на действителността, както и за начина, по който може да се промени ситуацията. Но има и една друга страна. Съществуват и класови разлики – дали имаш добри доходи, възможности за учене в престижни университети, дали можеш да се занимаваш с авторитетна работа, или пък си част от маргиналната прослойка на едно общество. В хората от бедстващите класи се натрупва все повече и повече недоволство и тогава идва някой и просто започва да ги използва. Всички ние имаме такъв проблем на Балканите. Различията в религията се използват за дестабилизация на региона и отделните държави, а не за разширяване на демокрацията. Така че с това трябва да се преборим. Трябва да действаме активно срещу такъв вид популизъм. И да наказваме тези, които нарушават закона. Защото аз ще ви кажа и нещо друго, като говорим за бежанската криза. Хората, които се занимават с трафик на мигранти, живеят добре вече 30 години. Сега бягат уж от войната, а преди години мигрираха, за да си търсят по-добра работа на запад. Тази мрежа е много мощна. Днес просто е кулминацията на тяхната дейност, но те винаги са съществували. Днес просто е нараснала силно цената на транспортирането на такива хора. Не е лесно да се пребориш с такива мрежи, а ние взаимно започваме да се критикуваме кой строи стени, кой пуска мигрантите и пр. Нито една стена не може да спре такъв бежански поток. Единствено договор може да спре такъв бежански поток. Но не договор между нас, а и с онези държави, откъдето тези бежанци идват. Бъдещето зависи от такъв договор, а не от това дали едни в Европа ще приемат бежанците, а други – не. Но ние сме страшно неподготвени за това. За България и за Сърбия бежанците са изключително голяма тежест. Някой, като каже, че 6 хиляди или 10 хиляди човека не са кой знае какво! Но тези хора трябва да бъдат нахранени, трябва да имат медицинска защита, често ние се пазим от тях и те от нас, защото с тяхната религия е злоупотребено. Разбирате ли, загрижеността е много голяма и все повече и повече нараства.

Свидетели сме на непрестанното разширяване на НАТО на изток. Считате ли, че е разумно и трезво НАТО да се приближава максимално до руските граници? Не е ли това откровено предизвикателство към Русия? Може ли да се стигне до реален сблъсък, как мислите?

В момента ми задавате много труден политически въпрос. Сърбия се опитва да не принадлежи към нито един съюз. Това е наше историческо решение, а не сегашно. Ние никога не принадлежахме към нито един политически блок. Защо? Всички блокове изчерпват своето време. На този въпрос може да се гледа разумно и със сърце. Ако гледате със сърце на този въпрос, никой не може да ви помогне, ако се стигне до конфликт. Ние сме народ, който винаги си защитава границата. И никога не сме искали да завоюваме други територии. Но ако разсъждаваме с разума, то ако една страна е членка на НАТО, то тогава трябва да плаща членския си внос, трябва да има определени стандарти за армията си. Вие например имате проблеми със самолетите си. Дали вашият бюджет може да понесе големите суми, необходими за закупуването на нови самолети?

Не може.

За членството в такъв съюз има много въпроси. Но, от друга страна. Ако аз съм най-големият производител на съвременни военни технологии, моят интерес е и вие да бъдете силни. Отново се връщам на максимата, че парите правят това, което никой друг не може да направи. Ще ви посветя в един детайл. Знаете ли каква беше основната причина за нападението над бивша Югославия?! Шест месеца преди това в ЕС се прие решение да се създават Европейски въоръжени сили. И на Европа веднага трябваше да й се докаже, че без НАТО нищо не може да се реши. Югославия беше бомбардирана без съгласието на Общото събрание на ООН. Въпреки това ние уважаваме НАТО. Ние имаме сътрудничество с НАТО, но имаме сътрудничество и с други страни извън този блок. Ние изнасяме продукция за другите страни във военната сфера. Не се сърдете, но България много бързо влезе в ЕС и НАТО. И Румъния също. Защо? А Сърбия в момента за този процес на присъединяване трябва да се отрече от какво ли не. И въпросът е кога ще бъдем приети. Не съществува нито оптимизъм, нито готовност за това. Малко страни като България поддържат Сърбия час по-скоро да влезе в НАТО и ЕС. Сега осъзнаваме, че ние на Балканите само заедно представляваме сила. Но не сме военна сила. Просто сме едно голямо семейство, което с влизането си в ЕС много по-добре ще живее. Виждам, че расте напрежението между НАТО и Русия. Въпреки това двамата външни министри на САЩ и Русия успяват понякога за един ден да се договорят по всички въпроси. Но трябва да знаете, че няма да има голяма война. Защото тогава няма да има и свят. Светът ще престане да съществува. Показването на самата сила не значи нищо. Това е за отрезвяване. Всичко това служи единствено за натиск. Има много интереси и нови прегрупирания в света. Съществуват само четири големи сили – САЩ, Китай, Индия и Русия. Техните отношения се променят, но най-големият страх винаги е бил някоя от тези сили да не се обедини с друга против трета. Проведоха се маневри на руско-китайската граница и изведнъж целият свят започна своето прегрупиране и замълча. Получиха се специфични отношения между Русия и Турция и веднага всички се запитаха какво ще стане. Да, права сте. Съществува това, което вие казвате. Но съществува и желание да се създадат едни общи Европейски въоръжени сили. Но ние не знаем за кого се отнася това, дали се отнася и за нас или само за някои страни. Тази тема се повдига отново и отново, защото Европа се нуждае от такива сили. Колкото до напрежението, има хора, които продават оръжие и напрежението им носи ползи. Някои произвеждат хубави телевизори, за които получават хубави пари, други произвеждат ракети, а ракетите, съгласете се, са много по-скъпи от телевизорите. Това е същността. И аз освен нарастването на напрежението не виждам друга опасност.

Считате ли, че ЕС и НАТО до голяма степен се използват за легитимиране на стратегическите решения на САЩ за действията и интересите им по света?

Аз съм посланик и етично е да говоря само за проблемите и интересите на моята страна и от името на моята държава. Нямам право на лично мнение. Вие сте свободни журналисти и можете да питате всичко и спокойно да коментирате. Сърбия сега се бори да влезе в ЕС, а чак когато влезе, тогава ще се бори за своята частна политика вътре в съюза, за отстояване на своите национални интереси. Да, на Русия й бяха наложени санкции. С колко процента падна българският стокооборот с Русия? Защото търговията на тези, които наложиха санкциите, бележи ръст. Кажете ми защо не може да се случи „Южен поток”, а може „Северен поток 2”? И дали прекъсна снабдяването с газ на тези, които въведоха санкциите срещу Русия?! Значи „Газпром” в Белград не може да работи заради санкциите на ЕС, а на двеста километра по-нататък в Европа – може! Когато говорим за този парадокс, говорим за същността на проблемите, пред които светът е изправен. Казват, че България, Сърбия, Гърция не трябва да са зависими от руския газ. Да, добре е да има конкуренция. Но кой ще докара газ от другаде? Вие знаете ли колко струва един танкер с газ да пристигне до нас. Разбира се, че не трябва да сме зависими. Съгласен съм. Но има страни в ЕС, които купуват от производителя, който продава най-евтино, ползват половината количество газ, а другата половина я изнасят. Тук става дума за интереси. А санкциите струваха страшно много на тази част на Европа, югоизточната. Политиката осъществява натиск върху интересите само на малките страни. И сега, когато говорим за „Турски поток”, представяте ли си колко много газ й трябва на тази голяма страна Турция. Какво тогава ще дойде в България, Гърция и Сърбия? Не е ясно какво ще бъде нашето бъдеще в енергетиката. Само интерконекторът между нашите две страни ще струва няколкостотин милиона евро. Но ние преди това трябва да знаем откъде ще идва този газ. Знаете ли, не мога да кажа, че някой отвън ни желае злото, на нас, държавите на Балканите. Просто всяка страна трябва сама да се бори за своя национален интерес. И България трябва да се бори, и Сърбия трябва да се бори. България преди само двайсетина години имаше десетки хиляди войници. А знаете ли колко струваше това за бюджета на България? Дали наистина има нужда от толкова много войници, тези пари могат да бъдат пренасочени в друга посока. Но ако някой отвън ви кара да направите нещо, то вие трябва да решите какво точно да направите и дали е във ваш интерес. Ние днес докарахме войската на границата заради бежанската криза. Между нашите две страни, България и Сърбия, почти нямаше граничен контрол. Защото ние сме две много приятелски страни. И сега армията, която е на границата, наблюдава само бежанците, а не българските граждани. Но Сърбия си има своя политика. И тя е военен неутралитет. И да не принадлежим към нито един пакт. Ние винаги сме воювали самостоятелно. Чак през 1945 година влязохме в съюз с Русия и България. А дотогава сами си воювахме срещу окупаторите в нашите земи. Сръбският селянин е научен да брани своята земя. Минали са римляни, всичко изтърпяхме и видяхме. Винаги сме плащали. Дошъл съм в България само с една цел. Аз лично си избрах да дойда в България. За да помогна да се отворим едни към други, защото толкова си приличаме. Да разбием заблудите от историята.

Кои са най-важните елементи в отношенията между нашите две държави, на които трябва да обръщаме особено внимание? Сърбия вече отпечата първите от 30 години насам учебници на български език...

Нашият външен министър официално предаде на вашия посланик в Белград учебниците на български език. Защо досега имаше проблеми пред този въпрос? В Сърбия има двадесет и шест малцинства. България е на 22-ро място. Сърбия наследи от бивша Югославия най-добрия закон за малцинствата. Проблемът с учебниците беше в няколко посоки. Искаме да изграждаме демокрация, даваме права, а нямаме пари, изобщо демократичността ни беше много по-голяма от бюджета, който би ни позволил това. Югославия беше много силна страна и можеше да финансира всичко това преди. Това са само някои аспекти на проблема. Но има и други. Като въпроса за превода. За съжаление езиците са ни толкова различни! Когато нашите преводачи превеждаха тези учебници, вашата държава казваше: „Не, това не е вярно”. И връщаха учебниците. Сега учебниците са много добри. И много добре се разбрахме. Разбира се, има още други неща за договаряне, но в момента ние имаме най-добрите отношения между двете страни през цялата ни история. Това положително развитие в нашите отношения знаете ли кога най-вече започна? По време на санкциите. Вие тогава бяхте най-много fair play към нас. Моето сърце беше спечелено от българите, когато станаха наводненията. Когато изпратихте пожарникарите в нашата страна. Но това е само отношението на държавата. А имаше пенсионери, които имаха по 100 лева пенсия и които носеха храна, и питаха може ли отново да дойдат, защото не могат да отделят повече от тази пенсия и ще чакат другата пенсия, за да могат да отделят още пари, които да ни дарят в помощ. Имаше и млади хора. Обикновеният български народ спечели сърцето ми. А вярвате ли, че тук, в посолството, партерът беше пълен с хуманитарна помощ. Това са нашите две страни, това сме ние, балканските народи, взаимно сме свързани. Радвам се, когато 40 хиляди българи отиват в Сърбия на туризъм и също толкова сърби идват в България. Политиката е за политиците. Бог е един, а великите сили са малко повече.

Как виждате ситуацията в Босна и Херцеговина след проведения референдум в Република Сръбска? Бяха отправени предупреждения към Република Сръбска и от страна на ЕС. Какво всъщност там се променя? Как го тълкувате?

Официалното ни становище е, че ние в този случай не се бъркаме. Ние не сме давали подкрепа за никоя от страните. И за сръбската страна не сме давали подкрепа. Но аз ще ви задам един въпрос. Демокрацията предвижда ли правото всяка страна да решава с референдум въпроси сама за себе си? Британците имам предвид. Имаха ли унгарците референдум? Имаха ли британците референдум? Имаше ли в Босна и Херцеговина референдум на мюсюлманско-хърватската федерация? Имаше. Аз съм роден там. Роден съм като сърбин-югославянин. Ако народът изразява своята воля, това не е въпрос на държавността. Аз искам само да знам дали най-големите критици са чели някога Дейтънското споразумение?! Не, не са го чели. Защото не могат да намерят оригинала на Дейтънското споразумение. Основание на Дейтънското споразумение е обединяване под егидата на международната общност и представител на Европа да подпомогне започването на диалога между различните етнически общности в Босна и Херцеговина. И когато започнат диалога, представителят на Европа постепенно все повече да се оттегля от този процес. Докато съвсем се оттегли, за да може те сами да си изграждат своята държава – дали искат федерация, дали конфедерация и пр. Процесът трябваше да продължи четири-пет години. Първият представител, вместо да ги въвежда сами да участват в този диалог, започна да решава вместо тях. Тогава той беше един съдия. А между участниците имаше съревнование и те притискаха представителя да донесе едно или друго решение. Народът на Република Сръбска сам изказа своята воля чрез референдум. И аз в това не искам да влизам. Но това, което ние трябва да подкрепим, е тази общност да става по-силна, но на базата на равнопоставеността. Не може на едни да се позволява референдум, а на другите – не. Има народи, които са сътворили държавите си чрез референдум. Най-важното е правото на гражданите. Дали е сърбин, хърватин или мюсюлманин, това няма значение. Ако има значение, значи вървим към конфликт. Но такъв конфликт винаги може да се случи, защото това не е световна война. И няма да разруши човечеството. Загиват само сърби, мюсюлмани и хървати.

Някои от управляващите в Босна и Херцеговина веднага обявиха, че се прави опит да се отцепи територия... и че те няма да позволят това.

Чуйте, да ви кажа нещо. Босна и Херцеговина трябва да я познавате. Там не живеят турци като етнически народ, а помаци. Аз съм живял там, когато Сараево беше центърът на Югославия по музика, по култура, по изкуства. Вътрешните въпроси на тези държави трябва да се решават от самите държави. Сърбия е абсолютно отворена за диалог с Босна и Херцеговина. Дали има фактори, които поддържат, или са заинтересовани от нестабилността на региона? Да, има такива. Но ние сме тези, които живеем в този регион. И ние решаваме дали ще има стабилност или нестабилност. Аз вярвам дълбоко в бъдещата стабилност на нашия регион и не мисля, че референдумът в Република Сръбска ще предизвика нестабилност.

Ваше Превъзходителство, благодаря Ви за това интервю.