Няколко дни преди изборите в САЩ солидното издание The Boston Globe пише във връзка с безпрецедентно скандалните обстоятелства около кампанията през 2016 г. следното: „Не е важно кой ще стане президент – Тръмп или Клинтън. САЩ ще започнат да се държат агресивно на световната сцена, а ерата на Обама ще изглежда като „златен век” за дипломацията, макар и да не е било точно така”.

Джефри Сакс, професор от Колумбийския университет и директор на Центъра за устойчиво развитие към този университет, уточнява съотношението на силите: „Когато Дик Чейни и Пол Улфовиц мечтаеха през 1991 г. за възможността САЩ да доминират, Америка произвеждаше 22% от световния продукт. Сега според оценките на МВФ тя произвежда 16%, а Китай задмина Щатите и произвежда 18%. През 2021 г. според прогнозите на МВФ САЩ ще произвеждат около 15% в сравнение с Китай, на когото ще принадлежат 20%.”

И няма смисъл да се гадае ще започне ли съревнование във въоръжаването. Такава гонка вече има. Пентагонът днес има 4999 военни бази, от които 662 са на териториите на чужди държави във всички части на света (и в това число не влизат секретните бази на американското разузнаване). Парите, необходими за поддържането на тези бази, са около 900 милиарда долара на година, близо четвърт от всички разходи на правителството на САЩ.  

Този имперски размах трудно може да се сравни с руския бюджет за 2016 г. – 247,4 милиарда долара. САЩ поддържат със сила доминирането на своя долар в света, за да може гигантската пирамида на американския дълг да не се срути върху главите на американските граждани. Ето защо професор Сакс се притеснява, че „скъпоструващите войни в Близкия изток, дори ако те продължат при президентството на Клинтън без да се разширяват, просто ще съсипят окончателно надеждите на американците за увеличаване на инвестициите в образованието, подготовката на работна сила, инфраструктура, наука и технология, и околна среда”. Сега е времето, счита американският професор, „да се намалят имперските влечения, което на практика ще означава редуциране на американските военни бази, прекратяване на войните по смяна на режима, избягване на нова гонка по въоръжаването, и въвличане на Китай, Индия, Русия и други регионални сили в интензивни преговори в ООН”.  

Не искам да обвинявам Джефри Сакс в наивност, но къде и кога той вижда признаци на подобни промени в политическия климат на Вашингтон. Американската империя, докато все още е империя, видимо е обречена да следва идеология на насилие. Някой би казал, че имперската идея е популярна и в Русия, но в руския смисъл става дума за империя на културата, богатото наследство, което по време на имперското и съветското минало се е удало да се умножи. Това е доста далече от империята, за която говори професор Сакс.

Нима позорът с изборите през есента на 2016 г. в Америка е тържеството на американската демокрация, която те искат да натрапят на целия свят. А маниакалните лъжи за Русия са истерия именно за това, че е нетърпимо руснаците да не се покланят на САЩ до колени. Например, да разгледаме статията на BBC, която носи забележителното заглавие „Новата Москва: Сталинизъм без уличен хаос”. Нейната авторка Клем Сесил не е провинциалистка с вестникарски боклук в главата. Тя е шеф на Центъра за руска култура в Лондон „Пушкин хаус” и е една от основателките на Московското общество за опазване на архитектурата (MAPS). Тя първа би трябвало да се зарадва колко е подмладена и разхубавена Москва през последните години. Но вместо това четем: „Не съм била в Москва от две години, и едва не ми паднаха очите. Защо да се разширяват тротоарите и да се разчистват от старите будки, само за да се заменят с декоративни украшения. Градостроителни решения от такъв мащаб са възможни само в страни с централизирана структура на управление – както е в Русия. Въведоха ред, ето какво постоянно си мислех. Имам усещането, че все повече аспекти от живота на хората се контролират и те биват манипулирани: в Москва днес това се изразява в новия ландшафт и в метрото, изчистено от рекламите... За първи път аз напуснах Москва с неприязън към този архитектурен период.”

Когато британски познавач на руската култура вижда във въвеждането на ред в грамадния московски мегаполис знак за това, че хората ги манипулрат и че настъпва „сталинизъм без хаос”, това повече говори за състоянието на съзнанието на „познавача”, отколкото за Москва. В такова съзнание „сталинизмът” се явява кодово обозначение за силата на държавата, а Западът не иска силна Русия и се страхува от нея.

Теоретичната база на това скръбно състояние на западното съзнание се обобщава от Лоурън Гудрич в статията „Русия изпадна в старите си навици”. Според Гудрич руснаците вече осем столетия живеят по една проста мярка: хаос – възвисяване до нивото на регионална, а понякога до световна държава – и след това падение. Днешният етап, който преживява Русия Гудрич предлага да се определи като the system crack, което е нещо като системна пукнатина. А след като е пукнатина, това значи и агресивност. И причина за това е географията на страната, 75% от която, разказва Гудрич, е „необитаема, замръзнала тундра”. Не бързайте да спорите с тази дама и да казвате, че „тундра” е тя самата, а не ние. Стратфор е уважавана разузнавателно-аналитична компания. И ако Стратфор твърди, че е дошло времето, когато Русия става все по-агресивна, значи такова време за Запада действително е дошло и „с Русия трябва нещо да се прави”.

Безполезно е да се спори, когато единственият аргумент, който възприема твоят опонент (той е и „партньор”), е аргумента на силата. Рефренът „с Русия трябва нещо да се прави” се усилва от вътрешните процеси, които протичат в американското общество и ярко се открояват в борбата за поста стопанин на Белия дом. Професорът по икономика от Университета в Отава Мишел Чосудовски пише: „Очевидно е, че американската политическа система се разрушава... Хилъри Клинтън и нейният мъж Бил са и същината, и причината, и следствието на разрушението... Без пропагандата на водещите медии политическата легитимност на Хилъри ще се разруши като къщичка от карти.”

Този цирк, в който „магаретата” сменят „слоновете” и обратно, показва, че действително не е много важно кой от тях ще се откъсне сега напред. Войната в информационното общество започва тогава, когато паразитиращите медии изработват в гражданите навика да приемат необходимостта от война „на доверие”. За десетилетие и половина американците прилагат този трик вече седем пъти. Кого още ще посочи бодливата звезда на НАТО?

Автор: Елена Пустовойтова
Източник: Фонд за стратегическа култура