Боб Мърсър

Алгоритъмът на Тръмп – революцията

Как един милиардер и компютърен гений успя да надхитри вашингтонските елити и да изпрати в Белия дом политически аутсайдер извън двупартийната система в САЩ

Робърт Мърсър е най-мълчаливият милиардер на планетата. Никога не дава интервюта, никога не говори с журналисти, живее много уединено, няма много приятели, но има доста бизнес партньори, чрез които реализира своите проекти. Боб говори много малко и дори когато е с други хора, през цялото време мълчи, а когато казва нещо, то е с не повече от пет-десет думи. Той самият признава: „Предпочитам компанията на котките пред досадното присъствие на хората”. Вестник Wall Street Journal цитира неговата максима: „Щастлив съм, че животът ми минава, без да се налага да казвам каквото и да било на никого”. Но парите на Боб Мърсър говорят достатъчно красноречиво вместо него. Защото чрез лобистката група Make America Number One (т.нар. Комитет за политически акции), ръководена от дъщеря му Ребека Мърсър, той успя да купи за своя добър приятел Доналд Тръмп повече влияние от всеки друг политически спонсор. Боб реално изпрати Тръмп в Белия дом. Това стана с посредничеството на Стивън Банън, бивш изпълнителен директор на медийната група Breitbart News Network, главен стратег на американския президент. Сега Комисията за етика и конфликт на интереси призова Федералната избирателна комисия (FEC) и ФБР да разследват връзките между Мърсър и Тръмп и да обявят кампанията му Make America Number One за „незаконна”. Мърсър е третият най-могъщ спонсор в кампанията на републиканците за последните избори, като преди него са само магнатът на казината Шелдън Аделсън и президентът на хедж фонда Elliott Management Corporation Пол Сингър – милиардерът, изкупил дълговете на Аржентина и Перу, който държи съдбата на двете държави в ръцете си. В началото на годината Washington Post публикува списъка „Топ 10 на най-влиятелните милиардери в политиката”. Мърсър е безспорно в първата тройка и в една компания с Рупърт Мърдок, братя Кох и самия президент Тръмп. Но до 27 март името му бе почти неизвестно на света и вероятно той щеше да остане дискретно анонимен, ако не беше профилът на Мърсър, направен от Джейн Мейър в New Yorker. Джейн е автор на няколко книги за възхода на десните в Америка, а в най-новата си книга „Тъмни пари” описва подробно модела, по който богатите хора финансират не просто политически партии, а издигат политически кандидати, които след това налагат техните интереси на самите политически партии. Милиардерът Робърт Мърсър е един от тези богати американци, които харчат парите си, за да защитават своите интереси, като подкрепят политически кандидати, политически институти, десни медии и политически изборни комитети. Повечето хора не са чували нищо за него, но Ник Патерсън, бивш колега на Мърсър в хедж фонда Renaissance Technologies, е категоричен: „Тръмп нямаше да е президент, ако не беше Боб”. Стратегът Стив Банън добавя: „Мърсър постави фундамента на Тръмп – революцията”.

Официално Робърт Мърсър и дъщеря му Ребека са дали 22,5 милиона долара за кампанията на Доналд Тръмп и отделно са похарчили близо 100 милиона долара за десни медии като Breitbart и Media Research Center. С една-единствена цел: да неутрализират влиянието на левите медии на демократите. Как Робърт и Ребека Мърсър дават импулс за развитие на десните и как Доналд Тръмп става част от техния гигантски план? Как компютърният гений от IBM се превърна в двигател на десните в Америка? По време на междинните избори през 2014 г. Мърсър за първи път привлича вниманието на политическите наблюдатели, след като се оказва, че инвестира в политическите амбиции на династията на братята Кох повече, отколкото самите братя Кох. Мърсър е собственик на хедж фонда Renaissance Technologies, който също е изключително мистериозен, служителите в него подписват декларация за дискретност и нямат право изобщо да разговарят по служебни теми с хора извън фирмата. Но фирмата прави огромни пари чрез финансови операции, в които се използват най-новите постижения в разработката на алгоритми. Мърсър налага най-новата стратегия за борсова търговия на Уолстрийт, която позволява невидимата ръка на пазара по мистериозен начин да манипулира цените на акциите и стоките. Нарича се високочестотна търговия (high-frequency trading) и позволява на брокерите да изпращат от своите компютри милиони оферти със скоростта на светлината и така да изпреварват конкурентите на пазара, печелейки милиарди за сметка на всички останали участници. Скоростта вече се измерва не със секунди, а с наносекунди, а една наносекунда се равнява на 1 милион долара. А може би и на повече, защото конкуренцията се измерва в милисекунди, в които един инвеститор изпреварва другия и купува акциите, преди изобщо да е започнала търговската сесия. Това е причината в Renaissance Technologies да властва абсолютна омерта за технологията на работа и модела, по който се печелят пари с 39% възвръщаемост! Мълчанието е императивно, защото следва веднага възмездие. Един от най-добрите служители, Дейвид Магерман, е усетил това болезнено. Той е удивителен математик, политолог и компютърен гений, който си изкарва парите със своя интелект. Но той не е съгласен с политическите пристрастия на своя бос и решава да се разприказва. Той дори разговаря с Мърсър за това, двамата спорят на политически теми, след което той разказва доста неща от кухнята на Wall Street Journal. Но е „наказан да не печели пари за 30 дни”. Да, това е наказание! Защото става въпрос за истински пари от 11,2 милиона долара! Няма как да е иначе, след като събраните там компютърни и математически гении разполагат с активите на фонда в размер на 97 милиарда долара (към 31 декември 2016 г.).

за човека и котките

Робърт Мърсър е роден през юли 1946 г. в Сан Хосе, Калифорния, в семейството на канадски имигрант, който участва в разработката на аерозоли, а майка му има артистични наклонности и мечтае да се занимава с театър и изобразително изкуство. Когато е на шест години, семейството се премества в Албукерк, щат Ню Мексико. Бащата насърчава Боб, като през 1964 г. го записва най-напред в Националния детски научен център в Западна Вирджиния. Там малкият Мърсър за първи път се учи да програмира на компютър, подарен от IBM. След това продължава да се занимава с компютри и взема диплома по физика и математика от Университета на Ню Мексико. После завършва и компютърни науки към Университета в Илинойс. През 1972 г. започва работа в Изследователската лаборатория на IBM, която се помещава в центъра „Томас Дж. Уотсън” в Йорктаун, Ню Йорк. Там Боб създава Mercer Clustering, технология за използване на статистически формули и алгоритми за машинен превод на езици, която е част от изследователска програма за гласово разпознаване и преводи. За своите революционни постижения в обработката на езика и автоматичните преводи, които между другото сега са в основата на онлайн преводача Google Translate и приложението Siri на Apple, той получава през 2014 г. наградата на Асоциацията за компютърна лингвистика. През 1993 г. Мърсър напуска IBM само месец след смъртта на двамата си родители и се присъединява към хедж фонда Renaissance Technologies, в който е поканен лично от неговия президент Ник Патерсън. Фондът от Лонг Айлънд, Ню Йорк, е създаден от един от първите „куонти” (гении математици) в бизнеса Джеймс Харис Симънс. Той е легендарен математик и декан на университета „Стоуни Брук” в Лонг Айлънд и предпочита да наема физици и математици, а не финансови анализатори за своята финансово-инвестиционна компания. През 2009 г. Симънс се пенсионира и Мърсър заема управленска позиция в Renaissance Technologies заедно със своя бивш колега от IBM Питър Браун. Използвайки уникални математически формули за финансов анализ, Мърсър осигурява на основния инвестиционен инструмент в Renaissance – фонда Medallion – годишен ръст на печалбите от около 40% между 1989 и 2006 г. А през 2014 г. този фонд вече управлява активи за 25 милиарда долара. Medallion има 300 служители и те всички са милионери, а Симънс точно преди да се пенсионира, е обявен от Forbes за мултимилиардер с лично богатство от 18 милиарда долара.

В единствената си публична реч в Балтимор Мърсър казва: „Харесвам всичко в компютрите. Обожавам самотата в компютърната лаборатория късно след полунощ, харесва ми мирисът на освежената от климатиците празна зала, обичам шума на вентилаторите, бръмченето на твърдите дискове и тракането на принтерите”. През 2010 г. Мърсър за първи път се появява в класациите за милиардери на Forbes под №18, като във визитната му картичка е записано, че на година печели по 150 милиона долара. Обаче не се посочва сумата на неговото богатство, то не е известно и досега. Боб Мърсър живее в имението „Гнездото на бухала” в Лонг Айлънд Саунд, пред което е закотвена 60-метровата му яхта Sea Owl (има седем такива яхти все с това име и с различни номерации), чиято базова цена е 800 000 долара. В огромната му къща влизането и излизането от стаите е достъпно само с помощта на пръстови отпечатъци, в хола си има механично пиано Steinway, а облицовката е от перуански махагон. Цената на имението е 75 милиона долара. Макар да живее тихо и незабележимо, Мърсър влиза в новините с няколко шумни процеса. През 1990 г. дъщеря му Хедър осъжда университета „Дюк” за нарушение на федералния Title IX, който забранява на учебните заведения дискриминация по полов признак. Тя иска да се запише в отбора по американски футбол, но й отказват. В резултат на което печели обезщетение от 2 милиона долара. Боб Мърсър пък дава на съд компанията за дизайн RailDreams, от която си е купил модел на миниатюрни влакове за 2,7 милиона долара. Искът отново е за 2 милиона долара. Боб не постига нищо в съда в Манхатън, но неговите адвокати пренасочват делото в щатския съд в Мичиган и там той печели. Мърсър живее със съпругата си Даяна, която никой не е виждал, и трите си дъщери Дженифър, Ребека и Хедър Сю. Не е ясно с какво се занимават те, освен че са собственици на вековната пекарна Ruby et Violette, която работи само онлайн и която те купуват, защото я помнят от детството си и не искат тя да изчезне, след като предишните й собственици фалират. Ребека е на 43 години и в момента е в развод с французина Силвен Мирошникоф, управляващ директор на Morgan Stanley&Company Inc. Тя остава да живее в семейното жилище за 28 милиона долара, което фактически представлява шест апартамента, слети в едно в Trump Place в тузарския квартал Upper West Side в Манхатън.

Друга страст на Боб Мърсър е покерът и той е с ранг 62 841 (според размера на печалбите) в света. Също така той притежава една от най-богатите колекции на стари и известни оръжия в САЩ (той е собственик на картечницата на Арнолд Шварценегер от „Терминатор”). В книгата „Повече пари от Бога” авторът Себастиан Малаби описва Мърсър като „ледено хладнокръвен играч на покер”, когото негов бивш колега нарича „автоматизиран човек”. В същото време Брент Бозел III, директорът на Media Research Center, в чийто Борд на директорите е записана Ребека Мърсър и чрез който десните милиардери налагат своята идеология, определя Боб Мърсър като „най-усмихнатият човек, който е виждал в живота си”. „Колкото пъти съм виждал Боб, той винаги е с усмивка на уста. Наистина се радва на живота си. Но онова, което направо ще ви изуми, е начинът, по който той говори. Ако имате късмета да подочуете разговора му с близък колега, гарантирано след 60 секунди съзнанието ви ще ви пренесе на някое щастливо място, защото изобщо няма да разберете за какво си говорят”, казва Бозел. Журналистката Джейн Майер счита, че ако Боб Мърсър се беше отдал изцяло на страстта си към моделите на влакове и на любовта си към механичните пиана, Америка щеше да има първия президент жена. Но милиардерът „залага” на политическия хазарт още от 1998 г., а от 2010 г. има и своя собствена политическа програма, която следва неизменно. Това става, след като Върховният съд се произнася във връзка със съдебния процес Citizens United, че комитетите за политически акции могат да получават неограничени суми пари от спонсори.

Възходът на политическия алгоритъм

След 2010 г. семейство Мърсър разширяват периметъра на своите политически послания и освен Breitbart използват все по-активно групата за застъпничество Media Research Center. Нейната главна мисия според уебсайта е „да изобличава и разобличава пропагандния инструмент на левите: националните информационни медии. Създателят на групата Брент Бозел III е известен с дългогодишната си (и неуспешна) борба да бъде осъдена телевизия CBS заради „безсрамното показване на едната гърда на Джанет Джексън” по време на Super Bowl през 2004 г. Между 2012 и 2014 г. групата получава от Мърсър 8 милиона долара и в момента всяка седмица достига до аудитория 200 милиона американци. След като Върховният съд отменя тавана за спонсорство, Боб Мърсър налива в касите на радикални десни медийни групи общо 36,8 милиона долара. От тях 15,5 милиона отиват само за комитета Make America Number One. Предизборната организация е създадена през април 2015 г. отначало с името Keep the Promise One и е насочена към кандидата за президентската номинация на Републиканската партия Тед Круз. Но през юни 2016 г. кандидатът от Тексас губи всички шансове да получи номинацията на Републиканската партия за президентския пост, групата е преименувана и се ориентира към Доналд Тръмп. Един от лидерите на групата е Келиан Конуей. Сега тя е главен съветник на Тръмп, член на Изпълнителния офис на Белия дом. Тъкмо през юли 2016 г. тя започва да играе централна роля в кампанията на Тръмп, a на 19 август той я назначава за свой главен мениджър в изборната кампания, с което я прави първата жена, която организира, провежда и печели предизборна кампания в историята на САЩ. Неин заместник става друг активист на групата – бившият председател на Citizens United Дейвид Боси. След като той напуска комитета Make America Number One, шеф става Ребека Мърсър и заедно с баща си организират подкрепата на американските десни избиратели за Тръмп. „Когато тези двамата се заемат с нещо, то винаги е нещо голямо. Те не правят нищо посредствено. Ако някой ви каже, че са подкрепили федерални кандидати, не му вярвайте, не е вярно”, казва бивш член на комитета пред Wall Street Journal. През 2014 г. Mercer Family Foundation, ръководена от Ребека Мърсър, е раздала във вид на спонсорство 18 300 979 долара на различни бенефициенти като American Museum of Natural History или Moving Picture Institute (естествено, Ребека е в борда и на двете). Но най-много пари получават ултраконсервативни групи като Heritage Foundation (вече знаете каква е Ребека там), Cato Institute, Manhattan Institute (Ребека управлява и тук) и, разбира се, Citizens United. Всички те се застъпват за инициативи, които настояват за „ниски данъци за милиардерите”, за „ограничено правителство”, „за напълно свободен пазар”, за „юдейско-християнски ценности”. Всички тези институции например оспорват глобалното затопляне и не признават научните факти в тази сфера. Но най-сериозната инвестиция на Робърт Мърсър е в крайно десния консервативен сайт Breitbart News, създаден през 2007 г. от Андрю Брайтбарт, бивш коментатор на Washington Times, бивш репортер от Drudge Report, приятел на Ариана Хъфингтън, създателката на The Huffington Post. Парите са инвестирани през 2011 г. с цел подготовка за следващите избори през 2012 г. Андрю Брайтбарт умира едва на 43 години от сърдечна недостатъчност и тогава Стив Банън става главен редактор и ръководи медията до август 2016 г., когато напуска, за да се присъедини към предизборния екип на Тръмп. Неговото назначение предизвика множество критики, тъй като Банън е обвиняван в какво ли не, като най-меките упреци са за антисемитизъм, сексизъм, расизъм. Цитират се дори само заглавията от материалите, пускани от Банън в сайта по време на кампанията на Тръмп: „Контролът върху раждаемостта прави гените непривлекателни и щури” или „Бил Кристъл: републиканец крадец, евреин, мошеник”. В схемата на Мърсър Breitbart News е замислен като опонент на Huffington Post, затова сайтът умишлено смесва сериозни анализи и коментари с лековато младежко съдържание и расистки инсинуации. Специално за изборите сайтът поддържа рубриката Black Crime и умишлено разпространява информации, подриващи имиджа на Хилъри Клинтън. След това сериозни експерти с помощта на алгоритми анализират историите с най-много кликвания likes и така съставят списък от материали и фрази, които могат да се използват най-ефективно срещу кандидата на демократите. По този начин Тръмп успява през последните два месеца да стопи първоначалната смазваща преднина на своя опонент и в крайна сметка да я победи. Само през октомври сайтът има 19,2 милиона посещения, а за победата на Тръмп в изборите решаваща се оказа подкрепата на 2,7 милиона, така че тактиката очевидно е напълно адекватна. Всъщност виновник за всичко това е Ребека, която изпълнява указанията на Боб Мърсър и лично предлага Банън да стане част от екипа на Тръмп. Тя разказва на баща си много неща за Банън, тъй като двамата работят заедно от няколко години и заедно членуват поне в две неправителствени организации – „Да си върнем Ню Йорк” и Института за отговорно правителство. Те са основните продуценти и на документалния филм Clinton Cash, създаден по едноименната книга на Питър Суицър, разследващ журналист, президент на Института за отговорно правителство, сътрудник на Breitbart News, бивш асистент в института „Хувър” в Станфорд към изследователския център „Уилям Кейси” (кръстен на покойния шеф на ЦРУ). Той е автор на книгата „Победа: Тайната стратегия на Рейгън, която ускори краха на Съветския съюз”. В тази книга за първи път е разкрит планът на ЦРУ по времето на Уилям Кейси за рязко намаляване на цените на петрола, за да бъде изтощена икономиката на СССР. Брент Бозел III твърди за семейство Мърсър: „Тези хора търсят таланти, инвестират в таланти, доверяват се на съветите на приятелите си и им остават верни. За да реализират своите планове и своите интереси”. Моторът на всичко това е Ребека, а баща й Боб Мърсър взема крайното решение дали да подкрепи нейните идеи с пари, или да не ги подкрепя. Много често те се движат по ръба на закона. Неправителствената организация Център за законна кампания внася жалба във Федералната избирателна комисия, в която оспорва законността и етиката на предизборната кампания на Тръмп и твърди, че Конуей и Банън са получавали незаконно пари от Make America Number One. Федералната избирателна комисия разполага с документи, че Ребека Мърсър е платила незаконно пари на Конуей и на филмовата продуцентска компания Glittering Steel, която е свързана с Банън. По този начин той дописва в сценария на филма срещу Хилъри Клинтън епизоди, които обслужват интересите на семейство Мърсър. Избирателната комисия има документи за 247 000 долара, изплатени на Конуей, и 150 000 долара за Glittering Steel, само седмица преди Банън да поеме контрола в нея. Общата сума, получена от Glittering Steel по време на кампанията, е 950 090 долара. Освен това организацията обвинява щаба на Тръмп, че е използвал неправомерно услугите на дигиталната компания Cambridge Analytica, също контролирана от семейство Мърсър. Американската агенция Cambridge Analytica събира онлайн данни с цел достигане и оказване на влияние върху потенциални избиратели. Компанията използва тайни психологически методи, за да определи кои послания са най-убедителни за индивидуалните потребители в мрежата. Фирмата е филиал отвъд океана на Strategic Communication Laboratories и е работила за кандидатите, подкрепяни от Мърсър. Тя също така е работила и по време на кампанията преди референдума за Брекзит във Великобритания, като е помагала на лидера на UKIP Найджъл Фараж и по-специално на групата и сайта Leave.eu чрез събиране на данни от профилите във Facebook на потенциални привърженици и изпращането на лични послания с аргументи и призиви да гласуват за Брекзит. Директорът на фирмата Александър Никс разкрива, че Cambridge Analytica e създала и разработила „профили” на 220 милиона американски избиратели и след това на базата на тези данни сътрудници на предизборния щаб на Тръмп атакували потенциални свои избиратели. „Да убедиш някого да гласува по определен начин е същото, все едно да убедиш 14-25-годишни индонезийци да не се присъединят към „Ал Кайда”, казва Никс. Заради тези „изборни експерименти” проф. Джонатан Олбрайт от университета „Елон” в Северна Каролина нарича Cambridge Analytica „истинска пропагандна машина” на клана Мърсър, която налага един абсолютно нов модел за провеждане на политика в интерес на онзи 1% от американците, които владеят 90% от активите на САЩ. Според американските закони комитетите за политически акции могат да финансират кампании, но те трябва да са абсолютно независими от техните кандидати, а това не може да се каже за тези хора, споделя пред Newsweek един от адвокатите на Центъра за законна кампания Брендън Фишър. При това той твърди, че конфликтът на интереси далеч надхвърля традиционния стандарт на политическата корупция във Вашингтон. „Не е тайна, че Федералната избирателна комисия не функционира добре и сме виждали как комитетите за политически акции работят в близко сътрудничество с кандидатите. Но това, което кампанията на Тръмп направи с Make America Number One, и близките отношения между семейство Мърсър и семейството на Тръмп е без прецеденти в модерната история на президентските избори”, казва Фишър. В отговор на тези обвинения говорителят на Make America Number One Хогън Гидли пише: „Мистър Банън никога не е бил свързан с Make America Number One (!) и жалбата в тази връзка е пълна с дезинформации и измислици”. Всъщност според Newsweek Стив Банън реално от 2012 г. е личен политически съветник на семейство Мърсър, като умело успява да манипулира Боб и Ребека и да ги насърчава да инвестират в различни проекти, в които той има силни позиции и чрез които може да укрепва своите позиции и влияние. Така например Боб Мърсър инвестира в Cambridge Analytica тъкмо по настояване на Стив Банън. Същото важи и за Breitbart News, като и в двата случая това става чрез фирмата Gravitas Maximus, която е със същия адрес като този на Renaissance Technologies в Лонг Айлънд.

«Дивата карта» Патрик Кадел

На 16 февруари 2017 г. президентът Доналд Тръмп посещава завод Boeing в Норт Чарлстън, Южна Каролина, и в тълпата наоколо забелязва познато лице, което му махва за поздрав. Това е Патрик Кадел, политически съветник и предизборен стратег на Демократическата партия, който изиграва ключова роля за избирането на президента Картър през 1976 г. Той започва като изборен стратег за президентските избори на сенатора Джордж Макговърн през 1972 г., когато е само на 22 години, а след Картър е в предизборните щабове на Гари Харт през 1984 г., Джо Байдън през 1988 г. и Джери Браун през 1992 г. Политологът Джим Ранчино казва, че Кадел е „най-добрият предизборен стратег и социолог”. През 1988 г. Патрик напуска социологическата агенция на Демократическата партия Caddell, Doak & Shrum след шумен скандал и грозен политически съдебен процес. Той изрича доста тежки думи срещу демократите, които след това много години се използват от републиканците като „тежки аргументи” в дебатите в Конгреса. По-късно Кадел става консултант на поредица от филми благодарение на връзките си с Уорън Бийти. Играе огромна роля при създаването на филма на Бийти „Сенаторът” (Bulworth) през 1998 г. После участва в създаването на злополучната рекламна кампания New Coke на „Кока-Кола”, заради която изпада доста години в немилост. Отново се връща през 2012 г. като предизборен стратег и участва в създаването на документалния филм срещу Обама „Надежда и промяна”, продуциран от Citizens United. Във филма „Сенаторът” Кадел развива своята идея за кандидат за президент, който се бори срещу политическата система, който не се подчинява на традиционните изборни канони, обръща гръб на писаните от експерти захаросани речи, говори само онова, което иска да чуе избирателят, и така печели огромна популярност. Точно с тази идея той става част от предизборните съветници на Тръмп и след толкова тежки загуби през годините успява да докаже дяволския си талант и отново да постигне победа. Всъщност чрез Тръмп Патрик Кадел реализира успешно своята стара теория, че избори се печелят от кандидати аутсайдери, които успяват да апелират към предпочитанията на все по-увеличаващата се група на сравнително млади, амбициозни, „отчуждени” от политиката професионалисти, които не се идентифицират нито с фанатизираните либерали, нито със сърдитите консерватори и изобщо не вярват на политическите партии. С тези свои идеи Кадел успява да спечели подкрепата на Боб Мърсър, който на свой ред го препоръчва в изборния щаб на Тръмп. Мърсър през последните десет години работи по различни политически проекти, които бавно, но амбициозно проправят пътя за появата на нестандартен кандидат като Доналд Тръмп. Революцията „Тръмп” започва със социологическо проучване за настроенията на американските избиратели, осъществено, разбира се, от Патрик Кадел. Талантливият изборен стратег среща за първи път Тръмп в края на 80-те. „Хората казват, че той е милиардер и клоун. Но от опит знам, че трябва да си много внимателен с преуспели клоуни”, казва Кадел. Пиар стратегът е изкушен да работи с подобен кандидат, който идеално се вписва в неговата изборна стратегия, с която в миналото изпраща в Белия дом фъстъчения магнат от Джорджия Джими Картър. „Избиратели не се привличат с програми или категорични позиции по разни проблеми. Не, трябва да останеш свободен и необвързан като тях. Избиратели се привличат, като атакуваш системата, политическия елит и бюрокрацията. Дори да подковеш кандидата с най-добрите отговори по най-съществените проблеми, дори да формулираш последователен пакет от решения, ще си навлечеш белята.” Сега вече знаем защо Тръмп спечели, но едва преди месец стана ясно кой е истинският виновник за това. И най-вече разбираме, че победата на милиардера изобщо не е случайна, а е част от внимателно разработена стратегия, която, освен че се оказва точна, за по-сигурно е подкрепена и със солидни финансови инжекции. За медиите „случайната среща” на Тръмп с Кадел изобщо не предизвиква никакъв интерес и нито едно издание не смята за нужно да я спомене, макар че тя е отразена бегло в информационния бюлетин на Белия дом. А това е може би най-съдбоносната среща на Тръмп през първите 100 дни на неговата администрация, защото след нея той поства прословутия си туит, с който нарича медиите „враг на американския народ”. Медиите настръхват и отговарят със залп от жлъч и гняв, а адмиралът от резерва Уилям Макрейвън, командвал свръхсекретната операция на „тюлените” за ликвидирането на Осама бин Ладен, нарича Тръмп „заплаха за демокрацията”. Всички са убедени, че този туит отново е спонтанно настроение на непредсказуемия президент. Но всъщност това е фраза, подсказана от Мърсър, формулирана от Кадел и разпространена от Банън. Това са същите думи, които Кадел използва през 2012 г. в своята реч пред конференция на Accuracy in Media (има ли нужда да казвам кой я спонсорира). Присъдата на Кадел веднага е разпространена от Breitbart News, където главен редактор е Стив Банън. А пет години по-късно тя отново влиза в употреба, казана от подходящия човек.

Революция на обективизма

Вече не е тайна, че Боб Мърсър е ключовата фигура зад емблематичното решение на Върховния съд от 2010 г. по повод съдебния спор между Citizens United и Федералната избирателна комисия. Върховният съд застава зад финансираната от Мърсър неправителствена група и в крайна сметка вдига всички ограничения върху тавана на парите, които корпорациите и групите от застъпници могат да влагат във федералните избори и които отделни лица биха могли да дават на комитетите за политически акции. След това решение в американския политически живот съвсем ясно се забелязва отслабване на влиянието на двете традиционни политически партии и повишаване на вниманието на хората към субекти, подпомагани от малка група свръхбогати спонсори. Вярно е, че парите винаги са играли централна роля в американския политически модел. Но когато съществуваше таван върху сумите, които могат да се предоставят на кандидатите, беше много трудно милиардер да подкрепи своя кандидат. Защото сумата беше 1000 долара. Сега всеки милиардер може да напише чек за осемцифрена сума и никой нищо не може да му каже! Тревър Потър, председател на Центъра за законна кампания и бивш председател на Федералната избирателна комисия, коментира еднозначно: „Всеки милиардер може да промени политиката и обществените настроения – като измете всички останали от масата, без да говори публично, дори без обществото изобщо да има представа за неговите възгледи”. Просто, кратко и ясно! Не се ли случи точно това на последните президентски избори в САЩ? Но понеже няма как това да бъде обяснено на американците, беше намерена една удобна за демократите версия за зловещата руска тайна намеса в полза на Тръмп. След като Тед Круз изпада от предварителната надпревара, Мърсър иска да заложи върху „разрушителна фигура, която е в състояние да шокира както Демократическата, така и Републиканската партия”. Затова започва да подкрепя активно Доналд Тръмп. Дейвид Магерман, бивш служител на Renaissance, разказва за New Yorker: „Боб използва парите си изключително ефективно. Той не е първият богаташ в историята, който влага парите си в политиката. Но ако не беше Мърсър, Тръмп нямаше да е президент. Сега Робърт Мърсър притежава сериозен дял от президентството в САЩ”. Бивши колеги на Мърсър твърдят, че той е ентусиазиран последовател на обективизма на Айн Ранд и напълно споделя нейната теория, че единствената морална цел на човек е преследването на собственото му щастие и собствения му рационален интерес; че най-важно в живота е да се печелят пари и че единствената система, която е адекватна на този морал, е чистият laissez-faire капитализъм. Мърсър е убеден, че човек няма никаква друга стойност освен критерия за оценка на това колко пари може да печели. Когато човек съществува само за сметка на социални помощи, той има единствено негативна стойност. А когато някой печели 1000 пъти повече от един учител, значи този човек е 1000 пъти по-ценен. Мърсър е убеден, че модерното общество функционира напълно неадекватно, като дава пари на слабите хора и ги прави силни, в същото време взема парите от богатите и ги прави слаби чрез увеличаване на данъците. Според Wall Street Journal това е типичният модел на мислене на „лесните финансови милиардери”, които нямат „никакъв дял в обществото”, заработват парите си от нищото и не разчитат на работната сила. За разлика от индустриалците, които произвеждат реални неща. Мърсър вярва, че колкото по-малко и слабо е правителството, толкова по-добре, а що се отнася до президента, той предпочита „президент – кретен”.

Амбициите на Мърсър

Защо Мърсър е подкрепил всъщност кампанията на Тръмп и какво реално би искал да постигне с донорските си пари? Не е тайна, че Хилъри Клинтън в своята кампания се закани да наложи високи данъци върху т.нар. hi-fi trading (високочестотната търговия с акции) – основния инструмент, с който печели Renaissance Technologies, тоест използване на сложни алгоритми, с които високотехнологичните компании успяват да изпреварят конкурентите си с частици от секундата при търговските сесии. Преди това специална сенатска комисия вече е започнала разследване на хедж фонда на Мърсър, а юридическата агенция Americans for Tax Reform коментира, че ако Хилъри Клинтън успее да наложи този нов данък, той ще обезсмисли усилията на компаниите, които печелят от търговия с акции и инвестиции. Експертите на Центъра за данъчна политика към института „Брукингс” са изчислили, че планираният от Хилъри данък ще изстиска от хедж фондове като Renaissance Technologies 185 милиарда долара през следващите 10 години. Кари Левин от Центъра за публична почтеност твърди за Wall Street Journal, че Боб Мърсър винаги е спонсорирал кандидати, които се обявяват против този и подобни данъци. Докато Бозел коментира, че хора като Мърсър са постигнали всичко в живота си и нямат никакви други амбиции извън патриотизма. Че нямат нищо общо с хората, определяни като олигархията във Вашингтон: „Когато си милиардер, а още повече когато си мултимилиардер, нямаш нужда от нищо. Тези хора се ръководят само от онова, в което искрено вярват и смятат, че е най-добро за държавата”. През 2014 г. Сенатът започва разследване на Renaissance за укриване на данъци в размер на 6,8 милиарда долара, представяйки къси търговски сесии за дълги. А на 2 май 2017 г. Данъчното управление на САЩ официално обяви, че ще търси по съдебен ред най-печелившият хедж фонд на Боб Мърсър да плати близо 7 милиарда долара данъци – седем години след като тръгна по следите на странните и необясними печалби, които трупа Renaissance Technologies. Но Боб Мърсър разполага с доста силни козове и не смята да се предава. Той контраатакува и настоява за оставката на директора на Данъчното управление Джон Коскинен, който остана на поста си през целия мандат на Обама, но сега мандатът му изтича през ноември. Мърсър е решен той да напусне – дори предсрочно. Защото Коскинен неотдавна отново обяви, че данъчните са решени бъдещите бизнес одити на фирмите да включат и т.нар. basket options, тоест точно финансовите инструменти, от които Renaissance и няколко други нестандартно печеливши хедж фонда трупат огромни пари чрез превръщането на краткосрочни капиталови приходи в дългосрочни печалби, за които се плащат ниски данъци. Така Renaissance успява да увеличи активите си за последните 8 години близо четири пъти и към 31 декември 2017 г. те се оценяват на 97 милиарда долара. Главният съветник по етичните въпроси на Белия дом при президента Джордж Буш Ричард Пейнтър коментира, че ситуацията около „политическите връзки и проблема с данъците на Мърсър е зловеща”. Пейнтър сега е професор по право към Университета в Минесота и заместник-председател на неправителствената организация „Граждани за отговорност и етика във Вашингтон”. Той коментира за Washington Post: „Този човек се опитва да си назначи свой човек в данъчното, някой, който ще закрие неговия казус. Ще допусне ли това президентът на САЩ или не? Това е въпросът сега!”. Тръмп вече отговори с новия си план за данъчни съкращения и обяви, че компании като Medallion в бъдеще ще плащат не 39%, а само 15%. Идеята е дори за най-богатите да се наложи плосък данък от 10%. Което е истински подарък за Боб Мърсър, който дори и в сегашните условия чрез тези basket options успява да избегне данъци върху печалби в размер на 34 милиарда долара. Ясно е, че Боб Мърсър вече не е политически аутсайдер. Бившият негов служител в Renaissance Technologies Дейвид Магерман пише по този повод в National Inquirer: „Всеки има право да изразява и да следва своите възгледи. Но Робърт Мърсър е оградил нашия президент със свои хора и тези хора разполагат с прекомерно влияние върху управлението на страната – и то само защото Робърт Мърсър е платил за техните места. Когато правителството се превръща в една огромна корпорация, в която най-богатите 0,001% от американците си купуват акции там и искат места в Управителния съвет, тогава преставаме да бъдем представителна демокрация”. И следва тъжното заключение: „Всъщност се превръщаме в олигархия”.