Номинацията на Кристалина Георгиева беше възприета като част от задкулисни игри

Интервю на Десислава Пътева с журналиста Елена Йончева

Генералният секретар на ЮНЕСКО Ирина Бокова се класира на второ място в борбата за поста на генерален секретар на ООН. Българските власти обаче дотолкова се съмняваха в нейния успех, че включиха в надпреварата Кристалина Георгиева, която се представи далеч по-неубедително. Каква беше реалната причина за предприемането на този хазартен ход, който доведе до „най-големия външнополитически провал на България през последните 25 години”?

Даже е поискана оставката на правителството, доста несправедливо, според мен... „Няма никаква логика”, каза нашият премиер по този повод. И е прав. Трябва да се признае, че сменяйки нашата кандидатура в последния момент, само с един ход премиерът Борисов постигна непостижими за друг лидер резултати. Това всъщност е най-големият международен пробив на България. Страната ни влезе в учебниците по история на международната дипломацията. Авторитетът на Европейската народна партия сериозно пострада. Началникът на света вече е виден социалист. ПЕС затвърждава позициите си в Европа.

ООН изненадващо бързо избра своя генерален секретар, въпреки очакванията за дълъг пазарлък. Виждате колко несправедливо е да се иска оставка на правителството. Нима това не е успех?! Какво платихме обаче за това. България застана срещу България, и това се случи от най-високата световна сцена. Унижението, срамът са ни познати, но партийните ни първични нрави се разиграваха в нашата къща, у дома. Сега ние се показахме навън. Както писаха тези дни във „Форбс” по повод българското харакири в Ню Йорк, управлявани сме „съвсем в примитивните политически традиции на региона”.

Проблемът с провалената българска кандидатура в ООН е огромен, защото става въпрос за цената на чуждата поръчка. Може ли България въобще да защитава своя национален интерес? Имаме ли национално достойнство? Защо и докога ще бъдем най-бедните в Европа? Ако толкова публично, нескопосано, неприкрито извършваме национално предателство, какво да кажем за провалените огромни икономически проекти за България, за „Южен поток”, за „Белене”, за превръщането на родината ни в „прифронтова държава”, в „буферна зона”.

Всъщност, смяната на българската номинация беше един много успешен ход за тези, които го замислиха и осъществиха. Не беше грешка. Целта беше да се отстрани Бокова, която –изненадващо за всички – се оказа реален конкурент за поста. Никой не очакваше, че същинската битка между петте големи в Съвета за сигурност ще бъде между Антонио Гутериш и Ирина Бокова. Зад Ирина стоеше Франция, Русия, Китай и определени кръгове в САЩ. В ООН очакваха тази битка да продължи дълго. Виталий Чуркин, постоянният представител в ООН на Русия, каза: „Действително считаме, че е време Източна Европа да има генерален секретар. Ние много бихме искали да видим жена на този пост”.

Казват ни, че размяната е направена, защото правителството е получило сигнали – за Бокова ще има вето от САЩ и Великобритания. Но за Кристалина се знаеше, че ще получи поне една червена бюлетина. Да си припомним фактите. Първо, говорителката на руското външно министерство Мария Захарова пусна новината: „Канцлерът на Германия Меркел се опита да уговори лидерите на Русия за възможна руска подкрепа за друг, страничен кандидат от България, а не за издигнатия официално... Информацията, че можем да подкрепим подобни действия, са неприемливи”. След като българското правителство направи рокадата, позицията на руското външно министерство беше следната: „Искаме да вярваме, че това е суверенно решение на българското правителство. Дали това е такова или не, питайте българските управляващи”. След тези думи къде точно нашето правителство видя шанс за Кристалина?

Има ли основание да бъде искана и оставката на външния министър Даниел Митов заради това, че не е провел адекватна кампания и е унижил генералния секретар на ЮНЕСКО? А тази на Кристалина Георгиева заради неубедителното представяне?

Кристалина знае защо е участвала, тя е жена с опит. И не мисля, че участието й е било неубедително.То беше успешно и постигна целта си. Относно Даниел Митов – не знам дали трябва да се иска оставка. Мисля, че това българско предателство не може да бъде изтрито с никаква оставка. Трябва да има разследване. Има държавни институции, които се занимават със защитата на нашите национални интереси. Ако Бойко Борисов наистина е бил подведен, може би трябва да разбере от кого и защо.

Как гледате на коментара на премиера Борисов, че Бокова е „проявила нахалство” и не се е отказала от състезанието при представянето на кандидатурата на Кристалина Георгиева?

В историята на ООН няма друга страна, която сменя кандидатурата си, при това преди решаващото гласуване. Но правилата позволяват това да бъде направено. Правилата също така позволяват и на Бокова да завърши състезанието. Тя се пребори за второто място, вече без официална държавна подкрепа. Това е достойна „нахална” постъпка.

Митов направи опит да обясни рокадата с твърдението, че Бокова не е имала никакви шансове да се пребори и да стане генерален секретар на ООН. Но още при влизането на Кристалина Георгиева в надпреварата се появиха прогнози, че нейният шанс да бъде избрана са 1 на 1000. Какви бяха факторите, които препънаха заместник-председателя на Европейската комисия?

Георгиева нямаше никакъв шанс и това беше напълно ясно на всички. Не само поради ветото, което се знаеше, че ще получи. Самата й номинация в последния момент, за сметка на друг кандидат, беше възприета от членовете на Съвета за сигурност като част от задкулисни, тъмни игри. Но целта беше Бокова, вече с оттеглена държавна подкрепа, да стане неизбираема.  

Как гледате на критиките, отправени към Кристалина Георгиева, че при влизането в надпреварата за поста, все още е била представител на Европейската комисия – институцията, която пише санкциите срещу Русия? Може ли да се каже, че това е повлияло тя да получи негативен вот, включително от тези страни, които могат да налагат вето?

Никой не е разчитал, че Кристалина Георгиева има някакъв шанс. Не само поради санкциите, които наложи Брюксел. Мисля, че от тази кандидатури загуби и Европейската комисия, защото беше направен опит номинацията да бъде политизирана. Заговори се, че България изпраща представител на Европейската народна партия. Битката за най-големия пост в ООН не е партийна. Казано дипломатично, това прави лошо впечатление.

За какво е симптом това, че Бокова продължи в състезанието за поста като независим кандидат? Означава ли това, че тя от самото начало не е разчитала на подкрепа от страна на българското правителство?

Бокова е лидер на най-голямата организация в ООН. Тя има подкрепата на Франция, носител е на ордена на Почетния легион. Ирина оглави ЮНЕСКО и с подкрепата на САЩ. България е страната, която официално застана зад нейната номинация, но не лобираше за нея. За степента на подкрепа, която е получавала, вероятно можем да се досетим от думите на премиера Борисов: „От какво да се срамувам, че на комунистическа фамилия не съм осигурил следващите 5 години?”. Това, разбира се, е много тъжно. Ние продължаваме да вадим антикомунистическата риторика. Да насъскваме хората един срещу друг, да ги противопоставяме, вместо да има политически дебат с аргументи.

Възможно ли е Бокова да стане заместник на Антонио Гутериш, ако съдим по изхода от надпреварата?

Мисля, че това е малко вероятно. Не само, защото Бокова има още месеци мандат в ЮНЕСКО. Антонио Гутериш, предполагам, ще търси за заместник човек извън Европа, за да има баланс – от Близкия Изток или Африка. Познавам лично Гутериш, имала съм възможност да разговарям с него няколко месеца след войната в Ирак през 2003 година. Човек, който искрено се вълнуваше, интересуваше от тази война, чиито последици днес всички ние усещаме.

Доколко основателно е твърдението на Борисов, че изборът на Антонио Гутериш е било предначертано от самото начало, че между големите държави е имало спогодба за неговото избиране? Ако Борисов е подозирал, че има такова споразумение, защо му е било необходимо да създава този прецедент и да включва втори български кандидат за поста?

Изборът е битка между големите пет от Съвета за сигурност. Нищо не е предначертано. Разбира се, дипломацията е въпрос на компромиси и договорки. Отстъпваш едно, за да получих друго, което считаш за национален приоритет. Какво обаче получава България за извършената услуга? И ако Борисов е подведен от своите съветници, кой ще плати за това?