На тези избори повечето български гласоподаватели заложиха на сигурното, тоест избраха ГЕРБ. Да, може и да имат критики към партията на Бойко Борисов, но поне тя е нещо познато. Няма да те възхити с някакво невероятно хубаво управление, но пък и няма тотално да те разочарова. Поне така се надяваме. Аз съм последният човек, който ще влезе в ролята на хейтър, подобно на онези „умни и красиви” от средите на „градската десница”, които обичат да кълнат народа, задето бил прост и не гласувал както трябва. Тоест, както пише, че трябва да се гласува в медиите на „Америка за България”. Може изборът на мнозинството да не ми харесва особено, но предпочитам да си го обясня, вместо да ругая. И така, за да бъде победено статуквото, трябва да има ясно изразена алтернатива, която гласоподавателите да предпочетат. Да, БСП се опита да изиграе тази роля. Само че не успя, или не посмя да я изиграе както трябва. От неделя вечер слушам традиционните анализатори и се дивя как такива много учени хора изведнъж почват да говорят такива нефелни неща. БСП станала твърде радикална, твърде лява, глаголят учените глави, посегнала на някакви свети скрижали, които в никакъв случай не трябвало да пипа, като по този начин уплашила хората и те не гласували за нея. Ако Корнелия не била казала еди-какво си, пък Крум не бил вметнал еди-що си, социалистите със сигурност щели да бият ГЕРБ. Подобни разсъждения имат толкова общо с истината, колкото вероятността някой ГМО политически старт-ъп да влезе в парламента. БСП загуби изборите не защото беше твърде радикална. Загуби ги, защото не се осмели да бъде такава. Вместо да обгрижва единия процент предприемачи и да се грижи за бизнеса, БСП трябваше да работи преди всичко със загубилите от прехода. А това са повечето български граждани. Трябваше да покаже, че я е грижа основно за хората, които работят и не получават заплати, за експлоатираните и пренебрегваните. БСП можеше да спечели, ако беше продължила онова поведение, което започна още когато председател беше Михаил Миков и което продължи при Корнелия Нинова с издигането за президент на Румен Радев. Ако БСП беше завършила трансформацията си в истинска лява партия, щеше да спечели тези избори. Защо не го направи ли? Може би не можеше, а може би и не искаше от страх да не я обвинят, че излиза извън либералния консенсус, който се изповядва от всички политкоректни партии. Можете да бъде сигурни, че следващите избори ще бъдат спечелени от партия или движение, които се обявят тотално срещу либералното статукво. Това няма как да бъде дясна партия. Нито градско-дясна, нито селско-дясна. Десните никога не разрушават статуквото, те го крепят. Няма значение дали са разединени или обединени, дали се казват Нова или Стара република, Да, България или Не, България. Всички те повтарят едни мантри, които се въртят от 1990 г. Мантрите за прекрасния пазар и лошата държава, за приватизацията като философския камък на просперитета. Като капак са по-големи евроатлантици от Жан-Клод Юнкер и по-яростни русофоби от Джон Маккейн. Такива хора не са в състояние да направят промените, от които България се нуждае. Смелостта на десните, били те стари или нови, стига единствено до пропагандата на някаква съдебна реформа, която е в изгода единствено на спонсорите им. А политическото статукво може да бъде пропукано само от партии, които не се страхуват. Ако БСП прояви достатъчно смелост, може и да успее. Ако се уплаши отново, тази задача ще бъде изпълнена от други формации. Статуквото е обречено, въпросът е кой точно ще го разруши.