Или как изглеждат 1 милиард евро нацяло
Понякога сте късметлии. Близо до вас има бензиностанция с качествено гориво, което отгоре на всичкото е и по-евтино. Зареждате там от години. Какви ти години, цели поколения. Още дядо ви там си е наливал бензина. И баща ви – също. Никога досега не е имало проблеми. Напротив, когато нещо в горивната система на колата се обади, вашите бензинджии са наясно точно с тази марка автомобили и ви насочват кое не е наред. Чудите се на други хора какво се оплакват от бензина, от цените, от работното време, от обслужването.
За беда вашият дребен житейски късмет става известен на европейски чиновници. Гориво ли? Това е силно доходоносна стока! Докато се усетите, излиза европейско решение: задължени сте поне част от горивото да купувате от някоя друга бензиностанция! Един от новите идоли, на които се кланя еврокрацията, е диверсификацията. Източниците на доставки в енергетиката трябва да се разнообразяват. На каква цена, няма значение, защото друг плаща. Ясно е кой – крайните потребители. Така че решено е: забранява се връзването само към едно кранче. И направо ужас, ако то е от русия.
Проучвате бързо нещата. Хора с коли като вашата вече са се опарили от друго гориво. Не само че е по-скъпо, ами заради проблеми с него са закъсвали насред пътя, после е трябвало да правят сериозни ремонти по двигателя на автомобила, докато той стои на трупчета. Всичко това са пачки, които изхвърчават от джоба на невинния и абсолютно безпомощен собственик.
Може да изглежда като антиутопия, но в този филм вече са ни вкарали. Реално живеем в него с тази разлика, че е много по-страшно, защото ни стряскат и призраци от радиация. Не става дума за автомобили със стотина коня под капака, а за атомните електроцентрали в Източна Европа и тяхното ядрено гориво. Случи ли се там катастрофа, последиците засягат огромни територии от планетата. Светът знае за какви мащаби става дума, минал е през трагедиите в Чернобил и Фукушима.
Търсете начини от 2021 г. нататък да се откажете от руското ядрено гориво и да си уредите доставки от алтернативен източник. Международната организация „ЕВРАТОМ – Агенция по доставките” отправи поредица писма с такова послание към България. На подобен натиск е подложена и Чехия. Все пак добре, че не сме самотен главен герой в екшъна. През 2020 г. изтичат дългосрочните договори за доставка на руско ядрено гориво, които и двете страни са подписали преди влизането им в ЕС. Най-бруталното от всички писма от ЕВРАТОМ пристигна в АЕЦ „Козлодуй” през юли тази година. Тогавашният генерален директор Стаматиос Цалас по странен начин уплътняваше последните си седмици на поста. На 12 юли той изпрати до ръководството на АЕЦ „Козлодуй” ултимативно искане българската атомна електроцентрала да се въздържа от въвеждането на усъвършенстваното руско ядрено гориво ТВСА-12.
Аргументът на еврочиновника беше откровено лобистки. Използването на подобреното руско гориво ще затрудни и дори може да направи невъзможно внедряването на американски касети в реакторите на Пети и Шести блок на АЕЦ „Козлодуй”. Според Цалас Украйна вече била натрупала достатъчно опит по съвместяването на американското ядрено гориво с руското, но не и с неговия подобрен вариант. Искането свише беше откровено скандално – спрете програмата за внедряване на усъвършенстваното руско гориво и започнете експерименти с американско във вашите атомни реактори. В документа, разбира се, нямаше нито дума за това кой ще носи отговорност в случай на ядрена авария по време на тестовете с горивото и кой ще покрие щетите. Международните регламенти по темата са ясни: отговорността е единствено на оператора – в случая АЕЦ „Козлодуй”, и на националния контролен орган – в България това е Агенцията за ядрено регулиране.
Писмото на Цалас е ярък пример докъде може да стигне самозабравянето на политическата класа, окопана по високите етажи на международните институции. В условията на благовъзпитана западна демокрация различните власти би трябвало взаимно да се ограничават срещу безразсъдни действия. В допълнение част от високите постове са изборни длъжности. Това до известна степен дава възможност на избирателите да натискат за корекции в политиката и да търсят отговорност. Когато любезният демократичен подход обаче не сработи, западните общества реагират с протести. Но ако погрешни решения на равнище ЕС представляват опасност за атомни електроцентрали в Източна Европа, не се знае има ли бушон, който да изгори и да предпази реакторите да не гръмнат.
Тук дори не е ясно срещу кого може да се протестира, тъй като случаят с ЕВРАТОМ – Европейската общност за атомна енергия, е особен. За авторитетната международна организация казват, че е създадена през 1957 г. като „държава в държавата”. Тя хем е отделна от ЕС, хем се подчинява на неговите институции. Седалището на ЕВРАТОМ е в Люксембург. Основната цел на организацията е създаването на общ пазар за атомна енергия в Европа и развитие на ядрената енергетика. България е подписала договора за ЕВРАТОМ и съответно е длъжна да се съобразява както с него, така и с отправяните препоръки.
От пристигането на писмото през юли до сега се случиха важни неща. Цалас вече не е генерален директор на „ЕВРАТОМ – Агенция по доставките”. Европейската комисия назначи на неговия пост г-жа Мариан О’Лиъри, която встъпи в длъжност на 1 ноември. АЕЦ „Козлодуй” не се отказа от внедряването на усъвършенстваното руско ядрено гориво ТВСА-12. Българската Агенция за ядрено регулиране издаде лиценз за използването на новите касети. По време на плановия ремонт на 1000-мегаватовия Шести блок през октомври т.г. около една четвърт от всичките 163 касети в активната зона на реактора бяха подменени с новите. Преминаването на блоковете към подобреното руско гориво не е прищявка, още по-малко е правене напук на външни сили. С времето всичко се усъвършенства. Преди години например безоловният бензин беше новост на българския пазар, днес оловните добавки в горивата са абсолютно забранени.
В бързината преди пенсионирането си Цалас явно е забравил, че по-рано самата ЕВРАТОМ е дала съгласие АЕЦ „Козлодуй” да внедри новите касети. Това е част от програмата на централата за повишаване на топлинната мощност на реакторите до 104%. Съответно възможността за производство на електроенергия от двата блока ще се вдигне от 2000 на 2080 мегавата, а заедно с допълнителни подобрения в неядрената част – до 2200 мегавата. Касетите ТВСА-12 съдържат по-голямо количество ядрено гориво и уранът в тях е с по-високо обогатяване. Новата конструкция притежава и друго ценно качество. Тя позволява използване на блоковете в маневрен режим. В периодите на върхово натоварване на енергийната система те ще могат да работят с максимална мощност, която безопасно ще може да се понижава при спадане на потреблението. Досега блоковете на АЕЦ „Козлодуй” бяха в категорията на базовите мощности, които не бива да се използват за регулиране на системата. За тази цел диспечерите разчитаха главно на големите водни електроцентрали, собственост на НЕК, и на ТЕЦ-овете.
Всяка година по време на плановите ремонти на реакторите се подменят една четвърт от урановите касети там. След като и последното старо гориво бъде извадено, презареждането и съответно плановите ремонти ще могат да се извършват много по-рядко – не на всеки 12 месеца, а веднъж на 18 месеца. Според някои изчисления АЕЦ „Козлодуй” ще пести от внедряването на новото гориво по около 10 млн. лева годишно.
За наблюдателите е трудно да преценят в игрите с ядреното гориво кое е водещото – парите или политиката. Европейският елит набляга на идеологеми от типа на „енергийна независимост”, „сигурност на доставките”, „недискриминационен достъп до ресурсите”, „подобряване на взаимната свързаност на страните – членки на ЕС”, „създаване на достатъчни енергийни запаси и подготовка за посрещане на кризи” и пр. Парите остават зад кадър, но са огромни. За доставката на свежо ядрено гориво за своите два 1000-мегаватови блока АЕЦ „Козлодуй” плаща годишно около 240 млн. лева. Два подобни реактора ВВЕР работят и в чешката АЕЦ „Темелин”. В четирите атомни електроцентрали на Украйна „хилядниците” от същия тип са 13. Сметката показва, че само в тези три страни в Източна Европа и само за този вид реактори пазарът на ядрено гориво е на стойност около 1 милиард евро годишно. Важна е и перспективата. Изследванията на основното оборудване показват, че след изтичането на първоначалния 30-годишен срок за експлоатация блоковете ВВЕР 1000 могат да работят по още 30 години.
В източна Европа американската компания „Уестингхаус” е основният конкурент на руския доставчик на ядрено гориво ТВЕЛ. Преди години тя инвестира в завод за производство на уранови касети в град Вестерос, Швеция. За да се осигури рентабилност на такъв завод, трябва да има договори за доставка на гориво за поне 8 блока като ВВЕР 1000. А в България, Чехия и Украйна има общо 17 такива апетитни реактора. През 2006 г. обаче „Уестингхаус” загуби търга за доставка на уранови касети за АЕЦ „Темелин”. Тогава чехите обявиха, че за тях е по-безопасно и по-евтино да купуват руското гориво, което е с доказани качества.
Американският производител не се отказва от експанзия на изток. За да осигури референтност на своето ядрено гориво, „Уестингхаус” достави касети за пробна промишлена експлоатация в три украински реактора. Въпреки това и независимо от крайно обтегнатите политически отношения заради Крим Украйна продължава да внася от ТВЕЛ основните количества гориво за своите атомни блокове.
Предложение за пробна експлоатация на американски ядрени касети е отправяно и към нашата страна. Позицията на българските власти до момента е принципна и дава основания за спокойствие. Първо, страната ни не е съгласна в АЕЦ „Козлодуй” да се правят ядрени експерименти. Горивото, което се предлага, трябва да е изпробвано и с доказани качества в реална експлоатация в реактори от същия тип. Второ, доставчикът трябва да поеме отговорност за евентуално спиране на производството на електроенергия или други щети, причинени, не дай Боже, от новите касети. Трето, за вноса на ядрено гориво през следващото десетилетие АЕЦ „Козлодуй” ще обяви през 2018 г. международен търг в условията на честна конкуренция. И нека по-добрият победи.