Интервюто на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг за германския вестник „Ди Велт” миналата седмица звучи като тревожен камбанен звън: руснаците превземат Арктика.

Като че ли чиновниците в Брюксел и Вашингтон през последните години са спали здрав сън и изведнъж, събуждайки се, са забелязали, че Русия, видите ли, току-що е започнала да проучва природните богатства в региона на Арктика. И че Русия прави това, защото се тревожи за безопасността на северните си граници.

В „камбанния звън”, отправен от Йенс Столтенберг, няма нищо учудващо. Той е предизвикан от промените в позицията на Вашингтон, която – заради личните особености на последните двама президенти на САЩ – допусна забавяне на атаката срещу Арктика.

В самото начало на своето управление президентът Обама многократно даде да се разбере, че от негова гледна точка, във връзка с борбата с глобалното затопляне, разработването на арктическите залежи би била неприемлива. Това принуди американските компании да проявят специално внимание при влагането на средства в този регион – очакваха се забрани. Освен това ситуацията се влоши с налагането на санкции против Русия и падането на цените на нефта. В крайна сметка американските компании, готови да стъпят в Арктика заради петрола там, дадоха заден ход. ExxonMobil изостави съвместния с „Роснефт” проект за проучвания в Карпатско море, и прие условията на Statoil, ConocoPhillips, Chevron.

Сега стана ясно, че са избързали. Международната общност не подкрепи Барак Обама в атаките му за добив на полезни изкопаеми в този регион, макар да проявява доста голям интерес. Разлетият във водата нефт в Арктика нанася много по-големи вреди, отколкото в други райони на планетата. Фактът, че редица въпроси в Арктическия съвет не са решени, също не може да бъде пречка в усвояването на природните богатства – особено, когато става дума за изключителна икономическа зона.

Наличието на гигантски запаси от енергоносители на океанското дъно е дотолкова силен мотив за действие, че добивът тук неизбежно ще расте. По данни на Геологическата служба на САЩ под дебелите арктически ледове са скрити 90 млрд. барела нефт (13% от световните неоткритите запаси), 48,3 трилиона куб. метра природен газ (30% от световните неусвоени запаси) и 44 млрд. барела газов конденз (20% от неразработените запаси в света). Само зад Полярния кръг са скрити от порядъка на 412 млрд. барела нефтен еквивалент, или 22% от световните неразработени запаси от въглеводороди. Лъвският пай от тези ресурси, който като цяло възлиза на повече от 88% от богатствата в региона, разделят помежду си Русия, САЩ и Дания. Останалите полярни ресурси се падат на Канада, Норвегия и Исландия, техните запаси са съществено по-малко.

Президентът Тръмп радикално промени курса на своя предшественик по отношение на усвояването на запасите в Арктика. Започна със сравнение с това, което Русия вече е направила, и изглеждаше като че ли на първо място промените ще засегнат работещите мирни мощности в света. Обаче в света на Столтенберг главна роля играят военните реалии, а по-често – военните илюзии. И това, което Русия прави за разработването на недрата на Арктика, и това, което тя предприема за защита на северните си граници, в този отделен свят на генералния секретар на НАТО, се превърна в нарастване на руската военна заплаха.

Столтенберг е обезпокоен, че за последните години Москва разшири своето военно присъствие в Арктика. По думите му „тя откри няколко военни бази в този регион, пусна в действие флотилия с нови ледоразбивачи и даже провежда там военни учения”. Според генералния секретар на НАТО, преди десет години, спускайки на дъното на Северния полюс руския национален флаг, Москва е заявила пред целия свят, че Арктика ѝ принадлежи. А със заявката си в Комисията на ООН за външните граници на шелфа относно притежаването на 1,2 милиона квадратни метра по дъното на хълма Ломоносов, тя е решила да получи територия равна на Украйна, Полша и Германия, взети заедно. При това Москва аргументирала заявката си не с наличието на най-богатите залежи тук, а с това, че въпросният участък е продължение на руската част от континента. Така или иначе, по думите на генералния секретар на НАТО, това представлява акт на агресия.

В Арктика действително се появиха две руски военни бази – „Арктическият трилистник” на големия остров на Земята на Александра, който принадлежи към архипелага Франц Йосиф и „Арктическа детелина” в района на архипелага на Новосибирските острови. Двете бази са предназначени за разполагане в бъдеще на системи за противоракетна отбрана с цел прихващането на американски стратегически ракети, спуснати с подводници в района на Северния ледовит океан. Като цяло базите ще бъдат разположени на шест острова. Те са малобройни (150 военнослужещи) и имат само собствена система за охрана.

По всичко личи, че тези изцяло отбранителни мощности не бива да притесняват никого. Само че на Столтенберг му се вижда страшен и гражданският ледоразбиващ флот на Русия. Към днешна дата той наброява 40 ледоразбивача. Строят се нови машини, в това число с инсталации за ядрена енергия. Целта е да се удължи навигацията по Северния морски маршрут и да се гарантира целогодишното електрифициране на съоръженията. За да се случи това, се разработват нови морски съдове, включително и с лазерни ледоразбивачи.

Какви възможности открива Арктика за търговското мореплаване, показва първият пуск на новия руски танкер газов превозвач Christophe de Margerie, който не е снабден с ледоразбивач, по време на лятната навигация през 2017 година. Christophe de Margerie премина разстоянието от Норвегия до Южна Корея за 19 дни, което е със седмица по-малко отколкото, ако маршрутът му е през Суецкия канал. Като се има предвид, че танкерът е построен в южнокорейската корабостроителница Daewoo Shipbuilding & MarineEngineering (DSME), която спечели търга за изграждането на 15 такива съдове, предназначени за превозването на противотанкови гранатомети, то мащабът на замисъла е очевиден: Северният морски път да стане международна търговска артерия, в това число маршрут за доставката на руски противотанкови гранатомети в Югоизточна Азия по най-евтин начин.

В голяма степен Столтенберг е прав: става дума за печалба на Русия в стратегически план и Западът трябва да се безпокои. Само да не го показва  с такива истерични средства като твърдението, че Русия, видите ли, щяла да строи въоръжен ледоразбивач. Всъщност става въпрос за проект 23550, замислен като универсален военен кораб, ледоразбивач и буксир. Тези ледоразбивачи ще бъдат оборудвани с модулен набор от оръжия. Освен че ще са снабдени с радиоелектронно оборудване и тежък корпус, ледоразбивачите ще могат да използват ракетно оръжие. Ще бъде възможно ракетните системи „Калибр-NK” да се разполагат в кораба зад площадката за кацане на хеликоптера. На борда ще могат да се поставят осем ракети. Първият ледоразбивач по проекта „Иван Папанин” е заложен в плановете за април следващата година. Най-вероятно той ще бъде включен в състава на Северния флот на Русия.

Трябва обаче да се посочи еднозначно, че лидерството на Русия съвсем не е толкова очевидно във всички области на разработването на района на Арктика. В геологоразузнаването тя отстъпва пред Съединените щати и Норвегия. Според оценката на Министерството на природните ресурси на РФ, геологичните проучвания на руския шелф отстъпват десет пъти от изучаването на американския шелф в Чукотско море и 20 пъти от проучванията на Норвегия. А такова забавяне в изследванията на собствените територии води до изоставане в тяхното разработване. Русия сериозно изостава от Норвегия в добива на газ в региона на Арктика, която развива бурна дейност на континенталния шелф, а по добив на нефт надминава не само северната си съседка, но и Съединените щати, усвояващи крайбрежни находища на Аляска. Русия изглежда по-печеливша на фона на Канада и Дания, които до ден днешен не са използвали своите нефтени и газови ресурси в собствените си арктически владения.

Съдейки по всичко, временните пречки в разработването на категорична позиция на САЩ по отношение на Арктика са приключили. Интервюто на Столтенберг има знаков характер. То дойде след изявленията на Тръмп, че в плановете на САЩ влиза строителството на суперледоразбивачи за американския флот.

Сега САЩ имат едва два ледоразбивача в Арктика, но Тръмп вече обяви, че това трябва да се промени. „За първи път от 40 години насам ние ще построим първия тежък ледоразбивач, след който ще последват и други”, заяви официално американският държавен глава. Подкрепят го група сенатори от двете партии, които настояват тези кораби да са не по-малко от шест. Сенаторите също нямат търпение за Северния морски път.

На Пентагона му остава кратко време – да се чуе и неговият глас. Не е в практиката на американските генерали мълчаливо да наблюдават как в Русия се появяват нови военни мощности. И няма никакво значение дали те са отбранителни, или не. Всичко се приема като „заплаха”. Борбата за арктическите богатства тепърва ще се разгаря.

Автор: Дмитрий Седов

Източник: Фонд стратегической культуры

Превод: Елена Дюлгерова