Върху Корнелия Нинова е имало корпоративен натиск за развода вляво

Интервю на Десислава Пътева със социолога доц. Андрей Бунджулов, член на ръководството на АБВ
Снимка: Антоанета Киселинчева

Доц. Бунджулов, след размириците вляво АБВ реши да издигне Ивайло Калфин за свой кандидат за президент. На изборите през 2011 г. обаче той се яви като кандидат на БСП. Има ли Калфин все още шанс да привлече гласове от симпатизантите на БСП, макар че някои дори му лепнаха етикета „предател”?

Мисля, че има такъв шанс. Искам да припомня, че на изборите, за които споменахте, Ивайло Калфин и Стефан Данаилов събраха 1,5 млн. гласa. Те почти докоснаха тази изборна победа, бяха буквално на крачка от нея. Разликата беше по-скоро във фотофиниша накрая. На мен ми се струва, че и сега шансът Ивайло Калфин да получи подкрепа от левите избиратели съществува, той е реален. Тук трябва да направя много важно уточнение. Става дума за честна конкуренция, за събиране на максимална подкрепа в една честна битка, а не за цепене, разделяне и противопоставяне. И в този смисъл Ивайло Калфин очевидно разчита не само на леви избиратели. Също така тук кандидатурата на БСП е наш конкурент, но не враг. БСП могат да се превърнат в наши опоненти, но не във врагове. Ние не искаме да разцепваме и да разделяме левите избиратели.

Да се срещнем на балотажа и да видим какво ще произтече от този решаващ момент. Залогът е много голям, залогът е смяна на модела на управление. И тук не са достатъчни само левите. Дори центричните и десните гласове, които са против този модел на власт, също могат да подкрепят един кандидат срещу ГЕРБ на балотажа. Това е много важен момент. Не трябва да затваряме врати, не трябва да се капсулираме, не трябва да се разделяме, не трябва да воюваме помежду си. Трябва да гледаме максимално широко. Партизирането, воюването, междупартийното противопоставяне, включително и вътре в левицата, е пагубно за всички страни, които се противопоставят. Ние не искаме такава война.

Какво ви спря да издигнете Първанов и Калфин като кандидатпрезидентска двойка? Може ли да се каже, че Първанов е бил подведен от различното тълкуване на Kонституцията и първоначално наистина е повярвал, че има възможност да се кандидатира за трети президентски мандат?

Най-малкото, има конституционна неяснота по въпроса. Има необходимост от тълкуване на този конституционен текст. Освен това ние смятаме, че Ивайло Калфин е много подготвен кандидат. Измина се дълъг път, за да се стигне до този момент и това решение. Да, Георги Първанов също е силна кандидатура, но в момента тя не би била реалистична. Несъмнено обаче Георги Първанов ще помогне с всичко, което може в тази кандидатпрезидентска кампания, особено със своя авторитет и опит.

Ние си даваме сметка какво предизвикателство е това за АБВ, но нямаме друг ход. И вече при така формиралата се ситуация, отчасти по инициатива на ръководството на БСП, ние трябва да действаме. Нашата битка не е вляво. И в това отношение искам да се обърна и към ръководството на социалистите. Нашият опонент продължава да бъде ГЕРБ. Ако ние превърнем президентската кампания в битка вляво, камък върху камък няма да остане. Действително, всички ще загубим – кои повече, кои по-малко. Така че ген. Радев ни е конкурент, но не и опонент. Опонент ни е лицето, което ще бъде подставеното от Борисов.

Никога не сме поставяли Калфин и Първанов като предварително условие за президентските избори. Не сме вчерашни, правим своите и юридически, и политологически, и социологически анализи. Знаем докъде и какво е разумно и рационално, какво може да се направи в тази ситуация. Четем много внимателно и Конституцията. Самият Първанов няма да постъпи по начин, който би поставил под въпрос или в кризисно състояние една такава институция, каквато е президентската. Представете си една такава хипотеза – Първанов се явява на избори. Първо, в хода на неговото явяване, целият дебат ще бъде около това дали има, или няма право да се явява. Автоматично ще унищожи всичко. Второ, ако си представим, че той спечели тези избори, Конституционният съд утре може да оспори това. Тук вече имаме един сериозен казус. Първанов не е авантюрист, не е човек, който ще постави в критично състояние не просто своята партия, но и институция, каквато е президентската.

Ако въпросът Ви е защо при това положение Първанов все пак продължаваше да играе със своята кандидатура… Позволете всяка партия да има своите тактически ходове. Но всеки, който разсъждава нормално, а не си измисля сценария в главата, ще изключи по-слабо вероятните от по-силно вероятните, и така ще си направи реалните заключения. Явно е обаче, че ръководството на БСП и техните съветници не правят достатъчно сериозен анализ. Това личи и от сценарното мислене: „Тук има някакви задкулисни играчи, които разиграват някаква сценка, за да ни завладеят, да ни превземат”. Това е безумие, то изобщо не е свързано с реалността.

Според Вас беше ли огорчен Ивайло Калфин, че с оттеглянето на АБВ от управлението трябваше да напусне поста си на вицепремиер и министър на труда и социалната политика? Все пак той започна тежка социална реформа, изглеждаше, че се чувства уверен на тази позиция, но нямаше възможност да доведе докрай започнатото.

При Ивайло винаги има два аспекта, в които той мисли. Веднъж той мисли в измерението на своята експертиза, как като професионалист може да бъде полезен. Несъмнено той можеше да бъде полезен и да продължи някакви започнати свои инициативи. Но същевременно Ивайло е политик, има и държавническо мислене. Той си даваше ясна сметка, че възможностите за провеждане на някакви смислени действия и инициативи са се изчерпали. Освен това Ивайло е човек на диалога, човек на търсенето на съгласие. Той никога няма да започне да плюе или критикува хора, с които е работил, макар и за кратко…

Нямах предвид това, а по-скоро, че може би усеща лично неудовлетворение от това, че не е успял да финализира започнатата реформа.

Типично човешко е в някакъв смисъл да си неудовлетворен, че не можеш да довършиш нещо, което си започнал… Повече или по-малко остава недовършено. Но от друга страна, неслучайно той беше един от движещите фактори за постигане на този диалог с БСП. Разбира се, че имаше много емоции. Не всички думи, които се казаха от двете страни, бяха премерени. Главното беше друго – да се постигне този труден диалог, да се постигне резултатът. А този резултат не беше постигнат, това е по вина на Корнелия Нинова и на още няколко човека.

В началото на преговорите между БСП и АБВ за обща кандидатура за президент изглеждаше, че на идейно ниво двете формации вибрират на една честота. Какво предизвика Корнелия Нинова да подскочи като попарена и да започне да обвинява АБВ в безпринципна политика ? Самият Калфин тогава обвини Нинова, че с този ход е подарила изборите на ГЕРБ.

Той понякога се изказва малко по-емоционално. Но шансовете на левицата да спечели тези избори значително намаляха. Много се надявам ляв кандидат да отиде на балотаж. За да има ляв кандидат на балотаж, независимо как ще се казва той, не трябва да има война вляво. Президентските избори имат малко по-друга логика, не са като парламентарните. Много е важно кандидатите да бъдат подготвени много добре за ситуацията, в която се намира България днес, да имат експертиза, а не да бъдат хванати от гората. Ситуацията, в която се намираме, е много тежка. И нека да спечели по-подготвеният вляво, този, който успее да събере по-голяма подкрепа на балотажа. След балотажа ще видим как ще се развият нещата.

Може би действията на БСП изглеждат нелогични в конкретната ситуация, но тези на АБВ също объркват широката публика. Не стана ясно каква е реалната причина, поради която партията се оттегли от управлението, и то толкова скоро след избора на Корнелия Нинова за лидер на БСП. Има ли пилот в самолета на АБВ?

За да се отговори на този въпрос, може би трябва да се вгледаме в самия произход и замисъл на АБВ, тъй като той премина през различни етапи. Първоначално замисълът беше това да бъде една дискусионна платформа, един дискусионен клуб в рамките на края на последния мандат на президента Първанов. След края на втория мандат на президента Първанов, се развиваха процеси вляво, по-конкретно в социалистическата партия, които на нас не ни харесваха. БСП изпадна в дълбока идейна криза и безпътица. Това пролича най- ясно по времето на управлението на Орешарски. Там се направиха недопустими компромиси.

Нашата диагноза беше, че нещата вляво не вървят добре. Тогава възникна въпросът: „Какво да правим с АБВ?” Дали този проект да остане дискусионен клуб, или да премине в една друга фаза, да се структурира като политически субект? Това стана по времето на правителството на Пламен Орешарски. Не искам да навлизам в плюсовете и в минусите на това правителство, но за нас там бяха преминати едни червени линии, едни недопустими граници. Например съвместното управление с ДПС и Атака, или да кажем случаят „Пеевски”. Така АБВ стана партия.

Година и половина след управлението на Пламен Орешарски, отново имаше предсрочни избори. И отново ги спечели Бойко Борисов. Може би не така убедително, но отново ги спечели. Запитахме се дали трябва да подкрепим създаването на едно правителство, макар че това ще бъде тежък компромис. Ние си давахме сметка, че това е една временна мярка със стабилизиращо действие, което ще бъде краткотрайно. Алтернативата беше като БСП да станем категорична опозиция. Дори си спомням, че тогава без никаква задна мисъл предложихме на БСП да търсим ново, стабилно управляващо мнозинство. Тогава председател беше Михаил Миков и по разбираеми причини БСП каза: „Не, сакън, няма да правим това!” Тогава АБВ влезе в това управление, давайки си сметка за политическата цена, която се плаща, и за тежестта на този компромис.

Разказвам Ви всичко това, за да стигнем до излизането, тъй като за година и половина се натрупаха много сериозни проблеми. Компромисът стана изключително тежък. Това няма нищо общо с Корнелия Нинова, просто нещата съвпаднаха. Тук има най-различни конспиративни теории. Истината е, че ако се следи поведението на АБВ, още преди година много сериозно се обсъждаше дали партията трябва да напусне управлението. И това беше във връзка с тези 16 млрд. лв. дълг, които бяха взети по инициатива на финансовия министър на ГЕРБ. Тогава Националният съвет на АБВ каза: „Това е недопустимо. Трябва да стои въпросът за нашето излизане”. Парламентарната група на АБВ обаче, по някакви съображения, зае малко по-различна позиция. Говоря пред Вас напълно откровено, това са прозрачни неща. Настъпи един драматичен дебат, но ние останахме с едно много неприятно чувство.

Откровено казано, това, че тези политически събития съвпаднаха, само ни обнадежди. Казахме си: „Е, сега вече се открива шанс. Ако новото ръководство на БСП реши да се срещнем и да водим диалог, ние сме готови за такава среща”. Още преди това АБВ систематично предлагаше срещи на ръководството на БСП – и по времето на Миков, и за тогавашните общински избори, но БСП отхвърляше тези предложения.

Каква смятате, че е причината за тези откази?

Питам се… И тук навлизам към един синдром на левицата през всичките тези години – и на БСП, и на ръководството на БСП. Не съм в БСП от четвърт век, от 25 години. Винаги там са се сблъсквали два манталитета, два модела. Единият е монополисткият – БСП означава левицата и левицата означава БСП. Няма място за никой друг под това ляво слънце. А другият – по-плуралистичният модел, ако това не е толкова мръсна дума, по-многообразен, където има място за различни идеи и тенденции. През 90-те години на миналия век, когато падна правителството на Жан Виденов, се развиваше моделът на модерната лява партия, чиито идеолог беше Александър Лилов, с цялото ми уважение към него. Той смяташе, че модерната лява партия трябва да държи в себе си различни идейни течения и фракции. Да, има място за идеи и течения, но те трябва да съществуват вътре в БСП. От една страна, имаше марксистка платформа, от друга страна, имаше обединение за социална демокрация и т.н.

Наред с другото, кризата през 1996-1997 г. показа, че този модел е неработещ и че трябва да се търси друг. Ако левицата беше тръгнала по този модел веднага след 10 ноември, може би нямаше да имаме всички тези проблеми през тези десетилетия. А това е моделът на различни политически субекти вляво. Те са не просто под шапката на една партия-майка. Тогава имаше посткомунистически, социалдемократически, социаллиберални течения. Може и БСП да си има вътре течения, но БСП и нейното ръководство си представяха своята роля като някакъв монопол. А пък коалициите, които създаваше БСП, бяха от типа БСП+. Сега същият този синдром – за наша най-голяма изненада– се повтори едно към едно.

Как изобщо стигнахте до този разговор за издигането на обща кандидатура за президентските избори с БСП?

Мъчително.

Още в началото се спрягаха имената на Георги Първанов и на Ивайло Калфин, а изведнъж се оказа…

Не, не. Тук трябва също да разсеем някои слухове, някои илюзии и манипулации. Веднага след Конгреса на БСП, ние си казахме, че това е нов шанс, че трябва да започнем равноправен диалог във връзка с предстоящите президентски избори. Без предварително условие. Да, ние имахме своите силни кандидатури – Първанов и Калфин. Те са силни, защото събират голямо доверие, не сред апарата на БСП, не в областните структури, а сред левите избиратели и партийни членове. Да, там нещата са 50 на 50. В крайна сметка истината е, че и самото допитване, което те направиха, показа точно такива тенденции. Сега беше моментът, в който да преценим дали да поемем риск, защото обединението не е лесен процес.

В целия минал век в БСП се проявява синдромът на предателя, на предателството. Ние много обичаме да хвърляме едни към други обвинения и етикети – кой е предал лявата идея, кой е по-по-най-ляв и т.н. И знаехме, че част от левите симпатизанти и членове на партията ще бъдат „против” „предателите”, но друга част ще бъдат „за”. Въпросът е на какво залагаме – дали на миналото, на този синдром, или на това да дадем шанс на някакъв обединителен процес вляво. Ние бяхме готови да дадем този шанс, без да поставяме никакви условия на ръководството на БСП. Да, ние влязохме в този диалог с тези две имена, но не като условие, а като предложение. И БСП казаха: „Нe, ние не искаме изобщо да говорим за това”. Защо? АБВ е автономна партия, тя може да постави на масата своите предложения, както и БСП.

Тук отново действа един много интересен синдром, освен този на „предателя” – синдромът на най-голямата партия, на монополисткото мислене. Те казват: „Вие ще поставяте условия?” Ние не поставяме такива. „Колко е Вашият електорат? 1,7%! А ние имаме 15-16%”. Левицата събираше 2 млн. гласове, а сега се е свела до 15%. Не знам какво ще стане на следващите президентски и парламентарни избори. Това, че си най-голям, не означава автоматично, че имаш право на монопол над истината, че имаш право да диктуваш на останалите.

Диалогът започна обнадеждаващо. Ние чакахме да минат всички техни вътрешни процедури, допитвания, всички легитимни форуми. Започна диалог – една среща, втора среща. И изведнъж като гръм от ясно небе от медиите научихме, че те отхвърлят сътрудничеството с АБВ. Елементарната политическа култура, да не кажа морал, изискваха поне да се обадят по телефона и да кажат: „Вижте, има някакви непреодолими причини, нещо не сработва между нас”. Корнелия Нинова извади аргументи, съшити с бели конци – например, че коалиционното споразумение е било различно. Разликите между варианта на АБВ и варианта на БСП са абсолютно технически, те не са съществени. В самото споразумение няма кой знае какво. Просто е търсен повод. Отделен е въпросът защо е търсен повод. Какво се е случило, че така панически да се разкъса, да се разтрогне постигнатото?

Появи се теза, че това рязко отдръпване е свързано с манипулираните резултати от вътрешния референдум в БСП. Твърди се, че не 52%, а едва 11% от членовете на партията са били съгласни на коалиция с АБВ…

И кой би манипулирал резултатите? Доколкото знам, допитването е проведено от ръководството вътре в БСП. Антон Кутев беше председател на тази комисия. Кой да манипулира този резултат, и то в полза на АБВ? Не искам да коментирам това, това не е въпрос към нас, а по-скоро към БСП. Нека те да отговорят. Но аз не си правя илюзии, настроенията в БСП – „за” и „против” АБВ, наистина за раздвоени. Винаги е било така. Когато се търсеше обединителен подход, в края на 90-те години и началото на новия век излезе т. нар. проект „Нова левица”. Тогава Първанов спечели първия си мандат. Често пъти се казва, че това е някаква случайност, че това е някаква грешка, недоглеждане. Никой не вярваше в тази победа на онези избори, която социолозите проспаха. Победата обаче беше преди всичко в това, че този обединителен процес беше създал някаква психологическа предпоставка в обществото. Левицата вече показваше, че там има нов процес. Да, в онези времена това не беше идеалният начин, но беше намерена консолидационна формула и това беше в основата на победата. Може би са действали и някакви конюнктурни фактори.

Сега какво направиха Корнелия Нинова и част от ръководството на БСП, които са я подкрепили? Те просто минираха възможността за единна кандидатура, просто взривиха тази възможност. И аз продължавам да се питам защо го направиха, чии интереси точно обслужват? На някаква идейна чистота: „Не искаме да имаме нищо общо с предателите”? Това е път за никъде. Боя се, че става въпрос за друг тип интереси, лобистки интереси. Каквито и да са, не им светя, не знам какво правят в ръководството. Този въпрос сигурно отново ще възникне рано или късно. Но сега вече сме в друга ситуация, шансовете ни са силно редуцирани в резултат на този ход.

Каква беше причината Първанов скоропостижно да оттегли подкрепата си за ген. Радев след изненадващия ход на БСП? Първоначално тя беше доста силна, а изведнъж кандидатурата беше отхвърлена.

Подкрепата беше силна, защото зад нея стоеше един политически процес, един политически диалог. Когато ти кажат по този начин: „Ние не искаме подкрепа от Вас, но някои ваши хора, например Андрей Бунджулов, може да се включи в Инициативния комитет на ген. Радев”. Така не става. Чий кандидат е Радев? Не искам да говоря за интригата дали е на Първанов, или е на Корнелия Нинова, и как чрез това Първанов искал да превземе БСП. Това са абсурдни твърдения, които нямат нищо общо с действителността. Това издава силен комплекс. Какви са ресурсите на АБВ да превземе голямата партия БСП? Толкова ли е слаба тази партия, че една шепа „предатели” да я превземат. Кой е Троянският кон? Радев? Това са съвършено измислени неща.

Но да се върнем към това чия кандидатура е ген. Радев. Първоначално ние предлагахме той да бъде широко поставена кандидатура, да има един инициативен комитет в началото на този процес. И дори аз на тези преговори с БСП защитавах тезата, че колкото БСП стеснява подкрепата, толкова по-силно задушава в своята прегръдка този генерал и това ще се отрази на неговия резултат. Истината е, че левицата може да издигне единна кандидатура, но това не трябва да бъде ляв кандидат. В известен смисъл този кандидат трябва да бъде надпартиен. Има и по-консервативни, по-догматични гледни точки – казват, че това трябва да бъде кандидат на БСП.

Попитах Корнелия Нинова: „Какъв проблем искате да решите Вие – вътрешнопартиен проблем на БСП или да спечелите изборите?”. Два пъти й зададох този въпрос. Лично у мен имаше чувство, че се разиграва някакъв театър, някаква сценка. Но Корнелия Нинова предприе абсолютно погрешен подход – да партизира тази кандидатура, хеле пък с издигането на Илияна Йотова за вицепрезидент. Нещата са съвършено ясни. И сега искат да прикрият тази грешка, частично да я компенсират. На изхода на процеса свикаха един фен клуб или клуб за подкрепа, който наричат инициативен комитет.

Ако прочетете Изборния кодекс, ще видите, че инициативният комитет е замислен като субект, като комитет, който издига независима кандидатура. Има два вида кандидатури за президентските избори – партийни и такива, които са издигнати чрез инициативен комитет. Каква кандидатура е Румен Радев? Независима или партийна? По начина, по който те постъпиха, те дефинитивно сведоха подкрепата за Радев до твърдото ядро от привърженици. Ако той успее да се измъкне от тази задушаваща прегръдка, може да спечели още някакви гласове.

А как се стигна до издигането на тази кандидатура? Ген. Радев отнесе критики за това, че не е познато лице в политическото пространство, макар някои да смятат, че би могъл да привлече гласовете и на левите, и на по-патриотично настроените избиратели. Какви са шансовете на Калфин пред ген. Радев?

Да, не е познато, но това е и шанс. Това е и плюс, и минус. Малко се забавихме с тези кандидатури. Непрекъснато повтаряхме, че ако искаме да спечелим тези избори, за разлика от ГЕРБ, трябва много по-рано да издигнем кандидат. Неслучайно АБВ започна една поредица от дебати още от началото на годината. Тоест трябва да има дебат за президентската институция, а такъв в момента няма. И това точно е сценарият на ГЕРБ, те нямат нужда от такива дебати. Те искат като фокусници в последния момент да извадят някакво зайче от цилиндъра.

Мога да кажа, че има един голям проблем, който не е проблем персонално на ген. Радев. Той е в начина, по който беше процедирано с него, начина, по който беше издигната неговата кандидатура, и по който тя беше пакетирана като партийна. Един такъв подход рязко стеснява обхвата на подкрепа на избирателите, в това число и на патриотичния спектър. В момента ми е трудно да преценя какви са шансовете на двамата. Смятам, че един кандидат като Красимир Каракачанов също е сериозно предизвикателство, което не трябва да подценяваме. Нека видим. Зависи как ще протече самата кампания. В крайна сметка най-важното тук е да не се дават голи, популистки обещания, да се нагнетява напрежение, да се създават изкуствени конфликти и фалшиви очаквания. Като страна, като държава ние сме в толкова тежка обстановка, че в момента нямаме право да водим дебат на двуполюсното, конфронтационно мислене.

Мисля, че предстоящите президентски избори ще бъдат доста различни от тези, на които досега сме били свидетели. Избирателят ще преценява вече по други критерии, с други очи ще гледа посланията на кандидатите. Просто патриотарство, просто популизми, просто подхвърляния, конфронтации – това няма да сработи, дълбоко съм убеден. Това е голямото предизвикателство. И проблемът е, че скъси времето за кампания, няма време за дебат. Но мисля, че Ивайло Калфин е достатъчно подготвен човек и той има много тежки аргументи. Ще изложи своята визия, тогава ще видим какво ще прецени избирателят.

Уплаши ли се Бойко Борисов от кандидатурата на ген. Радев? Това ли е причината да не иска да се кандидатира за президент по време на сегашната кампания, а да отлага за след няколко години?

Уплаши се, определено. Той направи една драматична среща, ходи до „Граф Игнатиево”. Някои дори прекалено се вживяха и мислеха, че тук става нещо кой знае какво. Всъщност Бойко Борисов се беше уплашил, искаше колкото се може по-бързо да неутрализира Радев. Гледаше на него малко пренебрежително… Сериозно започнаха да циркулират слухове, че самият той се готви да се кандидатира. Още на следващия ден, когато се разпадна този съюз между АБВ и БСП по повод на президентските избори, Борисов прати Томислав Дончев да каже: „Не, Бойко Борисов няма да се явява”. Коя беше истинската, реалната заплаха за Бойко Борисов? Обединена, единна кандидатура на левицата.

Не можах да разбера какво цели БСП с това съвършено неочаквано за нас действие. В крайна сметка надделяха два типа интереси – корпоративни и вътрешнопартийни, жизненоважни за оцеляването на лидера на партията – Корнелия Нинова. По-скоро за мен диагнозата е страх от загуба на подкрепата на здравите сили. Това е отделна логика, тя е много сериозна. „Предателите искат да ни отнемат депутатските места”. АБВ няма да се явява заедно с БСП на парламентарни избори… И това се пуска като слух…

Не беше ли ясно от самото начало, че АБВ и БСП ще се коалират само за президентските избори?

Не беше ясно, разбира се. Тук Корнелия Нинова използваше една чуждица: „Това е коалиция „ад хок”. Не съм много съгласен. Трябва да мислим в стратегически план за бъдещето на левицата. Нищо няма да постигнем само с действия „ад хок”. Но това не означава, че ние още сега ще се прегърнем и заедно ще отидем на парламентарните избори. Напротив, трябва поотделно да отидем, нека всеки си премери тежестта на едни парламентарни избори, когато и да се проведат те. Тогава ще се създаде по-голям шанс за управление, доминирано от левицата или с основно участие на левицата.

Да видим какви са реалностите. Колко процента ще вземе БСП в сегашния й вид, със сегашния й подход? БСП губи изборите 10 пъти подред, че може и повече. Защо ги губи? На този въпрос трябва да се отговори, но никой не го прави. Не е ли странно това? Това на „предателите” ли се дължи? На АБВ ли се дължи, на Георги Първанов, на Ивайло Калфин? Мисля, че този въпрос отново ще възникне със страшна сила. Но сега нека да гледаме в президентските избори. При тази ситуация все пак какво може да се направи? Някои казват, че АБВ е в ъгъла, че АБВ е политически заклана – един мой приятел го каза във Вашия сайт.

Да, точно така. Става въпрос за Андрей Райчев…

Той понякога има драматични изхвърляния, садистични метафори. Спомням си много добре, че през 2001 г. той твърдеше, че е изключено Първанов да спечели тези президентски избори. И после призна това за един от най-големите си провали. Да не се окаже, че и в случая неговата прогноза е погрешна… Но той е много умен, много го харесвам като анализатор, приятели сме.

АБВ има един-единствен ход и ние наистина сме поставени в тежка ситуация от своите партньори. Те ни прецакаха, но прецакаха и себе си, защото казаха със садистично чувство: „БСП може би ще загуби от това, но АБВ са най-големите губещи”. Нали залогът беше да спечелим тези избори? Така че АБВ ще се яви със своята силна кандидатура, може би възможно най-силната, която може да излъчи. Обективно погледнато тя е и най-силната, като разглеждам тези, които загряват на стартовата линия.

И тук ще си позволя да направя една прогноза. Както и да се развият нещата с президентските избори, Корнелия Нинова ще загуби лично от този разрив. Част от тези хора, които я навиваха да скъса с АБВ, ще поискат главата й. Тя ще разбере това, но малко по-късно. Тя е стратег, мисли стратегически, разиграва шахматни партии. Много добре знам как ще завърши тази шахматна партия. Ние не искахме тази загуба на Корнелия, но тя направи компромис като лидер. В своите действия тя се оказа непоследователен, непредвидим лидер, докато действията на АБВ бяха напълно предвидими. АБВ излезе от управлението, търсеше диалог през цялото време, не поставяше никакви условия. Корнелия Нинова за няколко седмици направи няколко взаимно изключващи се неща.

Според Вас ходът на БСП свързан ли е и с конкуренцията между Корнелия Нинова и Георги Първанов за лидерството в лявото пространство? Страхува ли се Нинова, че Първанов може да изземе функциите й. Вие казахте, че той няма такава амбиция, но все пак…

Първанов няма желание да иззема функциите й. Той няма амбиция да се връща и да оглавява БСП. Той направи такъв ход, но не от лични амбиции, а защото направихме много голям, задълбочен анализ на ситуацията в БСП и решихме, че Сергей Станишев се е изчерпал като лидер. Грешката на Първанов беше не че се кандидатира през 2012 г., а че направи компромис. Когато БСП унизително загуби изборите от Бойко Борисов през 2009 г., тогава той защити Станишев. Тогава още Първанов трябваше да бъде по-решителен. Това е истината.

БСП навлезе в много дълбока идейна, морална и политическа криза. Първанов се опита, може би погрешно, да даде тласък на БСП да излезе от тази криза. Може би надцени своите възможности. Впрочем, освен своята кандидатура, тогава той лансираше кандидатурата и на Корнелия Нинова, и на Мая Манолова. И двете участваха на първата фаза от проекта на АБВ като дискусионна платформа. Така че нещата са сложни в политиката. Всеки може да си ги интерпретира както иска. Понякога замисълът е един, но резултатът е друг. Сега обаче ние искахме да затворим тази страница, да търсим ляво единодействие. Вместо това Корнелия Нинова затвори страницата АБВ. Е, да видим какво ще последва.

Споменахте, че ако ГЕРБ загуби тези избори, това би ли означавало, че политическото статукво ще се пречупи и трябва да се предложи алтернативна политика.

Всъщност това е големият залог. Тези избори да станат началото на пречупването на статуквото. Сега е много по-трудно, отколкото преди един месец, но не е невъзможно. Ако имахме единна кандидатура, щеше да е по-лесно. Битката не трябва да бъде вляво. Ние ще отвърнем, ако те отново ни нападнат, но защо трябва да се действа така? За ГЕРБ би било чудесно да се състои една война вляво. В този смисъл, продължавам да мисля, че това не е стратегически ход на Корнелия Нинова. Това беше един ход, който тя предприе в продължение на няколко дни. Нещо се промени в нея, някой или някои разговаряха с нея много сериозно. Нека тя да каже кои са тези хора и за какво са си говорили. Вероятно има натиск от представители на здравите сили и корпоративен натиск.

Не смятате ли, че партия ГЕРБ се изчерпа откъм силни фигури, които би могла да издигне като кандидати за президент?

Абсолютно! ГЕРБ изчерпа не само своите собствени фигури, но компрометира кандидатпрезидентската кампания като цяло. Непрекъснато разиграват сценката тука има, тука няма. Неприятното е, че всички гледаха как Цветан Цветанов дава съвършено противоречиви сигнали за това какъв трябва да е кандидатът. Щеше да е силен, патриотично настроен мъж, после щеше да е жена, а накрая – европейски мислещ кандидат. Всеки ден те разиграват някаква пиеса. И всеки ден се оказва нещо друго. Това вече не е президентска кампания, а игра на криеница. Но по всички линии се опитват да смачкат тази кампания, те не искат дебат, не искат равнопоставеност. Отново говорим за монополизъм, проявен вече на друго равнище. Не искат равнопоставена битка, искат да решават нещата в последния момент, да създават трудности, да облекчават силните за сметка на слабите. А демокрацията не е ли в равнопоставеността – и големият, и по-малкият да имат равни шансове да се представят на едно състезание. Те нямат много полезни ходове.

Но моята прогноза е, че самият Бойко Борисов няма да се яви. Той може би щеше да се яви, но се уплаши. Вече е без значение кой. Ще намерят човек. Борисов не иска да изпусне юздите на изпълнителната власт. Но от друга страна си дава ясна сметка, че ако загуби президентските избори, това ще бъде началото на края на Бойко Борисов. Продължавам да мисля, че не са изключени изненади на тези избори, че те не са предрешени. Още повече, че Бойко Борисов вече не е толкова безалтернативен, колкото изглеждаше през 2009 г. и 2013 г., макар че пак го свалиха с протести. И какво се оказа – след протестите отново спечели.

Как гледате на кандидата на Реформаторите, за който някои казват, че „носи ореола на изритан от Бойко Борисов” – Трайчо Трайков?

Не бих подценил шансовете му, стига той наистина да заеме своята ниша. Проблемът е, че Бойко Борисов изяжда, изконсумира дясното и го компрометира. Борисов е някакво странно образувание, някакъв кентавър, някакъв хибрид, някаква особена, странна фигура. Нанесе сериозни поражения и върху лявото, и върху дясното.

Съдбоносно е за дясното, в лицето на Реформаторския блок, да отвоюва някаква своя територия. Ако не опитат да я разширят, на парламентарните избори десница в България няма да има. Мисля, че това е шансът на Реформаторския блок и на тяхната кандидатура. Но трудността там е, че те са част от управлението, част от това статукво. Този проблем го има, той е много силно изразен и остър за Реформаторския блок. Оттук може да дойде рискът за тяхното представяне. Но те няма да решат този проблем, тоест няма да излязат от управлението преди президентските избори.

После, ако кандидатът на Бойко Борисов загуби тези избори, реформаторите панически ще започнат да напускат кораба. Но може би тогава вече ще бъде късно. Имат шанс, само ако се заявят като алтернатива вдясно, алтернатива на управлението на Бойко Борисов и на модела на власт. Вижте къде се пресичат нещата – в модела на власт. Същото ще го чуете от всички страни – и от кандидатите на левицата, и от тези на Реформаторския блок. Но въпросът е кой ще го направи най-убедително. Тепърва предстои голям, мъчителен процес и вляво, и вдясно. Ще видим наченките на този процес. Ще видим в каква посока ще тръгне той по време на и след президентските избори. Надявам се, че все пак вляво шансовете не са изцяло проиграни, че продължава да има светлина в тунела, макар че Корнелия Нинова направи груба, непочтена грешка. Вероятно ще бъде поправена от други, не от нея, тя няма да може да го направи.

Споменахте, че и АБВ е затънала в управлението, съгласявайки се с безпринципни решения, което е наложило излизането на партията от управлението. В какво се изразява промяната на политическия пейзаж, която целите? Как може да се пребори моделът „ГЕРБ”?

Това е много обширен въпрос. Промяната няма да стане отведнъж. Началото й може да се окажат, но може и да не се окажат президентските избори. Тогава ще бъдем свидетели на загниване на властта на ГЕРБ. Този процес е започнал. Втората, решаваща стъпка в този аспект са, разбира се, парламентарните избори. Тогава ние, всички опозиционни сили, трябва да говорим сериозно възможна ли е алтернатива на този модел и какво означава тази алтернатива. Мисля, че тя е разположена в много пластове. Ако има някакъв огромен дефект в модела, той рефлектира върху всичко останало.

Могат да се предложат икономически, социални, демографски, здравни и образователни промени, но ако не се смени този монополистичен модел на власт, става страшно. За да се смени този модел, който някои наричат олигархичен, мафиотски, се изисква създаването на много широка обществена опозиция. Защото разпокъсана, фрагментирана опозиция не може да доведе до онази критична маса, а този модел трябва да бъде демонтиран, и то много спешно. Този модел отслабва самите държавни институции. За да кажем, че го демонтираме, това означава засилване на нормативната сила на закона, на държавните институции. Трябва отново да се задействат демократичните процедури, защото у нас няма демокрация. Не че някога е имало, но това е голям разговор. Пак казвам – за мен това е моделът на власт, който трябва да бъде пречупен. Бойко Борисов трябва да си плати – политически, морално, ако трябва и по силата на закона – за всичко това, което прави.

Много странно, че през 2013 г. в началото подскачаха едни хора и казваха: „Ние сега ще го съдим”. Какво стана с този изблик на гняв? И кой говореше така? Май Пеевски лично беше излязъл. Какво впечатление се оставя у наблюдателя на тази сценка? Гарван гарвану око не вади. Значи наистина се сблъскват някакви групировки, които някъде задкулисно са си стиснали ръцете, а привидно нещо се шантажират взаимно. Лошото е, че се оставя впечатление, че хора вляво също са ангажирани в този театър. И това е задкулисието, за което говорим. Това е страшно. И тук не са важни нашите бури в чаша вода, а е необходимо наистина много сериозно обединение на лявото, макар че дори и то не е достатъчно.