Известният американски анализатор Патрик Бюканън представя интересен поглед върху събитията в Съединените щати и продължаващата вътрешнополитическа борба между Доналд Тръмп и неговите глобалистки политически противници. Бюканън е съветник в Белия дом при президентите Никсън, Форд и Рейгън и може да бъде нареден сред фигурите в Америка, които са добре запознати с процесите от кухнята на голямата американска политика.

По време на срещата на Г-7 в Канада президентът Доналд Тръмп описа Америка като „прасенце касичка, която всички ограбват”. След като напусна Квебек неговият съветник по търговия и индустриална политика Питър Наваро добави още няколко думи за канадския министър-председател Джъстин Трюдо: „В Ада има специално място за всеки чуждестранен лидер, който се занимава с недобросъвестна дипломация спрямо президента Доналд Тръмп и след това се опитва да му забие нож в гърба...Именно това направи този слаб, нечестен Джъстин Трюдо.”

В Сингапур Тръмп публикува още няколко туита за въпросната прасенце-касичка. „Защо трябва аз, като президент на Съединените щати, да позволявам на някои страни да продължават да правят огромни търговски излишъци, каквито имат от десетилетия... (докато) в същото време САЩ плащат почти цялата сметка в НАТО, който защитава много от същите тези страни, които ни обират в търговията?”

За да разберем какво стои в основата на мотивацията на Тръмп и да си обясним неговото раздразнение и гняв, може като начало да започнем със следните съображения. Нашите елити разглеждат Америка като „незаменима нация”, водеща световна сила, чийто свещен дълг е да защитава демокрацията, да се изправя срещу диктаторите и агресорите и да поддържа световния либерален ред. Те гледат на богатството и силата на САЩ като на изящни инструменти, които са им дадени от съдбата, за да оформят бъдещето на планетата.

Тръмп разглежда Америка като нация – дойна крава за съюзниците, които живеят на гърба на американските усилия за гарантиране на отбраната и в същото време се занимават с търговски практики, носещи печалба за техните собствени народи за сметка на Америка. Там, където елити в САЩ се вживяват в ролята на повелители на вселената, Тръмп вижда един свят, който се смее зад гърба на Америка, а съюзниците експлоатират американското великодушие и идеализъм за своите собствени национални интереси.

Числата не могат да бъдат опровергани и трудно подлежат на различна интерпретация. Миналата година ЕС е имал 151 млрд. долара излишък в търговията със САЩ. Китай си докарва 376 млрд. долара в плюс от търговските сделки със САЩ – най-големият профицит в историята. Светът продава на Америка стоки със 796 млрд. долара повече, отколкото тя продава на всички страни, взети заедно. Нация, която харчи повече от това, което получава от данъци и потребява все повече вносни стоки, отколкото произвежда сама, е нация в упадък. Америка следва стъпките на своите британски братовчеди през XIX век.

Тръмп разбира, че тази ситуация не е устойчива. Неговата сила е в това, че все още хората го подкрепят в опитите му да се постави Америка на първо място. Той обаче е изправен пред няколко сериозни пречки. Каква е неговата стратегия да превърне дефицит от 796 млрд. долара в търговски излишък? Готов ли е да въведе митата и ограниченията на вноса, които са необходими, за да се превърне Америка от нацията с най-голям търговски дефицит в историята в нация с профицит, каквато беше до средата на 70-те години на миналия век?

Американците наистина поемат на плещите си цялата тежест за защитата на Запада, за борбата срещу терористите и радикалните ислямисти в Близкия изток, както и за отбраната на Южна Корея и Япония. Ако НАТО и азиатските съюзници обаче откажат да увеличат приноса си за отбрана, както Тръмп настоява, наистина ли той е готов да отмени американските договорни ангажименти, да се откаже от военните гаранции и да остави тези държави да се изправят сами срещу Русия и Китай? Може ли Тръмп да отреже тази пъпна връв?

Държавният секретар на Айзенхауер Джон Фостър Дълес говори за извършването на „мъчителна преоценка” на американските ангажименти за защита на съюзниците в НАТО, ако те не допринасят с повече пари и войски. Дълес умира през 1959 г., а въпросната преоценка, с която САЩ заплашват преди 60 години, никога не се случва. Всъщност, когато Студената война приключи, американските съюзници в НАТО намалиха отново разходите си за отбрана. САЩ все още субсидира НАТО в Европа и дори прие още съюзници след краха на съветската империя.

Ако Европа откаже да инвестира парите в отбрана, които Тръмп иска, или да приеме митата, от които Америка се нуждае, за да преодолее търговския си дефицит, какво ще направи американският президент? Готов ли е Тръмп да закрие базите на САЩ и да изтегли американските войски от Прибалтийските републики, Полша и Германия, като остави европейците да се сблъскат сами с Владимир Путин и Русия? Това не е академичен въпрос. Пропукването, което беше неизбежно след избора на Доналд Тръмп, вече е на налице. Тръмп обеща да преговаря с Путин и да подобри отношенията с Русия. Той обеща да принуди съюзниците в НАТО да поемат по-голям ангажимент за своята отбрана. Той се закле да излезе от близкоизточните войни, както и да редуцира търговските дефицити, които САЩ имат със света. За това гласува Америка.

Днес, 500 дни по-късно, той е изправен пред застрашителната съпротива срещу така поставените цели по време на кампанията му – дори в рамките на собствената си партия. Путин остава парий за Вашингтон. Съюзниците отказват да приемат митата на Тръмп и заплашват с ответни мерки. Републиканците, поддръжници на свободната търговия, отхвърлят митата, които могат да повишат цените на продуктите на американските компании, базирани зад граница и внасящи продуктите си обратно в Съединените щати.

Решителната битка между тръмповия национализъм и глобализма тепърва предстои. Най-важният тест за Тръмп все още не е дошъл. И раздразненият американски президент усеща това.

Автор: Патрик Бюканън

Източник: The American Conservative

Превод: Николай Николаев