Публикуваме текст, изпратен в редакцията на списание a-specto от нашия читател д-р Йордан Христов

Днес живеем във време на драматичен световен конфликт. Ясно се открояват двата враждуващи лагера. Единият лагер се оглавява от САЩ, а другият от Русия. Добре, но в какво всъщност се корени конфликтът и за какво се бори всяка от страните в него? Много хора са объркани, тъй като не е съвсем ясно. За да разберем същината на случващото се трябва да знаем, че както винаги в историята, преди да се стигне до бойното поле първо има сблъсък на идеи. Има несъвместимост между вижданията за това какъв да бъде реда в светът, какво да бъде бъдещето на човечеството. Така е и днес.

Преди да отговорим, нека разгледаме някои широко тиражирани обяснения. Според някои, конфликтът е между президентите на САЩ и Русия. Това обаче е напълно несериозно. Други твърдят, че днес сме свидетели на война между християнството и радикалния ислям. Или пък, че се води битка на прогресивните сили с тероризма. Тези твърдения също не отговарят на истината. В основата си днешният конфликт не е нито религиозен, нито национален. Религиозните, национални и етнически различия между хората са само средства за вземане надмощие над съперника. Логото за война с тероризма също е параван за постигане на определени цели. Повече истина има в твърдението, че е налице сблъсък между глобалните политики на САЩ и Русия. Но и този отговор се плъзга по повърхността. Политиките на тези две държави са просто изразители на идеите и интересите на различни сили. Според друг отговор в днешния свят има огромна пропаст между бедните и богатите. Битката е между олигарсите и ограбваните, между поробените и тираните. В това има много истина, но трябва да уточним. Става дума за борбата на обикновените хора срещу властта на крупния банков капитал и могъщите транснационални корпорации. И този отговор обаче не стига напълно до същността на нещата. Истината е, че днес в света гори епичен, титаничен конфликт. Два диаметрално противоположни свята са се вкопчили в свирепа битка на живот и смърт. Битка за начина на мислене на бъдещия човек. Битка, в която всички методи и средства са позволени, защото тя е най-важната. От изхода на този грандиозен двубой зависи не само как ще живеем ние, а как ще живеят потомците ни поколения след нас. Но какви са тези светове??

Контурите на първия свят вече се очертават ясно. Това ще е свят, в който населението на Земята ще е поставено под пълен контрол: хората ще са следени, подслушвани и наблюдавани по всевъзможни начини. Всички национални, културни, расови и други различия между тях ще бъдат заличени. Всичко човешко ще е прекършено безвъзвратно: 99% от хората на планетата ще бъдат сведени до животинските си функции. Тази сива маса ще обслужва малоброен корпоративен самозабравил се планетарен „елит”, който ще властва вечно. Джордж Оруел в „1984” е описал съвсем точно този световен ред: „Свят на страх, предателство и мъчение, свят, в който ти тъпчеш другите и те теб тъпчат, свят, който с усъвършенстването си ще става не по-малко, а повече безмилостен. Напредъкът в нашия свят ще е напредък към повече страдание. Цивилизациите от миналото твърдяха, че са основани на любов и справедливост. Нашата е основана на омраза. В нашия свят няма да има други чувства освен страх, ярост, тържество и самоунижение. Ще унищожим всичко останало — всичко. Вече рушим начина на мислене, останал ни отпреди революцията. Разкъсахме връзката между деца и родители, между човек и човек, между мъж и жена. Вече никой не се осмелява да се довери на съпруга, на дете или на приятел. В бъдещето няма да има съпруги и приятели. Децата ще биват отнемани от майките им от раждането си, така както се отнема яйцето от кокошката.” И още: „Няма да има никаква любов, освен любовта към Големия брат. Няма да има никакъв смях, освен тържествуващото ликуване над победения враг. Няма да има никакво изкуство, никаква литература, никаква наука. Когато станем всемогъщи, вече няма да имаме нужда от науката. Няма да има никаква разлика между красотата и грозотата. Няма да има никакво любопитство, никаква радост от живота. Ще бъдат унищожени всички съперничещи удоволствия. Но винаги — не забравяй това, Уинстън, — винаги ще съществува опиянението от властта, което постепенно ще нараства и ще се развива. Винаги, във всеки момент, ще господства възбудата от победата, усещането, че тъпчеш безпомощния враг. Ако искаш да си представиш бъдещето, представи си ботуш, смазващ човешко лице — завинаги.” Оруел обаче е сбъркал за едно – описаният от него свят няма да бъде изграден въз основа на социализма, както той е предрекъл. Този свят ще бъде изграден въз основа на капитализма, тъй като капитализмът прокламира егоизъм и алчност и разкъсва връзките между хората. Изглежда ужасяващо?? Смятате, че всичко това не може да стане реалност? Лъжете се. Най-страшните неща стават именно тогава, когато никой не вярва, че ще се случат. Когато никой не допуска, че хората са способни да паднат по-долу от животните. Когато добрите хора не правят нищо. А сега се замислете. Кога последно говорихте с родителите си? Познавате ли съседа, живеещ на вашия етаж? Преди колко време прочетохте книга? Правили ли сте скоро нещо добро без да очаквате нищо в замяна? Не виждате ли, че днес всички са като сомнамбули, вкопчени в оцеляването си? Не виждате ли, че връзките между хората до голяма степен вече са разкъсани – дори бракът е превърнат във взаимноизгодна сделка? Още ли мислите, че всичко описано няма как да стане?? Не само че има как да стане, но този свят се материализира пред очите ни. И в сбъдването му няма никаква магия, тъй като могъщите корпоративни интереси правят всичко възможно той да стане реалност.

Вторият свят е пълната противоположност на първия. В този свят всички хора ще са различни. Културните, националните, религиозните, расовите и другите различия обаче няма да пречат на хората по цялата планета да живеят в мир и разбирателство помежду си. Хората ще си помагат един на друг и ще са съпричастни към чуждата болка; всеки ще уважава другия. Естествените човешки връзки между деца и родители, между съпрузи и между приятели ще са на почит. Хората ще изпитват любов към род и родина, към близките си и към всички останали. На алчността, егоизма и високомерието няма да се гледа с добро око. Това ще е свят, в който думите чест и достойнство ще значат нещо. Управляващите това общество няма да се стремят към лично облагодетелстване, а ще работят за благото на всички хора. Всички важни обществени въпроси ще се решават чрез пряка демокрация и зачитане мнението на всеки член на обществото. В този свят ще има относително бедни и относително богати, но никой няма да умира от глад или студ, никой няма да бъде експлоатиран. Ще има равни възможности за всички, всеки ще има достъп до безплатно образование и здравеопазване, а природните ресурси на планетата ще бъдат използвани мъдро и с мисъл за бъдещите поколения. Това ще е свят, който ще развива изкуствата и ще възпитава вкус към красивото и доброто. Ще има разлика между красотата и грозотота, между таланта и пошлостта. Този свят ще развива знанието и науката, за да прави живота на хората по-добър, а не за да измисля способи за унищожение и за държане на себеподобните под контрол. Това ще е свят на високи технологии, но и на висок морал, свят, в който хората ще живеят като братя, а войните ще бъдат оставени в миналото. Този свят може да стане реалност. Създаването му не е чак толкова невъзможно колкото някои го изкарват. Но за да може този свят да се осъществи трябва първо да го поискаме. Трябва да поискаме да живеем в този свят и да сме готови да се борим за него.

Тези два свята днес се борят за място под слънцето. Ако се огледате по-внимателно наоколо ще видите елементи и от двата. Понякога разделителната линия е много тънка – например всяка компания в едно кафене може да принадлежи към различен свят. Това обаче не може да продължава вечно. Независимо дали искаме или не, на планетата ще остане само един световен ред. Компромис между единия и другия свят не може и НЯМА да има. В това се корени конфликтът на нашето време. Все още не е ясно кой ще бъде победителят, но е ясно, че в тази битка никой човек няма да остане незасегнат. Днес всеки трябва да направи своя избор. Всеки от нас трябва да избере кой от двата свята да подкрепи и за какво бъдеще да се бори. Аз избрах своя свят. Време е и вие да изберете вашия.