В началото на прехода през 1990 г. наивната вяра в капиталистическото пазарно стопанство роди модата всеки да опита късмета си в малък залог – да вложиш парите си някъде и без да правиш нищо, те да се увеличават от само себе си. След „конфиденциален” разговор с познат, няколко чашки и няколко заговорнически намигвания даваш, да речем, 50 лв., водиш още трима или петима приятели и те дават по 50 лв. и след кратък период от време получаваш например 500 лв. А след още половин година вече имаш своя собствена мрежа, която работи за теб и всеки месец ти носи пари. Еуфорията толкова бързо завладя масите (така наричаха гражданското общество тогава), че се наложи математикът акад. Благовест Сендов да доказва по телевизията как на практика е невъзможно да спечелят всички . Еуфорията премина, а пирамидите се „преструктурираха” в инвестиционни компании с гръмки, звучащи много западно имена и най-важното, управлявани от чужденци или хора, които са живели зад граница и „знаят как се управляват парите”. Така се появиха „Лайф Чойс”, „Лекс” АД, „Ийст Уест интернешънъл”, „Югоагент”, „Анжел” и др. Мениджърите от нов тип твърдяха за себе си, че са изключително предприемчиви, а пролетариите им повярваха, изтеглиха социалистическите си спестявания и ги вложиха в „бизнес”. Станаха инвеститори и зачакаха обещаните космически лихви. естествено, не получиха нито лихви, нито пари, а накрая се оказа, че са загубили парите си напълно законно . Впоследствие „инвеститорите” разбраха, че тази схема за измама е известна като тип „Понци” и е кръстена на италианския емигрант в САЩ Чарлс Понци, който я измисля още в началото на XX век. През годините този тип финансови пирамиди продължават да съществуват и периодично да набират сила, след което финансовият балон се спуква, следва поредица от сълзи и измамени инвеститори, а след като всичко утихне, схемата, леко видоизменена, се повтаря отново. Техните жертви обикновено са хора с ниска финансова култура, независимо че в годините по едно или друго стечение на обстоятелствата могат да се радват на добро благосъстояние. Основното при тях е стремежът за бързо забогатяване, стремежът „да правиш пари от въздуха”, т.е. от нищо. Този стремеж е продиктуван от много неприятното чувство, че нещо става около теб, а ти не си в „играта”. За този вид хора богатите са такива, защото някой непрекъснато им подсказва къде да си вложат парите или пък едно време някой им е дал едно куфарче с пари и сега те са „много напред”. Затова такива хора стават много лесно жертва на измама. Достатъчно е само да се появи поредният „месия” от друга държава задължително с по-добър стандарт и те са готови да го последват. Глобализацията и интернет от своя страна откриват ново поле за изява пред подобни финансови измами. Анонимността, която предоставя глобалната мрежа, допълнена с чувството за информираност, дава възможност на финансовите измамници да привличат като магнит „умните” и „добре информираните”, но вечно недоволни представители на новото интернет поколение. Обeзверени и низвергнати от икономиката заради прекалената си вяра в християнските добродетели, в социалните мрежи те отправят сериозна заявка за по-справедливо и равноправно бъдеще. За огромно съжаление първи на тази заявка откликват пирамидите. Така се появи „феноменът” биткойн. В условията на глобалната финансова криза биткойн е новият балон, раздуван от социалните мрежи – свободен капитал, който обещава магическо лечение на кризи. Биткойн е електронна валута, създадена през 2009 година. Тя следва идеите, изложени в бялата книга на мистериозния Сатоши Накамото, чиято истинска самоличност все още предстои да бъде изяснена. Биткойн обещава по-ниски такси за транзакции в сравнение с традиционните онлайн платежни механизми и се управлява от една децентрализирана „власт”.
Дориан Сатоши Накамото признава своята роля в създаването на биткойна, но отказва да разкрие подробности: „Аз повече не работя върху биткойна и не мога да обсъждам това. Той вече е предаден на други хора. Сега те отговарят за него”.
За разлика от официалните валути биткойн не се емитира от никоя държава или правителство, а валутният поток не се контролира от централна банка за разлика от валутите, издавани от правителствата. Според изтъкнати анализатори „финансовата криза показа, че правителствата по света не успяват да реагират достатъчно бързо на стремителната глобализация и развитието на технологиите, докато системата за електронна наличност дава на интернет потребителите увереност и в много случаи висока ликвидност”. Тук прави впечатление следното изявление: „потребителят очаква да получи, каквото иска при неговите условия, и отива при този, който може да изпълни тези условия. хората искат да пазаруват безопасно, евтино и анонимно” . Хайде сега да си припомним „заклинанията”, изричани на организираните от пирамидите семинари, например „Проксима”: „инвеститорът очаква да получи, каквото иска, и да му бъде гарантирано, че той ще диктува условията. вие управлявате живота си чрез вашите пари. и е крайно време вие да определяте колко струват парите ви. вие лично ще изберете парите ви да бъдат управлявани не от някакви банки или от държавата, а от хора, които ще изпълняват вашите условия” . Десетки хиляди, които се почувстваха „свободни” след тези семинари, и до днес водят дела и са живи свидетели на това какво се случва с парите ти, когато за тях гарантира „една децентрализирана власт”. На практика, както казва американският сатирик Стивън Колберт: „тази валута има стойност просто защото една шепа хора в интернет са се договорили, че тя ще има стойност” . За да оперирате с биткойн, нямате нужда нито от налични пари, нито от банка, терминал, валутен курс, финансова агенция, брокери, застрахователи, счетоводители. Ролята на всички участници по веригата се поема само от поредицата от нули и единици – битовете информация. При това биткойн по нищо не се различава от дериватите или кредитните дифолт суапове, които предизвикаха сегашната глобална финансова криза . Но разликата тук била, че при биткойните е изключена алчността, онзи елемент, който всъщност е основният виновник за фаталното нарушаване на баланса в глобалната финансова система. Така ли е наистина? В Началото на годината валутата стартира при курс 13 долара за 1 биткойн, в края на март стигна до 266 долара за 1 биткойн, след което отново падна до 54 долара и до края на април стигна до 144 долара за 1 биткойн. кой, ако не спекулата, е виновен за тези скокове?
Що се отнася до това кой печели реално от биткойните, на 27 януари 2014 г. в САЩ са арестувани двама представители на „биткойн борси”. Същите са обвинени в пране на пари и осъществяване на финансови операции без необходимите лицензи. Единият от арестуваните е Робърт Файел, който е продавал биткойн на потребителите на интернет магазина Silk Road, известен с това, че от него могат да се купят наркотици и други забранени стоки. През есента на 2013 г. в САЩ Комисията по финансовите престъпления е предложила да се регулират операциите по обмен на всякакви виртуални валути в долари по същия начин, както и операциите по обмен на каквито и да са валути. Все пак в САЩ е решено да не бъде забранявано използването на виртуална валута, а да се работи за регулиране на този бизнес, докато в Китай търговията с биткойни е забранена.
В Европейския съюз на 12 декември 2013 г. европейският банков орган издаде предупреждение EBA/WRG/2013/01. В него се казва: „Европейският банков орган (ЕБО) издава настоящото предупреждение, за да подчертае възможните рискове, пред които може да се изправите, когато купувате, държите или търгувате с виртуални валути като биткойн. виртуалните валути продължават да се появяват в новините, като тяхната популярност нараства. трябва обаче да сте наясно и с рисковете, свързани с виртуалните валути, включително и да загубите парите си. не съществуват специфични регулаторни защити, които да възстановят загубите ви, ако платформата, която обменя или държи вашите виртуални валути, фалира или прекрати дейността си. въпреки че ЕБО извършва понастоящем оценка на всички спорни въпроси, свързани с виртуалните валути, с цел да установи дали виртуалните валути могат и следва да бъдат регламентирани и надзиравани, съветваме ви да се запознаете със свързаните с тях рискове”.