Изминалата година беше много спокойна за икономиката. Ако не броим бума на криптовалутите и по-конкретно на биткойна, нямаше нито едно глобално значимо събитие, което би могло да бъде квалифицирано като сензация. Световната икономика се развиваше по вече утъпкания от предишни години път. В целия свят икономическият ръст се оказа малко по-оптимистичен, отколкото се очакваше. Европа продължи бавно, но неотклонно да се движи към Brexit. Цените на нефта се стабилизираха на нива от 45-60 долара за барел. В Русия инфлацията забави своя темп до 2.5%, вместо 4%, както прогнозираха властите. Като цяло изминалата година беше напълно предсказуема, за разлика от новата. В навечерието на нова година се появиха множество прогнози за развитието на ситуацията в икономиката и на фондовите пазари, но всички те бяха доста традиционни и скучни. Прогностиците като правило представляват интересите на едни или други инвестиционни компании и банки, а това означава, че в техен интерес е да има стабилност и планомерен ръст. Освен това, инерцията на „новите норми“, установили се в световната икономика, провокира болшинството от тях да кажат, че и в бъдеще нещата ще продължат да се развиват по същия начин, защото това е най-вероятния модел за развитието им в подобни случаи. И все пак, винаги се намират достатъчен брой отчаяни експерти, прогнозиращи сътресения, кризи, стремителни издигания и гръмки падения. Прогнозите за 2018 г. не направиха изключение от този стереотип.
Бъдещето е в хосписите за престарели
Преди години на пиедестал беше издигнат Нуриел Рубин, предсказал точно глобалната кредитна криза в края на 2000 г. Този път за тази роля претендира финансовият журналист Гари Дент. В миналото той предсказа с точност няколко събития настъпили в края на 1980 г. По-точно, той предсказа 20-годишния период на растеж в американската икономика и фондовите пазари, а в края на 90-те години, предсказа и неизбежния крах на доткомите. Пет години по-късно той предвиди кризата на пазара за недвижими имоти. Сега той прогнозира, че неприятностите за американския фондов пазар и икономиката като цяло ще започнат през следващите три години, като не изключва вероятността това да се случи още през следващата година. Аргументите му са, че причините за това са демографски. Според Дент, поколението на бейби бумърите, родени в периода от 1934 г. до 1961 г., масово излиза в пенсия и постепенно измира. На смяна идва много по-малобройното поколение на милениалите (родените в периода от 1980 г. до 1990 г.). Отчитайки този факт, той счита, че обещанието на президента Тръмп за 3-4% ежегоден ръст на икономиката е напълно нереално. Дент мисли, че спусък на новата световна криза може да стане спадът в развитието на китайската икономика. Нещата се усложняват от това, че по време на предишната криза проблемите във финансовите системи на САЩ и Европа не са били решени, а само са заметени под килима и могат да избухнат в близките години. Единствено добра и истински надеждна инвестиция в бъдещето Дент вижда в хосписите за стари хора.
Шок от „Австро-Унгария“
Всеки декември традиционно Saxo Bank пуска серия от свои шокиращи прогнози за следващата година. Банката признава, че вероятността да се сбъднат тези прогнози не е голяма, но в никакъв случай не е нулева. Този път банката избра десет събития, които могат да повлекат след себе си радикални промени на световните фондови пазари и/или в глобалната икономика. Първото от тях е възможното поставяне на американската Федерална резервна система под контрола на Министерството на финансите на САЩ. Ако това се случи, то Федералният резерв, който е частна структура, за първи път в 104-годишното си съществуване ще загуби своята независимост. Такова нещо не се е случвало даже в годините на Втората световна война, макар че условията за това сега са назрели. ФЕД има намерение да повиши лихвените проценти, което ще затормози икономическия ръст. В днешни дни и на двата политически фланга стоят популисти, които в случай на проблеми с икономиката могат спокойно да поискат предаването на контрола върху ФЕД на държавата. Такава стъпка е напълно в духа на администрацията на Тръмп, която в името на собствената си популярност е готова да приложи най-нестандартни решения. Резултатът от едно такова действие може да сложи началото на по-агресивна финансова политика (като например, прословутия „вертолет“ на бившия директор на ФЕД, Берн Бернанке), заедно с рязкото ограничаване на ставките по държавни облигации. Сега те са близки до историческия минимум, но в случай, че преминат под контрола на правителството на САЩ, неизбежно ще тръгнат нагоре. Примерът на САЩ може да бъде последван и от други страни в света. Резултатът от това ще бъде силно фрагментирана световна финансова система с преобладаваща роля на политическите фактори. Второто интересно предсказание на Saxo Bank е, че ще бъде формирана могъща политическа коалиция в Централна и Източна Европа, която ще поеме контрола над Евросъюза. Става дума за Вишеградската четворка. Към нея ще се присъедини и Австрия, където на последните избори убедителна победа спечелиха десните парти, които сформираха управляваща коалиция. Лидерите на потенциалния нов алианс, условно наречен „Австро-Унгария“ са известни със своя евроскептицизъм, но нищо не им пречи и да се опитат да оглавят машината на ЕС. Съюзници биха могли да им станат Словения и Италия, които през следващите години ще поемат председателството на ЕС, а така също ветеранът на европейската политика Силвио Берлускони, или популистът Бепе Грило. Ако групата „Австро-Унгаро-Италия” вземе контрола над ЕС от традиционните лидери в лицето на Германия, Франция и страните от Бенелюкса, то целият курс на ЕС ще се промени. Границите вероятно ще бъдат затворени за емигранти, а икономиката я очакват не по-маловажни последствия. На континента ще стартират програми за икономическо стимулиране, от които Брюксел и досега се пази като от огън. С една дума, ще се върне преобладаващата между 1950 г. и 1970 г. кредитно-парична и финансова политика.
Залезът на Европа
Публиката беше шокирана не само от Saxo Bank. В началото на годината агенция Bloomberg също излезе със своя серия сензационни прогнози. Те обаче са по-дългосрочни и обхващат периода до 2020 г. Според агенцията, определени ефекти от реализацията на прогнозираните сценарии могат да се проявят дори още през следващата година. Един такъв възможен сценарий е избухването на търговска война между Китай и САЩ. Bloomberg прогнозира, че първите наченки на това ще се почувстват още през следващата година, когато „мощен тайфун ще нанесе колосални щети на втората икономика в света”. Залагайки цялата си политическа мощ, Си Дзинпин ще уговори Доналд Тръмп отново да се присъедини към Парижкото споразумение за промените в климата, но преди края на своя мандат американският президент ще „забрави“ за обещанието си, което ще доведе до противопоставяне между двете свръхдържави. След време китайците ще въведат мита за внасяните от САЩ, Австралия и Русия стоки. Друга впечатляваща песимистична прогноза на Bloomberg е свързана с началото на война, но не в търговията, а между поколенията. Началото й може да сложи пенсионната реформа, която президентът на Франция Емануел Макрон ще започне през новата година под натиска на пенсионерите. В резултат на това, както той, така и Ангела Меркел в Германия ще станат толкова непопулярни, че всичките им опити да създадат финансова дисциплина в ключовите европейски страни, като Италия и Испания ще претърпят крах. Във Франция младежта ще доведе на власт лидера на левицата Жан-Люк Меланшон, а във Великобритания ще победи идеологическия му събрат и ляв лейбърист Джереми Корбин. Успехите на двамата левичари тотално ще дезорганизират Европа. Белгия, на чиято територия е столицата на Евросъюза, може да се разпадне на две части, Валония и Фландрия. Всичко това ще се развива на фона на перманентна икономическа криза, в условията на която младежите просто ще откажат да плащат данъци. Последните години подариха на световната икономика стабилност, но й липса на икономически растеж. Тази стабилност беше постигната с цената на безпрецедентни мерки за стабилизация, предприети от централните банки. В същото време както в развитите, така и в развиващите се страни стават политически кризи и се засилва противопоставянето между отделните държави, а също така и вътре в самите тях. Какво ще се случи ако „новата норма” за стабилност се пропука, никой не знае. Но независимо от това кои от сценариите ще се реализират през новата година и кои ще отпаднат, броят на песемистичните прогнози се увеличава.
Автор: Дмитрий Мигунов
Източник: lenta.ru