От: Тодор Славов, Георги Медаров
Как ежедневните ни покупки в супермаркета могат да отприщят най-голямата бежанска вълна в човешката история
Бежанската криза е една от най-обсъжданите теми в Европейския съюз. ЕС толкова се притесни от бежанците, че в края на ноември 2015 г. обеща да плати на Турция три милиарда евро и да възобнови преговорите за членство то й, за да удържи прииждащия човешки порой извън границите си. Подобни действия провокират обвинения в късогледството на ЕС, поради амбивалентното отношение на Анкара към „Ислямска държава ”, както и заради тежките нарушения на човешките права в Турция, включващи ограничаване на свободата на словото и даже политически убийства на опозиционери . Но не само ЕС се заблуждава, търсейки временно решение, докато изтласква бежанците извън границите си. Всеобщото фокусиране върху хуманитарните измерения на бежанската криза и върху войната в Сирия пренебрегва действителната сериозност на предстоящите миграционни въпроси.
Милиони непризнати бежанци
На първо място, неясно е разграничението между политически и икономически мигранти. Германия например обещава да приема бежанци от Сирия, но депортира бежанците от Афганистан – страна, която де факто е в ситуация на война от 15 години. Аргументите на Германия за отказ са, че афганистанците били „икономически” мигранти, защото просто търсели „по-добър живот”. Разграничението между политически бежанци и икономически мигранти се базира на несъстоятелното допускане , че може да се направи ясна разлика в мотивацията и в степента на автономност на решението да се мигрира. В крайна сметка разделянето на първите, които „нямат избор” от вторите, които „имат”, е единствено политическо и конюнктурно.
По-сериозният и дългосрочен проблем е въпросът за хората, принудени да мигрират поради влошаване на околната среда: климатичните бежанци . Най-видимо засегнати от климатичните промени са островните нации. С тохилядното население на тихоокеанския остров Кирибати е заплашено да остане изцяло под водата. Хората там вече страдат от влошено качество на земеделските земи, вследствие повишаване на морското равнище. Първият човек, опитал се да получи бежански статут като климатичен бежанец е именно от Кирибати . Международното право не признава категорията „климатични бежанци”, но избягването на темата не е решение. Поне вече някои политици признават наличието на проблем. Например Меглена Кунева в контекста на настоящата Европейска година на развитието подчерта , че „без справяне с проблема с климата в бъдеще ни очакват още по-значителни проблеми с бежанците”. Но спорадичните заявки не означават конкретни политически действия.
Няма ясни данни за това колко ще бъдат климатичните бежанци. Най-често цитираното (и оспорвано) число е 200 милиона души до 2050 г . Важно е да се отбележи, че голяма част от климатичните бежанци мигрират в рамките на собствените си държави, например от селата към големите градове.
Климатичните промени далеч няма да засегнат само островните нации. Разрастването на зле планираните мегаполиси в развиващите се страни в комбинация с екстремни метеорологични условия, често провокирани от климатичните промени също принуждават хората да мигрират. Засегнато е основно бедното население – и то не само в развиващите се страни, както показа трагедията след урагана „Катрина” в САЩ. Покачването нивото на океаните застрашава много от най-големите градове в света, които са разположени по крайбрежията. Всичко това означава, че днешната „бежанска криза” е незначителна в сравнение с това, което ще последва, ако не се вземат спешни мерки. За съжаление, спогодбите след климатичните преговори КОП 21 в Париж в края на 2015 г. показаха, че елитите не са склонни да поемат отговорност за сериозни действия.
Бедните губят двойно и тройно
Човекът и природата не са независими един от друг фактори. Климатичните промени, предизвикващи екстремни метеорологични катаклизми са породени от модерното индустриално общество. Но също и последиците от природни катаклизми, които не са плод на човешко действие се определят от социални фактори. Например, едно тежко земетресение води до чудовищни унищожения в бедните квартали, а последствията за добре планираните градски райони са незначителни. Поради това жителите на развиващия се свят най-често са принудени да мигрират заради природни катастрофи. Според Нансеновата инициатива , около милиард и шестотин милиона души са били засегнати от екологични катастрофи от 2000 г. насам, а само за 2012 г. екстремни метеорологични условия са прогонили над 32 милиона души от домовете им. Не е възможно да се разграничат екологичните и човешките фактори в създаването на социални кризи и това кара някои изследователи да говорят за „политическа екология”, като идеята е чрез концепцията да се съберат в едно понятие природните и обществените фактори.
В тази насока интересен поглед върху първопричините за тежките последствия от войната в Сирия хвърля едно изследване на Калифорнийския университет . Изследователите правят връзка между политическата и икономическата ситуация в страната и климатичните изменения. Според авторите, кризата е задълбочена от тежка суша, предизвикала масови миграции на обеднели селяни към големите градове. Именно тази вътрешна миграция нагнетява политическата обстановка в страната. Разбира се, без намесата на външни политически сили не би се стигнало до конфликт в днешните пропорции: изтъкването на екологичните измерения на кризата не означава да се омаловажава външната военна намеса. Целта е да се покаже, че климатичните промени допринасят за цялостната политическа дестабилизация на света. Голяма част от войните имат природни измерения, например конфликти за ресурси.
Не може да има чисто технически решения за климатичните промени и бежанската катастрофа, която ги следва. За съжаление, най-тиражираните „решения” за „адаптация” към кризисния климат, например чрез генно-модифицирани култури и ядрена енергетика, се стремят да представят проблема като изцяло технически и да прикрият социално-политическите му предпоставки. Истинските решения трябва да се вслушат в гласа на най-засегнатите слоеве от населението и да схванат правилно социално-екологичните принуди . В противен случай постоянно ще се изправяме пред бедствени хуманитарни последствия от грешни политики. Не говорим за абстрактни глобални проблеми – те са напълно осезаеми, особено от перспективата на периферна страна като България. Изтласкването на големи групи хора от развиващите се страни вследствие на климатичните промени вече чука на нашата врата.
Пропъдени от търговската либерализация
Заслужава да се помисли и за вътрешната принудителна миграция: и в България бедни хора са прогонвани от домовете им, макар и принудата в случая да е от друго естество. Бягството от селата и малките градове на страната към градовете и Западна Европа през 90-те на практика бе умален вариант на международната миграция. Всички търсим по-добри жизнени условия, това е разбираемо и общочовешко право. Но защо толкова години по-късно не се наблюдава обратна тенденция? Напротив, проблемите се задълбочават – независимо от европейските средства за развитие на селските региони.
Като най-важна причина за продължаващото обезлюдяване се изтъква липсата на работни места и масовите фалити на малките производители. Причината за тези фалити може да се търси на международно ниво: либерализацията на търговията със силно субсидирани хранителни и селскостопански стоки от развитите страни предизвиква дъмпинг на стоките на малките производители. Изчезването на малките млекопроизводители в България не е причинено единствено от въвеждането на по-високи хигиенни стандарти, спекулативно предписани от европейските директиви. Отварянето на международните пазари за евтино субсидирано сухо и концентрирано мляко от Западна Европа също е ключов фактор. То е предпочитано от едрите млекопреработватели не само заради унифицираното качество на суровината, но и заради по-ниската му себестойност. Ниската изкупна цена убива малките фермери и е естествено по-младите хора да потърсят препитание в по-големия град или направо в чужбина.
Единствено Италия се опълчи на тази корпоративна инвазия, като през септември 2015 г. отказа да изпълни предписанията на Европейската комисия и не допусна употребата на сухо мляко в производството на млечни продукти. Развитата страна защити своите малки производители и потребителите си. Защо по-слабо развитата България не направи същото?
Търсачи на евтино и вредно
Но има и фактори за упадъка на местните производители, в които крайните потребители съучастват. Например инвазията на големите супермакети, завладели 70-80% от търговията на дребно в Европа. Големите вериги не работят с малки производители поради чисто логистични причини. От гледна точка на крайните потребители супермаркетите изглеждат удобни и евтини – всичко е събрано на едно място, има множество промоции и т.н. Унищожителните социални и икономически ефекти на големите вериги остават невидими за атомизирания купувач, който мисли само как да намали непосредствените си разходи. Потребителите остават слепи за произхода и качеството на стоката. Така те допринасят индиректно за властта на големите корпорации и за изтикването на малките производители от пазара. Търсенето на най-ниски разходи както от страна на производителите, така и от страна на потребителите е неспособно да съзре собствените си негативни социални и екологични последствия.
Агресивната търговска политика на Европа също е част от проблема. Например от ЕС се изнасят пилешки дреболии, считани за отпадък. В някои развиващи се страни те се продават на дъмпингови цени и предизвикват фалит на местните птицеферми. Лошото е, че ние като данъкоплатци пасивно подкрепяме тази несправедливост, плащайки експортни субсидии, които облагодетелстват големи частни компании. На практика сме двойно излъгани. От една страна, свободата в свободната търговия е празна дума, защото държавите постоянно подкрепят едрите производители. От друга страна, несправедливите търговски политики на съюза са за сметка на гражданите на Европа и развиващите се страни. В крайна сметка тези погрешни политики създават нищета за мнозинството и облагодетелстват малцина. Това, което накрая се явява като хуманитарна бежанска криза е причинено от погрешните стопански и потребителски модели. А целият процес е пречупен през екологични фактори като индустриално-корпоративно земеделие, което влошава качеството на почвите, допринася за климатичните промени и оказва допълнителен натиск над бедното население.
Какво трябва да направим, за да не бъдем съучастници в тази несправедливост? Очевидно трябва да бъдем активни граждани и да следим процесите за формиране на европейските политики и да не допускаме корпоративното влияние и лобистките интереси да надделяват над обществените ценности.
Не технически решения, а справедливост
Главната причина за принудителната миграция се корени в либерализацията на търговията с храни и на земеделието, както и в цялостната политика, отговорна за климатичните промени. Потребителските избори и съществуващият икономически модел, основани на търсенето на най-ниска цена, довеждат до затворения цикъл на взаимно подсилване между екологична деградация и социална несправедливост. Дългосрочното решение на общите екологични и социални проблеми трябва да се търси в промяна на обществото ни и в преодоляване на крайните икономически и географски неравенства, чрез създаване на работещ алтернативен икономически модел. Модел, който е базиран на демократични производствено-потребителски отношения и отговорност към природата и хората. Единствено така ще създадем свят, базиран на социална и екологична справедливост.
Статията е инициатива на За Земята в рамките на проект „EYD2015: Spotlight on the global food-land climate nexus – mobilizing European Support for sustainable management of natural resources & the human right to food“ DCI-NSA ED/2014/338-396 с финансовата подкрепа на ЕС. Всички изразени мнения са на авторите и донорът не носи отговорност за съдържанието на текста.
