Събитията в Сирия са най-обсъжданата международна тема. Не само заради последните въздушни удари на Русия срещу „Ислямска държава“, а и заради милионите бежанци от гражданската война там. Около 300 000 хиляди са жертвите на конфликта в Сирия досега, като само 1/3 от тях са мирни граждани. Останалите 2/3 са проправителствени бойци и джихадисти. Заради сблъсъка на геополитически интереси и активната медийна пропаганда, много от фактите, свързани с конфликта, остават непотвърдени или спекулативни. a-specto публикува интервю с известната украинска журналистка Анхар Кочнева, която се намира непосредствено в района на бойните действия, дадено за сайта The Great Middle East. През 2012 г. Анхар Кочнева бе отвлечена от бойци от опозиционната Свободна сирийска армия, но успя да избяга.

Свидетели сме как всеки ден към Европа се насочват все нови и нови бежанци от Близкия Изток и най-вече от Сирия. Появиха се подозрения, че сред тях има членове на Ислямска държава (ИД) и други екстремистки групировки, воюващи в Сирия. Истина ли е това? И ако да, какви, според Вас, са причините за това бягство – писнало им е да воюват или се придвижват съвсем целенесочено към Европа?

В този поток има съвършено различни хора. Не бих искала да се спирам на онези безпарични клетници, които не успяват да пресекат границите и се налага да спират задълго на едно или друго място. Освен тях обаче към Европа са се запътили и такива, които без всякакви трудности и пречки стигат до въжделената Германия буквално за дни. Тъкмо сред тези „фокусници“ е логично да се търсят внедрени ислямски бойци, тъй като те по-малко привличат вниманието, освен това разполагат с крупни суми пари, които гарантират бързото им и безпроблемно придвижване. Отделно към Европа бягат и тези, които в Сирия са воювали срещу правителствените войски, убивали са и са грабили, а после, при настъплението на сирийската армия, са били принудени да бягат към Турция и Ливан. Не мисля, че те биха представлявали опасност за Европа, освен ако нямат психически разстройства в резултат на участието им в боеве и убийства. Да, тези хора са изпитали себе си в бой. И са загубили, разбирайки, че нищо добро не ги чака по този път. Някои от тях са отмъщавали за убити роднини, други са грабнали оръжието по стечение на обстоятелствата, трети пък са били мотивирани от лична неприязън към сирийския президент. Попадайки в друга страна, където липсват факторите, които да ги заставят повторно да грабнат оръжие, те по-скоро биха водили нормален живот. Впрочем и сега в Ливан и Турция те водят по-скоро кротко съществувание. Останалите бежанци от Сирия – преобладаващото болшинство – са дезертьори, икономически и трудови мигранти. Сред тях има много хора с работни професии. Но в Европа повечето от тях не ще могат да работят по специалността си, тъй като тя не се нуждае от такива специалисти. Не им трябват, например, специалисти по облицоване на дома с естествен камък, сирийски чиновници и служещи, учители и прочие интелигенция. Повечето от тях или не съзнават, че в новата страна няма да могат да се трудоустроят по специалността, или отнапред разчитат, че ще живеят от социални помощи. От местата в Сирия, където се водят непосредствени бойни действия, не бяга почти никой. С изключение на тези, чиито домове се намират в размирните райони, но самите те са успели да се измъкнат навреме. Тоест това не са „бягащи от ИД бежанци“, а такива, които са избягали на по-спокойно място и сега продължават нататък. Освен това ако попаднеш в бандитски анклав, е невъзможно да заработиш добри пари по некриминален начин. Даже в спокойния и до голяма степен мирен Дамаск заради срива на местната валута средната заплата е намаляла 6-7 пъти и в момента е около 50-60 долара месечно. Сами разбирате, че при това положение е физически невъзможно човек да покрива всекидневните си разходи, камо ли да спести няколко хиляди за път към Европа. Пък и повечето налични спестявания отдавна са похарчени като се има предвид, че конфликтът в Сирия продължава вече пета година. Остава вариантът човек да си продаде жилището, но ще му го купят, само ако е в безопасен район. Което пък само доказва, че хората с пари не бягат от размирни райони. Може да си продаде и колата. Но ако едно семейство досега е имало кола, значи не е било в крайна нужда, нали? Това обяснява защо непрекъснато слушаме за бежанци, които предявяват претенции към условията на живот в Европа: те очакват да получат нещо по-добро от това, което са оставили. Според мен тъкмо тези дезертьори и икономически мигранти, търсещи да се устроят, ще са по-големият проблем за Европа, отколкото потенциалните джихадисти.

В момента Русия засилва военното си присъствие в Сирия. Как се отнасят към това сирийските бежанци в Ливан и Йордания?

В палатковите лагери в Йордания, и най-вече в Ливан, ситуацията е патова. В Ливан помощта, която предоставя ООН, е 13 долара месечно на човек. А цените в Ливан са същите, ако не и по-високи от тези в Москва. Сами разбирате, че да се живее с тези пари  е практически невъзможно. Мнозина се жалват, че не се плаща на всички членове на семейството: познавам 15-членно семейство, което получава общо 65 долора на месец. Не ти е позволено и да работиш – иначе ще ти отнемат правото на помощи. Всичко е платено: медицинската помощ, водата, дори за земята под палатката се плаща аренда. Повечето бежанци в лагерите са с изтекло разрешително за престой в Ливан, а продължаването му също не е безплатно. Годишно за всеки член от семейството това струва около 400 долара, като ти трябва и гарант. Сума, която нещастните бежанци няма откъде да намерят. Децата в тези лагери от години не ходят на училище. Сириецът дори няма право да умре в Ливан, дори да е работил и да има спестявания: почти навсякъде е забранено да се погребват сирийци и ти искат 2000 долара. Хората тук чакат да се успокои обстановката в Сирия и много от тях ще се върнат, ако не в собствените си домове, то поне на сирийска територия: там ще имат право на медицинска помощ, и цените ще са по-ниски, децата ще могат да ходят на училище. Затова ако се намери сила, която да реши проблема с ислямските бойци и успее все пак да върне мира в страната, митарствата на хората в чужбина вероятно ще спрат.

Как мислите, гражданската война в Сирия може ли да доведе до окончателния разпад на страната и образуването на няколко квазидържави на нейна територия?

Гражданската война в Сирия продължава вече три години. За това време страната бе частично разделена на анклави под контрола на различни групировки, като най-гъсто населената част от страната остава под контрола на сирийската държава. Всички опити да се създадат „държави“ от тези анклави, според мен са обречени на провал; това биха били, както казвате, „квазидържави“. Едни ще владеят къс от пустинята без вода и обработваема земя, други – планински терени без излаз на море. При други ще останат част от заводите, но ще избяга населението, което би могло да работи в тях. Както и да бъде преначертана картата – самостоятелни силни държави са невъзможни. Докато беше единна, Сирия се развиваше динамично именно защото на територията й функционираха различни системи и отрасли. Извън това не може да се роди нищо жизнеспособно. Скоро всички ще започнат да воюват помежду си за земя и ресурси. Пълният разпад на страната може да доведе до крайно обнищяване на населението и постепенното му измиране. Ние още помним как след разпада на СССР на отделни държави настъпи истински глад в Москва. Нямаше нито продукти, нито стоки, нито пари, с които да си ги купиш. Сирийците това не биха го преживели – те нямат нашата закалка от постоянните дефицити и купони.

Превод: Галя Горанова