Бесове

Стряскащата мутра на комунизма срещна красивото тяло на модерния свят и започна да облизва и поглъща татуировките му. После се прибра в православната си къщичка комунизмът и повърна всичкото мастило и зловещи образи, изядени от повърхността на съперника. И те оживяха, и той заживя с тях. Оживелите татуировки на споделените бесове станаха от плът и кръв, разиграха се, затракаха с кости и раздрънкаха вериги, без логика нападнаха хората и хората бяха безпомощни и милостиви към тях, немилостивите. Истината е, че татуировките на модерния свят бяха по тялото му, но не бяха тялото му. Но ние само това погълнахме. Това се случи 25 години след като свободата не ни донесе красота, а ни донесе непознати бесове и несънувани кошмари. Хората взеха свободата си и я туриха в краката на Лукавия, но на Господа в краката нищо не туриха. Затова идвам да ви разкажа как имаше свят, в който бесовете ги нямаше, по малко бяха и с тях, представете си, борехме се.

МЪЖЕТЕ. БРАТСТВО. СМУТ.

Когато преди години мъже се къпеха заедно, което се случваше често, защото имаше армия от мъже, никому не хрумваше нищо повече от това да се изкъпе. Няма да повярвате, може да си правите каквито и да било шеги, но само преди време в един по-чист свят на мъжете не им хрумваше да гледат едни на други като на содомити, не им хрумваше да се обичат с нещо повече от братска любов или да се отнасят с другите мъже като с проста ежедневна омраза, КОЙ, КАКТО Е ЗАСЛУЖИЛ. Но никому не е минавала дори мисълта, че ако спиш в едно легло с приятел, може да му пуснеш например ръка. Днес бесовете на содомитството владеят всеки ум и притесняват дори мъжете, които не харесват мъже. Срещам хора, които ги е страх да кажат дори шега на тема педерасти, вицовете за тия неща вече вървят само в доказана мъжка хетеросексуална компания и с оглеждане. Като едно време. И тука не става дума за това кое е правилно и неправилно и кой с кого иска да спи. Става дума за чудото, обратната дума на чудото, ОТОДУЧ сигурно се казва – че нямаше бесове, които да ни смущават на определени теми. Не ни хрумваше това, което днес наричате НОРМАЛНО. Ние знаехме че го има, знаехме, че е ненормално, приемахме го като ненормално и дори го уважавахме като ненормално. Но не ни се налагаше и не беше навсякъде, И НЕ НИ СМУЩАВАШЕ. Как така не ни хрумваше, че тялото на мъжа наоколо може да е и повече от приятел. Не знам. Но така трябваше и така трябва. И понеже няма да ми повярвате и ще ме вземете на подбив и подигравка, сещам се за един друг бяс, който скоро се настани у нас. Жестокост и падение. Но за него след малко, след малко ще учудя и най-разкрепостените, ще отвратя и най-падналите, защото бесът на това падение и доказателството за него ще ви ужасят. Потърпете. Бесът е нещо, което идва от някъде. Бесът не може да хрумне на майка ти и баща ти, освен ако не са с ума си. Бесът е привнесен и те кара да си търпелив с него от медията. Всеки ден някой ни доказва, че границите на свободата нямат граници. И границите се поставят нови там, където искаш да се подиграеш на премиера на Люксембург, обаче те съдят и сочат с пръст. А скоро и ще те замерят са камъни, ако се подиграеш на премиера на Люксембург, който се ожени за мъж.

МОМЧЕТО. ЧУДОТО. ОТОДУЧ.

За пръв път срещнах бесовете по телевизията. В един научнопопулярен филм с неохота, отвращение и силно любопитство заедно гледах как един млад американец не можеше да търпи и да живее с… десния си крак. Трудно е да се обясни. Момчето от американския филм беше нормално, завършило училище, намерило си работа в провинциален американски град, имаше си приятелка и роднини, но неистово, от сърце и от мозъка си не можеше да понася десния си крак. Десният му крак беше като левия му, същият, обикновен крак, на който се стъпва и се ходи, и, забележете – кракът е нещо, КОЕТО ЗАБРАВЯШ. Но бесът те кара да искаш НОРМАЛНИТЕ НЕЩА да са ти нетърпими, а да са ти търпими ненормалните. И чудото на беса, ОТОДУЧ да го наречем – се сбъдна. В този филм аз и други зрители си мислехме, че момчето просто не е добре психически, че има разстройство някакво и това се лекува. Или просто хората наоколо, науката и медицината ще помогнат на това американско момче да преодолее погнусата си от десния си крак и да го приеме като левия и животът да продължи, и момчето да продължава да крачи по белия свят, и филмът да свърши. Но не би. Обяснявам ви какво е бяс. Бесовете не са лично объркване на един човек или на една душа. Бесът е пандемия, социален взрив и содомо-гоморски конструкт. Защото с почуда и невяра видях как майката и роднините на това момче, което искаше да живее без десния си крак, го ПООЩРИХА в духа на толерантността и любовта – и казаха, че ще му помогнат. И тука нездравото любопитство на вашия човешки автор се попита само себе си: как ще се помогне на това момче?! Нима толерантността означава, че тези хора ще му отрежат крака? И как ще стане това? И коя социална и държавна система ще го позволи? И кой ще се противопостави и ще каже простата истина, че това момче има просто психическо разстройство и просто трябва да се лекува, и просто да живее И С ДВАТА СИ КРАКА?! Но не би.

Фабулата на този документален филм се разви като кощунство и почуда, обратна на всяко чудо, за което сме чели в свещените книги. Бесовете, обхванали момчето, което не можеше да живее с десния си крак, се прехвърлиха в интервютата на майка му, приятелката му, роднините и колегите. Всички те твърдяха, че разбират добре момчето, което не можеше да живее с десния си крак, и как негово е правото да реши с колко крака да живее. „Мечтая да го няма”, казваше момчето във филма и се усмихваше. Тълкувания на събитията в този филм нямаше. Имаше само безчувствената камера на американския телевизионен екип, която следеше беса по ъглите на времето. И се оказа, че всички са съгласни да отрежат десния крак на момчето. Здрав крак, принадлежащ към здраво тяло, принадлежащ към тънко болен мозък. И се оказа, любезни ми свидетелю на моето време, че единственият проблем в случая е, че няма здравна пътека в американската здравна система, която да предлага такава медицинска услуга. И се оказа, че роднини и приятели събраха парите за операцията. И имаше разбиращи ПРОБЛЕМА доктори, и имаше усмихнат медицински персонал, и отрязаха този проклет десен крак на момчето. На момчето, което не понасяше десния си крак. И финалните кадри бяха на едно щастливо момче с отрязан под коляното десен крак, с патерица, облегната на стената, и усмивка в устата. И тогава разбрах, верни ми читателче, че идва нещо страшно. То няма да е като война или глад, но ще е смърт вътре в живота. Смърт като владичество на глупостта и смърт като царуване на излезлите от подземните измерения. Но това е чуждо. Чужд проблем. И тук недобронамерените ми врагове ще кажат, че това е единствен случай, че това съм си го измислил, че такъв филм няма и че това е далече от нас. Затова идва времето да ви напиша ясно какво е онова, което не очаквах от живота, но то се случи в рамките на моя живот и се случи като нанадолнище към скута на Лукавия. Ще ме простиш, читателче, за грубите образи, смили се над думите ми, които няма да ти харесат, но намерих аз в нашата страна сайт и форум за хора, любещи кучета.

КУЧЕТО. ХРАМЪТ НА БЛУДА.

Сигурно сте чули напоследък, че някъде в европейските страни се извършват сексуални жестокости над най-добрия приятел на човека, дори текат снимки на измъчени кучета и винаги съм мислел, че това е част от утайката на медийния канал и това са единични и неприемливи събития от модерния ни живот. Но не би. Предавам ви части от наш форум за блудства с кучета. Още един път, простете редакторе и читателче. Всичко това е представено в интернет пространството като „изключително изживяване”, което „никое човешко същество не може да ти даде”, в „Наръчник за секс с куче”! Един мним сайт като izpoved.info се явява проводник на тази и други подобни идеи. Там потребителите толерират, дори споделят, опита си в областта на секса с куче. Текстът е озаглавен „Упътване. Наръчник за секс с куче” с дата 28.11.2013 – 00:55. Текстът е конструиран систематично от увод и абзаци, като всеки абзац има свое заглавие, което представя накратко за какво ще се говори: 1.Облизване. 2. Вагинален секс. 3. Орален секс. 4. Заключителни думи. В увода са изброени „предимствата” на това да третираш домашния си любимец като секс играчка, а ето ги и тях: „Кучето е хигиенично – пенисът му винаги е чист и готов за удоволствия. От кучето ти не можеш да се заразиш от бълхи, СПИН, ХИВ, херпеси, гонорея, сифилис, хепатит или десетки други болести, които безпроблемно се прихващат от хората. Ако някое друго момиче, болно от някоя заразна болест, прави секс с твоето куче и веднага след това ти го правиш с него, има вероятност да се заразиш. Отбягвай контакт с ануса на кучето – там има бактерии, които не са полезни... Сексът с кучето може да бъде много приятен, стига само да се прави по правилния начин, дори по-хубав от секса с мъж. Преди да започнеш секса с кучето ти, трябва да си сигурна, че ще си сама през следващите няколко часа (ако ти е за пръв път и нямаш опит). Приготви си меки възглавници, една голяма кърпа, може би и няколко по-малки – сексът с кучето остава бая мръсотия в стаята... Гледай да е топло и да ти е удобно”. Разказът е представен под формата на еротичен текст, манипулациите са обяснение надълго и широко, находката е на моя екип, на мен сърце не ми стигна да прочета и форумите. Имаме запазени имена и имейл адреси от тези форуми, съветите от тези форуми не искам да ви причинявам.

БЕСОВЕТЕ. РОДЕНИТЕ ОТВЪД.

Защо го правя това? Защото не мога да си обясня как живях в свят, където такова нещо никога никому не можеше да хрумне. Защото съм ужасен колко сме добри в разпространението на бесовете и колко съм виновен самият аз в разпространението на бесовете. Защото изведнъж се озовах в свят, където не искам да бъда. Свят, в който мъжете не са мъже, жените не искат деца, момчетата не искат семейство, брат брата предава, една лъжа се превръща във верую, а малкото верую се превръща в забрава – и над всичко това седи Киану Рийвс с един тъжен поглед и плаче, и чака да се отвори друга матрица, друга реалност. Защото извратеното ми съзнание никога не можеше да стигне до идеята за кучешки публичен дом. Защото не искам да се правя на праведник и пуритан, но не мога да се правя да НЕ ИЗГЛЕЖДАМ ИЗНЕНАДАН, стреснат, объркан, учуден и скърбящ за света, който ще оставя на детето си.

Ма каква е тая свобода бе, да ви еба майката, ако не ви е жал за хората, поне не ви ли е жал за кучетата бе, отроци ли сте, парици ли сте, какви хора сте. Има места на планетата, където това не се случва, и ще трябва да тръгна натам. Мисля за хилядите променени съдби и хилядите променени невинности заради бесовете. Гледам близки хора, приятели за цял живот, отскоро са станали примерно русофоби. И бълват без оглед, каквото им е дадено от бесовете, превръщат се в проводите на един черно-бял свят, където черното е свещено, а бялото е поругано. Кампаниите са новите Библии, магазинът е новият Храм, религията е пазаруване. Бесовете пазаруват души в хоремага на свободата. Други са проводник на идеята, че нищо не може да се направи. Трети в името на добрия вкус спестяват всяка истина – и живеят, и дори умеят да спят. Четвърти, най-гадните, са КОПЕЛЕТАТА НА САРТР – това са хората, които знаят какво се случва, но си мълчат. Седят и цедят информацията, за да стигне до вас това, което трябва да стигне. И обикновено до вас стигат бесовете. Че е нормално да чукаш кучета, че е нормално за мъж да изневери с мъжа на премиера на Люксембург, който също е мъж, че е нормално да си отрежеш сам десния крак, че е нормално да си русофоб само от една година, и още, и още, и още. Не говоря за лошите хора. Не говоря за тези, на които се плаща да са лоши. Не говоря на служещите на Лукавия, които се трудно разпознават, но се виждат, ако си далече от тях. Говоря за бесовете на ОБИКНОВЕНОТО, временните, изненадващите, току-що плъпналите. Познайте ги – те са отскоро. Те са на масата ни с нашето благоволение и смятат да си изходят мръсотиите в общата сосиера на смисъла. Те са нелогични, но общоприети. Когато приемете несправедливостта за нещо обикновено, това са бесове. Когато приемете промяната, която неглижира децата и прави щастливи изродите, това са бесове. Когато обичате престъпника и мразите жертвата, това са бесове. Когато се кланяте на един брат, а после се кланяте на друг брат, а после просто се кланяте, това са бесове, това са гръбнаци, подготвени за изтръгване. Когато свободата е сложена в скута на дявола, когато свободата не съзидава и когато побеждава НОВОТО НОРМАЛНО – това са бесове. От бесовете ще пострадат най-търпеливите, но това няма да е наградено, това не е християнско търпение. Това е униние пред бесовете. И не бъркайте бесовете с греха. Грехът е нещо, което се мие. Има разлика между греха на Дизмас и Гевста, за които ви написах в началото. Дизмас осъзнава греха си, ерго осъзнава и невинността на Спасителя си. Гевста смята, че е нормално да си грешен, но търси връзки с Бога да му се размине кръстът, без да се покае. Разликата е огромна. Разликата е ад и рай. И дори да няма ад и рай, от разликата ще се отворят.