На 6 и 7 април ще се проведе среща между президента на САЩ Доналд Тръмп и президента на Китай Си Дзинпин. На срещата ще присъства и държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън. Вероятно Тилърсън е решил, че срещата с китайския президент е много по-важна, отколкото срещата на министрите от НАТО, която трябваше да се състои на 5 и 6 април. Обаче, чиновниците от НАТО ги обхвана паника от перспективата, че на тази среща може да отсъства най-важната фигура, от която до голяма степен зависи съдбата на алианса, и прибегнаха до безпрецедентния ход – да прехвърлят срещата на 31 март. Ситуацията е необичайна, защото досега липсата на един от участниците никога не е била основание за промяна на датата. Този незначителен епизод показа, от една страна, кои са приоритетите за САЩ, а от друга, демонстрира объркването на Европа и липсата на стратегия за изграждане на отношенията с новата американска власт. Видимо европейците все още нямат представа как да подредят всичко така, че да не понесат големи загуби и да продължат да живеят както при Обама. Срещата между двамата президенти ще се състои на фона на сериозното напрежение, възникнало между двете страни след избирането на Тръмп за президент. В последните месеци противоречията се задълбочиха като резултат от сложната ситуация в търговските отношения между Китай и САЩ, проблемите със сигурността на Южен и Източен Китай, валутното противопоставяне и решението на Тръмп да води преговори директно с президента на Тайван. Видимо американският президент няма намерение да започва война или да се конфронтира с Китай. Той иска само да има равнопоставеност в отношенията и да сложи край на преимуществата, които има Китай в отношенията си със САЩ. В момента положението е напълно асиметрично. Китайските компании присъстват практически във всички сектори на американския пазар, докато за американските няма такава възможност в Китай. Тоест Тръмп просто иска да застави китайците да играят по правилата. Затова, за него е важно сдържането на Китай и прекратяване на процеса на износ на американски производства към него. Ако китайците сътрудничат на Вашингтон по тези въпроси, няма да има никакви проблеми, но ако не желаят, а те видимо не горят от желание, ще има сериозни търкания. От тази гледна точка, Тръмп няма намерение да преразглежда изцяло външната политика на САЩ, а само в аспекта на американо-китайските отношения. В този смисъл, той не гледа на Москва, като на елемент от китайската си политика. От Русия той очаква тя да преследва своите интереси и да провежда своята политика, но в рамките на установените правила. Тръмп не желае да има конфликти на два фронта. По тази причина, за него е важно да възстанови нормалните отношения с Путин. Това е важно, не с цел да откъсне Русия от Китай, а за да не създава Кремъл допълнителни проблеми на Вашингтон и да го дразни в Европа и в Близкия Изток. Днешната глупава Студена война, всъщност е един от тези ненужни дразнители, които Тръмп има намерение да премахне. С други думи, Китай е ядрото във външно-политическата стратегия на Тръмп. Това той показа и с твърдата си намеса за прекратяване опита на Пекин да окупира нови островни територии в Южно-китайско море. Отчитайки факта за мястото и времето, избрано за провеждане на срещата, може да се каже, че се очертават напрегнати, тежки и сложни разговори. Решението на Си да дойде в САЩ и даже не просто в САЩ, а в имението на Тръмп във Флорида, говори, че американският президент, макар за сега и символично, вече води по точки още в самото начало на играта. Съгласявайки се с условията за това посещение, Си се поставя в много по-сложно и деликатно положение. Ако срещата между Си и Тръмп може да се каже, че е на високо ниво, то срещата на НАТО беше среща на втородивизионен отбор. Алиансът от край време провежда купища срещи на различни теми, но без особен смисъл, което едва ли съдейства за повишаване на имиджа му. Срещите на НАТО имаха някакво значение в периода на Студената война. Сега дискусиите обикновено се разминават с важните въпроси на деня. САЩ водят война в Близкия Изток 16 години и сега навлизат в нова фаза, ангажирайки се по-сериозно в Сирия. През цялото това време НАТО оказваше незначителна подкрепа на САЩ. Разбираемо е, че някои от членовете на алианса предпочетоха да не участват в изтощителните войни на САЩ. Но и членовете на НАТО не трябва да се учудват, че държавният секретар на САЩ счита за по-важна срещата с китайския президент, отколкото с министрите от страните от НАТО. САЩ загубиха геополитически интерес към НАТО и това не е съвсем безпочвено. Практически алиансът изчерпа първоначалния си смисъл. Даже истерията около „руската заплаха” едва ли ще накара Русия да предприеме действия, които да оправдаят възраждането му. Цялата тази психоза се насажда, за да бъде увеличен военния бюджет на алианса, респективно харченето му за безсмислени операции. Но Тръмп развали уюта на европейците и сега те трябва да решат какво очакват от алианса. Ситуацията, в която Европа нито иска да се откаже от НАТО, нито иска да плаща вноските си, е парадоксална и едва ли ще продължи още дълго време.