Бомбите, използвани при атаките в Брюксел от 22 март, свидетелстваха за ниво на умения, досега неприсъщо за „Ислямска държава“ извън основните й зони на действие. Взривовете на летище „Завентем“ и в брюкселска метростанция убиха 35 души и раниха над 300 човека, което ги превърна в най-смъртоносната бомбена атака на джихадистите в Западния свят от над десетилетие насам.

Брюкселските атаки нарушиха скорошната тенденция на преход от бомбени атентати към въоръжени нападения. Терористичната клетка в Брюксел успя да извърши толкова широкомащабна бомбена операция, защото един от ключовите й членове, идентифициран от белгийските власти като Наджим Лашрауи, притежаваше отлични умения в изработването на бомби, придобити от инструкторите на „Ислямска държава“ по време на престоя му в Сирия. Смята се, че Лашрауи е конструирал и бомбите, използвани в парижките атаки от ноември миналата година.

Странно е, че Лашрауи беше идентифициран като един от атентаторите-самоубийци, атакували летището в Брюксел. Майсторите на бомби в една организация рядко участват в самоубийствени атаки, те просто са твърде ценни, за да бъдат жертвани, но изглежда, че поставеният под сериозно напрежение от полицията Лашрауи е избрал да се взриви пред риска да бъде заловен като един от другите конспиратори – Салех Абдеслам, арестуван на 18 март. Независимо от мотивите на Лашрауи, фактът, че добре обучен майстор на бомби е извън играта е добра новина. Въпреки това, заплахата от джихадистки бомбени атаки срещу цели в Европа и на други места в Западния свят не умира заедно с Лашрауи, а властите и гражданите могат само да се питат колко други обучени майстори на бомби от „Ислямска държава“ остават на свобода.

Наскоро прочетох, че ако терористичен заговор стигне до етапа на конструиране на бомбите, вече е твърде късно атаката да бъде предотвратена. Аз обаче въобще не съм съгласен с това твърдение. Терористите са уязвими дори във фазата на набавяне на оръжия или създаване на бомби и планът им може да бъде осуетен, ако дейността по конструирането на бомбите бъде забелязана и съобщена на властите.

Според статия, публикувана в „Ню Йорк Таймс“ на 26 март, в Брюксел е била забелязана необичайна дейност. Материалът отбелязва, че от силния мирис на химикали, идващ от апартамента на Лашрауи, на собственика на сградата му се е повдигало, а странните случки в жилището са накарали друг съсед да се обади в полицията, но тези съобщения не са били разследвани. Таксиметровият шофьор, закарал трима от нападателите до летището, също забелязал, че клиентите се държали странно и не му давали да пипа куфарите им, които вонели на химикали, но не предприел нищо.

Всичко това са индикации, които съвсем спокойно можеха да доведат до нарушаване на плана за атаките, но за съжаление не го направиха. Това обаче не означава, че следващите бомбени атентати не могат да бъдат осуетени от издайническите сигнали за приготвяне на бомби. Да разгледаме някои от тези индикатори в по-големи подробности.

Aleppo, Syria. March 20, 2013. A bombmaker working for the rebels mixes quemicals in a makeshift bomb factory in a rebel-held district of Aleppo. (Photo by Moises Saman/MAGNUM)

Перхидролът не е само за блондинки

Организацията „Ал-Кайда на Арабския полуостров“ веднъж заяви в своето онлайн списание Inspire, че можеш „да направиш бомба в кухнята на майка си“. Наистина, за човек с необходимите познания не е трудно да забърка импровизирани експлозиви с помощта на широк спектър масови домакински химикали като пероксид (перхидрол), ацетон, хлор и спирачна течност.

Важно е да отбележим, че когато определяме експлозивна смес или устройство като „импровизирани“, това не означава автоматично, че крайният продукт ще е неефективен или аматьорски. Точно като едно импровизирано соло на саксофон в изпълнение на Джон Колтрейн, и някои импровизирани експлозивни устройства също могат да бъдат много изпипани, макар и смъртоносни, произведения на изкуството. При все това, някои дейности, необходими за изработването на бомби, излагат дори опитните майстори на риск от разкриване от външни наблюдатели, а аматьорите са дори по-лесни за забелязване, ако човек знае за какво да следи.

За да се прикрие изработването им, експлозивните смеси и частите на устройствата често се създават в наети къщи и апартаменти или в хотелски стаи. Виждали сме го в предишни случаи като заговора от декември 1999 г., в който Ахмед Ресам и негов съучастник устроиха малка фабрика за бомби в хотелска стая във Ванкувър, Канада. През септември 2009 г. Наджибула Зази беше арестуван и обвинен в опит да произведе импровизираната експлозивна смес триацетон-трипероксид (TATP) в денвърска хотелска стая. Година по-късно предполагаем самостоятелен терорист погрешка взриви експлозивното устройство, което конструираше в хотел в Копенхаген.

По подобие на тайните лаборатории за метамфетамини, които също често се помещават в наети помещения или хотелски стаи, за направата на самоделните бомби широко се използват масови опасни вещества. Химикали като ацетона, присъстващ в лакочистителите, или пероксида, често използван за изрусяване, могат да бъдат лесно открити в магазините. Торовете, основен компонент в бомбите, използвани в атентата в Оклахома Сити през 1995 г. и атаката срещу Световния търговски център от 1993 г., са налични в големи количества във фермите и селскостопанските магазини. Железариите и магазините за бои продават киселини и метали на прах.

Количествата химикали, необходими за направата на експлозиви обаче многократно надвишават тези, нужни за повечето легитимни цели. Затова хотелският персонал, хазяите и съседите могат сравнително лесно да забележат знаците, че някой върти самоделна лаборатория за бомби. Очевидни поводи за подозрение са ако например нов наемател донесе няколко торби с тор в апартамент в центъра на града или ако човек домъкне литри ацетон, пероксид, сярна или азотна киселина. Освен това, майсторите на бомби използват лабораторни приспособления като стъкленици, везни, предпазни ръкавици и маски, които обикновено не се срещат в хотелска стая или жилищна сграда.

Не е такъв случаят с електронни устройства като телефони и часовници, но червената лампа трябва да светне, ако те са разглобени или модифицирани, така че от тях да стърчат жици, защото такива устройства често се използват за взривяването на импровизирани експлозиви.

Сред съставките, които по-рядко се използват в домакинствата, но намират широко приложение в правенето на бомби, са азотната или сярната киселина, метали на прах като алуминий, магнезий и железен оксид, и големи количества натриев карбонат. Големите контейнери с метилов алкохол, който може да бъде използван за стабилизиране на нитроглицерин, са друг показател за евентуалното присъствие на бомбаджия.

Изпаренията от химически реакции са още един признак за правенето на бомби. В зависимост от количеството забъркана смес, неприятните пари от импровизираните експлозиви могат да избелят стени и завеси, а в случая на терористите в Лондон от юли 2005 г. – дори косите им. Изпаренията могат да се измъкнат от лабораторията и да бъдат усетени от съседите, както беше в Брюксел. Друг начин да се забележи, че нещо не е както трябва, са петната от смесването на съставки като азотната киселина. Освен това, наетите помещения, използвани за направата на бомби, рядко изглеждат обитавани. Те често нямат мебели, а прозорците са закрити с импровизирани материали, вместо с пердета. Имотите, използвани за бомбени лаборатории, обикновено не получават поща, остават свободни за дълги периоди или са обитавани от хора, които влизат и излизат в необичайни часове и носят странни неща като контейнери, химикали или големи количества лед, използван, за да бъдат контролирани химически реакции като тези, необходими за синтезирането на TATP.

Компонентите за микробуса-бомба, използван в атаката на Световния търговски център през 1993 г., бяха произведени в нает апартамент в Джърси Сити. Процесът на „готвенето“ на нитроглицерина, използван в усилващите заряди, и на уреа нитрат за основния експлозивен заряд, беше създал силни химически изпарения, които бяха променили цвета на стените и корозирали металните брави и панти. Бомбаджиите са разсипвали химикали и по пода, стените, дрехите си и на други места, оставяйки достатъчно следи за разследващите органи.

Още издайнически следи за бомбаджии

Като се има предвид корозивният характер на съставките и нестабилните химически реакции, създаването на експлозивите може да бъде един от най-опасните аспекти на планирането на бомбени атаки. Затова е важно медицинският персонал в болниците да следи за хора, които миришат на химикали и са приети в спешните отделения с термични или химически изгаряния и да съобщава за тях на властите.

През януари 1995 г. апартамент в Манила (Филипините) се запали, след като бомбаджията от атаката срещу Световния търговски център през 1993 г. Абдул Басит (известен още като Рамзи Юсеф), загуби контрол над реакцията, докато приготвяше партида TATP за планираната си атака срещу множество американски пътнически самолети, прелитащи над Тихия океан. Благодарение на пожара властите успяха да арестуват двама от съучастниците на Басит и да разкрият операцията, както и планове срещу други цели, между които папа Йоан Павел II и американския президент Бил Клинтън.

Друга възможност за разкриване на бомбаджия са пробните взривове. Професионалният майстор на бомби изпробва импровизирани смеси и компоненти като капсул-детонатори, за да се увери, че функционират правилно и завършеното устройство ще работи. За целта се изгарят или взривяват малки количества от експлозивната смес, капсул-детонатора или усилващите заряди. Когато става дума за малки компоненти, това може да бъде извършено в задния двор, но за по-големите количества обикновено е нужно по-отдалечено място. В дневника си норвежкият бомбаджия Андеш Брейвик отбелязва, че е тествал компонентите на бомбата си в изолирана локация на достатъчно разстояние от наетата селскостопанска къща, където я е сглобявал. Затова всички следи от експлозии на места като паркове или гори трябва незабавно да се докладват на властите. Това би им дало възможност да разследват, макар че, разбира се не всеки контейнер с азотна киселина или малка експлозия са потвърждение за разработването на бомба. В ерата, когато заплахата от атака идва от все повече посоки, добрата защита изисква повече „уши и очи“, от тези, с които властите разполагат.

Автор: Скот Стюарт/Stratfor
Превод: Свилен Георгиев