Англо-германското партньорство ще подсили цялостната структура на НАТО.
Президентът Доналд Тръмп изглежда разколебан по отношение на ангажимента на Америка към НАТО. Генерал Х. Р. Макмастър, неговият съветник по националната сигурност, може повторно да е заявил този ангажимент, но мълчанието на Тръмп по този въпрос предизвиква тревога в европейските столици. Държавният глава изрази ясно недоволството си от това, че държавите – членки на НАТО не изпълняват ангажимента си да изразходват 2% от БВП за отбрана, както и своята неудовлетвореност от това, че САЩ продължават да поемат разходите по ангажиментите на НАТО в Европа. Ако Европа не може да разчита на Съединените щати, тогава има ли европейски сили, които са готови да поемат стратегическа лидерска роля в рамките на НАТО?
Съществуват двама очевидни кандидати. Единият е Обединеното кралство, единственият европейски участник в колективното ядрено възпиране. Тъй като Брексит заплашва да изолира Великобритания от Европа, съществуват убедителни причини, поради които Лондон трябва да разшири сътрудничеството си в областта на отбраната и сигурността с европейските столици. Британското правителство наскоро обеща да продължи и да увеличи своите отговорности спрямо европейската сигурност, а ангажиментът на НАТО остава насочен върху програмата му за външна политика.
Германия, която е икономическата електроцентрала на Европа, е другият кандидат. В продължение на десетилетия Берлин така и не се реши да преобразува своята икономическа мощ във военна сила. Но това остава в миналото. Канцлерът Меркел се ангажира да вдигне общите разходи за германската отбрана от 1,2% на 2% от БВП. Тя все повече се отваря към идеята за поемане на повече отговорности в рамките на организацията.
За разлика от САЩ, нито Великобритания, нито Германия са достатъчно силни, за да действат като основен защитник на европейската сигурност. Но какво би станало, ако Лондон и Берлин заедно хванат юздите на НАТО в Европа?
Лондон има намерение да продължи да играе една от водещите роли в НАТО и има – що се отнася до Европа, мощни въоръжени сили. Берлин, от своя страна, има капацитета да поеме военна роля, която може да се сравни с тази на Обединеното кралство, ако не и по-силна. Заедно те ще формират сили за отбрана и сигурност в рамките на НАТО. Това би било от полза за всички заинтересовани страни. Съединените щати биха могли да си отдъхнат по отношение на Европа, което би позволило да поемат по-голяма роля другаде, независимо дали в Афганистан, в Ирак или в Сирия. Великобритания и Германия ще станат водещи пазители на баланса във властта в Европа след края на Студената война.
Лондон и Берлин вече демонстрират оформянето на общ фронт за защитата на Източна Европа (Великобритания ръководи изпращането на въоръжени сили на НАТО в Естония, а Германия ръководи подобни действия в Литва) и в борбата срещу „Ислямска държава” в Сирия и Ирак (Великобритания осъществява бойни мисии по въздух, а Германия предоставя разузнавателни самолети). И потенциалните области за по-нататъшно сътрудничество са изобилни. Например по отношение на противопоставянето на хибридни заплахи, по-специално на кибератаки. През последните години те се превърнаха в проблем за членките на НАТО, който се повтаря, а страните – както самостоятелно, така и в рамките на НАТО – създадоха различни механизми за противодействие на подобни атаки.
Великобритания има една от водещите световни кибер общности и има какво да предложи в подкрепа на сигурността на Европа. През 2015 г. Джордж Озбърн, канцлер на държавната хазна, се ангажира да увеличи разходите за киберсигурност до 2,4 милиарда долара през следващите пет години. През 2016 г. създаде първия Национален център за киберсигурност (National Cyber Security Centre) в страната. Макар Германия да изостава зад Обединеното кралство, тя неотдавна се ангажира да модернизира и реформира своя киберсектор. През януари тази година тя откри специално поделение –„Кибер и информационно пространство” (Cyber and Information Space Command), създадено като шестата военна служба заедно с армията, флота, военновъздушните сили, обединените сили и медицинската служба.
Има известен напредък при формализирането на стратегическото англо-германско командване. През 2015 г. по време на двустранна среща британските и германските министри на отбраната обявиха, че техните страни ще подобрят партньорството в областта на отбраната и сигурността. Миналата година британският кралски флот обяви, че ще изпрати най-новия си хеликоптер, Wildcat, на борда на германска фрегата в Средиземно море, като част от усилията за засилване на сътрудничеството в областта на отбраната. През март тази година британското и германското министерства на отбраната потвърдиха, че работят „по визия за бъдещо сътрудничество”.
Развитието на британско-германското партньорство за сигурност, в контекста на НАТО, ще върне сигурността на континента отново в ръцете на Европа. Това би позволило на Съединените щати да намалят изпращането на войски в чужбина и да намалят своя принос към бюджета на НАТО (22% от общия бюджет се формира от средства на САЩ – това е повече, отколкото дава всеки друг съюзник). Операциите на НАТО в Европа, като се има предвид, че двете сили си сътрудничат по въпросите на сигурността – хибридни заплахи, киберсигурност и разузнавателни операции – биха били силен знак за Русия и други възможни заплахи, че Европа може да разчита сама на себе си.
Както за Лондон, така и за Берлин задълбочаването на отношенията в областта на отбраната и сигурността е логично. Това би било в национален интерес и на двете страни, както и в интерес на техните съюзници. Като стъпва на двустранни партньорства, включително на френско-германското и англо-американското, англо-германското партньорство ще подсили цялостната структура на НАТО и ще осигури силна и стабилна платформа, от която да продължи да защитава европейската сигурност.
Източник: The National Interest
Автори: Андрю Фоксал, Аксел Риго Йоргенсен
Превод: Десислава Пътева