Обикновено ни прикачат заедно – България и Румъния. Обаче Румъния далеч по-добре изчислява ходовете си, тя привлича като магнит чуждестранните инвестиции. Законови облекчения, обемен пазар, добра политика. Компаниите категорично предпочитат северните ни съседи.

Преди няколко месеца, точно ден след изборите за ЕП, имах възможност да се срещна с румънския президент Траян Бъсеску и да го попитам лично може ли да стане Румъния тигърът на Европа? Нещо, в което вярва китайският премиер Ли Къцян. Никога няма да забравя изражението на Бъсеску и думите му: „Не ми харесват такъв тип формулировки – тигър, лъв, леопард на Европа. Румъния е Румъния в Европа. Ще се опитаме да запазим ритъма на икономически растеж от 3 на сто. Надявам се да успеем”. Румъния успява. Страната е готова да се присъедини към еврозоната през 2020-а, ако не и по-рано. Въпреки че корупцията и политическите боричкания все още дърпат държавата назад, страната изживява икономически ренесанс. През февруари тя изненада с най-бързия икономически растеж от 2008 г. насам. А през юли стана ясно, че само за първите пет месеца на годината в северната ни съседка са постъпили 1 милиард евро чуждестранни инвестиции.

Те са се увеличили с 26,7% в сравнение с 2013-а. Растежът е забележителен и е най-високият през последните четири години, констатират от националната банка на страната. Само през май Румъния е привлякла най-много чуждестранни инвестиции – 306 милиона евро. Годишният доклад на лондонската консултантска компания Ernst&Young показа, че северните ни съседи вече изпреварват унгарците, а през 2015-а може да задминат и чехите. Атрактивността на Румъния не спира да расте. А фактите и цифрите говорят сами по себе си.

Северната ни съседка е на път да премахне данъка върху печалбата. В момента плоския данък е 16%, но скоро и той ще отиде в миналото. Правителството предвижда да намали и ДДС от 24 на 19 на сто. Румъния има природни богатства като петрол, газ, въглища, сол, злато и предоставя на много ниски такси, може би едни от най-ниските в Европа, правото за експлоатиране на тези богатства. Това е един доста благоприятен фактор за компании като ОМВ, „Шеврон” и „Ромгаз”. Всъщност Румъния първа предложи гражданство срещу инвестиции и тази инициатива беше предприета още преди икономическата криза тотално да завладее региона. Мярката се оказа успешна. Особено за привличане на инвеститори от Турция. Официалните статистики показват, че икономическият обмен между двете страни възлиза на 6-7 милиарда евро годишно. На 30 септември 2012 г. в Румъния е имало регистрирани 12 858 търговски дружества с турски капитал, като стойността на вписания капитал е била 414 милиона евро. Според изчисленията общите инвестиции на турските фирми в Румъния превишават 4 милиарда евро, а потенциалът за растеж е най-малко 10 милиарда евро. Обяснението е геополитическо. За турските бизнесмени Румъния е вход към Европейския съюз. Страната е пресечна точка на три големи международни пазара – Европейския съюз, Балканите и страните от ОНД, и на три паневропейски транспортни коридора – коридор №4 от Западна към Източна Европа, коридор №9, който свързва Севера и Юга, и №7, който улеснява речния междуконтинентален превоз (река Дунав). Румъния има по-разнообразен и по-голям диапазон във външноикономическите си отношения още от епохата на Николае Чаушеску. Тя не беше толкова васална и обвързана само със СССР. Не унищожи своя индустриален потенциал, а бавно и постепенно го реформира, като направи смесени дружества с известни световни фирми. По-големият вътрешен пазар и наличието на средна класа също наклониха везните в полза на северната ни съседка. Времето от началото на 90-те, когато Румъния беше срамежлива по отношение на чуждестранни инвестиционни проекти, остана в миналото. През 2001 г. се появи Закон за насърчаване на преките инвестиции със значително въздействие върху икономиката, който осигури редица „стимули” за привличане на чуждестранни фирми (освобождаване от данъци и плащане на мита). „Първото предизвикателство, през което минахме, беше решението да дойдем в Румъния на нов пазар и да изградим бизнеса от нулата – споделя Стефан Бато, първият генерален мениджър на Coca-Cola за Румъния и Молдова, и допълва. – Беше истинско предизвикателство да се адаптираме към румънския пазар, а и към новата икономическа реалност. Пред нас стояха две възможности – нови производствени мощности или затварянето им”. През 2011 г. компанията прави инвестиция за 45 милиона евро в Плоещ. Основава автоматизиран мегасклад и въвежда иновативна технология за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. През 2013 г. инвестира още 22 милиона евро, отново в Плоещ. Този път открива бутилираща линия. Заводът се оказва най-големият в Югоизточна Европа. Произвеждат по 36 000 бутилки на час. Данните показват, че Coca-Cola генерира добавена стойност в румънската икономика 446 милиона – около 46% от тази сума се изплащат под формата на данъци към държавния бюджет. Сходен е примерът с McDonald’s. Когато през 1994 г. най-голямата верига за бързо хранене в света за първи път стъпва на румънския пазар, малцина са чували за този вид заведения. Екипът наброява едва 360 души. Днес те са хиляди. Но това не е единствената мултинационална компания, която рискува да влезе на една нова територия и да направи пълен преход. В началото на 90-те в Румъния се осмеляват да инвестират Microsoft (1992), Alexandrion (1993), Hochland (1993).

Bosch стъпва в Букурещ през 1994 г. с компания за дистрибуция на електрически инструменти, отоплителни системи, системи за сигурност и комуникации и оборудване за автомобили. През 2007 г. прави фабрика в Блаж, а от 2008 г. има комуникационен център в Тимишоара. В началото на 2014 г. общият брой служители на концерна Bosch в Румъния е около 2000 души. На 9 май тази година Bosch откри своя фабрика в Клуж. Само в първата фаза германската фирма инвестира 77 милиона евро. Новият център е построен за рекордно кратък срок и заема площ от около 38 000 кв.м. През следващите години фабриката ще бъде разширена, а броят на служителите ще нарасне. Ще растат и продажбите с около 3-5 на сто, прогнозират от компанията. „Миналата година световният лидер в предоставянето на технологии и услуги в Румъния достигна оборот от 212 милиона евро, или увеличение с цели 18 на сто в сравнение с 2012 г.” – опитно жонглира с цифрите Оана Пъдурару, от отдел „Комуникации” в Bosch. Големите инвестиции водят съответно до сериозно производство. През 2012 г. от завода на Ford в Румъния излизат 22 153 двигателя. През 2013-а са 9 пъти повече. И докато в България производството на автомобили е сведено до сглобяването на модели на Great Wall във фабриката на Litex Motors край Ловеч, в Румъния се сглобяват моделите на една от най-бързо развиващите се марки в по-бедните държави. Всъщност Ford купува завода от Daewoo още през 2008 г. Американците инвестират 675 милиона евро в преструктуриране на предприятието, което според представител на компанията вече е най-модерното в Европа. Първоначално концернът изкупува само дялове, но за няколко години става 100% собственик. И всичко това се случва в условията на задаваща се криза, но се оказва напълно оправдано. Вместо да започват от нулата, във Ford инвестират в нещо готово. Вложени са близо 900 милиона евро, като от стария завод остават само помещенията. Инвестициите са в роботи, които почти изцяло изземат задълженията на хората. Тяхната бройка е над 300. Всеки струва от порядъка на половин милион евро. Във Ford обаче са наясно, че тези разходи не могат да растат непрекъснато и вземат мерки за подобряване на процеса. В радиус от около 250 км от Крайова функционират около 50 компании, които доставят различни компоненти за нуждите на завода. В тях също работят хора и всеки може да пресметне, макар и грубо, колко много семейства се хранят и си плащат сметките благодарение на производството на автомобили Ford. А в самия завод засега се прави един-единствен модел – Ford B-Max (миниванът на 2013-а в България), и два мотора – 1,0-литровият EcoBoost, който през последните две години беше избран за „Двигател на годината” в Европа, и неговият по-голям аналог с обем 1,5 литра. И понеже сме на автомобилна вълна, а автомобилната индустрия е мерило за температурата на развитите икономики, наскоро Michelin обяви, че затваря завода си в Будапеща и се мести в Румъния. Французите посочиха като причина за решението си слабия растеж и нестабилния пазар на гуми за камиони в Европа. „Искаме да увеличим конкурентоспособността”, обясниха от компанията. В края на 2013-а след 34 години дейност френският производител закри и филиала си в Гърция. В северната ни съседка Michelin вече има две фабрики за производство на автомобилни гуми – във Флорещ (в югоизточния окръг Прахова) и в Залъу (в северозападния окръг Салаж). Инвестициите на колела не свършват дотук. Daimler AG инвестира над 300 милиона евро в построяването на нов завод за трансмисии в северната ни съседка, защото основният край Щутгарт вече е изчерпал капацитета си. Компанията има джойнт венчър за производство на части за двигатели и трансмисии в Румъния от 2001 г. насам, но добавените нови капацитетни мощности в Източна Европа ще помогнат за по-сериозна експанзия на новата линия компактни модели на марката. Личната си подкрепа към проекта вече заяви румънският премиер Виктор Понта. Румъния привлича като магнит и все повече инвеститори на възобновяеми източници на енергия. Според доклада на Country Attractiveness Indices, публикуван от Ernst&Young, тя заема 13-о място между най-привлекателните страни по отношение на инвестициите в тази сфера. Производителите на възобновяема енергия са подкрепени от финансова схема на стойност 10,8 милиарда евро за следващите 10 години. Това автоматично превръща Румъния в един от най-щедрите грантове на подкрепа в ЕС. Иначе компании като Astronergy, ReneSola, Unisum и Hareon позиционираха Китай сред най-големите инвеститори в соларни паркове в Румъния. Очевидно ограниченията от времето на комунизма са направили северните ни съседи жадни за нови хоризонти. А страната на граф Дракула е толкова привлекателна, че дори родни компании все по-често предпочитат да оперират отвъд Дунава. Но това е друга тема!