Ако човек иска да направи смислен анализ на процесите в българския политически живот от последната седмица, трябва да зареже всички политологически теории и да навлезе смело в дебрите на психопатологията. Отдалеч е видно, че някои от основните действащи лица в парламентарното театро, особено тези, които държат да ги възприемаме като свръхумни и особено красиви, имат сериозни психически проблеми. Макар и да не си го признават открито, някои от най-видните реформатори имат повечето симптоми, описани в учебниците по психопатология – непостоянство на преживяванията в еднотипни ситуации, липса на критично отношение към себе си, неспособност да планираш действията си, неспособност за нормална адаптация в променяща се среда . За пореден път се убеждавам, че терминът „психодесница” изобщо не е ефектна метафора, а термин, изключително точно описващ начина на поведение на някои от най-видните лица на традиционното дясно . При това говоря не само за политици от десния сектор, но и за принадлежащи към него анализатори и всевъзможни NGO- служители.

Сигурен съм, че няма човек в България, който в момента може да даде смислен отговор на въпроса, дали партията ДСБ, която претендира да пази кивота със свещените десни скрижали, е във властта или е в опозиция. От една страна, нейният лидер си къса дрехите, изобразявайки трескава опозиционна активност. Докато си почива обаче от тези опозиционни пърформънси, г-н Кънев чинно си изпълнява задълженията като съпредседател на парламентарната група на по-малката управляваща формация. Как в съзнанието му се съчетават тези две диаметрално противоположни състояния и какъв ще бъде ефектът от това раздвояване върху психическото му състояние, не се наемам да гадая . Раздвоението обаче е характерно не само за партийния лидер, но и за партията като цяло. Един от нейните най-видни членове, г-н Москов, продължава да министерства с все по-голям размах, а за окопалите се в министерства, агенции и филхармонии фенове на г-н Иван Костов няма нужда да говорим. Името им е легион. Независимо от това, целокупното ДСБ продължава да се самовъзхищава от новооткритата си, напълно фалшива, естествено, опозиционна същност . В случая много точно е определението на д-р Николай Михайлов, че въпросната формация е по-скоро вероизповедание, а не партия . А както знаем, при вероизповеданията има екстаз и божествени откровения, има безумна радост от поредното мистично прозрение, сменящо се с дълбока тъга от нереализираните пророчества, но в никакъв случай няма нормална човешка логика.

Като цяло, българският психодесен сектор страда от класическо биполярно разстройство. При това заболяване имаме периоди на еуфория, които много бързо се сменят от пристъпи на меланхолия и депресия. Например, психодесният човек може да излезе на някакъв протест, чиито причини и цели осъзнава само сектантският му кръжец и еуфорично да си въобрази, че крачещите редом с него петима души, всъщност са пет хиляди . После обаче реалността все пак полага тежката си десница върху рамото на психодесния и го потапя в дълбока депресия. Вероятно сте чували за т.нар. „Йерусалимски синдром”. Той засяга хора, посещаващи Йерусалим, които след като са видели светите места, започват да вярват, че са видели Месията или Дева Мария или някакви пророци, които пък са се обърнали с лични послания към тях. Страдащите от „Йерусалимския синдром” стават превъзбудени и не спират да рецитират пасажи от Библията или да пеят религиозни химни. Нещо подобно преживяват българските психодесни, след като преди една година се намърдаха във властта по втория начин. Вярно, те не пеят религиозни химни, но по същия досаден начин повтарят опорните точки  на спонсорираните от „Америка за България” медии. Тъй като „Йерусалимският синдром” се проявява особено силно около Рождество Христово, можем да очакваме тези дни да се обостри състоянието и на нашите психодесни. Ще продължат да ни убеждават, че без техните озарени от божественото присъствие действия и анализи слънцето няма да изгрее и че ако не са на власт, България ще бъде поразена от описаните в Апокалипсиса чудовищни катаклизми . Едновременно с това ще твърдят, че нямат нищо общо с настоящото управление. За да опишем най-добре това странно състояние, трябва задължително да цитираме названието на една от главите в романа „Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков – „Шизофрения, както вече беше казано”.

„Деконструкция”, БНР