Интервю на Юлия Владимирова с журналиста Явор Дачков, Гл. Ред. на „Гласове“
Господин Дачков, да започнем с медийната среда, как бихте коментирали едностранчивата гледна точка, която се представя и от повечето български, а и от големите световни медии за случващото се по света?
Този процес започна в много остра фаза след украинската криза. Начинът, по който се отразява случващото се в Сирия, е продължение на това, което започна в Украйна. Припомням, че САЩ буквално си назначиха марионетно правителство, направиха постановката с Майдана и влязоха в територията на Русия. Тогава за първи път бях изумен от начина, по който западните медии отразиха тези събития. Дотогава като журналист с дългогодишен опит все още вярвах в относителната обективност на западните медии. Бил съм и сляп техен поддръжник и не ми се иска да заемам крайната позиция, че те непременно залягат в зоната на злото. След Майдана обаче ясно пролича пропагандата, която си спомням от съветско време, а кулминацията на тази пропаганда се видя в трагедията в Одеса, където бяха изгорени живи около петдесет души. Западните медии не я отразиха, нямаше разследвания, нямаше изобличения на украинските престъпници. Това много ме смути. След това осъзнах, че всъщност западната журналистика в момента работи по модела на съветската пропаганда, като тук включвам и българските медии. Сигнали за това имаше много по-отдавна, участвал съм на Кръгли маси и тук, в България, организирани от европейските социалисти, между другото, още преди 7-8 години, тогава една френска журналистка стана и каза, че във Франция положението с медиите е много сериозно, защото Саркози е казал на главните редактори: „Аз обядвам с вашите издатели, така че внимавайте какво пишете”. Този модел навсякъде е един и същ. Икономическата криза също удари много силно печатните издания, всички големи медии също зависят от държавата или от големи корпорации, по този начин държавата контролира медиите, без дори да има нужда от класическа цензура в комунистическия смисъл на тази дума.
Освен зависимостите обаче не мислите ли, че това се случва и защото е много по-лесно да се препечатват безкритично прессъобщенията на Брюксел и Вашингтон?
Да, по-лесно е. И е по-безопасно. Има вече много и игрални филми, любимият ми сериал от последните години е Newsroom, които много добре описват как този механизъм е преди всичко икономически. Ако тръгнеш да говориш истината и тя е срещу правителството, в един момент можеш да изпаднеш от системата, а на запад изпадането от системата е много по-опасно, отколкото при нас, защото просто оставаш на улицата без работа.
Тоест самите журналисти си налагат автоцензура и внимават какво говорят.
Именно. Това се вижда много отчетливо във всички големи медии, които още от войната в Ирак започнаха да обслужват правителството на САЩ, което командваше и Европа. Тиражираха се масовите лъжи, че Саддам Хюсеин има химическо оръжие, а след това много малко от тях бяха готови да заклеймят лъжата и да изиграят ролята на четвърта власт. Тоест това никога повече да не се допуска. Видяхме не само че се допусна, но и че в украинската криза и кризата в Сирия то продължи до главозамайващи размери. Спомняте си, че в началото, когато Русия започна да бомбардира Сирия, американският президент Барак Обама даде тон на кампанията „Вие ще се провалите”, това беше още първия ден, когато дори руснаците не бяха започнали бомбардировките. Медиите започнаха да го тиражират. Тук вече става дума за икономическа зависимост, в която медията вече се е сраснала с официалната пропаганда и послушно й служи. Вие казахте освен това лесният живот. Това също е важно, тъй като има ного добре платени журналисти, които са с добър статус, удоволствието от средната класа е налице, така че те не искат да се жертват и да рискуват нищо. Онова хубаво романтично време, описано много добре в холивудските филми за пресата, примерно за аферата Уотъргейт, е безвъзвратно отминало. Но това не значава, че на изток няма пропаганда, Русия също си служи с пропаганда и пиар, но в случая за техен късмет,защото, както съм писал и преди, в случая истината е на тяхна страна и това ги улеснява.
Вие споменахте за кампанията на Обама, който предварително заявява, че руските действия са обречени на провал, това е част от цялата тази стара доктрина на САЩ за възпиране на Русия. Кой може да възпре Америка в имперските й амбиции?
Всъщност оказа се, че Русия се яви като противотежест на гордостта на Америка. Но за това спомагат и играчи като Китай и Индия, които стават все по-влиятелни. Това е хубаво, защото се видя, че с еднополюсен модел и еднополюсен свят нещата отиват в крайността, описана от Олдъс Хъксли. Ние много често обичаме да цитираме антиутопията на Оруел, защото ни е познат комунизмът, но всъщност по-опасна е антиутопията на Хъксли, описана в „Прекрасният нов свят”, където консуматорското общество е построило своя рай и всички се превръщат в жертви на този рай.
В този смисъл, ако вземем предвид сляпото консумиране на медийни продукти, бих ви по- питала за иначе стария спор между русофили и русофоби в България, който обаче не просто се възроди, но и придоби патологични форми. Какво мислите за отказа да се гледа все пак обективно, разумно? Някои само чакат да чуят думата Русия и изпадат в демоничен тремор, независимо за какво иде реч.
За мен беше изненадващо, както беше изненадващ и антикомунизмът на протестърите преди две години. Хората, които преди 15 години обявяваха всички теми, свързани с комунизма и Държавна сигурност за демоде, изведнъж станаха много големи антикомунисти. Целият дебат за комунистическото минало на България закъсня много.
Този дебат въобще не е актуален за света в момента, kойто е на прага Трета световна война.
Наистина, така е, отдавна е анахроничен. Що се отнася до Русия, нека да търсим основанията. Съветският съюз беше предпоставка за един отвратителен тоталитарен режим в България и това го има като памет. Но лошото е, че спомените от комунизма се приписват в момента на Путин и Русия, без въобще да се познава реалната ситуация там. И русофилите, и русофобите малко познават съвременна Русия, начина, по който тя живее и функционира. Малцина от тях си дават сметка, че Путин се яви по историческа необходимост, за да спаси тази страна от тотален разпад след погрома, до който я доведе Елцин.
Защо има отказ от каквото и да е усилие за мислене и разбиране?
Просто хората живеят по-добре с клишета и със схеми в главите си. По-лесно е да се мисли с предубежденията за събитията, отколкото те да се усложняват. Също така това им помага да се групират в лагер на заедномислещите по някакви теми. Това е много изморително в България, защото, когато включиш телевизора и видиш гостите, предварително знаеш какво ще кажат. От това няма смисъл. Примитивният антикомунизъм беше проблем на самото разрешение на темата за комунизма в България, защото от едната крайност, слагачеството при режима на Живков, се стигна до другата крайност, отрицание на всичко, с което ни убягна разумният поглед.
Случайност или провокация беше свалянето на руския бомбардировач от Турция?
Не е случайност и мисля, че в това няма спорове. Но има и нещо друго, може да прозвучи малко скандализиращо. Русия също беше ударена по нейната гордост. Тягата на Русия откъм гордост е огледална на тази при американците. Този удар по тяхното самочувствие, напомпано и от успешните удари на Путин в Сирия, от самото му завръщане на голямата сцена с признаването му за партньор, има голяма доза риск. Рискът в това Русия да отиде в другата крайност на безалтернативна сила, която няма да допусне друг интерес освен собствения си. Тази постъпка от страна на Турция е изобличителна за самата Турция и за Америка, защото има данни, че американците са били наясно с извършването на това действие. Но то още повече отличи двусмисленото отношение на Турция към ИДИЛ, подкрепата на определени кръгове, както търговията с петрол. Но пък Русия беше ударена и с това малко приземена, за да не изпадне в изкушението на прелестта си.
Обама каза в Париж, че Анкара и Москва трябва да се фокусират върху общия враг ИДИЛ. По думите на Путин обаче Турция печели от ИДИЛ. С кого е Анкара?
И Анкара, и Америка бяха с ИДИЛ. Ние видяхме, че Америка бомбардира ИДИЛ около 2 години и под крилото на тези бомбардировки екстремистите се разраснаха неимоверно и добиха още по-големи размери. Цялото поведение на Америка е двулично и цинично. Този призив на Обама също ми изглежда такъв и ми прилича на мафиотските филми, където всички се прегръщат на погребението на покойника, след като са уредили неговото убийство. Обама от самото начало започна да се държи като лош пророк спрямо Русия. Отнася се абсолютно ревниво спрямо Путин, който пък се оказа доста по-добър лидер от него, това се видя още през септември с речта на двамата пред ООН. Вместо Обама да олицетворява лидер на една велика сила, той се държи като лоша стринка, която непрекъснато пророкува интригантски как Русия ще се провали. Всички експерти доказаха, че свалянето на самолета е станало от засада, и изказването на Обама Турция и Русия да се прегърнат е просто лицемерно. От друга страна, Путин, който сега не вдига телефона на Ердоган, скоро беше при него, имаше аплаузи за „Турски поток”, двете страни се сближиха, откриха огромна джамия в Москва… Това всъщност показва колко подвластни са политиците на духа на времето и че нямат много голяма роля в неговото направление. Те се движат след събитията, а не както ние си представяме, че точно те са тези, които ги управляват. Аз вярвам, че винаги е било така и всичките големи митологизации на политически лидери са се случили заради склонността ни да желаем тези неща да зависят от човека. Но в повечето случаи те не зависят от човека. Политиката е най-ирационалната професия, защото се занимава с човешките страсти и с тяхното наместване.
Турция получи и обещание за преговори за влизане в Европейския съюз, ако задържи бежанците. Това не е ли опасно и неадекватна крачка на Европейския съюз?
Разбира се, че е опасно, защото така се легитимира Турция, дават й се възможности за ходове, за изнудване и за всякакви политически игри. Мисля, че това е неадекватно, както и по-голямата част от лидерите на днешна Европа, но както казва Андрей Райчев, те са пътници и съвсем скоро политическата карта на Европа ще изглежда по съвсем различен начин. Политическият елит на Европа скоро ще се смени и ще дойдат по-категорични в своите възгледи хора.
Как бихте коментирали поведението на външния министър Даниел Митов. Съвсем наскоро той каза, че всъщност няма нова геополитическа реалност.
Аз не бих го съдил строго, не искам да съм на негово място. България няма никаква дума в тези неща, защото, освен че е малка страна, е безхарактерна. Когато говори един външен министър, зад него трябва да стои някаква нация. А тук самото правителство е разпределено на квотен принцип, това дори не е екип, който управлява заедно, а са едни хора, които си гледат частните интереси. Даниел Митов, освен да се движи по мейнстрийма и да повтаря това, което казват западните политици, за да балансира, гледа от време на време да каже и по някоя добра дума за Русия. Затова и не трябва да фокусираме някаква голяма критика върху него, защото той е един послушен чиновник с вързани ръце.
Защо българските политици са толкова раболепни и нямат никакво достойнство?
Защото народът, който ги избира, е раболепен и няма характер, а те излизат от недрата на народа. През последните години през Народното събрание се изредиха всякакви хора – преди бяха от партийната номенклатура, сега буквално народът взе властта, бодигард е премиер, юрисконсулт от провинциален град е шеф на Народното събрание, Спас Русев е някакъв шофьор, който купува „Виваком”. Българските политици са пряко огледало на българския народ, негови избраници въпреки всичките нарушения на изборите. Затова хората трябва да се сърдят преди всичко на себе си. Когато народът промени характера си, когато може да създаде някакво нормално обичайно право, през което да се регулира и да функционира, тогава може да мечтае и за добра съдебна система, и за добри институции.
Как определяте поведението на българския президент?
Българският президент е подставено лице на едно семейство. Той е президент на семейство Прокопиеви. И това личи. Когато Путин излезе, се вижда, че зад него има няколко стотици милиона руснаци. Когато Плевнелиев излезе, се виждат трима-четирима души зад него. Затова той изглежда толкова несигурен на този пост. Но много ме дразни, че мои приятели и колеги от дясно, които са иначе много критични, излязоха срещу Орешарски на бунтове, но не намират една критична дума за този човек и неговото нелепо поведение. Той дава интервю за чуждо списание, в което громи Русия, на следващия ден световната палачинка се обръща, Кисинджър и Бжежински казват, че Америка и Русия трябва да си сътрудничат, Оланд отива при Путин, Путин отива при Оланд, а Плевнелиев се движи още по знаците, очертани от украинската криза. Тоест той няма нито екип, който да му каже как да се държи, нито собствен интелектуален капацитет. И понеже очевидно не си е на мястото, той не излъчва институционалност, няма образ на професионален политик.
Михаил Шейнкман, автор в РИА Новости, коментира изявлението на българския министър на отбраната Николай Ненчев, че България теоретично би могла да участва в сухопътна операция срещу ИДИЛ. Шейнкман твърди, че България демонстрира отчаяна маневреност в типичния си репертоар. Той казва още: „Всичко е като в ада, но София е готова да прати войска в Сирия”.
Както казах, проблемът на това управление е, че то е съставено от случайни хора, които едва ли не са се самопредложили за министри. Борисов беше вързан с това, че не може да направи самостоятелно мнозинство, и ги пусна на трапезата, за да си затворят устата, което те и направиха. А за конкретния човек, както всички останали: взел се е на сериозно и е повярвал, че ще бори световния враг със сухопътни войски. Това е патология. Това дори не може да влезе в границите на някакъв разумен политически анализ. Човекът явно също няма екип, който да го посъветва какво може и какво не може да е говори. По-интересно е обаче какво ще стане със самолетите, които той реши да ремонтира в Полша, излезе информацията, че лично Борисов щял да проучва възможността тези МИГ-ове да се ремонтират в Плов див, явно посъветван от някого. В този случай е много нтересно бъдещето на този министър, мисля, че вече идва времето, в което реформаторските министри ще зпълнят ролята си на бушон. Но има и една друга болестна фикция, че Русия едва ли не постоянно се занимава България. Руснаците всъщност изобщо не се занимават тази страна, защото за тяхното имперско мислене България е крайно незначителна. Да вземем пример от абсурдните вълнения на някои иначе интелигентни хора, че Путин хаква системата на ЦИК. Това е потресаващо.
Как ще се развият отношенията между Русия и САЩ в близко бъдеще с ускорения ход на събитията. Песимист ли сте или оптимист?
Аз съм песимист. Дори и конфликтът в Сирия, дори и джихадистите не успяха да сплотят Америка и Русия. Тук има различни тълкувания, че християнският свят трябва да се обедини срещу ислямския, това звучи красиво, но много нереално. Не можете да обедините двама много големи актьори, които се мразят. Никога не може да стане добра постановка. Големият талант, големият размах не търпи конкуренция. Освен това двете духовни системи са абсолютно антагонистични. На небостъргачите на Америка виси числото на звяра 666, движещата сила са парите, в Русия пък можете да откриете гениални хора, които са маргинали и се търкалят по канавките, мъртво пияни от коктейла „Комсомолска сълза”, както казваше Ерофеев. Това са два свята, които е абсурдно да се съберат. Могат да вървят заедно по стратегически цели, но не виждам със сегашната администрация на САЩ и с претендентите за президент как това ще стане. Америка днес изживява своя упадък.