Джефри Сакс, „Бостън Глоуб”

Президентът Доналд Тръмп е убеден, че провеждането на външна политика под мотото „Америка преди всичко” би запазила доходите и работните места на американците и би помогнала да се възстанови страната. Оставяйки настрана опасностите от морален и дипломатически характер, свързани с безцеремонното налагане от страна на Тръмп на егоистичните интереси на САЩ над световното благосъстояние, в идеите на Тръмп има една икономическа истина, но и няколко опасни мита. Истината се крие във военната сфера. САЩ са свръхнапрегнати във военно отношение. Ако бъдат значително съкратени военните разходи в чужбина и бъдат преустановени безмилостните войни, целящи смяна на режима, САЩ биха могли да спестяват стотици милиарди щатски долара на година, тоест до 2% от Брутния вътрешен продукт годишно в рамките на общите разходи за сигурност, и тези пари биха могли да бъдат пренасочени към инвестиране вътре в страната. Дали Тръмп действително възнамерява да съкрати военните разходи, остава открит въпрос, доколкото призова за намаляване на ангажиментите на държавата в чужбина, но също така и за превъоръжаване. Със сигурност ние можем и трябва да съкратим военните си разходи зад граница. Понастоящем САЩ имат военни бази в около седемдесет държави, чиято годишна издръжка представлява 1% от Брутния вътрешен продукт и 5% от федералния бюджет. Ако вземем предвид и войните на САЩ, насочени към смяна на режима на управление (последните примери са в Афганистан, Ирак, Либия и Сирия), военните разходи в чужбина нарастват грубо с още 1% от Брутния вътрешен продукт. И накрая, ако добавим и стойността и напрежението в отношенията с Русия, предизвикани от направляваните от САЩ усилия за разширяването на НАТО на изток към Украйна, тогава военното бреме и рисковете за САЩ се увеличават още повече. Ако Тръмп прекрати участието на САЩ във войните в Близкия изток и намали напрежението в отношенията с Русия, като спре да подкрепя разрастването на НАТО на изток, той действително ще икономиса важни за Америка средства, които биха могли да бъдат реинвестирани в страната. Но ако Тръмп вземе тези спестени пари и ги вложи обратно в новата надпревара във въоръжаването, както понякога е заявявал, че ще направи, икономическите придобивки ще бъдат прахосани, а САЩ ще бъдат поставени в още по-опасна ситуация, тъй като и други големи държави ще се присъединят към надпреварата за въоръжаване. По-съмнителните идеи на Тръмп във връзка с програмата „Америка преди всичко” засягат други области, сред които заслужава да се отбележат търговията и инвестициите, миграцията, данъчната политика и политиката в сферата на държавните помощи. Във всеки един от тези случаи Тръмп значително преувеличава ползата, която би могъл да донесе политическият курс „Америка преди всичко”, и подценява свързаните с него огромни разходи. Най-провокативните и погрешни твърдения на Тръмп възникват във връзка с международната търговия и инвестиционната политика на САЩ. Той постоянно говори как суровото отношение към американските фирми, прехвърлящи своето производство в Китай и Мексико, ще доведе до възстановяване на работни места за американците и личното им благосъстояние. В този случай Тръмп е забелязал един действителен феномен – извеждането на работни места зад граница, но той ужасно надценява неговото значение и стреля по погрешната мишена. Американските производствени компании наистина прехвърлят работни места в Китай и Мексико и го правят, за да се възползват от по-ниското заплащане в трудоемките сегменти на производствения процес, където активно се използва ръчен труд. Според данните от неотдавна проведено изследване през 2014 г. в американските многонационални компании са заети около 665 000 производствени работници в Мексико и 827 000 в Китай в задграничните им филиали, в които фирмите на САЩ са мажоритарни собственици, или общо това са около милион и половина работници. Произведената в Мексико продукция се насочва към пазарите в САЩ съгласно Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA), докато произведените в Китай стоки са предназначени както за САЩ, така и за останалата част от света. Разбира се, един милион и половина души не са незначителен брой работници, но те съответстват само на 1% от работната сила на САЩ. Освен това работните места в производствената сфера в Америка като цяло вече не са толкова многобройни. През 1970 г. работните места в производствената сфера съставляват 25% от общата численост на работещите, а днес те съставляват едва 8,4%. Това не се дължи на обстоятелството, че има работни места в производствената сфера, които са прехвърлени в други държави. Просто преобладаващата част от тях са били автоматизирани. Вчерашните работници на конвейерите са заменени от днешните роботи на поточните линии. А днешните работници, продължаващи да работят в производствената сфера, ще бъдат заменени от утрешните системи с изкуствен интелект. Съществува и още едно заблуждение. Преустановяването на практиката да се изнасят работни места в чужбина няма да създаде същите милион и половина работни места вътре в САЩ. Разположеното в Америка производство е много по-капиталоемко, отколкото в Китай и Мексико, заради по-високото равнище на американските възнаграждения. Тези милион и половина работни места в Китай и Мексико биха могли да се трансформират в 750 000 работници на територията на САЩ. А това представлява едва 0,5% от пазара на работна сила в страната. И дори и това предполагаемо увеличаване на броя на работните места не отчита много по-големите производствени разходи, които ще възникнат за базираните в САЩ компании, когато се върнат работните места. В резултат на това американските фирми ще загубят международната си конкурентоспособност и ще намалят заетостта в предприятията, работещи на територията на САЩ, като например подразделенията, които се занимават с изследвания и разработки и поддържат дейности и производства в чужбина. Разбира се, не всички производства, изнесени в чужбина, ще се завърнат някога в САЩ. Някои от тях просто нямат нищо общо с американския пазар. А дори и собствениците на фирми, които произвеждат експортни стоки за американския пазар, не е толкова лесно да бъдат примамени да се завърнат на родна почва. Да предположим например, че Тръмп реализира своята заплаха да въведе „граничен данък” (или мито върху вноса) за стоки, експортирани за САЩ от американски компании, които работят в Китай и Мексико. В отговор тези компании най-вероятно ще се лишат от своите задокеански филиали и ще купуват същите стоки от независими компании, които не подлежат на облагане с граничен данък. Да предположим, че Тръмп въведе и ограничителни тарифи за всички стоки, внасяни от Китай и Мексико. В такъв случай той ще постави началото на гигантска търговска война, която ще причини огромни щети на американската и световната икономика. А как може да се коментира неотдавнашното изявление на ръководни представители на „Форд Мотър Къмпани” например, които обещават да инвестират 700 милиона долара в Мичиган вместо в Мексико? От компанията обявяват, че тази стъпка, представена като отговор на призива на Тръмп, ще съхрани 700 работни места, или грубо казано, едно работно място съответства на 1 милион долара инвестиции. При това положение Тръмп няма да успее да стигне много далеч, що се отнася до 152-та милиона американски работници. Вместо да обвинява Китай и Мексико за съществуването на съвсем реалните проблеми, с които се сблъскват работниците в САЩ, Тръмп би трябвало да обложи с данъци стремително нарастващите доходи на собствениците на капитала (днес показателите на фондовите пазари се намират на рекордни нива), за да се облекчат икономическите тежести за работниците. За съжаление той, изглежда, възнамерява да направи точно обратното – да предостави още повече данъчни облекчения за корпоративния капитал, обосновавайки се с твърдението, че намаляването на корпоративния данък също така ще съдейства за връщането на производствени работни места в страната. Според различни информирани източници Тръмп иска да намали данъчната ставка от 35% на 15%. Очакваната загуба на приходи за една година се оценява на около 1% от Брутния вътрешен продукт, а данъчните икономии ще се натрупват предимно в полза на богатите. Увеличаването на производствените работни места ще бъде незначително по вече посочените причини, докато загубата на приходи ще бъде много голяма. А по какъв начин Тръмп предлага да бъде компенсирана загубата на приходи? Както изглежда, той отчасти е склонен да допусне формирането на по-голям бюджетен дефицит, като стовари тежестта върху днешните млади хора, които ще получат в наследство огромен държавен дълг. От друга страна, той разчита също така да получи подкрепа за програмата „Америка преди всичко” с предложението да намали размера на чуждестранните помощи и да ореже финансирането на ООН. Ето това е най-големият мит. Съкращаването на разходите за помощи и за ООН ще спести много малко от гледна точка на парични средства, но ще нанесе огромен удар върху глобалните интереси и националната сигурност на Америка, да не говорим за моралната репутация на САЩ по света. Тръмп и неговите привърженици постоянно се занимават с дискредитирането на чуждестранните помощи и финансовото подпомагане на Обединените нации, като ги определят като тежък и несправедлив товар за американския народ. Това мнение се основава на предразсъдъци и не би могло да бъде по-погрешно. Налице са много повече аргументи в полза на увеличаването вместо намаляването на нашите разходи и по двете пера. Като обща сума американската чуждестранна помощ е приблизително 31 милиона долара годишно, или около 0,17% от националния доход. Следователно, дори и да се прекрати цялата чуждестранна помощ, спестените средства ще компенсират по-малко от една пета от сумата, която ще се получи в резултат от предложеното от Тръмп съкращаване на корпоративния данък. За какво обаче допринася чуждестранната помощ, която предоставят САЩ? Благодарение на лидерството на Джордж Уокър Буш например с тези пари е спасен животът на милиони хора, заразени с човешкия имунодефицитен вирус (ХИВ), по целия свят. Спасен е животът на стотици хиляди малки деца, които в противен случай биха умрели от малария. Чуждестранната помощ защитава САЩ от опустошителното въздействие на болестни епидемии, които започват в чужбина, а после достигат и поразяват американското крайбрежие. Тя позволява да бъдат нахранени гладните и помага на пострадалите от тайфуни, наводнения, суша, недоимък и конфликти. Нима администрацията на Тръмп ще бъде толкова безсърдечна и ще застави американския народ да обърне гръб на отдавна продължаващите и успешни усилия и действия на САЩ, насочени към справяне със смъртоносните болести, глада и крайната бедност? Напротив, Америка би трябвало да прави много повече в партньорство с другите държави. За съвсем незначителна сума САЩ и останалите партньорски държави биха могли да помогнат да се сложи край на разпространението на епидемията от ХИВ/СПИН. С помощта на иновационните стъпки, предприети от Буш преди петнайсет години, и множеството нови технологии Тръмп би могъл да си сътрудничи с други държави за предотвратяване на почти всички нови случаи на заразяване с ХИВ. По сходен начин, стъпвайки на устойчивите ангажименти на САЩ и други държави, едно скромно увеличаване на помощта би гарантирало на всяко момиче и момче в най-бедните страни възможността да продължи да учи до завършването на гимназиално образование. По такъв начин лишените от средства деца няма да се превръщат в деца войници или в безработни младежи, които лесно се манипулират и радикализират. Всичко това може лесно да бъде осъществено само с една малка част от средствата, които в противен случай заради предложеното от Тръмп орязване на данъците ще се окажат в ръцете на богатите. Тръмп също така отстоява позицията, че САЩ могат да осъществят значителни икономии, като намалят своите вноски в Организацията на обединените нации, и както се говори, вече подготвя в тази връзка съответстващата изпълнителна заповед. И в този случай спестените средства ще са нелепо малки като парична сума, но безотговорно опасни като последствия. САЩ плащат два вида вноски на организацията. Първият вид е „установената вноска”, която е предназначена за редовния бюджет на ООН. С тези средства се покриват разходите по финансирането на основните операции на ООН. Голям въпрос се прави от факта, че САЩ осигуряват 22% от редовния бюджет, и това е най-големият дял, плащан от която и да било държава. А редовният бюджет е скромен, само 2,700 милиарда долара годишно, а сумата, определена за плащане от САЩ, е 600 милиона долара за година. Така наречената „доброволна вноска” за членството в ООН, която САЩ отделят всяка година, е на стойност около 7 милиарда долара. Доброволните вноски са предназначени за агенциите на ООН, като например УНИЦЕФ (Детският фонд на ООН), и за мироопазващите операции на ООН. Тези вноски не само са животоспасяващи и жизненоважни за сигурността на САЩ и на света като цяло, но също така позволяват на Америка всъщност да икономиса разходи. Във всеки един от тези случаи САЩ и много други държави обединяват парите си и по този начин си поделят глобалното бреме. Част от другите държави донори предоставят много по-голям дял от своя Брутен вътрешен продукт за чуждестранна помощ и подкрепа на ООН в сравнение със Съединените щати. Ето и какъв е основният въпрос. Дори и изцяло да отпаднат вноските на Америка за ООН и средствата, отделяни за чуждестранна помощ, финансовата икономия за страната няма да надвишава 0,2% от Брутния вътрешен продукт, или приблизително една пета от сумата, която ще се получи в резултат от предложеното от Тръмп съкращаване на корпоративния данък, и една стотна от съвкупните федерални разходи. Идеята, че подобна икономия съществено ще подобри положението на американските работници или данъкоплатци, е не просто мит, а направо измама. В резултат от този вид съкращаване на бюджета светът ще стане още по-опасен и нестабилен, още по-уязвим по отношение на заразни епидемични болести и други природни бедствия. Важният извод е, че програмата „Америка преди всичко” е икономически коректна в едно ключово направление – да послужи като предписание за намаляването на разходите за свръхразширената военна сфера на САЩ. В останалите направления е дълбоко некоректна. САЩ няма да се справят с кризата с работните места, кризата с доходите или инфраструктурната криза, като заплашват американските компании, като въвеждат мита и данъци или като намаляват корпоративните данъци, за да върнат работни места от Китай и Мексико, или като съкратят размера на помощите за целите на развитието или вноските за подкрепа на ООН. Подобни предложения са напълно подвеждащи и няма да донесат никакви ползи на американците, да не говорим за потенциално високата цена, която ще бъде принудена да плати останалата част от света. Ключът към лечението на американските недъзи зависи от по-голямата справедливост, почтеност и благоприличие вътре в пределите на нашите собствени граници и особено от начина, по който споделяме ползите от внедряването на модерните технологии като роботиката и изкуствения интелект и невероятните печалби, които те произвеждат. Реалната причина за намаляващите доходи на американската работническа класа не е повишаването на приходите на мексиканците в Мексико, а високите печалби и доходи, които сега отиват в ръцете на единия процент от населението. Истинските решения за американските работници са точно у дома, а не в задокеанските военни авантюри, новата надпревара във въоръжаването или самоунищожителните търговски войни.

Превод: Мария Дерменджиева