Срещата между лидерите на Русия, Иран и Азербайджан в Баку очерта контурите на нов стратегически баланс в района на Кавказ. Реализацията на амбициозния проект Транспортен коридор „Север-Юг” и засиленото сътрудничество в областта на енергетиката и сигурността са сред най-съществените съвместни инициативи на трите държави.
След края на Студената война районът на Кавказ се превърна в една от най-горещите точки на конфликти в Евразия, свързани с контрола върху добива и транзита на енергоносители от богатия Каспийски басейн . В книгата си „Голямата шахматна дъска” Збигнев Бжежински подчертава стратегическите планове на САЩ за икономическото и военно изтласкване на Русия от Кавказ. В тях ключова роля играе Азербайджан. Този процес, започнал с конфликта в Чечения и Северен Кавказ, доби реално геоикономическо значение с реализацията на петролопровода Баку – Тбилиси – Джейхан, който свързва каспийските aзерски находища с турското средиземноморско крайбрежие. В тази стратегическа линия се включиха и инициативите за пренасочване на енергийните доставки на Казахстан, Туркменистан и Узбекистан през територията на Азербайджан, както и изграждането на система от газопроводи през Каспийско море, Азербайджан и Турция (Транскаспийският, Трансанадолският и Трансадриатическият газопроводи) . За целите на контрола върху товарите бе предложен проектът за международен транспортен коридор Карс – Ахалкалаки – Тбилиси – Баку, а Грузия начело със Саакашвили очакваше своето светло евроатлантическо бъдеще като опора на НАТО в региона, обезпечавайки военно-политическия контрол. Това беше пиковият момент на стратегическо настъпление на САЩ и НАТО в Кавказ, а изолираният от наложените санкции Иран и покорната Турция не препятстваха по никакъв начин изтласкването на Русия от региона. Обаче конференцията на лидерите на Русия, Иран и Азербайджан от този месец в Баку показа категорично, че стратегическата инициатива вече не е в ръцете на Запада .
САЩ не успя да обезпечи сигурността в региона
Въпреки епизодичните десанти на американски части във военни учения с Грузия и опитите страната да бъде включена в НАТО, Москва на практика не позволи Кавказ да се превърне в плацдарм на НАТО в региона. Русия се опря на 7-ма обединена военна база в Абхазия, 4-та база в Южна Осетия и 102-ра база в Гюмри, Армения, както и засили военното сътрудничество с Иран. Конкретен израз на стратегическата слабост на Западния военен блок стана неспособността да се осигури сигурността на маршрутите за пренос на енергоносители, които последователно ставаха жертва на нестабилността в Югоизточна Турция и конфликта в Грузия .
Постепенно енергийният фронт претърпя поврат. Усилията на американската дипломация да пренасочи енергийните маршрути през Азербайджан и Турция, се оказваха недостатъчни. Последователно отпаднаха идеите за разширяване на капацитета на петролопровода към Джейхан с туркменски, узбекски и казахски нефт. А провалената идея за построяване на газопровод по дъното на Каспийско море минира бъдещето за сериозни доставки на газ за Турция и Европа. Промяна в енергийната карта в региона настъпи вследствие на започналото стратегическо партньорство между водещите компании от руския енергиен сектор и „Бритиш петролиум” (компанията е основен акционер в „Шах Дениз”, нефтените и газови находища в Азербайджан и оператор на петролопровода Баку – Тбилиси – Джейхан). Дружбата на корпорацията с руската „Роснефт” в разработването на находища в Арктика и Западен Сибир и обмяната на акции между двете дружества индикират стратегическата значимост, която британската компания отдава на партньорството с Русия. Това неминуемо дава отражение върху енергийната карта на Кавказ.
Започналата руска енергийна стратегическа инициатива в региона е свързана с интегрирането на страните от Кавказ и Средна Азия в система за доставка на електроенергия . Най-значимата инициатива може би остава планираният за 2025 г. единен пазар на петрол, газ и петролопроизводни в рамките на Евразийския съюз. Срещата в Баку показа засиленото партньорство между ключовите за Кавказ страни – Русия, Азербайджан и Иран. Съгласно договор с Русия енергосистемата на Азербайджан функционира в паралелен работен режим с единната руска енергосистема, а по думите на президента Илхам Алиев целта е с общи усилия да бъде създаден надежден енергиен коридор, който да гарантира обмена на електроенергия между трите държави и излизането на нови пазари.
В кулоарите на срещата в Баку руският вицепремиер Дмитрий Рогозин анонсира продажбата на 10 от най-новите пътнически самолети Иркут МС-21 на Азербайджан през февруари 2017г., заедно с откриването на хеликоптерен завод и съоръжение за монтаж на самолети в столицата на бившата съветска република . По повод на срещата ирански медии оповестиха слухове за подготовка за сключване на търговски споразумения между двете страни и Евразийски икономически съюз .
Особено важен акцент е засилване на сътрудничеството в областта на сигурността, което за руската страна е от жизненоважно значение, предвид пресичането на пълзящия към Северен Кавказ и Централна Азия фундаментализъм. „Мислим, че е необходимо да установим по-активна размяна на информация за дейностите на международните терористични организации” , заяви руският президент след срещата с държавния глава на Азербайджан Илхам Алиев и този на Иран Хасан Рохани.
Най-съществен отзвук от срещата в Баку бе декларираната политическа подкрепа за изграждането на амбициозния проект Транспортен коридор „Север-Юг”, представляващ интерконтинентален мултимодален път, който ще свързва Санкт-Петербург с Мумбай. Той ще включва главно превоза на товари от Индия, Иран, Азербайджан и Русия, посредством кораби, пътища и релси . Реализацията на железопътната компонента на проекта ще позволи свързването на Иран с пристанищата на Балтийско море и ще даде на Русия достъп до Персийския залив и индийската железопътна мрежа . Това ще се отрази сериозно на геополитическия ред в региона на Кавказ. Железопътната връзка между Азербайджан и Иран е в процес на изграждане със строителството на мост над река Астара. Особен интерес предизвиква краткото съобщение на сайта на Азиатската банка за развитие непосредствено след срещата, в което се разглежда възможността за финансиране на Азербайджан с 200 млн. долара за рехабилитацията и възстановяване на 441-километровия участък между Баку и Ялама на руската граница . За целта в средата на ноември в столицата на бившата съветска република ще пристигне мисия на банката.
Ръководителят на отдела за външни връзки в администрацията на президента Новруз Мамедов дори заяви, че Транспортният коридор „Север-Юг” се явява един от най-големите проекти на века. Прибързаността на Азербайджан за реализация на проекта се обяснява с опасенията им относно конкуренцията на аналогичен проект за свързване на Русия и Иран през територията на Южна Осетия и Армения . Обяснимо Баку не желае изграждането на директна железопътна връзка между Русия и Армения, която да заобикаля Азербайджан не само поради икономически причини, но и заради опасения от военно естество. Привързването на големи количества товари към азербайджанските железници допълнително ще изолира Армения и ще даде коз в ръцете на Баку пред Русия в процеса на решаване на кризата в Нагорни Карабах.
Независимо на кой проект Москва ще даде приоритет, динамиката на събитията категорично показва, че стратегическият баланс в Кавказ натежава към своя евразийски център с всички произтичащи от това последици. Държавите от Кавказ засилват търсенето на подкрепа от Русия при решаването на икономически, военни, политически и енергийни въпроси.
* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto