Момчето „чудо“ в австрийската политика поиска шанс за промяна и спечели изборите

На 15 октомври в Австрия се проведоха предсрочни парламентарни избори. Изненади не се получиха. Безспорен победител, както се и очакваше, е консервативната Народна партия, начело с младия си лидер Себастиан Курц. Новият канцлер на Австрия Себастиан Курц ще бъде най-младият държавен лидер в Европа и най-младият канцлер в следвоенната история на Австрия.

Удари под кръста

Седмица преди извънредните парламентарни избори в Австрия в един от виенските квартали, известен с винопроизводството си, се проведе традиционният фестивал на „щурм-а“ – младото вино. И макар че в началото на улицата на винените изби стоеше надпис, че политическите прояви са забранени, по цялото й протежение дефилираха стотици австрийци с лозунги и с цветовете на партиите си, охранявани, разбира се, от полиция. До стълкновения не се стигна. Иначе предизборни скандали имаше, и както ги определиха политическите наблюдатели тук, това беше най-мръсната предизборна кампания, която Австрия е имала. Началото им започна във Фейсбук, където се появи страница, обвиняваща Народната партия и лидера й – Себастиан Курц, в расизъм. Това шокира австрийците, защото от създаването й от преди век досега, партията никога не е симпатизирала на расизма. Подозренията паднаха върху крайнодясната Партия на свободата, но оказа се, че в основата на скандала стои не друг, а Социалдемократическата партия, коалиционен партньор на Народната партия в управлението на страната. А още по-шокиращото беше, че скандалът е предизвикан от израелски политически консултант, нает от социалдемократите. Стана ясно още, че за „консултацията“ са платени стотици хиляди евро, последваха оставки, обяснения, че не се знае кой пил, кой плащал. Двете управляващи партии си обещаха да се съдят, но до разнищване на скандала не се стигна – поне до изборите. Резултатът от него е загубата на доверие в демокрацията, а от боричкането и ударите под кръста спечели крайнодясната Партия на свободата, която набра сила и се запъти към властта – за първи път от 2000-та година насам. Тогава участието й в правителството на Австрия предизвика бурни реакции в цяла Европа и доведе до няколкомесечна изолация на страната. Президентските избори през 2016 година също изнервиха Европа, защото крайнодесният кандидат стигна до балотаж с изгледи за победа.

Европа от 2017-а не е Европа от 2000-та

Това, че Европа е, или поне днес трябва да бъде различна, разбра младият лидер на Народната партия – Себастиан Курц, чиято партия спечели изборите. Курц ще стане най-младия държавен лидер в Европа. В предизборния му „отбор“ преобладаваха млади хора. И то в една от най-старите партии тук, с почти вековна история, известна с консерватизма си, зависеща от градските и регионалните си структури, която почти неизменно участва в управлението на Австрия от Втората световна война насам. От май месец тази година обаче, когато Себастиан Курц застана начело на Народната партия, той успя да я „превърти“. За разлика от френския Макрон, Курц не основа нова партия, а се опита да направи промени като ново движение вътре в Народната партия. И това сработи! Скоро след като Курц я оглави, социологическите проучвания показаха, че рейтингът й от 20 е скочил на 30%. На изборите Курц и партията му спечелиха убедително с 31,36%. Той беше този, който предложи предсрочни парламентарни избори и парламентът ги одобри. Момчето мобилизатор извади от изборните листи „старите партийни муцуни“ и създаде свой тим, в който мнозина никога преди това не са се занимавали с политика. „Това, което постигна Курц, е „безпрецедентно в австрийската политика, но е доста логично“, казва Петер Фицмайер, политолог и преподавател в университетите в Кремс и Грац.

Кой е Себастиан Курц?

Когато през 2013 година Себастиан Курц, тогава 27-годишен, беше номиниран за външен министър на Австрия в коалиционното правителство на социалдемократите и Народната партия, новината изненада мнозина – и у дома, и навън. За него писаха медиите от Германия до Китай. Зашеметявщата политическа кариера на Себастиан Курц, роден през 1986 г. в 12-и район на Виена в семейство на учителка и инженер, обаче не започва от избирането му за външен министър. Той е член на младежката организация на управляващата Народна партия от 2003 г., а през юни 2009 г. стартира кампанията за денонощно движение на метрото. Рекламата беше нетрадиционна, езикът нестандартен – наричаше хората във властта „сексисти“ и „без вкус“, медиите я отразиха широко. Младите, и не само те, прегърнаха идеята. На референдума през 2010 г. виенчани казаха  „да“ и сега през уикендите и на официалните празници метрото се движи денононощно. И то в Австрия, където в неделя не работят почти никакви магазини, даже за хранителни стоки! В предизборните си кампании на предишните избори партиите „се съгласиха с него“ – обявиха успеха от идеята за денонощното метро за свой. А той не престана с „провокациите“. За предишните избори провеждаше кампанията си в нощния клуб „Мулен Руж“, мотото й беше „Черното е готино“, но пък казваше, че няма да позволи строителството на джамии в Австрия и че проповедите тук могат да се извършват само на немски. На сегашните избори обиколи страната, предаваше „на живо“ във Фейсбук, мобилизира стотици млади хора. И „обра“ доста инакомислещи – несъгласни с досегашното управление, но пък и недотам „одеснели“. В този смисъл завоят на Курц малко по-надясно от Народната партия беше доста елегантен и ... успешен.

Но когато през април 2011 г. стана държавен секретар по интеграцията, реакциите бяха разнопосочни. 30 000 недоволни граждани се възмутиха във Фейсбук. Коментарите бяха от „откъде го намериха този връзкар“ до „нека да опита момчето“. След година на него вече гледаха позитивно. Курц казваше, че за интеграцията на чужденците трябва да се съди по това, което правят в и за Австрия, че много от бежанските трагедии и масовата имиграция са заради липса на коопериране и предложи допълнителна година в детските градини за децата, за които немският език не е роден. Вярна интерпретация на опита му от ученическите години – половината от съучениците му били с имигрантски корени. Прокара в парламента и Закона за австрийското гражданство – с ясни правила и регулации. Така след 2,5 години опит в интеграцията, което каквото и да се говори, си е част от външната политика на една страна, на изборите през септември 2013 година младокът събра 35 700 мажоритарни гласа – най-добър резултат от всички депутати! Повериха му поста на външен министър. За себе си Себастиан Курц тогава каза, че новото изкушение във властта няма да го промени. Възхищава се на Нелсън Мандела и уважава сръбския министър на финансите, поел поста на 28 години. И се захвана за работа. Младежът-чудо, който и сега изглежда по-млад за възрастта си и който преди да стане външен министър си беше направил име  като държавен секретар по интеграцията, пое австрийската дипломация. Без опит. Но и без страх. И стана най-младият външен министър в Европа, а и най-младият в следвоенната история на Австрия.    

Между „приеми го“ и „разпни го“

Сензацията не беше приета еднозначно. Подръжниците на нестандартните идеи го възприеха като „глътка свеж въздух“ в позастоялата тукашна политика, като „имидж-мейкър“ в новата-стара коалиция, която едва удържа крехко мнозинство на тогавашните избори. Като заявка за „редизайн“ на австрийската външна политика. Нарекоха хода на управляващите „много умен“, „тайното оръжие“ на страната. И добавиха – редица бизнесмени на тази възраст управляват огромни компании. Скептиците като лидерът на крайнодясната Партия на свободата Хайнц Кристиан Щрахе подскочиха от сюрприза – първи дипломат без никакъв дипломатически опит. Някои подхвърлиха в аванс „бъдещата сцена“ – забавно здрависване със 70-годишния американски държавен секретар Джон Кери – двамата щели да изглеждат като дядо и внук.

По времето, докато беше външен министър, Себстиан Курц успя да се здрависа с много държавни лидери. През февруари 2014 година той иницира и беше домакин на първата от няколкото срещи на Европейския съюз, Русия и САЩ за обсъждане на ядрената програма на Иран. Трудни, тежки преговори, които през юли 2015 година завършиха с подписването на споразумение, което сега американският президент Доналд Тръмп оспорва. През май 2014 година младокът покани във Виена 30 министри на външните работи, между които руския Сергей Лавров и украйнският Андрий Дешчица – шанс да обсъдят Кримския проблем. Когато през 2013 година беше избран за външен министър, недоброжелателите се досетиха, че е талантлив, но недообразован. Намеквайки, че още не е завършил обучението си в юридическия факултет. А журналистите не бяха забравили, че на първото му представяне като секретар по интеграцията Курц нарушава ротокола – идва със скъпи обувки, лъснати до блясък, но без вратовръзка. Най-непредубедените тогава го поздравиха първи – шведският министър на външните работи Карл Билд като страстен потребител на Туитър го поздрави модерно, чрез мрежата, генералният секретар на ООН Бан Ки Мун традиционно – обади му се по телефона. Курц пък не закъсня с реакцията, уговори си веднага среща с него през следващата година по време на Конференцията по сигурността. Отговори на всички. Каза, че толерира и поздравленията, и критиките. Призна си, че има ограничен опит, в това число и дипломатически, но пък може да предложи много старание, енергия и желание. Днес наблюдателите го наричат кипящият от енергия неолиберал. Знае, че ако някой иска да интерпретира нещо погрешно, винаги може да го направи и казва, че нищо не е само черно или само бяло. А вратовръзки вече не му липсват, има за няколко живота – подарили са му ги през годините на държавна работа приятелите – същите, с които другарувал и преди да „скочи“ в голямата политика. Само 48 часа след избора му за външен министър Курц каза, че иска да направи дългосрочна стратегия за австрийската дипломация, ще разчита и на външни експерти. И заяви, че първото му пътуване навън ще бъде в Хърватия, приоритет са страните от Западните Балкани /Австрия е най-големия инвеститор в тези държави, а на много австрийци корените са именно от там/ и Дунавския регион. Днес Курц казва, че иска да направи една нова велика Австрия. Но пък стъпва на реалности. Австрия, която има население колкото Лондон, според класацията на Световната банка, по брутен вътрешен продукт на човек от населението изпреварва Великобритания, Германия, Канада, Франция, Япония, а според реномираната рейтингова агенция „Мерсер“, вече няколко поредни години Виена е на първо място в света по качество на живот.

Харесването трябва да се заслужи

Австрийците харесаха, даже обикнаха Курц, когато като външен министър успя да затвори Западнобалканския път за мигрантите и накара сънародниците си да си отдъхнат с облекчение. Голямото преселение през 2015 година създаде доста главоболия на страната – 100 000 мигранти пресякоха границите, превозвани бяха безплатно с влакове до Германия, боклуците по гарите още са лош спомен. Курц се обяви за по-строг контрол по вътрешните границите на Европа, организира конференция на Западно-Балканските страни и... спря потока мигранти към Австрия. За това му помогна и унгарският Орбан, и властите в Сърбия и Хърватия. Тогава, на една пресконференция, попитах Себастиан Курц: „А какво ще стане със страните, които са на предна линия за мигрантския поток – България, Гърция и Италия?“ Отговори ми, че на тях трябва да им се помогне. Но Европа не мислеше като него – редица страни отказаха да приемат мигранти по „разпределение“, и сега Гърция и Италия се задъхват от хилядите бежанци. Една сигнална лампичка за бъдещия най-млад държавен лидер в Европа – живеем в „обединена“ Европа, където всяка страна попридърпва чергата към собствените си интереси. А когато Курц поиска да бъде затворен и Средиземноморският път за мигранти, където се издавиха стотици, да не кажем хиляди, не липсваха и такива, които го нарекоха коравосърдечния новолиберал.

„Коравосърдечният“ обаче добре си бранеше националните интереси. Преди президентските избори в Турция забрани турците да провеждат в Австрия предизборни митинги. Каза, че Турция не е готова за Европейския съюз и ще трябва да почака. Забрани и външните помощи за джамиите и имамите в страната, а от 1 октомври тази година влезе в сила и забраната за носене на бурки на обществени места в Австрия. Глобата е 130 евро. Е, появи се и арабски милиардер, който обеща, че ще плати глобите на всички жени, заловени с бурки не само в Австрия, а навсякъде в Европа, но поне засега това необичайно облекло изчезна от улиците на Виена. Курц се определя като консервативен Макрон, настроен е проевропейски, но с мярка. И застана някак по средата между „свръххуманната“ Меркел и антиимигрантски настроените крайнодесни в Австрия. Може би и затова така дръпна в предизборната кампания, защото успя да „обере“ част от поддръжниците на крайнодесните.

Ако ще си австрийски гражданин, отсече Курц, ще си само такъв и не можеш да имаш и второ гражданство. Имаше предвид турците с двойно гражданство, които гласуваха за Ердоган, но не само тях. Поиска да се намалят социалните помощи за мигрантите, в това число и за такива от Европейския съюз. Доста нашенци и румънци , които работят в Австрия, но отглеждат децата си при баба, дядо, леля и чичо у дома  подскочиха, защото Курц настоя австрийски социални помощи за дете, които за малките са поне 120 евро, а за поотрасналите достигат 162, да бъдат отпускани само с документ от личен лекар, детска градина или училище, че детето живее в Австрия с родителите си. В противен случай размерът им да бъде като в страната, където се отглежда детето.

Освен млад, Курц е и със самочувствие. Като външен министър приветства започването на преговорите за присъдиняване на Сърбия към Европейския съюз, „хвърли ръкавица“ и отправи сигнал към Брюксел – да го уважават заради добрите отношения в региона и да не мислят, че ще бъде „парт тайм“ министър като делегира външната политика на европейската централа. Покрай изборите на 15 октомври тази година, когато двете управляващи партии заявиха, че не искат отново да участват като коалиционни партньори в управлението на страната, а прозорецът се пооткрехна за крайнодясната Партия на свободата, Себастиан Курц отново напомни, че няма да позволи на други да се бъркат във вътрешните работи на Австрия. Сега политическото чудо на Австрия си спечели поста на канцлер. Каква коалиция ще направи е рано да се каже. Разговорите тепърва предстоят. Сигурно е обаче, че той „стръска“ политическия елит тук, показа, че на народа му е писнало от корупционни схеми и скандали. Увлече младите, които искат една нова Австрия, омекоти позициите на крайнодесните. Поиска промени. И то сега. Дано да е за добро!