Терористичните атаки в Брюксел се случват, когато Европейският съюз все още е зашеметен от атентатите в Париж и си блъска главата как да се справи с мигрантската криза. Още по-важно, те се появяват, когато националистически сили поставят под съмнение основните ценности на „Континенталния блок“, които включват свободното движение на трудова сила и Шенгенското споразумение, елиминиращи граничните проверки между определени страни-членки. Атмосферата на още повече страх и подозрение, която със сигурност ще последва, единствено ще влоши социалната, политическата и икономическата кризи.
Първият резултат от атаките в Брюксел ще бъде нов опреснен дебат за граничните проверки в Европейския съюз, в частност за Шенгенската зона . Шенгенското споразумение беше остро критикувано в самото начало на мигрантската криза през 2015 г. Атаките в Париж помогнаха за ескалацията на тези противоречия, отчасти защото извършителите се движеха свободно между Париж и Брюксел без да бъдат разкрити. Следователно, Франция и други страни засилиха своя граничен контрол. Европейската комисия тогава каза, че иска граничните проверки в цялата Шенгенска зона да бъдат вдигнати до края на 2016 г. Въпреки това, последните атентати и предположенията, че ще последват още такива, ще направи това много трудно .
Редица правителства в Западна Европа вероятно тези дни ще обявят нови закони за национална сигурност, засилени проверки на бойци, които се връщат от конфликти в Близкия Изток или Северна Африка, но също така и обмен и споделяне на разузнавателни данни със съседите . Европейският съюз също така ще възобнови дискусиите как да пребори тероризма зад граница в проблемните държави като Либия и Сирия. Европейците ще станат още по-склонни да се включат в коалицията за борба с ИДИЛ, вероятно с още повече оръжия и още повече обучения на иракски военни и кюрдски бунтовници. Ще са по-склонни за повишено разполагане на бойни самолети и участие във военни мисии за наблюдение, предприети от НАТО в Турция.
Друга жертва ще бъде и много слабото, съвсем скорошно споразумение между Турция и Европейския съюз с цел да се намали идването в Европа на лица, търсещи убежище. Обновеното осъзнаване на заплахата от тероризъм сред страните-членки на ЕС ще насочи фокуса върху външните граници на Съюза и евентуалното оправдаване на по-тясно сътрудничество с Турция . Но тези атентати ще дадат още по-голям тласък на антимюсюлмански настроения в Европа и увеличаване на исканията сред народите, правителствата да не позволят предоставянето на безвизов режим на турските граждани – ключовото условие на Анкара за сътрудничеството по бежанските въпроси .
Антимюсюлманските настроения биха могли да доведат до това да се увеличи подкрепата на националистическите партии в целия континент. Френският „Национален фронт” вече получава значителна подкрепа в предизборните проучвания. Антиимигрантската партия „Алтернатива за Германия” пък съвсем скоро постигна рекордни резултати в регионалните избори и в момента е третата най-популярна партия в Германия. И Франция, и Германия ще имат парламентарни избори през 2017 г., гласове, които ще бъдат дадени на фона на мигрантската криза и многобройни терористични атентати. И в двата случая, мейнстрийм партиите ще бъдат под електорален натиск от съперниците им националисти. В резултат на това, те също ще приемат някои от платформите на националистическите партии . Същото може да се очаква и в други северноевропейски държави като Холандия или Швеция, които също имат относително силни националистични движения. Политическите партии и групи, които искат Обединеното кралство да напусне Европейския съюз могат също да използват последните атентати, за да оправдаят по-голямата изолация на Великобритания от континента.
На последно място атентатите в Брюксел ще увредят европейската икономика, вероятно за кратко време. В следващите дни някои хора в Белгия и други западноевропейски държави ще решат да се избягват пътуванията, гъсто пренаселените кафенета и търговски центрове заради страха от нови атентати. Тази ситуация временно ще задуши вътрешното потребление и сектора на туризма. За повечето европейци заплахата от тероризъм е част от ежедневието им. Отвъд националната политика и икономика, дългосрочните последици от атентатите ще се отразят на самата тъкан на Европейския съюз.
Източник: Stratfor
Превод: Юлия Владимирова