Интервю на Калина Андролова с Горан Симеонов, председател на УС на АРЗ (Асоциация на разузнавачите от запаса) и бивш резидент на българското разузнаване в Турция
Снимка: Антоанета Киселинчева

Ердоган и Давутоглу обвиняват сирийските кюрди, че са виновни за атентата в Анкара от 17 февруари, при който загинаха турски военни и граждански лица. Има обаче известно разминаване между настоящите интереси на сирийските кюрди и евентуалните последствия от терористичния акт. Ердоган така или иначе обвинява кюрдите, че са терористи и не желае те да сядат на масата за преговори за мирната подялба на Сирия.

Днес съобщиха, че има и друг случай на атентат в Турция, за нападнат конвой в Диарбекир, където са убити седем военни и пр. Какво е съмнителното при атентата в Анкара? Първо, това е най-охраняваният район на столицата, правителствен район, министерства, дипломати, парламент, всичко е съсредоточено точно там, в този район Чанкая. Второ, автомобилът, който е използван, е краден, издирван автомобил. И нещо също важно, първоначално информацията беше за пет души убити и двайсет ранени, след това изведнъж станаха 28 души убитите и над 60 ранените. Трябва да се отбележи и пълният блокаж на всякаква информация от мястото, и от страна на управлението. Което навява на мисълта, че това е един атентат, за който трудно на този етап може да се каже кой наистина го е предизвикал. Но определено последващите действия на властите говорят за това, че Анкара има полза от този атентат, тоест той налива вода в тяхната мелница.

Каква е тази полза? Не е ли това легитимиране на разправата на Ердоган със сирийските кюрди, това, което така или иначе Ердоган се опитва да прави в Сирия. Под предлог за борба с тероризма, Ердоган търси основания за нахлуване в Сирия…

Точно така. Турция няма да се откаже от тази територия, от тази буферна зона или зона, забранена за полети, към която се стреми на сирийска територия. Турция има намерение да запълни една такава обособена територия с тези емигранти, които вече са в Турция. Може да се каже, че Турция затова е приела тези емигранти, 2 милиона и половина, а не от добро сърце. Турците имат конкретна цел по отношение на тези емигранти. Връщане и заемане на тази сирийска територия, която е до турската южна граница. Турция няма да се откаже.

Тоест атентатът чудесно обслужва настояването на Турция за тази „сива зона”, безполетна .

Турция търси всякакви начини и средства, за да оправдаят и легитимират своите действия в тази посока. За обособяване на тяхна зона в северна Сирия.

В момента небето над Сирия се контролира от Русия, но Ердоган явно се притеснява да предприеме сам някакви действия, затова явно търси подкрепата на съюзници в лицето на САЩ и НАТО.

Турция продължава да настоява и има стремеж да ангажира НАТО в подкрепа на своите действия. С разполагането на руските системи за противовъздушна отбрана, Русия си гарантира небето над Сирия, тоест колкото и турски самолета да излетят към Сирия, ще бъдат свалени. Затова и Турция напъва да навлезе със сухопътни сили и така да задържи и участва в момента в ситуацията в Сирия. Този атентат, независимо кой го е извършил, и специално мерките, които предприема турската държава след него, целят най-вече да оправдаят едни действия на турската армия в Сирия. Но има и друго. С втория атентат, който се е случил днес на светът му става ясно, че ситуацията в Турция е доста напрегната, всичко ври и кипи, на практика там има гражданска война. Такъв извод може съвсем спокойно да се направи. И ситуацията там няма нищо общо с онова знаменито интервю на българската посланичка там, Надка, където тя е казала неща, все едно се намираме в най-добрите години на българо-турските отношения. Бих се радвал да е така, но за съжаление не е вярно. В интервюто тя казва, че отношенията ни са блестящи, че Турция трябва да влезе в ЕС и ЕС трябва да се съгласи с това нещо, даже Надка има планове за развитие на културните отношения между нашите страни. На фона на действителните проблеми, това звучи като липса на връзка с реалността. И дори е опасно.

Атентатът, който е адресиран към военните, може би цели и въвличане на турските военни в доктрината и решенията на Ердоган, по едно време имаше известни различия между армията и стратегиите на турския президент…

Тези военни, които бяха против ислямизма на Ердоган, те са отстранени. Армията така и така е въвлечена в Диарбекир. В Турция се води гражданска война, определено. В момента канадците спират самолетите си, излизат от коалицията, но забележете, удвояват военните съветници в кюрдските сирийски милиции. Ето всичко това кара Ердоган да стъпи по-категорично, а не само логистично, вече и с военни сили, в северна Сирия.

Въпросът е, възможно ли е Ердоган да направи това самостоятелно, без зад него да стоят САЩ и НАТО?

На този етап, според мен, САЩ не стоят зад Ердоган. Може да се каже, че моментът е един етап от неговия стремеж към тази подкрепа. Това е фаза, в която той иска по всякакъв начин да ангажира съюзници. И още нещо може да се каже, че в крайна сметка войната срещу ИДИЛ вече мина на заден план. Помислете, че всичко това може и да е провокация от страна на ИДИЛ. Защото джихадистите имат интерес да провокират такава обстановка, в която да активизират действията на Турция в района, на територията на Сирия.

ИДИЛ няма интерес една добронамерена Турция към джихада, да стане остро офанзивна към халифата.

Казвам това в друг смисъл. Че Турция оказва своеобразна подкрепа на ИДИЛ, тоест Турция и ИДИЛ са фактически съюзници, макар официално да са един против друг. Така че ако Турция се ангажира военно в северна Сирия, това е от полза за ИДИЛ. Защото и ИДИЛ, и Турция се борят срещу Асад и срещу кюрдските милиции. Армията на Асад и кюрдските милиции са единствената сухопътна сила, която се противопоставя на ИДИЛ. И провокирайки Анкара с този терористичен акт, ИДИЛ просто развързват ръцете на Турция за действия в северна Сирия. Което всъщност представлява подкрепа за Турция. Ако Турция влезе в Сирия, определено ще се отслаби натискът на правителствената армия на Асад и кюрдските милиции срещу ИДИЛ. Тази посока на мислене би могла да се счита за вариант относно терористичния акт.

Напоследък много се говори за създаването на кюрдска държава. И сядането на сирийските кюрди на масата на преговори за общото управление на Сирия става все по-вероятно.

Американците се възползваха от подкрепата на кюрдите, за да внесат известен ред, макар и относителен, в Ирак. Там така или иначе има автономен кюрдски район. Въпросът е дали този Кюрдистан ще се разшири като присъедини и част от Сирия. А ако започне да се разширява и към Турция, нещата ще се усложнят още повече. Най-голямата маса кюрди от трите държави – Сирия, Ирак и Турция – се намира в Турция. Опасността от турската реакция идва и от това, че Ердоган е поставен в менгеме, той е силно притиснат. От една страна е Русия, която не само в Сирия, но и в Армения засили присъствието си напоследък, активизираха там военна база, което е тревожно за турците. А от другата страна са кюрдите. Турция е притисната здраво. Опасността за България силно се увеличава. Защото единствената свободна територия е нагоре, към нашата държава.

Затова му е жизнено необходима на Ердоган безпилотната сива зона в Сирия, за да организира територия, която да контролира.

Точно така. Тези два милиона и половина бежанци, пак казвам, не са приети от добро сърце. Те са приети тъкмо с тази цел, да бъдат върнати в тази буферна зона, да бъдат заселени там. Това ще бъде една контролирана от Турция територия, където ще могат да се изнесат доста от кюрдите, които в момента се намират в турската държава. Просто Турция търси позиции в разпадащата се сирийска държава.