На 23 май президентът на Филипините Родриго Дутерте прекъсна посещението си в Русия и обяви военно положение на южния остров Минданао, след сражения между силите за сигурност и джихадистите  от Ислямска държава (ИДИЛ). Населението на острова е 22 милиона души. Офанзиви ще бъдат организирани и в други южни провинции, засегнати от екстремистки групи. Президентът предложи военно положение да бъде наложено в цялата страна.

За пръв път в Азиатско-тихоокеанския регион ИДИЛ участва в битка с правителствени сили за контрол над сравнително значим район – град  Марауи, в който преобладават мюсюлманите. Дутерте имаше достатъчно време да се срещне с президента Путин, но трябваше да отмени срещата си с премиера Медведев. Филипинският президент обсъди ситуацията с представители на руската власт, които са приели решението му при тези обстоятелства незабавно да се върне у дома.

Преди събитието Дутерте посочи, че приоритет на посещението му ще бъде да се сдобие с прецизно оръжие от Русия на фона на нарастващата заплаха от ислямистки бойци в южната част на Филипините. Това не изключва военен съюз, смята той. Филипинският президент вярва, че Китай и Русия са единствените две страни, на които може да разчита. Миналата година Москва и Манила отбелязаха 40 години дипломатически отношения.

По време на посещението са подписани общо10 споразумения, включително споразумение в областта на отбраната, сделка за обмен на разузнавателни данни и за обмен на знания за използването на ядрена енергия за мирни цели. Споразумението за отбрана ще проправи път за по-добро сътрудничество между Министерството на отбраната на Филипините и Министерството на отбраната на Русия. „Сътрудничеството ще се изразява под формата на официални посещения, консултации, участие на наблюдатели във военни тренировъчни учения, разговори за военни пристанища”, каза посланикът на Филипините в Русия Карлос Сорета. Искането на Дутерте за изгоден заем от Русия за закупуването на оръжие не беше част от сделката за отбрана. Според филипинския външен министър Кайетано руското правителство е отворено към предоставянето на такава помощ, но филипинското правителство първо ще трябва да изпрати списък на онова, което му е необходимо. Със сигурност има желание и възможност за по-сериозно сътрудничество. Манила и Москва започват от доста ниска точка. Естествено, има много място за потенциален растеж. Той трябва да се разглежда и в светлината на това, че и други страни обещават развитие в отношенията.

Наблюдава се вълна от насилие от екстремистки групировки на островите Минданао и Базилан, особено след като военната група „Абу Саяф” се врече във вярност на ИДИЛ през 2014 г. ИДИЛ пое отговорността за взрива на бомби в квартал „Киапо” в Манила на 6 май, малко повече от седмица, след като подобна атака бе предприета в навечерието на срещата на високо равнище на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) във филипинската столица. Клетката на ИДИЛ в Манила, която организира атаките, все още е непокътната и е готова да удари отново. Западните правителства, включително Съединените щати, Великобритания и Канада, публикуваха съвети за гражданите, които планират пътувания до Филипините.

Докато губи територия в Сирия и Ирак, ИДИЛ се премества в Северна Африка и други региони на света, включително в Азиатско-тихоокеанския регион. Екстремистката група заяви амбиция да създаде провинции на своя халифат в Югоизточна Азия. Заплахата от войници, които са разпръснати в Индонезия, в която преобладават мюсюлманите, Малайзия и Южните Филипини, не трябва да се подценява.

Днес въпросът за терористичните атаки в региона вече не е „ако”, а „кога”. Индонезия има най-голямото мюсюлманско население в света, а Индонезия и Малайзия са две от най-значимите умерени държави с преобладаващо мюсюлманско население. През последните четири години ИДИЛ не само създаде бригада от индонезийци и малайзийци, които говорят сродни езици, но и пусна видео съобщения, споделяни в социалните медии, насочени към новобранците в Югоизточна Азия. В ИДИЛ има толкова много индонезийски и малайзийски бойци, че те сами формират отряд – „Катиба Нусантара”.

Въпреки че общественото внимание е насочено към терористичната атака в Манчестър, Великобритания, редица атаки в Азия отново подчертаха, че терористичните действия в региона не са изключение. В тайландската столица Банкок на 22 май избухна бомба. В отговор Тайланд изпрати повече войници и полицаи на места, където има струпване на хора – пристанища, транзитни станции и болници. В Индонезия на 24 май имаше терористична атака. Правителството работи в тясно сътрудничество със съседни страни за обмен на информация и си сътрудничи в борбата с тероризма с Interpol и Aseanapol. Миналия юни екстремистите на ИДИЛ извършиха първия си терористичен акт в тази страна. „Нивото на заплаха се е повишило, защото ИДИЛ е изместила фокуса си върху изграждането на Ислямска държава в този регион”, казва Бадрул Хишам Исмаил, анализатор към Iman Research, малайзийска група, която изучава религията и обществото.

Началникът на Тихоокеанското командване на САЩ адмирал Хари Харис заяви, че Азиатско-тихоокеанския регион е изложен на риск от атаки на бойци от ИДИЛ, които се завръщат в родните си страни. Той посочи, че радикализирани бойци от Бангладеш, Индонезия и други страни вероятно ще се насочат към родните си страни, тъй като ИДИЛ губи територия в Близкия изток.

Според доклад, публикуван от Института за политически анализ на конфликти (IPAC), мозъчен тръст в Джакарта, Югоизточна Азия е изправена пред нарастващ риск от екстремистко насилие, но правоохранителните органи не са подготвени за новата заплаха. Основната опасност се крие в разкъсаните от борби Южни Филипини, където една шепа ислямски екстремистки групи са се заклели във вярност на ИДИЛ. Групите имат връзки с други части на региона, особено с Индонезия и Малайзия, а ИДИЛ провъзгласи филипински боец, живеещ във Филипините, за „емир” в Югоизточна Азия.

Най-голямото предизвикателство за региона като цяло е охраната и управлението на трансграничните води, които обхващат Сулу (море във Филипините), водите отвъд Сабах (Малайзия) и Целебес/Сулавеси (Индонезия). Този нерегулиран регион представлява и ще продължи да представлява, основен проблем поради лесното движение на бойци и терористи през границите. Той развива своя собствена политическа икономия в продължение на много десетилетия, което включва не само движението на бойци и терористи, но и трафик на хора и оръжия. Местните власти често не могат да ограничат подобни дейности. Ще е необходимо мултинационално сътрудничество за справяне с предизвикателствата в този район. Нито една от регионалните държави не може да се справи сама. Това е мястото, където руските и китайските военноморски сили могат да помогнат. Те имат опит по отношение на подготовките за мисии по време на съвместни учения.

Русия се характеризира със своето уникално геополитическо присъствие на eвропейския и евразийския континент. Тя е голяма сила в Азиатско-тихоокеанския регион. Сегашната ѝ „ориентация към Азия” има свое стратегическо значение. НАТО и ЕС възпрепятстват прилагането на идеята за създаване на общност, гарантираща сигурността от Ванкувър до Владивосток. В същото време все по-често се говори за „по-силна Азия от Шанхай до Санкт Петербург”. Твърде рано е да се предскаже каквото и да било стратегическо прегрупиране, но офанзивата на ИДИЛ в Азиатско-тихоокеанския регион извежда идеята на преден план.

През миналия юли по време на форум, организиран от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) във Виентян, столицата на Лаос, руският външен министър Сергей Лавров обърна внимание на факта, че има множество механизми, които целят да гарантират сигурността и стабилността, но не се е появила структура, която да обедини всички азиатско-тихоокеански страни (без изключение).

Струва си да припомним, че преди четири години Русия стартира инициатива, подкрепена от Китай, за започване на диалог в рамките на срещата на високо равнище в Източна Азия за изграждане на нова структура в сферата на сигурността. Тогава руският външен министър Сергей Лавров заяви: „Ние вярваме, че новата регионална структура трябва да има отворен характер и да се основава на принципите за всеобща сигурност, на зачитането на нормите на международното право и на мирното уреждане на спорове. Ние сме убедени, че подобен подход към изграждането на системата за междудържавни отношения ще помогне в нашата практическа работа за справяне с различни кризи”.

Има нещо символично в това, че 12-тата среща на върха на страните от Източна Азия ще се проведе на 13 ноември 2017 г. във Филипините. Ситуацията в региона налага започване на сериозни дискусии за инициативата на Русия. Бъдещата еволюция на тази среща в компонент за изграждането на структура за гарантирането на регионалната сигурност касае всички страни, които ще участват. Европейската сигурност е в беда днес, защото НАТО отхвърли предложената от Русия система за сигурност, простираща се от „Лисабон до Владивосток”. Това може да се промени в Азиатско-тихоокеанския регион. Страните от региона не трябва да повтарят същата грешка. Те имат шанс.

Източник: Strategic Culture

Превод: Десислава Пътева