Как американските партньори се опитват да развият у Ереван трайна биологична зависимост

През септември 1998 г. дълбоката дрямка на международния книжен пазар бе взривена от появилата се под екстравагантното заглавие книга „Великата шахматна дъска”. Автор на това произведение е небезизвестният Збигнев Бжежински. За XXI век книгата  стана нещо като „Протоколите на сионските мъдреци”, отпечатана един век преди това. В своя труд бившият съветник на американския президент Джими Картър, чиято патологична русофобия може да бъде сравнена само с антисъветизма на Уинстън Чърчил, открито лансира идеологическата концепция на американската външна политика за следващите петдесет години и стремежа на САЩ към световна хегемония. При това Бжежински е дълбоко убеден: „Евразия, на територията на която живее 75% от населението на планетата, и на която са разположени три четвърти от световните енергийни запаси, е ключът към световно господство.”

В задушаващата прегръдка на „Анаконда”

След разпада на СССР геополитическата борба за еднолично господство над евразийския континент навлезе в решаваща фаза. В контекста на битката за Евразия САЩ насочиха усилията си към засилване на своето присъствие в ключовите региони на континента, между които като приоритетно направление се очерта Южен Кавказ . Според руските политолози, американските „ястреби” разглеждат Кавказ като геостратегически мост, свързващ Европа и Близкия Изток с Централна Азия и Афганистан. Във времето, в което от едната страна на Атлантика „беловежките гробари” забиваха последния пирон в ковчега на мъртвия Съветски съюз, от другата страна, в недрата на водещите аналитични центрове на САЩ, се разработваше идеологическата стратегия за неутрализиране на американските геополитически конкуренти в евразийското пространство. На тази нова стратегия бе дадено името „Анаконда”.

Един от нейните основатели, офицерът от армията на САЩ полковник Джон Чики, характеризира стратегията като много ефективен способ за намаляване на геополитическото пространство на Русия чрез разширяване на мрежата от военни бази и разполагането на системи за противоракетна отбрана. Поради това американците не криеха своя нарастващ интерес към териториите на юг от главния Кавказки хребет. Според изявления на високопоставени американски наблюдатели Южен Кавказ е основно свързващо звено, в контекста на евразийските размисли на Бжежински, а също така и плацдарм за противопоставяне на Русия.

Сегашният претендент за президентското кресло в Белия дом Хилъри Клинтън в качеството си на държавен секретар през декември 2012 г. съвсем ясно определи на страниците на „Файненшъл таймс” жизненоважните приоритети на САЩ в това геостратегическо направление: „Наблюдаваме движения в посока на ресъветизация на региона. Това едва ли ще се нарече точно така, а вероятно ще се казва Митнически съюз или Евразийски съюз, или нещо подобно. Но не трябва да се заблуждаваме за истинските намерения. Ние знаем каква е крайната цел и се стараем да разработим ефективни способи, с които да успеем да забавим или да предотвратим това.”

Стратегията „Анаконда” избира Армения като плацдарм за свиване на жизненоважното пространство на Русия и Иран (основни конкуренти на САЩ в района на Южен Кавказ). Но трябва да се отбележи, че Русия и Армения отдавна са тясно обвързани със стратегическо и военно партньорство. В рамките на тази обвързаност на територията на Армения дългосрочно е базиран контингент от въоръжените сили на Руската федерация. Контингентът е дислоциран в 102-ра база в град Гюмри. Действията по плана „Анаконда” обаче започнаха още в самото начало на смутната 1990 г. Тогава американците първи побързаха да признаят независимостта на Армения, откривайки в Ереван най-голямото по това време в света (по брой на персонала) американско посолство. Освен това, след установяване на двустранните отношения със САЩ, по инициатива на двама конгресмени, демократа Фрaнк Палоун и републиканеца Едуард Портър, беше създадена група под наименованието Armenian Caucus, обединяваща около петдесет влиятелни американски политици. В началната си фаза американо-арменските отношения се изразяваха в оказване на финансова и хуманитарна помощ на новоучредената държава и признаване от страна на САЩ на независимостта на Нагорни Карабах. За тази цел в САЩ бяха предприети редица законодателни стъпки. Така например през 1992 г. влязоха в сила поправките към „Акта за подкрепа на свободата”, с които категорично се забраняваше каквато и да било поддръжка на Азербайджан и се даваше зелена светлина на приетата тогава резолюция за оказване на финансова помощ на Нагорни Карабах. През месец ноември 1997 г. беше приет следващият аналогичен законодателен акт, предвиждащ и финансова помощ за самопровъзгласилата се задкавказка република в размер на 12 милиона долара. По такъв начин САЩ, непризнавайки де юре правото на карабахските арменци да създадат собствена независима държава, де факто бяха единствената страна в света, която им оказа финансова и хуманитарна помощ на нивото на междудържавни отношения по линията САЩ – Армения. При това, в типичната англосаксонска традиция на двойни стандарти американците не бързаха да признаят на федерално ниво геноцида над арменците от Османската империя по време на Първата световна война. Към днешния ден 44 щата от общо 50 са признали извършения геноцид.

Но за по-ясна ориентация в сегашната обстановка може да използваме едно кратко историческо отклонение. Навремето руският философ Василий Розанов писа: „Без Русия народите на Кавказ ще се изкълват един друг като пилета без квачка”. В конкретния случай трябва да се има предвид руският фактор в отстраняване на местните противоречия в традиционния смисъл, а не това, което се насаждаше по време на съветския период. По-късно, през периода в който управляваше Елцин, въобще не можеше и да се говори за каквато и да било политика на Русия по отношение на Кавказ. Затова е обяснимо поведението на арменското ръководство. Намирайки се във враждебно обкръжение и знаейки как в недалечното минало се формираше външнополитическата доктрина на Русия под влияние на прозападното лоби в руското правителство, политическото ръководство в Ереван насочи вниманието си към задокеанския си партньор. Така през юли 2009 г. Армения бе посетена от внушителна делегация, в която имаше представители на Пентагона, на командването на всички родове войски на САЩ в Европа и даже на националната гвардия от щата Канзас. Те посетиха института за стратегически изследвания към Министерството на отбраната „Драстамат Канаян”. Директорът на това почтено учреждение и съветник на министъра на отбраната на Армения генерал-майор Айк Контанджян оцени високо активното участие на американските си колеги в разработката на стратегията за националната сигурност на Армения. Генерал Айк също така оцени високо готовността на американците и в бъдеще да укрепват и задълбочават сътрудничеството си с арменските въоръжени сили .

С тази своя политика Армения се опитва да балансира на ръба. От една страна да запази стратегическото си партньорство с Русия и едновременно с това да получи поддръжка от САЩ, като участва в миротворческите програми на НАТО. На някои това може би им се струва странно и даже подозрително. Но в контекста на разгръщащата се битка за Евразия, стремежът на официален Ереван към разширяване на сътрудничеството със САЩ и страните от НАТО е оправдан. Армения се стреми да не допусне Турция и Азербайджан да използват ресурсите на Северноатлантическия алианс при решаването на спорните въпроси и това изглежда напълно логично. Подобно развитие на събитията обаче не може да не окаже влияние върху стратегическото партньорство между Москва и Ереван. Ще се наложи Москва като гарант на мира в региона на Южен Кавказ ясно да определи своите задкавказки външнополитически акценти и методично да провежда собствената си стратегия, отразяваща принципните положения на сътрудничеството между двете страни.

„Новият курс” в действие

САЩ призна независимостта на Армения на 25 декември 1991 г., а на 7 януари 1992 г. установи дипломатически отношения с републиката. Впечатляващ е броят от тогава до сега на официалните визити на високопоставени лица от държавния апарат на Армения в САЩ. Едва ли не всяка година някой от челната тройка в ръководството на държавата, било то президентът, премиерът или министърът на външните работи е на официално посещение в САЩ. Зад океана те са посрещани от държавния секретар и много често от неговите заместници. Първата високопоставена личност от страна на САЩ е Джеймс Бейкър, който през 1992 г. прави официално посещение в Армения. Сегашният претендент за президентското кресло в Белия дом Хилъри Клинтън също посещава Армения през месец юли 2010 г. и месец юни 2012 г. Между другите американски посетители на Армения особено се откроява и добилата световна известност около събитията на Майдана в Киев Виктория Нюланд, която се появи в Ереван на 18 февруари 2015 г., начело на делегация от Държавния департамент. През цялото това време локомотив на двустранните армено-американските отношения са постоянно нарастващите търговско-икономически връзки. По тази причина американците отменят за Армения и действието на поправката „Джексън-Веник”, която забранява продажбата на високи технологии. През 2004 г. те дават на Армения статут на „нормални търговски отношения”. С активното посредничество на САЩ редица международни финансови институции и преди всичко МВФ реализират комплекс от дългосрочни кредитни грантови програми на обща стойност около 1 милиард долара. За държава с такава малка територия и население подобна сума е впечатляваща. Внушителен е и броят на подписаните договори, регулиращи отношенията между официален Вашингтон и Ереван. Армения все по-активно сътрудничи със САЩ и НАТО в сферата на отбраната и сигурността. Известно е, че това са обичайните козове на американците, които те много резултатно разиграват във всички интересуващи ги райони на света. Сравнително неотдавна, през февруари 2015 г., в Ереван пристигна поредната делегация от задокеански посетители, която беше оглавявана от зам.-помощника на министъра на отбраната на САЩ Евелин Фаркас. В хода на срещата със Сейран Оганян, ръководител на арменското Министерство на отбраната, беше направено изявление, че арменско-американското сътрудничество във военната област се развива динамично, в атмосферата на прозрачност и взаимно доверие. Но подобни похвали на задокеанската империя по адрес на своите потенциални жертви отдавна не е новост, а просто клише за военно-дипломатическия протокол. Независимо от похвалите обаче, американците не могат да не обвиняват Ереван във воденето на двойна игра във военната сфера. Не е тайна, че 102-ра база на въздушните сили на Русия в Гюмри е като кост в гърлото на САЩ . Затова, използвайки тактиката на многостранното обвързване, те се стараят да насадят арменските си партньори на върха на военно-биологичната игла. И, може да се каже, че го правят доста успешно.

По отработената схема

На свое заседание от 26 август 2010 г. правителството на Армения одобри споразумение под наименованието „За сътрудничество в предотвратяването и разпространението на технологии за производство на патогени и изпитания на биологично оръжие”. Споразумението беше подписано между арменското Министерство на извънредните ситуации (МИС) и Пентагона в рамките на програмата „Намаляване на биологичните заплахи”. Малко преди подписването, посолството на САЩ в Армения разпространи прессъобщение, в което се казваше следното: „Утвърдилите се в рамките на програмата партньорски отношения са насочени към всеобща борба за неразпространяване на биологичното оръжие. Министерството на извънредните ситуации на Армения и Департаментът за защита на САЩ ще си сътрудничат с цел подобряване системата и процедурите за биологична безопасност, унифициране на действията по сбора и изследването на вредните възбудители, а така също и по откриването, диагностиката, регистрацията и реакцията в случай на епидемии”. На свой ред, Армен Ерицян, оглавяващ МИС на Армения заяви: „Американската страна, отчитайки природните и техногенните рискове, и географското положение на Армения предложи да подпишем това споразумение”. Според него инвестициите на САЩ в тази област ще бъдат 9 милиона долара. През 2014 г. в интервю за агенция „Регнум” той изтъкна като основен мотив да се хвърлят в обятията на американците липсата на средства за реализация на подобни програми. Неговият заместник генерал-майор Сергей Азарян сподели някои допълнителни детайли, които дават светлина кой-кой е в този проект. Той отбеляза пасивната роля на арменската страна, в същото време когато към посолството на САЩ вече е създаден офис за координиране на програмата за намаляване на биологичните заплахи. По повод откриването на офиса Азарян каза: „Това за пореден път доказва колко сериозно се отнасят САЩ към тази програма. Ние сме длъжни да разберем, че програмата за намаляване на биологичните заплахи е най-важният фактор за повишаване нивото на националната безопасност на страната”. Тези изказвания на генералите повдигат повече въпроси, отколкото отговори дават. А, още по-малко става ясно какво се крие зад всичко това.

Едно обаче е ясно, че на Армения в тази програма е отредена ролята на статист, а американците ще пишат сценария и ще определят главните действащи лица. Всъщност, обяснението би трябвало да се търси в съвсем друга посока, тъй като американците едва ли са решили безвъзмездно да влагат ресурси само за да повишат биологичната сигурност на Армения. Още в средата на 1990 г. Америка хвърли око на останалите в наследство след разпада на СССР биологични институти на територията на Армения . Те особено се интересуваха не от сградите на учрежденията, а от провеждащите се в тях научни разработки. Затова в рамките на разгласената програма американците осигуриха финансирането и оборудването на лабораториите с високотехнологична апаратура и естествено привлякоха към сътрудничество изтъкнатите микробиолози, работили преди това във вече закритите научноизследователски институти на разпадналия се СССР . Всичко това изглеждаше добре, ако нямаше едно „но”. За главна фигура в реализацията на тези програми Пентагонът посочи американската Агенция за редуциране на военните заплахи (DTRA). Агенцията си постави за своя основна задача да приведе системата за санитарно-епидемиологичен надзор на Армения в съответствие с американските и международни стандарти, и в частност с изискванията на Международната здравна организация. За изпълнението на тази задача служителите от DTRA привлякоха американската компания Black & Veatch, чиято дейност в Украйна бе съпроводена със шлейф от скандали, потушени след намесата на служители от посолството на САЩ. В Армения служителите на скандалната фирма оборудваха републиканската клиника „НОРК” в Ереван с нова диагностична апаратура, преведоха техническата документация на арменски език и въведоха задължително обучение на персонала. Разбира се, с тези начинания дейността на САЩ в Армения не приключи. DTRA продължи да внася оборудване и постепенно, налагайки американските стандарти, постави под свой контрол целия биологичен сектор и най-вече, ако може така да се изразим „биомозъците” в Армения, занимаващи се с научните разработки в лабораториите . Очаква се също така в скоро време да завърши оборудването и на централната референтна лаборатория в Ереван. Откриването й е планирано за месец юли 2016 г. Подобен обект се изгражда и в Гюмри, работите по който са вече във финален стадий. Тази контролирана от американците лаборатория в бъдеще може да създаде доста проблеми на военнослужещите от 102-ра база на Въоръжените сили на Русия, която е разположена на същата територия . Но какво ще се случи в бъдеще времето ще покаже. Ясно е едно, че историческата памет на арменския народ рано или късно ще си каже тежката дума. Защото болшинството от арменците, както в страната, така и в чужбина отдавна са определили кой е истинският им приятел. Дали този, който преди един век ги спаси от турското клане, или този, който зад океана и досега не желае да признае факта за арменския геноцид.

Автор Олег Владикин
Източник: nvo.ng.ru