По оценка на експерти от Европейската комисия 60% от всички инвестиции, влизащи в Европа, се отнасят към Германия. Този факт свидетелства за приоритетно направление в капиталовите потоци към тази държава. По този начин страната придобива особено значение в контекста на редица арабски национални програми, сложни както по време, така и по съдържание. В Кувейт съществува план „Кувейт 2035”, в ОАЕ имат сходен план „Абу Даби 2030”, в Катар „Национална стратегия 2030”. Този процес на конкуренция в стремежа да бъде завладян германският пазар има своя символика. Тя свидетелства за желанието на страните от Персийския залив да сложат ръка на германския пазар. А като цяло бихме могли да си направим извода, че арабските инвестиции целят да разширят зоната на влияние в Европа, прицелвайки се право в гръбнака на европейската икономика.

Влиянието на Катар, малко емиратство в Персийския залив, преди всичко може да се види в Лондон. Освен небостъргача The Shard на южния бряг на Темза катарското правителство държи дял и от компанията ВАА, която е оператор на няколко аеропорта в т.ч. и „Хитроу”. Катар притежава дялове във веригите Harrods и Sainsbury’s. В разгара на финансовата криза през 2008 г. Катар купи забележителен пакет от акции на Barclays банк и така я предпази от национализация. През миналата 2013 г. британското правителство се обърна към Катар за заем в размер до 15 милиарда долара, които ще бъдат използвани за реализация на инфраструктурни проекти в страната. По ирония на съдбата бившият британски протекторат Катар (от 1916 г. след отделянето от Османската империя до 1968 г.) постепенно слага ръка върху бившата метрополия. В действителност интерес към Катар и неговите пари в Европа проявяват не само британците. И това е логично, под управлението на QIA, суверенния фонд на емирството, в края на 2012 г. се съдържат активи за 115 милиарда долара из целия свят. Разклатената от икономическата криза Гърция например се опитва да продаде на катарците редица държавни активи, в това число и острови в Йонийско и Егейско море, които биха могли да станат резиденции на емира Хамад бин Халиф ал-Тани. През март става известно, че Катар създава специален фонд за преки частни инвестиции във Франция главно в промишлени проекти в депресираните предградия на френските градове, а в бъдеще и в проблемни региони на други страни от еврозоната. Financial Times съобщава, че частен инвестиционен фонд в размер приблизително 650 милиона долара евентуално ще бъде оглавен от бившия френски президент Никола Саркози. В условията на продължаваща стагнация, а в някои европейски икономики и активна рецесия мнозина приветстват готовността на Катар да осъществи мащабни инвестиции. Някои експерти по сигурността обаче предупреждават, че Катар се стреми да пренесе своето икономическо влияние и в политическата плоскост. Именно поради тази причина в Париж не се харесва идеята за мащабни арабски инвестиции в предградията, заселени предимно с араби, които днес гледат и се информират от телевизия „Ал Джазира”, финансирана от катарското правителство, вместо от френските средства за масова информация. Франция прекрасно знае, че Катар е един от главните спонсори на Арабската пролет, довела до смяната на властта в Тунис, Египет и Либия, както и до продължаващата и до днес гражданска война в Сирия. Растящата инвестиционна активност на Катар става пример за трансформацията на малкото и тихо емирство в признат регионален икономически лидер. Населението на Катар е 1,9 милиона души, от които гражданите на страната са 250 хиляди. Запасите от природен газ на страната достигат 26 трилиона кубически метра и са третите по големина в света. Поради тази причина Катар би могъл да си позволи един от най-високите стандарти на живот. Експортът на газ и нефт осигурява около 60% от БВП и 85% от експортните постъпления, като БВП на глава от населението достига до 83 000 долара (второ място след Лихтенщайн). „Но днес Катар се опитва да диверсифицира своята икономика и да стане една от регионалните държави в Близкия изток. Властите прокламират редица инициативи по създаване на „икономика на знанието” и се стремят да развиват медийната индустрия, успешен пример на която стана телевизия „Ал Джазира”. Катар се опитва да повтори успеха на Дубай, стремейки се да превърне Доха във важен регионален финансов център. И стратегията на катарските власти във всичко това е много прагматична, те искат да създадат търговски и политически връзки там, където виждат възможност за диверсификация на икономиката” – казва Карин Мари, анализатор в Economist Intelligence Unit. С оглед напрежението в Близкия изток Катар започва да изгражда политически и икономически алианси в качеството им на застрахователна полица. Както става известно от публикациите в Уикилийкс, след урагана „Катрина” в САЩ Катар е отделил за възстановяване на Ню Орлиънс 100 милиона долара. Ураганен ефект за Доха би имал например военен конфликт между САЩ и Иран, при който се стигне до затваряне на Ормузкия пролив, чрез който Катар доставя на международните пазари втечнен газ. Поради това през последните години Катар активно се зае с външни инвестиции. Голяма част от сделките се извършват чрез Qatar Holdings, подразделение за преки инвестиции на суверенния фонд Qatar Investment Authority, създаден през 2005 г. и разполагащ с огромен капитал. Тъй като Катар е абсолютна монархия, то разделение между държавата и влиятелните семейства е условно. Много търговски сделки се оказват идеи на управляващия емир Хамад бин Халиф ал-Тани, реализирани от министър-председателя, негов брат. Според множество аналитици катарската инвестиционна политика преследва няколко цели. Тяхната стратегия е да инвестират много, ако искат да получат контрол. Инвестират, ако не е много скъпо и бързо могат да извлекат политически дивиденти или да установят влияние. Инвестират в ключови отрасли и различни сектори и региони. В последните години ключови 2. Германският външен министър ФранкВалтер Щайнмайер на среща с емира на Катар шейх Тамим бин Хамад ал-Тани. Доха, юни 2014 г. 3. Университетът в Кувейт, 2014 г. пазари за катарските инвестиции са Великобритания и Франция. Редица катарски компании и частни лица владеят завидни дялове в стратегически компании и притежават елитни недвижими имоти. Нов пазар за Катар би могла да стане съседна Гърция. След като Еврокомисията, МВФ и Европейската централна банка отделят 240 милиарда евро за спасяване на гръцката икономика, те оказват и своя сериозен натиск върху Атина да ускори приватизацията на държавна собственост като условие да получи тази помощ. До 2016 г. гръцката държава трябва да се раздели с активи на стойност 11 милиарда долара. В Гърция катарците проявяват интерес към компании от военнопромишления комплекс, като Hellenic Defence Systems, която е със 140-годишна история и традиционен доставчик на НАТО, а също така и Hellenic Vehicle Industry, произвеждаща бронетранспортьори. Освен това интерес представляват и няколко инвестиционни проекта, включващи недвижима собственост, в т.ч. проектът Elliniko на мястото на бившето летище на Атина на брега на Егейско море. Кралското семейство на Катар вече придоби остров Оксия в Йонийско море и обсъжда закупуването на няколко острова в Егейско море. Авиокомпанията Qatar Airways вече се договори с властите в Гърция за използване на летището на Атина за полети до Ню Йорк.

На фона на конкуренцията между страните от Персийския залив за европейските пазари приемливо звено се оказва и Кувейт. Страната е съсредоточена върху сътрудничеството с Германия и с тази цел инвестира в германската икономика 30 милиарда евро. Средствата са насочени към строителство на транспортни мрежи, мостостроене, строителство на болници и развитие на медицинските услуги. В същото време 30 милиарда евро би могло да се нарекат стартова сума на фона на общия размер на задграничните инвестиции на арабските шейхове, който възлиза на 700 милиарда долара. Историята на германо-кувейтския инвестиционен успех дава оптимистична перспектива. Основна цел на създадения след получаването на независимост на Кувейт Kuwait Investment Authority е да инвестира част от доходите от нефтения сектор за бъдещите поколения. Първите инвестиции в чужбина са реализирани в икономиката на Великобритания. Въпреки това сделката с немската Daimler (1973-1974 г.) се счита през тези години за най-мащабна. Кувейтският капитал се оказва притежател на 20% от акциите на концерна, образуван в резултат на сливането между Daimler и Chrysler, но след последващото преструктуриране делът на Кувейт спада до 7,2%. Вдъхновени от успеха, кувейтците реализират преки инвестиции във водещи компании като Volkswagen и Siemens. И резултатът не закъснява. През 2011 г. концернът Volkswagen удвоява своята печалба (15,8 милиарда евро срещу 7,2 милиарда през 2010 г.) и излиза на второ място в света по обем на продажби, изпреварвайки японския си конкурент Toyota. Всички тези примери показват, че кувейтските инвеститори са привлечени в германската икономика с мащабни сделки с дългосрочна перспектива предимно в областта на машиностроенето. (През 2010 г. Германия е на трето място след САЩ и Китай сред доставчиците на продукция и на първо в секторите автотранспорт, оборудване за електростанции, електротехника). Инвестициите и рискът са поделени по равно между държавата и частните инвеститори, в случая по 15 милиарда евро. Това изключва преференции за някоя от страните и гарантира съгласуваност в действията и единни решения. Отчитайки геостратегическото положение на Кувейт в качеството му на важен маршрут за съседни пазари, където се откриват нови инвестиционни възможности, отношенията между Европа като цяло и в частност Германия със страните от Арабския изток могат да се разширяват и доразвиват, особено ако Кувейт стане едно от звената в Договора за свободна търговия между Европа и страните от Персийския залив. Интересен факт е, че в Германия Кувейт инвестира в домове за възрастни, които на пръв прочит не са толкова доходоносен отрасъл. Каква е причината за това? Най-големият проблем за немската икономика днес са незаетите места за дипломирани професионалисти. Недостигът на квалифицирани работници е силно изразен и в развиващия се сектор на социални услуги за възрастни и инвалиди. Проблемът се обостря с всеки изминал ден, а Германия не е единствената страна в Европа, изправена пред него. Сходна е ситуацията във Великобритания, Франция, скандинавските страни. Високият стандарт на живот, с който са свикнали немците, създава проблем при изискванията им към обслужване в социалната сфера. В същото време жителите на Германия проявяват недостатъчно желание да участват в грижите за възрастни. Как да се запази при тези обстоятелства високото ниво на обслужване на възрастните хора в Германия при дефицита от висококвалифицирани кадри като медицински сестри, социални педагози, спортни инструктори? Отчитайки, че ЕС се разширява на изток, е логично тези места да бъдат запълнени със специалисти именно от тези страни. Но там този проблем също назрява, независимо че стандартът на социалните услуги е по-нисък, населението също е предимно застаряващо. Добавяйки и неособеното желание за интензивна работа и работа под напрежение, както и други особености на източноевропейския манталитет, германците не бързат много да отварят пазара си в тази посока. В същото време в страните от Северна Африка има множество квалифицирани медицински работници, които са без работа и са склонни да работят в условията на стрес. Отчитайки това, кувейтците инвестират в малки луксозни домове за възрастни, обслужващи от 5 до 10 души. Именно този сектор се счита за интересен и перспективен, доколкото е известна тенденцията на стареене на германското общество и наличието в него на известен слой състоятелни пенсионери, които могат да си позволят пълно обезпечение на старините.

Перспективите за развитие на отношенията между Европа и арабския свят могат да се разглеждат в различни аспекти. В това число и през демографската призма. Докато Старият свят застарява, арабският свят се подмладява. Това значи, че все повече жители на Германия, Англия, Франция и скандинавските страни ще си задават въпроса, кой ще се погрижи за мен на старини? В същото време в многодетните семейства в Алжир, Тунис, Египет, Сирия, Ливан растат младежи, възпитани в духа на традиционното общество, че трябва да се грижат за достойните старини на своите родители. Те нямат проблем да вършат сходна работа, но само че достатъчно високоплатена в развитите страни на Стария свят. Гаранциите за заетост в този случай, например Германия, идват от немските закони и кувейтските инвестиции в отрасъла. При това търсенето на социални услуги в домовете за възрастни и инвалиди в развитите европейски страни непрекъснато ще расте. За тези европейски страни това е забележителен аспект, доколкото обучението на кадри отнема месеци и години, а за арабските инвеститори на фона на застаряваща Европа това означава безпогрешно вложени средства. Къде сме ние? През 2004 г. министърът на икономиката на Оман Ахмед Маки пристига с делегация в София и обявява, че България може да бъде вратата на Оман към ЕС. Един от първите „инвестиционни” проекти на султана на Оман обаче се оказва голям ислямски център в Малинова долина, който предизвиква вълна от недоволство. Следват скандалите със „Супер Боровец”, „Новера”, „Екуест” и др. Султан Кабус (султанът на Оман ) купува в края на мандата на правителството на Станишев част от Корпоративна търговска банка. Оманският държавен резервен фонд (State General Reserve Fund, накратко SGRF) влиза в българската банка чрез свое дъщерно дружество на фонда – Bulgarian Acquisition, регистрирано в Люксембург. Великото херцогство е в списъка на офшорните зони, които умеят да пазят банкови и данъчни тайни. Впрочем голяма част от държавите в Персийския залив също умеят да пазят банкови и данъчни тайни и са известни като офшорни зони. По времето на Борисов се заговаря за Катар като потенциален инвеститор. Катарската страна е вкарана тук от Турция като възможен инвеститор на високоскоростния път Свиленград – Русе, след като проектът не бе одобрен за финансиране от ЕС въпреки съвпаденията на част от трасето с европейския коридор №9. Една от причините е, че липсва икономически анализ за ползите от проекта, точните разходи и въобще всички суми, давани от парите на данъкоплатците. Личната ангажираност на Борисов с проекта проличава, когато той обяснява, че „трасето ще осигури трафик от Азия към Дунав, а и по суша към Европа и така ще прекроим транспортната карта на Европа”. Тук е и другата причина за отказ от финансиране от ЕС: трасето осигурява трафика от Азия, но не към Дунав, а през Дунав към Киев, Москва и Хелзинки. За Европа, а и за България (също и от геополитическа гледна точка) по-голямо е значението на коридор №4. Базирайки се на досегашния опит на страната с арабските инвеститори, можем да си зададем въпроса, колко арабски всъщност са арабските пари, които влизат в България, защото нито имаме толкова доходоносна индустрия, а още по-малко богати пенсионери.